Credit:Premier.be |
Двамата се договориха страните да свържат водородната инфраструктура най-късно до 2028. С тази инициатива се цели поетапна интеграция на белгийско-германските индустриални клъстери.
Брюксел и Берлин ще си сътрудничат и в областта на възобновяемата енергия с развитието на хибридни и трансгранични офшорни проекти. Предвиждат се проекти в Балтийско море.
„Амбициозното разширяване на възобновяемите енергийни източници е важен стълб на европейския суверенитет и дългосрочното укрепване на нашите икономики“, подчертава белгийският премиер.
"Всички ние имаме интерес от по-тясно сътрудничество в областта на газа, водорода и електроенергията", допълва германският канцлер Олаф Шолц.
Белгия и Германия също така съвместно ще разработят нови гъвкави приложения за организиране на пазара на електроенергия по по-интелигентен начин и за оптимизиране на използването на електроенергия.
Двете страни също така ще работят заедно за насърчаване на въвеждането на пазарно свързване между европейския континент, Обединеното кралство и Ирландия.
Свързването на пазара е основен механизъм за улесняване на развитието и интегрирането на офшорната енергия в Северно море, става ясно от официално съобщение на белгийския кабинет.
През изминалата година Белгия се превърна в спасителен енергиен пояс и за другата си съседка Германия, която пък изпадна в патова ситуация след спрените от Газпром газови доставки за Европа. Преди войната в Украйна немската икономика разчиташе основно на руски и норвежко синьо гориво. Според статистиката на трето място се нарежда Белгия, а след нея Нидерландия.
"Белгия помогна на Франция и Германия да преодолеят енергийните си проблеми миналата година. Страната е в състояние да покаже силна солидарност със съседите си благодарение на уникалното си местоположение и силните взаимовръзки", отбелязa наскоро белгийският министър на енергетиката Тине ван дер Стратен.
Въпреки съседската помощта Германия не можа да компенсира недостига на газ и с втечнен природен газ (LNG), защото нямаше инфраструктура за това. Чрез Белгия страната успя да получи количества през терминалите Fluxys на Zeebrugge и Dunkirk. Подводните тръбопроводи от Норвегия и Великобритания до Зеебрюге също доставяха газ.
Година по-късно ситуацията е далеч по-добра по посока Берлин. Меката зима и добре нагнетените газохранилища направиха далеч по-спокоен зимният сезон както за Германия, така и за повечето Европейски страни. Междувременно започна и строителството на 4 LNG терминала.
Правителството на Германия очаква през тази година съоръжението в Брунсбютел да достави 3,5 милиарда кубични метра природен газ в енергийната мрежа на страната. Когато до края на годината бъде завършено изграждането на нов газопровод до Хамбург, се очаква това количество да нарасне до 7,5 милиарда кубични метра природен газ, съобщи "Дойче веле".
Доставките на газ от Белгия се увеличиха експоненциално, потвърждава и Улрике Плац, говорител на германския мрежов оператор Bundesnetzagentur, цитиран от Nieuwsblad. "Получихме много газ през терминалите за втечнен природен газ в Ротердам и Зеебрюге.
Само до юни 2022 през белгийските тръбопроводи към Германия са преминали 24 тераватчаса. За сравнение през същия месец година по-рано Берлин е получил 0,2 тераватчаса.