Франция ще отдели над 10 млрд. евро в подкрепа на офшорната вятърна енергия, става ясно от съобщение на Европейската комисия, след като страната е поискала одобрение за държавна помощ. Със средствата ще бъдат изградени следващите години два дънно фиксирани офшорни вятърни парка - един в южноатлантическата зона и друг в зоната Centre Manche 2 в Нормандия.
 |
| Снимка: Личен архив |
Очаква се вятърният парк в южната част на Атлантическия океан да има капацитет от 1000 до 1200 MW и да генерира най-малко 3,9 TWh електроенергия от възобновяеми източници годишно. Този в Нормандия ще е с капацитет от 1400 до 1600 MW и ще генерира най-малко 6,1 TWh електроенергия годишно.
Страната въпреки че лансира няколко ключови вятърни проекта като цяло изостава в сравнение със своите съседи отвъд Ламанша. За да се ускори участието на страната, лично президентът Еманюел Макрон е поел щафетата и стриктно следи за развитието на проектите.
Амбициите на Франция са големи – 40 гигавата вятърни мощности до 2050 година и ускорено изграждане на вятърни паркове, които да компенсират проблемите атомни електроцентрали и несигурните ВЕЦ-ове заради все по-очертаващите се засушавания в Европа идните години.
В дългосрочната правителствена програма се говори за планирани 20 млрд. евро инвестиции в обществени поръчки за вятърни паркове и фотоволтаични и панели през следващите години.
В своя реч през миналата година в Белфорт, превърнала се като манифест за бъдещето на енергетиката, президентът Еманюел Макрон заявява, че до 2035 година в микса на страната 20% от енергията трябва да е от вятър и слънце, т.е. около 18 гигавата, еквивалент на 11 ядрени реактора.
Изграждането на нови вятърни паркове обаче е затруднено заради мудната бюрокрация. Средно отнема 7 години след получаване на разрешителни, екооценки, становища на различни институции. Инвеститорите се надяват, че с приемането на Закона за развитие на ВЕИ енергията ще бъдат премахнати някои пречки, така че да се стартира по-лесно строителството, да се намалят сроковете за одобрение на проектите, както и за обжалвания.
След преминалите перипетиите и бюрокрацията са испанската компания Iberdrola, която наскоро съобщи, че е присъединила към мрежата на страната втори вятърен парк. Той е с 62 вятърни турбини Siemens Gamesa от по 8 мегавата (MW). Очаква се годишно паркът да произвежда по 1820 гигаватчаса (GWh), или 9% от потреблението на електроенергия в Бретан, достатъчно, за да снабди повече от 800 000 жители с електроенергия. Общата инвестиция в обекта, разположен на 16 километра от брега, възлиза на 2,4 милиарда евро, изцяло финансирани от Iberdrola.
Макар и бавно, но проектите с международно участие се случват. През пролетта стана ясно, че е подписан колосален договор за 4,5 млрд. евро между държавния френски мрежови оператор RTE, Hitachi и Chantiers de l'Atlantique - световен лидер в офшорните инсталации. Създаденият консорциум ще отговаря за изграждането на 3 високоволтови платформи и наземни конверторни станции за транспортиране на енергията, произведена от вятърните паркове.
Инвеститори и международни партньори се надяват, че нещата ще се случват по-лесно, след като през 2023 година Франция приема ключов закон за зелената индустрия, който цели да направи страната шампион в областта на зелената индустрия в Европа, преходът ще бъде и възможност за инвестиране във френското производство.
В края на 2023 година Франция бавно започва да се отърсва от ужаса на енергиен вносител, в който беше изпаднала заради безводието през лятото на 2021 и половината спрени стари атомни блокове.
В дните около Коледа страната е изнесла 18 680 мегавата електроенергия и по този начин е подобрила собствения си рекорд от февруари 2019 година - 17 415 MW, показват данни на оператора на електропреносната мрежа RTE.
Миналата година делът на вятърната енергия е съставлявал близо 8% от микса на страната (6,3% през 2019 г.), което я прави третият източник след ядрената (около 3%) и водноелектрическата енергия.