Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

събота, 13 юли 2024 г.

Коалиционна програма за белгийска провинция хвърли в шок икономисти

Месец, след като се проведоха федералните избори в Белгия, две от партиите обявиха коалиционно споразумение за управлението на френскоговорящата провинция Валония. Лидерът на либералната партия Жорж-Луи Буше (MR) и Максим Прево от (Les Engagés) обявиха пред медиите, че са готови да поемат руля на провинцията и са изготвили коалиционна програма от 112 страници. Тя обхваща мерки, свързани с образованието, социалните дейности, транспорта.

За разлика от други европейски страни, където политиката се определя от кабинета, в Белгия редица дейности са делегирани от отделните провинциални парламенти. В случая една от мерките буквално втрещи фламандските им съседи, с които от край време са в непрекъснат конфликт. Става дума за стара идея от преди 20 години, или както обичат да казват в България – да печелим електорална маса с претоплена манджа. Новите управляващи решили да въведат винетка за магистралите в провинцията.

Според коалиционното споразумение валонското правителство би искало да "включи шофьорите като част от подобряване на качеството на валонската пътна мрежа, която използват".

В писменото споразумение не е ясно как жителите на региона ще бъдат компенсирани, но лидерът на либералната партия MR Джордж-Луи Буше заяви пред френскоезичната обществена телевизия RTBF, че разходите ще бъдат приспаднати от годишния пътен данък на жителите.

Реакцията на фламандската част на страната по предложението е, че идеята е нереализуема, защото няма практика жителите на съседната провинция да се компенсират. Категоричното становище на фламандската пътна агенция е, че не подкрепят идеи за различни системи между регионите. Това е доста абсурдно. Ако ще се променя нещо трябва да се търси единна система за цялата страна.

"Южната част на страната не винаги трябва да танцува по мелодията на севера", отговарят от Les Engagés пред телевизия RTL, след като чули критиките на фламандците. От партията са категорични, че след като Фландрия се дърпа, валонците ще я въведат сами.

Попитани за мотивите защо ще се въвежда винетката, новите управници на провинцията заявяват, че "е най-разумно разумно да се облагат десетките хиляди чуждестранни превозни средства, които се движат по валонските пътища всяка година и в момента не плащат нищо. Валония е красива и гостоприемна, но е най-логично да се плаща малко за услугите, които използваме.

Това е поредният случай, който дава повод на Фландрия и Валония да се хванат гуша за гуша. Сблъсъците стават още по-ожесточени когато наближи време за финансови разплащания. Известен факт е, че гравитиращата към Франция провинция е по-бедна в сравнение с Фландрия, считана за „финансовото сърце и индустриалната мощ“ на Белгия. В съзнанието на фламандците Валония е в икономическо бреме, което не помага при разрешаването на финансовите въпроси. Само един личен пример – ако се движите по-магистрала няма как да не забележите осветените и без нужда пътища във Валония и същевременно икономично изградените пътни артерии, които светят само при нужда във Фландрия. Пестеливата Фландрия е в непрекъснат конфликт с разточителната и непестелива Валония. Затова и в законодателно отношение двете провинции са в непрекъснат конфликт от гледна точка на целесъобразност.

Финансисти в шок

Въпросното коалиционно споразумение изправя на нокти и хвърля в ужас икономисти и бюджетни специалисти с други две мерки. Едната е намаляване на регистрационните такси за закупен „първи дом“, от което хазната би се лишила годишно от едни 1,2 млрд.евро.

Другата е премахване на Данъка върху наследството и замяна от единна ставка 5% „по пряка линия“. Подобно данъчно облекчение за валонците би струвало на регионалните банки между 800 и 450 млн. евро

Без GSM по време час

Въпросното коалиционно споразумение включва в себе си и редица мерки, свързани с образованието. Дни преди да бъде официално анонсирано стана ясно, че двете партии, в случай че спечелят мнозинство за управление в следващия валонски парламент, ще въведат забрана учениците да носят мобилни телефони в училище. Първоначално тя ще хване началните класове, а впоследствие и големите ученици. И тази мярка, подобно на транспортната, предизвика недоумение във фламандските съседи, които казаха че това няма да се случи в училищата на север.

Ноу-хау по съседски

Идеята за без телефони в час идва от съседна Нидерландия, която точно преди една година забрани GSM по време на урока в училище. Мотивът се засили още повече, след като стана ясно, че забраната дава добри резултати.

Резултатът е, че гимназистите са станали по-социални по-между си, а в часовете са по-фокусиране. В направена анкета отговорите са дали учители и директори на 600 средни училища.

Като право в десетката го определят и от образователното министерство на кралството. Държавният секретар по образованието Мариел Пол със задоволство казва, че добрите резултати в часовете са си проличали още на шестия месец след експерименталното въвеждане на забраната.

Образователният експерт признава, че с притеснение е следил процеса, но за изненада и учителите, и учениците бързо се адаптирали към новата ситуация.

"Учениците вече си говорят повече помежду си, обръщат повече внимание на учебната среда, знаят повече за ежедневието и интересите на съучениците си“, посочва Пол, цитиран редица местни медии. 

От министерството не крият, че в някои училища е имало напрежение, но и там ситуацията се е успокоила.

Бързият успех на забраната според директорите се дължи на факта, че в много училища на страната по преценка да ръководствата е била вече въведена подобна мярка.

В училищата мобилните телефони все пак могат да се използват - само ако са необходими за урока, например за медийната грамотност. Или пък ако ученик трябва да носи телефон със себе си по медицински причини. Ако някое от тези неща не са важни за детето – телефонът оставка вкъщи или в ученическото шкафче в коридора.

След като опитът дал ефект в прогимназиите, телефонът вече не е добре дошъл и в часовете на началните училища.

Министерството казва, че ще продължи да следи ефектите от националните споразумения между директорите, родителите и родителските колективи.

През следващата година заинтересованите страни от началното, средното и специализираното образование ще се срещнат, за да видят дали са необходими допълнителни мерки, като например законова забрана от правителството, която да важи за всички учебни заведения в цялата страна.

Политики без федерален кабинет

Валония е единствената за момента провинция,която обявява политическата си платформа за управление. Останалите две ключови провинции - Фландрия и Брюксел все още не са обявили управниците си и предпочитат да изчакат малко повече яснота около сформирането на новото белгийско правителство.

Плахите оптимистични прогнози са, че до 20 септември може да бъде сформиран кабинет. Наскоро беше назначен „преговарящ“ Барт де Вевер, който отиде при краля и пое тежкия ангажимент. Не скрива, че при успех той има намерение да седне в креслото на досегашния премиер Александър де Кроо. Но всичко това са в сферата на догатките. 

Историята показва, че Белгия не е от най-бързащите страни по отношение на кадровите рокади. Споровете между фламандци и валонци може да се проточат и за по-дълго време. Заради липса на единна позиция между отделните фракции в силно фрагментирана Белгия, последният служебен кабинет, начело със Софи Вилмес, остана функциониращ над 200 дни.