Белгия удължава живота на две атомни централи

Белгийското правителство и френската компания Engie подписаха споразумение за удължаване живота на двете атомни централи, съобщиха белгийски и френски медии.

Преговорите бяха започнати преди повече от година, но през последните няколко месеци бяха изключително интензивни. Това доведе и до редица договорки, които бяха оформени в началото на годината под формата на временно споразумение. Под прекия надзор на премиера Александър де Кро и енергийния министър Тине ван дер Стратен, е договорено операторът да задели 15 млрд. евро по дейности, свързани със окончателното извеждане от експлоатация на спрените вече атомни мощности и за съхранение на отработеното ядрено гориво.

Самото подписване на споразумението се проточи прекалено дълго, защото в предишния вариант на преговорите се настояваше французите да отделят между 20 и 22 млрд. евро.

Picture: tinnevanderstraeten.be

В официалното съобщение на компанията се казва, че двете страни са се съгласили да удължат "от ноември 2026 г." два ядрени реактора, Doel 4 и Tihange 3, по искане на Белгия, за да гарантират енергийната сигурност на страната в условията на опасения от недостиг на електроенергия и покачващи се цени в Европа.

"След няколко месеца интензивен и конструктивен диалог с белгийското правителство сме доволни от подписването на това балансирано споразумение и за двете страни. Това дава на Engie необходимата видимост върху общата сума, свързана с управлението на ядрените отпадъци и значително намалява рисковете, свързани с разширяването на двата блока", заяви Катрин Макгрегър, главен изпълнителен директор на Engie.

Александър де Крo, министър-председател: "Удължаване живота на атомните електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 с 10 години вече е уточнено и фиксирано със споразумението. Това е важно за сигурността на доставките на нашите семейства и предприятия. С него укрепваме електроснабдяването ни, намаляваме енергийната зависимост на страната ни и гарантираме производството на безвъглеродна, достъпна електроенергия. Бих искал да благодаря на ръководството на Engie за цялата работа през последните няколко месеца за постигане на това споразумение."

Тине ван дер Стратен, министър на енергетиката: "Това споразумение е добро за всички белгийци: то предлага сигурност за цената на ядрените отпадъци и сигурност за енергийните доставки на нашата страна. Това споразумение също така гарантира финансирането на управлението на ядрените отпадъци за всички бъдещи поколения. Войната в Украйна промени из основи европейския енергиен пейзаж. По-спешно от всякога е да намалим зависимостта си от изкопаемите горива и да вземем енергията обратно в собствените си ръце. Това е, което правим. Удължаваме два ядрени реактора и ускоряваме енергийния преход. Бих искала да благодаря и аз на Engie за конструктивните преговори, на моята администрация, на NIRAS и на Комитета по ядрените съоръжения за техния опит."

От Engie още уточняват, че 15 милиарда евро е за седемте атомни централи и ще бъде изплатена на две вноски. Първият транш е за силно радиоактивни отпадъци B и C, предназначени за геоложко погребване в края на операцията през първата половина на 2024 г.

                                            NPP Tihange. Picture/ AFP/ VRT

Според действащ от години закон, правителството трябваше да се откаже най-късно до 2025 година от ядрената енергетика. Заради извънредните събития вследствие на войната в Украйна, кабинетът на Александър де Кро реши да пренебрегне закона и прие ново решение, с което да се удължи живота на две от функциониращите централи Doel 4 и Tihange 3 до зимата на 2026 година. Впоследствие кабинетът реши да преговаря да удължи техният живот с още десетилетие. Според последния план, двете централи нямало да работят през цялата година, а само през най-студените зимни месеци 2025-2026. След това отново ще бъдат затворени преди да отворят в края на 2026 година за десетгодишния нов живот, разказва енергийният експерт Люк Пауълс пред VRT.

Мисълта за по-дълъг живот на атомните централи идва и след изпратен до кабинета анализ на риска, разработен от белгийския оператор Elia. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1, 2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление. 

