Белгия и цяла генерация таеше надежди, че европейската купа по футбол от Германия това лято ще грее във витрината отвъд границата. Уви, Де Бройне и компания се трябваше да преглътнат горчивия хап от своите съседи французите, които не и без помощта на съдбата и краката на белгийския национал Ян Вертонген да си мушне автогол. Така Франция чака Испания, а Белгия - следващия шампионат.
Picture: Knack.bg |
А до тогава утехата на кралството е, че все пак е шампион по стачки. „Наградата“ идва от страната-домакин Германия. Призът е даден от германския изследователски институт WSI на фондация "Ханс Бьоклер", орган на германските профсъюзи, цитиран от „Белга“ и вестник Hln.
Според статистиката на германците в периода 2013-2022 г. в Белгия е имало 103 стачни дни на хиляда служители годишно. Малка утеха за белгийците е, че техните футболни „екзекутори“ – „петлите“ са втори с 92 стачни дни заради трудови спорове. Цифрите се отнасят само за частния сектор. Бронзът отива за третото място на финландците с 90 стачни дни на хиляда служители.
Германия регистрира драстично увеличение на броя на социалните конфликти и поводи за стачки през 2023 г., но остава далеч зад съседите Белгия и Франция с 18 стачни дни на 1000 служители.
Зa разлика от Белгия- Германия няма система за автоматично индексиране на заплатите, така че синдикатите редовно агитираха през миналата година, за увеличение на заплатите, за да компенсират високата инфлация.
В Белгия 2022 г. е била рекордна година като на 1000 служители са били загубени 164 работни дни. Това е най-големият брой от 2014 г. насам (221 стачни дни).
Наред с други неща, националната стачка от 20 юни 2022 г. е изиграла своята роля, смятат авторите на доклада. Окончателните данни за 2023 г. все още не са налични, но WSI вижда огромна заслуга за класацията на Delhaize след франчайз плановете на ръководството и неяснотите около бъдещето на служителите.
Исторически стачки
През 2022 година няколко стачки, организирани в близък период блокират цяла Белгия. Стях синдикатите искат да привлекат вниманието на правителството, че чашата на търпението не само, че вече е пълна, но и започва да прелива.
Ефективна стачка обявиха работещите в обществения транспорт, логистиката, училищата, пристанищата, дори фабриката на "Стела Артоа" (AB InBev) в Льовен безпрецедентно спря изцяло производството. Летището в Шарлероа също отмени всички излитащи и кацащи полети.
Протестиращите пискаха на първо място сигурност. От мегафоните синдикатите призоваха да се отмени приет закон от 1996 г,. който практически им връзва ръцете да преговарят за реално увеличение на заплатите, а не както е в момента индексация по специална формула според ръста на инфлацията. Така на практика се получава, че заплатите се увеличават няколко пъти тази година минимално и биват директно погълнати от непрекъснато покачващите се цени.
В отговор на нарастващия вой както от страна на работниците, така и от страна на фирмите, правителството на вече бившия премиер Александър де Кроо даде ясно да се разбере, че промяна в законодателството няма да има поне през следващите 2 години и „маржът на заплатите ще си остане 0%“, ще продължи да си действа автоматичното индексиране, колкото и да не им се иска на синдикатите. По този пункт преговори не може да има и точка.
Втората масова стачка, оставила трайна следа не само в Белгия, но и в европейската преса, бе тази на синдикатите в железопътния транспорт, които изкаваха хиляди жепейци с флагове и транспаранти не един, а два пъти за по 48 часа в рамките на два последователни месеца - ноември и декември. Причината, според профсъюзния синдикат Common Rail, е хаосът в политиката на железопътния превозвач SNCB.
Синдикатите поискаха разумност от страна на мениджмънта и да се вслушват в техните компетентни предложения.