Само 4 държави са представили пред ЕК окончателния Национален план за енергетика и изменение на климата (NECP). Това са Нидерландия, Швеция, Финландия и Дания. Крайният срок изтече на 30 юни. Нито една от страните от Централна и Източна Европа не е спазила датата.
 |
| Снимка: Личен архив |
Резултатът не бива да е изненада с оглед на темпото, по което отделните страни предаваха националните си планове. В края на април стана ясно, че ЕК е отправена препоръка за корекции на 24 от страните членки. По отношение на България бе заявено, че трябва да подобри националния си план и повиши амбициите си в съответствие с договорените цели за 2030 г.
В колективната оценка на Комисията е подчертано, че "субсидиите за изкопаеми горива е необходимо усилие от страна на държавите членки, за да се определи ясен и надежден график за постепенното им премахване".
"Страните от
ЦИЕ като цяло увеличават целта си за възобновяема енергия в NECP (...) но до абсолютния минимум",
обяснява Кристоф Йост, старши служител по политиката за ЕС в CEE Bankwatch Network, пред Euractiv.
Според Йохана
Кулд, ръководител на международната кампания за публични финанси в CEE Bankwatch Network, усилията за
увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на
тези страни ще бъдат подкопани от факта, че "източноевропейските
държави-членки планират да инвестират сериозно в инфраструктура за изкопаеми
газове, въпреки спешната нужда от действия в областта на климата".
Страните от ЦИЕ обаче сега са фокусирани върху
диверсификацията на енергийните си доставки, тъй като много от тях преди
зависеха от руски газ или въглеводороди, а сега се стремят да намерят
алтернативни енергийни източници от съображения за сигурност.
За да се увеличи
делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на дадена страна,
е необходимо да се инвестира значително в електрически мрежи, решения за
съхранение и интелигентни мрежи. Екологичните неправителствени организации
обаче продължават да осъждат недостатъчния капацитет на електрическите мрежи,
коментира медията
Интервюирана от Euractiv, Барбора Урбанова, директор на Центъра за транспорт и енергетика (CDE) в Чехия, посочва други фактори, възпрепятстващи енергийния преход на страните от ЦИЕ. Това включва "липса на разбиране на възможностите и ползите, които носи енергийният преход, постоянно усещане, че политиката в областта на климата се налага отвън [от Брюксел], традиционна индустрия с интензивни емисии и зависимост от въглища, но и по-ниски икономически резултати в сравнение със западните страни и страх от обедняване".
Сред нарочените
Сред неуспелите в срок за пореден път е Белгия. Фламандските власти са заявили, че няма да обсъждат нов план за климата с другите региони - докато не бъде излъчено ново постоянно федерално правителство. Това означава, че може да мине известно време преди Белгия да може да представи план за климата.
Това не е първият път, в който страната закъснява с представянето на плана си за климата. Тъй като регионите и федералното правителство трябва да се споразумеят за план, преди той да може да бъде представен, това може да доведе до забавяне, както е сега.
Валонското и брюкселското регионално правителство и федералното правителство вече са дали одобрението си за нов план. Въпреки това, (отиващото) фламандско правителство не го е направило и заяви, че ще зависи от новото фламандско правителство, след като бъде сформирано, да вземе решение по Плана за енергетиката и климата.
Белгия представи предварителна версия на новия план за климата едва на 23 ноември 2023 г. , след като не бяха спазени два предишни срока) Цифрите във временния план обаче бяха недостатъчни, за да удовлетворят Европейския съюз.
Националният комитет по климата засега не може да предприеме по-нататъшни стъпки и неговият председател, досегашният федерален министър на околната среда Закия Хатаби заяви пред фламандската обществена медия VRT: "Мога само да кажа, че ако един от четиримата участници в група не успее да си напише домашното, групата като цяло се проваля".
Според тази предварително представена версия е поела ангажимент да намали емисиите въглероден диоксид с 47% до 2030 година.
Документът е представен в Брюксел преди няколко месеца, но във вътрешен план все още съществуват различия по изпълнението му между правителствата на Фландрия, Валония и Брюксел.
Кардиналният проблем, довел до окончателното забавяне на Плана, е че Фландрия не иска да намали емисиите на парникови газове толкова драстично, колкото Валония, Брюксел или федералното правителство.
Фламандците са склонни да гонят цел от 40% намаляване на емисиите, докато доскорошното редовно правителство на Александър де Кро и валонците смятат, че трябва да е 47%.
В крайна сметка, за да бъде изпратен някаъв вариант на ЕК, правителствата постигнали компромис с условието, че всеки регион в последствие ще бъдат изготвени допълнителни мерки по изпълнението.
Според бившия фламандски министър на околната среда Зухал Демир, Белгия би могла да компенсира изоставането в областта на климата като изкупи емисии. В зависимост от цената на един тон CO2 през 2030 г. разходите за страната може да стигнат до над 1 милиард евро. Остава въпросът отворен как ще бъде набрана тази сума и кой ще я плати.
Конкретен отговор на този въпрос никой не се наема засега да даде. По-важното в момента според нейната колежка Тине Ван дер Стратен е, че „Белгия вече може най-накрая да представи някакъв национален план на Европа… тъй като "Европа го изисква и климатът моли за него".
След като Белгия и други страни изпуснаха сроковете, ресорният еврокомисар Кадри Симсон заяви на последното заседание на екоминистрите в Брюксел през юни, че Европейската комисия няма да дава допълнителни отсрочки на страните, които са забавили да предадат националните си планове. "Окончателните национални планове в областта на енергетиката и климата, които държавите членки представят ще бъдат тест за нашите амбиции. Не бива да има отлагания и компромиси".
Според Съвета на ЕС националните планове в областта на енергетиката и климата имат 4 основни цели на ЕС до 2030 г.: намаляване на емисиите на парникови газове; по-добра електрическа взаимосвързаност; 32% – минимален дял на възобновяемата енергия; 32,5% – минимално подобрение на енергийната ефективност
Те обхващат петте измерения на енергийния съюз: енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар, енергийна ефективност, декарбонизация, научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.
Плановете са 10-годишни. Първият обхваща периода 2021 – 2030 г.
График:
- до 31.12.2018 г. – държавите членки изготвят проекти на НПЕК
- 18.6.2019 г. – Европейската комисия публикува оценка
- до 31.12.2019 г. – държавите членки представят окончателни НПЕК
- до 30.6.2024 г. – държавите членки актуализират НПЕК
- до 1.1.2029 г. – държавите членки представят следващите НПЕК
Държавите членки поддържат и постоянен диалог за тяхното подобряване.