Основният спор, както го наричат експертите на жаргон, е окончателната фактура за французите. За напълното извеждане от експлоатация на мощностите френската компания и правителството се подготвят от десетилетия. Още от 2003 година дъщерната фирма Engie Electrabel е задължена да внася във фонд, предназначен за демонтиране на електроцентралите и управление на ядрените отпадъци. Към 31 декември 2021 г. по сметката на този фонд има натрупани над 14 милиарда евро. Но остава още огромна сума да се събере.

Френският мениджмънт през последните месеци силно „бие камбаната“, че времето ги притиска и става невъзможно да се пуснат отново в експлоатация в набелязания срок.

„Ако искаме да рестартираме Doel 4 и Tihange 3 до ноември 2026 г., е от решаващо значение да постигнем споразумение  колкото се може по-бързо, заяви главният изпълнителен директор на Engie Катрин Макгрегър през май и отправи критики към белгийското правителство, че прекалено дълго е проточило тези преговори.

Спрени и действащи АЕЦ в Белгия. Picture: VRT

Към момента в страната действат 5 реактора oт общо 7. Остават в експлоатация Doel 1,2 и 4 и Tihange 1 и 3. След зимата на 2025 г. още три реактора вероятно ще излязат „в пенсия“.

По план работата по погребването ще продължи десетилетия. Същинското депониране няма да започне преди 2040 година. Първите отпадъци може да слязат под земята през 2070 г., а най-радиоактивните – през 2100 година. Към 2130 година площадката ще бъде окончателно затворена.

• Заравяне на ядрени отпадъци и строителна площадка с несигурен бюджет

"Говорим за отпадъци, които ще са опасни стотици хиляди години. Затова днешните решения до голяма степен засягат бъдещите поколения. Ето защо е важно те да се заравят в стабилен геоложки слой", казва в интервю за RTBF говорителят на Националната агенция за радиоактивни отпадъци (ONDRAF) Зигрид Еекхаут и без колебание сравнява строителната площадка с големите катедрали на Средновековието. „Няколко поколения са дали живота си по този проект с мисълта, че взимат решения за много години напред“, казва говорителят.

Бъдещото депо за дълбоко съхранение на отпадъците ще бъде на 400 метра под земята. Засега това е сигурното в сложната схема. Тепърва предстои това или някое следващо правителство на Белгия да реши къде точно ще бъде разположено както и колко ще струва на данъкоплатеца.

Цифрови радари вече сканират пристанището в Антверпен

Пристанището на Антверпен пусна мрежа от цифрови радари и камери. 460 камери и 22 радара сканират денонощно цялата пристанищна зона. Новата система елиминира слепите петна, които съществуваха до момента.

Screenshot: VRT

Ервин Верстраелен, който отговаря за дигитализацията и иновациите в пристанището разказа за VRT News, че системата работи както РВД навигира самолетите при излитане и кацане. "Изображенията и данните се гледат на живо от тези, които отговарят за ръководството на корабоплаването в нашия контролен център. Те се съхраняват, така че да могат да се видят отново след инцидент".

Основната цел на камерите не е да се борят с престъпността на пристанището, те могат да помогнат, ако се наложи.

„Направихме упражнение за така наречените „аномални“ движения на плавателните съдове. Когато един кораб плава от точка А до точка Б и изведнъж спира някъде. Това е нещо, което изисква внимание. След това можем да разгледаме причината за спирането. Разговаряхме с нашите партньори, които са ангажирани със сигурността на пристанището, за това как можем да им предоставим тези данни, разказа още специалистът за новите функции на камерите.

Пристанищната зона на Антверпен обхваща повече от 120 квадратни километра. Това е повече от половината от цялата територия на градa. Около 300 000 кораби преминават през пристанището всяка година.

Норвегия инвестира 17 млрд. евро в петролни и газови проекти

Норвежкото правителство одобри 19 петролни и газови проекта. Планираните инвестиции за нови и продължаване на съществуващи са в размер на 17 млрд. евро.

От избухването на войната в Украйна Норвегия е основният източник на нефт и газ в Европа. Според експертите обаче са необходими и европейски инвестиции, за да се държат цените под контрол. Това се отнася главно за проекти в Северно море и Норвежко море.

