Страните-членки на Европейския съюз преговарят за четиринадесетия поред пакет от санкции срещу Русия. Най-важната мярка в последния е насочена към претоварването на руски втечнен газ (LNG) на европейски пристанища към трети страни извън ЕС.
 |
| Пристанището Зеебрюге. |
Енергийният министър на Белгия Тине ван дер Стратен разкри, че спирането на транзита било само междинна стъпка към по-сериозна мярка. "Договорихме се, че искаме постепенно да преустановим вноса на руски изкопаеми горива до 2027 г.", разкрива тя, цитирана от нидерландската обществена медия Nos.
Мерките са насочени с цел да се прекъснат приходите на Москва от търговия с изкопаеми горива, с които страната финансира военните си действия в Украйна.
След инвазията преди две години вносът на руски газ, пристигащ в Европа по тръбопроводи, е практически спрял. Точно обратното е при търговията с LNG. Според данни на Института за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA) през миналата година Европа е внесла малко над 23 милиарда кубически метра, което е ръст от 20% спрямо 2021 г.
По-голямата част от този газ е бил за битови нужди, но около една четвърт е бил транспортиран през европейски пристанища до страни извън ЕС, най-вече Китай и Индия.
Според Моник де Йонг, енергиен експерт в университета в Гент, мярката ще затрудни износа на втечнен природен газ за Русия. "Ако ЕС забрани претоварването в Европа, Русия ще се наложи да плаща много по-скъпо, за да го транспортира до Азия“, смята специалистът.
От полярния регион руснаците транспортират втечнения природен газ до европейските пристанища със специални ледоразбивачи. Газът се прехвърля на други танкери, които завършват останалата част от маршрута към Азия. Но Русия има достъп до ограничен брой ледоразбивачи.
Европейските санкции принуждават тези оскъдни ледоразбивачи да извършат цялото пътуване, което изисква допълнителни транспортни разходи и повече време. Това би принудило руснаците да търгуват по-малко, от което ще дойдат и по-малко приходи.
Белгийското пристанище Зеебрюге е едно от трите големи европейски пристанища, където се извършва трансбордирането на. Операторът на терминала Fluxys, се опасява от възможни искове за щети.
"EK все още не са разгледали въздействието - както финансово, така и юридически. Каква ще бъде реакцията на Русия? Не знаем", казва Андрис Грифрой, председател на Съвета на директорите на Fluxys.
Според белгийския министър на енергетиката Ван дер Страетен, която излезе със забраната за транзит, няма опасност за оператора. Според нея мениджъри като Fluxys вече не са обвързани с руски договори заради санкциите и затова могат да търсят алтернативни доставчици, които да поемат освободеното пространство.
Енергийният министър разкри, че LNG не било единствената санкция сещу Руската федерация, която обсъжда ЕС.
Обмисляло се да се забрани вноса на хелий и използването на руската версия на
системата за финансови транзакции Swift.
ЕС иска да
предприеме по-нататъшни стъпки срещу руския сенчест флот. Това са
нерегистрирани петролни танкери, които Русия използва, за да избегне санкциите
върху това гориво. Тези кораби вече няма да имат право да акостират в
европейски пристанища. Преди тази година се оказало, че корабите в
руския сенчест флот, въпреки санкциите, все още зареждат в Зеландия.
Освен това ЕС иска политическите партии, мозъчните тръстове и други организации вече да нямат право да приемат пари от Русия. Страните-членки също искат да засилят санкциите срещу Беларус.
Някои държави искат още по-строги мерки. Германия например призовава за пълна забрана на целия руски втечнен природен газ. Следователно предложението, което сега е на масата, е компромис.
"Просто в момента няма достатъчно подкрепа за пълна забрана. Има страни, които са твърде зависими от руския газ, за да прокарат това. Настоящото предложение е най-осъществимата стъпка за ЕС да удари приходите на Русия от газ", каза Де Йонг.