Един от тях е на Yggdrasil, където са планирани дейности в 55 нови кладенеца и се смята за един от най-големите проекти край бреговете на Норвегия през последните години.

Енергийният икономист Ханс ван Клийф от консултантската фирма Public Affairs отбелязва пред нидерландската телевизия „Нос“, че е добра новина, че се правят инвестиции в рамките на Европа. "Често се чуваме, че в бъдеще няма да се нуждаем от нефт и газ. Но в действителност ще са ни нужни още много години".

Йюлес ван ден Бьокел, енергиен експерт в Хагския център за стратегически изследвания, казва, че една трета от европейският газов пазар е зависим от норвежкия газ. "Ако нито една европейска страна не инвестира повече, ще станете зависими от страни като Саудитска Арабия и Русия."

Европа се нуждае и от втечнен природен газ, който извън континента най-много се доставя от САЩ. За да се използва, той трябва да се регазифицира. Според Бьокел норвежкият газ е с 30-35% по-чист, защото не е нужна повторна регазификация.

Природозащитните организации не са доволни от одобрението на норвежкото правителство. Норвежкият клон на "Грийнпийс" изрази неодобрението си в Twitter.

Белгия и Нидерландия ще съхраняват CO2 под Северно море

Нидерландия и Белгия си сътрудничат при транспортирането и съхранението на въглероден диоксид (CO2) като част от усилията си за насърчаване на устойчивостта в индустрията. Решението е взето по време на държавното посещение на крал Вилем-Александър и кралица Максима в Белгия.

Picture: gasworld.com

Основната цел на това сътрудничество е да се улесни трансграничният транспорт на CO2 между ключови пристанища и промишлени центрове в двете страни като Антверпен, Гент, Ротердам и Зеландия.

Съседките ще съхраняват белгийски и нидерландски CO2 в изчерпани газови и нефтени находища под Северно море в бъдеще. Под споразумение за развитие на проекта са се подписали нидерландския министър по икономическите въпроси и климата Мики Адриансенс, белгийският вицепремиер Винсент Ван Куикенборн, заедно с неговите колеги министрите Зухал Демир (Фландрия) и Филип Хенри (Валония).

Съвместните усилия на двете страни за напредъка на чистите технологии ще привлекат компании, които се стремят към преход от въглеродно интензивни към екологично чисти операции. Това сътрудничество поставя основата за растежа на трансграничен пазар за транспортиране и съхранение на CO2. Чрез комбиниране на своите ресурси и опит Нидерландия и Белгия могат да създадат среда, която остава привлекателна за бизнеса и насърчава преминаването от "сиви" индустрии към "зелени", отбелязва икономическото бизнес издание Industry&Energy.

Транспортирането и съхранението на CO2 предлагат няколко предимства. Първо, това дава възможност за намаляване на емисиите на CO2 от промишлеността, което е от решаващо значение за борбата с изменението на климата и постигането на целите за устойчивост. 

Второ - предоставя икономически възможности и за двете страни, особено в индустриалните клъстери, чрез привличане на инвестиции и подпомагане на растежа на чистите индустрии. 

И накрая, инициативата показва ангажимента на Нидерландия и Белгия към международните цели в областта на климата и ги позиционира като лидери в прехода към нисковъглеродно бъдеще.

Въпреки това могат да възникнат предизвикателства по време на прилагането на трансграничния пренос и съхранение на CO2. Някои потенциални пречки включват регулаторни и правни усложнения, финансови съображения и осигуряване на безопасен и ефективен пренос на CO2. Освен това общественото приемане и подкрепа за тези инициативи ще играе решаваща роля за техния успех.

Подписване на споразумение.  Picture Openvld.be

Емисиите са от решаващо значение за бъдещето на нашата планета. Това е обещаваща климатична технология. Морето може да изиграе ключова роля в това. През септември сключихме споразумение с Дания. Сега предприемаме още една важна стъпка със съседната ни страна, казва след подписването Винсент ван Куикенборн, белгийски министър на Северно море

Зухал Демир, фламандски министър на околната среда и енергетиката: "Улавянето, съхранението и повторното използване на CO2 ще играе важна роля в бъдещето на Фландрия, в допълнение към продължаването на нашата силна политика за възобновяема енергия и добре обмислени мерки за енергийна ефективност. Няколко компании във Фландрия вече са се ангажирали с разгръщането на Международното сътрудничество за използване и съхранение на въглерод (CCUS), за да намалят своя отпечатък. Това по-нататъшно тясно сътрудничество подкрепя и стимулира тези развития."

Филип Хенри, министър на климата и енергетиката на Валония: "Улавяне и постоянно съхраняване на CO2 все повече ще бъде ключът към устойчивостта на нашите компании, когато въпреки усилията си те не успеят да намалят допълнително емисиите си на парникови газове. Затова съм много доволен от подписването на това споразумение с Нидерландия, което поставя основите на нова страница в борбата срещу изменението на климата. Това допринася за развитието на цял сектор, който се ангажира да ни помогне да постигнем целите си в областта на климата.".

Мики Адриансенс, министър на икономиката и климата на Нидерландия: "Транспортирането и съхранението на CO2 не е самоцел. Това е един от начините да направим нашата индустрия по-устойчива. Това е важно за целите в областта на климата и икономиката. Индустриалните клъстери в Антверпен и Ротердам, например, имат голяма икономическа стойност и са високо ценени. Като се фокусираме върху чистата индустрия, можем да останем световен лидер. Щастлив съм да поема водеща роля в това заедно с Белгия.

Рицарски замък в Белгия приюти фестивал на черешата

Производители на над 250 сорта череши от Белгия, Нидерландия и Германия се срещат да покажат реколтата си на ежегодния фестивал на вкусния плод. Двадесетото поред изложение нареди щандовете в красив замък в белгийското градче Алден Бейзен, Източна Фландрия.  

За местни, гости и производители е не само фестивал, а среща на приятели, където да обменят опит, рецепти и идеи. Туристите пък могат да се насладят на автентични палачинки с домашно сладко, различни конфитюри и не на последно място да вземат координати на производителите, където по-късно да поръчат в по-големи количества.  

Някои от посетителите пък с нетърпение очакват да чуят истории за производството, как са се отглеждали сортовете векове назад, не са малко и информационните щандове, които разказват за развитието на плода в региона.  Ако пък не ви стигне само разказването на истории, грабвайте шапкат, водата и се втурнете в импровизирания тур за бране на череши край близката плантация. Там ще ви покажат, а може и лично да пробвате различни техники на бране, да държите различни ножици за подрязване, присадки и всичко необходимо за една здрава и добре поддържана градина.

Мястото на срещата само по себе си носи духа на историята.. В продължение на векове замъкът в Алден Бейзен е изпълнявал функцията на щаб на рицарите на Тевтонския орден. 800 години по-късно той все така носи духа на онази пленителна епоха.     

Днес е един от най-големите обществено достъпни замъци в Белгия и играе водеща роля в културното и недвижимо наследство на фламандското правителство. Заобиколен от исторически градински паркове и уникални стандартни овощни градини, той предлага идеално място за множество културни и бизнес събития, срещи и конгреси. 

Стотици екоактивисти нахлуха в завод на Tata в Нидерландия

Стотици екоактивисти на „Грейн пийс“ нахлуха в завода за стомана на “Taта Стийл“ в нидерландското градче Велсен. Всички са облечени в червени гащеризони.

Към тях са се присъединили и местни жители с искане фабриката да бъде затворена, защото отделя огромни количества CO2 замърсява региона.

Picture: rtlnieuws.nl

Хората носят транспаранти с текстове като: "Спрете замърсяването" и "Затворете отвратителните части „Тата Стийл“. Активистите носят червени гащеризони, а лицата им са покрити с лилави носни кърпички, маски за лице или противогази.

Протестиращите са пробили оградата и са нахлули рано сутринта на територията на завода. Конна полиция охранява единствено общинските пътища около завода.

Според проучвания компанията отделя повече CO2 и азот от всяка друга в Нидерландия. Ръководството са предприели мерки за намаляване на въглеродния отпечатък и за поставяне на филтрираща инсталация.

В инвестиционната програма е заложено до 2030 г. да има инсталация на водород. До тогава емисиите на CO2 също трябва да бъдат намалени с 5 мегатона. От 2045 г. заводът трябва да бъде климатично неутрален.

Швеция оставя открехната вратата за нови АЕЦ

Шведският парламент направи поправка в енергийната си стратегия, с която на практика оставя открехната вратата за строителството на нови атомни електроцентрали. Преди изменението в стратегията се казваше, че страната се стреми да премине изцяло на възобновяема енергия до 2045 година, предаде Reuters.

"Това решение създава предпоставки за развитие на ядрената енергетика", заяви в парламента финансовият министър Елизабет Свантесон.

През 2016 г. парламентът прие, че нови ядрени реактори могат да бъдат построени на съществуващите площадки. Без субсидии обаче това се оказало непосилно скъпо. Към момента едва 30% в микса на страната се пада на тока, произведен от АЕЦ.

Решението на практика развързва ръцете на държавната компания Vattenfall, която планира да построи най-малко два малки модулни реактора и да удължи живота на съществуващите.

Природозащитниците разкритикуваха неотдавнашните промени в енергийната политика на Швеция и заявиха, че тя противоречи на предишната идентичност на страната като зелен лидер.

В началото на годината правителството даде ясен знак, че възнамерява да промени стратегията и да изгражда нови ядрени мощности. Към момента функционират 6 реактора, съобщи тогава Financial Times.

„Очевидно е, че имаме нужда от производство на повече електроенергия на повече места, заяви през януари премиерът Улф Кристерсон.

Министърът на околната среда Ромина Пурмохтари пък намекна, че не е изключено да се помисли дали два вече изключени реактора могат да бъдат рестартирани.

Нидерландия с амбиция да стане портал за зелен водород в Европа

Нидерландия има амбицията да се превърне в ключов център за дистрибуция на зелен водород в Европа. С такава нагласа премиерът Марк Рюте посети Мароко, за да обсъди бъдещи доставки от страната. Придружаван бе от огромна делегация от индустриалци, които виждат зеления водород като заместител на въглищата и газа.

Picture: DNV

"Убеден съм, че Мароко държи правилните карти, за да стане лидер в зеления водород. И ние искаме да бъдем партньор в това", отбеляза премиерът.

Близо до южния град Уарзазат се намира една от най-големите слънчеви електроцентрали в света. Комплексът произвежда зелена електроенергия от 2018 година и може да захрани домовете на  2 милиона мароканци.

Не толкова ентусиазирано посрещат международната договорка вътре в страната. Според Мохамед Тазрути от местния клон на „Грийнпийс“ отговорните власти първо трябва да задоволят вътрешното потребление, а след това да търсят международни партньори

От Националната агенция за възобновяема енергия обаче успокояват, че Мароко произвежда достатъчно големи количества зелен водород, за да захрани вътрешните си нужди както и до 8% от световния пазар. Страната вече е направила контакт с пристанището на Ротердам и са обсъдени възможностите за транспортиране.

Мароко е една е сред силно засегнатите страни в следствие на глобалното затопляне. По официални данни страната е с 37 милиона души. Може да се каже, че малко допринесла за негативните последици в сравнение с други европейски страни.

Северна Африка се затопля два пъти по-бързо от средното за света и до 2060 г. може да бъде с 1 до дори 3 градуса по-топло.  Затова Мароко се надява да играе важна роля в този енергиен преход.

Но на каква цена, питат екоактивистите? Както е известно за производството на зелен водород са необходими огромни количества вятърна или слънчева енергия. Опасенията са, че производството ще разходва огромен обем вода, необходима на норвежката електроцентрала в Уарзазат. Охлаждането на системите и почистването на слънчевите панели разходва над от 2 милиона кубически метра вода годишно. А в същото време населението е изправено пред недостиг.

Фермерът Мохамед Аит Хаму потвърждава опасенията. Пред телевизия „Нос“ се оплаква, че трябва да плаща на час, за да напои земята си, засята с ечемик. "В бъдеще ще има още по-малко вода, защото вали малко. Става все по-горещо".

В отговор от норвежката електроцентрала казват, че количеството вода, което комплексът използва, е по-малко от половин процент от капацитета на близкия язовир, от който извличат водата.

Европа все още не е склонна за дълги газови договори с Катар

Катар подготвя няколко газови споразумения след края на лятото. Информацията изнесе министърът на енергетиката на страната Саад Шерида Ал-Кааби, който е и главен изпълнителен директор на държавното предприятие QatarEnergy.

For illustration only (Image: QatarEnergy)

Според него страните от Стария континент все още не са съгласни да сключват дългосрочни споразумения за доставка на синьо гориво. Следващите години той очаква все повече страни Стария континент да погледнат към Катар, тъй като „трудностите тепърва предстоят за пазара“.

Една от първите страни в Европа, която сключи договор за доставка на втечнен природен газ, беше Германия. През ноември миналата година министърът определи събитието като ключово от 15 години насам.

И ако европейските страни все още не се наемат да сключват дълги договори, Китай действа с размах. Страната сключи второто си за последната година споразумение за доставка на LNG с Китай. Контрактът е за 27-години с Китайската национална петролна корпорация (CNPC), предаде „Ройтрес“.

Богатото емирство от Персийския залив, което е един от водещите световни производители на втечнен природен газ заедно със САЩ и Австралия, вече брои Китай, Япония и Южна Корея сред основните си клиенти. Съгласно това споразумение ще бъдат доставяни 4 милиона тона LNG годишно.

Катарският министър също така обяви, че CNPC ще се "присъедини към семейството" на катарския газ, като участва в North Field East (NFE), проект за разширяване на офшорното находище North Field, най-голямото находище на природен газ в света, което Катар разработва с Иран. Qatar Energy ще прехвърли на CNPC  5% дял в находището.

През ноември 2022 г. QatarEnergy и Sinopec, друга китайска държавна компания, подписаха подобен договор за доставка от 4 милиона тона годишно в продължение на 27 години, считан по това време като най-дългосрочния договор, сключван някога в индустрията.

През 2020 г. Китай стана най-големият търговски партньор на шестте страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив ( включително Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства) в търговията с изкопаеми горива.  Новата газова сделка с Катар идва в същия ден, в който Пекин обяви вноса на руски петрол през май, който достигна рекордно високо ниво след нахлуването на Москва в Украйна, припомня фактологията френската телевизия BFM Business.

Amazon ще черпи енергия от офшорен парк край Нидерландия

Офшорният вятърен парк Hollandse Kust Noord край Нидерландия произведе първата енергия. Един от първите клиенти, сключили договор с инвеститорите  Shell и Eneco, е компанията Amazon.

Picture: Tom Dhaenens/ Eneco.com

През следващите месеци капацитетът на 69-те турбини (всяка с мощност 11 MW) непрекъснато ще нараства до около 3,3 тераватчаса (TWh) годишно.

Строителството офшорния парк започна през есента на миналата година и ще бъде напълно завършен до края 2023.

Компанията CrossWind, под чието име си сътрудничат Shell и Eneco, обяви, че друга част от енергията ще отиде за производство на зелен водород.

Наскоро инвеститорите обявиха, че на същото място ще започнат да строят и соларен парк. Така Hollandse Kust Noord  се превръща първия в света комбиниран офшорен парк. Очаква се панелите да бъдат поставени напълно до 2025 година. Целта на проекта е максимално да се използва силата на вълните, а в по-малко ветровити дни да се компенсира недостигът със слънчева енергия. 

"Развълнувани сме да обявим, че подписахме договор за разработването и внедряването на плаващия соларен проект в CrossWind", съобщи при представянето на проекта през май мениджърът по иновациите на CrossWind Мария Калогера.

"Офшорната плаваща слънчева енергия е вълнуваща област от развитието на възобновяемата енергия, която е готова да играе важна роля в енергийния преход. Този проект бележи важен крайъгълен камък за нашия екип за иновации CrossWind, тъй като продължаваме да настояваме за нашия ангажимент за създаване на по-добри енергийни решения за бъдещето", се казва още в официалното съобщение.

В дългосрочен план на национално ниво Нидерландия планира да изгражда по 1 GW в Северно море всяка година през следващите години. До 2030 г. общо 21 GW трябва да бъдат в морето. Това е достатъчно, за да захранва повече от 20 милиона домакинства.

RWE стартира пилотен проект с рециклирани лопатки

Германският енергиен гигант RWE стартира пилотен проект и ще използва рециклирани роторни лопатки и стоманени кули с намалено съдържание на CO2 в своята датска офшорна вятърна ферма Thor.

Компанията ще замени 40 от 72-те вятърни турбини в Thor с рециклирани лопатки, разработени от Siemens Gamesa. Инсталацията е планирана за 2026 година. Иновацията вече е тествана в германския офшорен вятърен парк Kaskasi.

Picture: industryandenergy.eu

„Това демонстрира отдадеността на RWE да насочва офшорния сектор към кръгови практики. Освен това е пионер в използването на стоманени кули с намалено съдържание на CO2, отбелязвайки значителна стъпка в намаляването на въглеродния отпечатък на вятърните турбини“, се казва в изявление на компанията.

Рециклирането на лопатките на вятърните турбини в края на техния жизнен цикъл създаде предизвикателства поради използваните композитни материали. Siemens Gamesa обаче е разработил нов тип смола с уникална химическа структура, която позволява разделянето и повторното използване на композитните материали. Този пробив гарантира, че свойствата на материалите остават непокътнати, което им позволява да бъдат използвани повторно в приложения като автомобилната индустрия или потребителските стоки, като по този начин се избягват отпадъците от депата.

Вятърният парк Thor, разположен в датското Северно море, ще бъде построен на около 22 километра от Торсминде. С капацитет от над 1 MW. Очаква се да бъде напълно завършен през 2027 година. 

Паркът ще генерира достатъчно зелена електроенергия, за да захранва над един милион датски домакинства, което представлява една трета от общите домакинства в страната. RWE вече има функциониращ вятърен парк от 2010 година, допълва изданието Industry&Energy.

TotalEnergies смята да увеличи добива на биогорива

Френският президент Еманюел Макрон обяви годишен бюджет от 300 млн. евро за насърчаване на производството на биогорива. След обявените намерения енергийният гигант TotalEnergies заяви, че е готов да увеличи добива на биогорива. Очаква още „играчи“ в сектора да последват примера им, заяви в телевизионно интервю президентът на компанията Изабел Петрие.

Рафинерията на Total La Mède

Енергийният гигант наскоро обяви планове за увеличаване на производствения капацитет на устойчиви авиационни горива (SAF) до 285 000 тона годишно в своята биорафинерия близо до летищата Orly и Roissy. "Това е голямо предизвикателство", което ще ни позволи да подкрепим декарбонизацията на въздушния транспорт", каза Изабел Патрие.

Когато модернизирали рафинерията La Mède близо до Марсилия направили инвестиция от над 300 милиона евро за производство на наземни биогорива, а за рафинерията Grandpuits - 400 милиона евро.

Днес биогоривата, които произвеждаме, ги произвеждаме под формата на кръгова икономика. Използваме използвани хранителни масла и животински мазнини и отпадъци", защото се нуждаем от липиди, за да произвеждаме биогориво, напомни каза Изабел Патриер.

Синтетичното гориво става след реакция между водород и CO2, която изисква зелен водород. Но, за да се направи зелен водород, има нужда от зелена електроенергия, оттук и значението на развитието на възобновяемите енергийни източници, припомня мениджърът.

Не случайно TotalEnergies в партньорство с Engie смятат да пуснат през 2026 площадка за производство на зелен водород близо до Марсилия. По проекта Masshylia двата енергийни гиганта подписаха споразумение през 2021 година и трябваше да е готов през 2024. От изявления в медиите става ясно, че са решили да увеличат мощностите от предварително планираните като и промяна в пусковия срок – 2026 година.

Разположенa в сърцето на биорафинерията на Total в La Mède, площадката ще е захранвана от соларни инсталации с общ капацитет над 100 MW, а електролизаторът е с мощност 40 MW. Производственият капацитет ще е 125 MW. Водородът ще се произвежда от фотоволтаично електричество. Очакванията са за 50 тона на ден. Водородът ще се използва главно за пълно покриване на нуждите на процеса на производство на агрогорива в La Mède, който според TotalEnergies ще спести над 100 000 тона въглеродни емисии годишно. Ще се използва и на границата като гориво за камиони, автобуси, корабоплаване и др.

Биогоривата сами по себе си са възобновяема енергия и отлична опция за намаляване на емисиите на CO₂. Когато се произвеждат от устойчиви суровини, какъвто е проектът в La Mède, те отделят най-малко 50% CO₂ по-малко от изкопаемите горива, казва Бернар Пинател,  гл. изпълнителен директор на подразделение на TotalEnergies.

Нидерландия в топ 5 на ЕС по ръст на произведена слънчева енергия

Нидерландия отчита два пъти повече произведена енергия от слънце през 2022 година в сравнение с година по-рано. Това се дължи главно на повечето поставени панели по обществените сгради и частни домове, отбелязва статистическата агенция CBS. Общата инсталирана мощност достига 19 000 MW.

Едната част от произведената енергия е използвана за отопление, а другата за осветление. В цифрово изражение делът на слънчевата енергия в микса на страната е нараснал от 2.1% през 2021 година до 3.3% през 2022. Това я прави най-използваемата след биомасата и вятърната.

Picture: RTL

Малко под 60% от генерираната слънчева енергия отива за нуждите на компаниите, останалите над 40% са за домакинствата.

Самите общини също влагат огромни инвестиции в соларната енергия. Утрехт, Ротердам и Тилбург са трите общини, които са сложили най-много панели за една година.

На стария континент има само четири страни, които произвеждат повече слънчева енергия - Германия, Испания, Италия и Франция. Любопитен факт е, че Нидерландия произвежда сравнително по-малко енергия от французите, които по територия са 13 пъти по-голяма, съобщи телевизия RTL. Визуално как се променя производството на страните може да видите тук. 

Ръст на генерираната енергия за периода 2019-2022. Pic: CBS

След началото на войната в Украйна и разразилата се енергийна криза, слънчевите панели станаха хит в Нидерландия. Според местната организация Milieu Centraal, 10 слънчеви панела заедно с инсталация и инвертор са стрували около 7500 евро в края на миналата година.

Средностатистическото домакинство в страната консумира 2479 kWh електроенергия годишно. На месец, при цена на тока от 40 евроцента, означава, че плащат 83 евро месечна фактура. При закупуване на  десет панела с пик 400 вата, генерираната енергия е около 3600 kWh на покрив с южно изложение. Тези месечни разходи към енергийния доставчик изчезват.

Picture: CBS

Все още много хора обаче или не знаят или се страхуват да вземат кредит за закупуване на панели. Все още малко известен факт е, че има т.нар. топлинен фонд към държавата – правителствена схема, която отпуска заеми на домакинствата при 4,1% лихвен процент. Разбито месечно на домакинство излиза по 68 евро за срок от 7 години.  

"Хората се страхуват да вземат заеми"

Въпросът е: какво пречи на хората без собствени пари да инвестират в слънчеви панели? Направено проучване сред собствениците на по-стари жилища показва, че 75% не са били наясно, че има субсидии или заеми за устойчивост. Ето защо не е изненадващо, че много потребители намират инвестицията за твърде скъпа.

Паралелно проучване на държавния топлинен фонд показва, че едва 7000 души са кандидатствали през 2022 г. Голяма част от анкетираните са заявили, че не предприемат тази стъпка, защото кандидатстването им се вижда сложно и не биха се включили в тази инициатива.