140-членна делегация от Белгия участва на международната конференция COP 29 в Азербайджан. Сред тях петима министри, четири от които нищо не зависи, отбелязват белгийските медии. Сред тях е и изпълняващият длъжността служебен премиер Александър де Кро, който по закон заема поста до избиране на редовен.
Meer Intormatie: Kleinere delegatie dan vorig jaar en van de 5 politici kunnen er 4 geen toezeggingen doen: dit is België op de VN-klimaatconferentie
 |
| Снимка: Георги Велев, 3e News |
Според пресата в страната тяхното участие на форума на
практика е безсмислено, тъй като делегацията няма правомощията да сключва или
да поема ангажименти, тъй като това е приоритет на редовен кабинет какъвто все
още месеци наред не е излъчен. Според последни новини, крал Фелип е дал още две
седмици на преговарящите партии да излъчат кабинет и да сключат споразумение.
OЩЕ ПО ТЕМАТА
- В света се води битка за внимание и COP e междинна спирка
- Новите геополитически предизвикателства няма да спрат Европа в походa за опазване на климата
Медиите отбелязват, че тазгодишната визита на COP е
по-малоброен състав на делегацията в сравнение с предишната в Дубай. Но не
пропускат да маркират, че и в този си състав те могат единствено да се изкажат
от лично мнение, както го е направила федералният
министър на климата Закия Катаби, според която "климатичната криза не чакала
никого, включително следващото федерално правителство".
Пред камерите се разходили още служебният министър на енергетиката
Тине Ван дер Стратен, която по време на мандата беше неотлъчно до премиера в не
една и две битки. Най-запомняща се е спорът с френската компания-собственик на
атомните електроцентрали – „Енджи“ по отношение на удължаване техния живот с
десетилетие.
Сред делегацията без особен смисъл се разходил и министъраът на климата в Брюксел Ален Марон,
чиито мандат също се брой за приключен.
От всички единствено фламандският министър на климата
Мелиса Депретере (Vooruit) може
да взима някакво решение. Впрочем тя е първият от 2019 г. насам фламандски
министър, който е уважил форума."Това фламандско правителство има много
амбициозни цели по отношение на климата. И не искам другите да решават вместо
нас", казва те пред VRT.
Фламанската обществена телевизия отбелязва, че на COP може да има министри,
чиито присъствие няма особен смисъл, но липсва
гръбнакът на белгийската климатична индустрия.
Сред тях са компании в областта на водорода, стоманата
или на финансови услуги. Резонно сред присъстващите са държавните компании Fluxys и Elia както и
инфраструктурната North Sea Port
Голяма част
от тези пари отиват за африканските страни, например за Великата зелена стена
срещу опустиняването в Сахел, изследвания в конгоанските тропически гори и
подобрени метеорологични измервания в сътрудничество с метеорологичната служба.
От трибуната на COP Де Кро заяви, че ЕС и останалия свят
трябва да гарантират, че се спазват правилата, за да има плавно изпълнение на
прехода. В национален план Белгия и ЕС ще работят повече усилията за
подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта на икономиките.
На национално ниво министър-председателят, независимо че не е оторизиран, обещава, че ще продължи да работи в посока, че нито една компания няма да бъде изоставена и ще бъдат създадени висококачествени работни места. "Гражданите ще купуват електрически автомобили и ще санират домовете си - само ако това има икономически смисъл", смята де Кро.
И ако белгийската делегация е важно да се покаже на форума, но без съществен икономически принос за страната, то много други, от които силно зависи политиката за климата, решиха да го отсвирят по един или друг мотив. За председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен такъв е изборът на новите еврокомисари, за нидерландския премиер Дик Схоф е социално напрежение във собствената му страна. Сред големите отсъстващи са още Шолц, Макрон, Байдън и Си Дзинпин.
Отслабващ ентусиазъм. Така звучи накратко един от възможните отговори, които дава авторитетният белгийски ежедневник De Morgen и на практика затвърждава тезата, изказана от климатолог в нидерландско радио - че срещата на върха за климата в Азербайджан е по-малко важна от следващата в Бразилия. И още нещо, което се прокрадва зад редовете на белгийския вестник - че Европа няма особено топли и добри връзки с Азербайджан, която се смята за верен темел на Русия.
Вестникът прави и паралел между първата проведена конференция и сега, когато Урсула фон дер Лайен пламенно говорила за Зеления пакт. Колко различно е сега? В цяла Европа ентусиазмът за зелената политика намалява. В парламентите Зелените отстъпват място на радикални десни партии, които се интересуват повече от земеделие, отколкото от природа и екологична политика.
"Зеленият момент на Европа свърши", написа Foreign Policy през юни. Politico също беше безмилостен в своя статия по-рано през годината и казва: "Надеждите на Европа за по-зелено бъдеще се потопяват с пестициди, хвърлят се в инсинератора, написали редица водещи журналисти, след като внимателно проучили политиките за климата във всички държави членки, припомня с примери вестникът.
Вече не е основен приоритет
Обратът може да се види в "политическите
насоки", които Фон дер Лайен анонсира по отношение новата си Комисия
това лято. Фокусът вече не е върху климата, а върху конкурентоспособността,
безопасността, продоволствената сигурност и "чистата" индустриална
политика, според Силви Гулар и Оре Кекарон от университета Бокони в Милано.
"Зелената сделка все още се споменава, но вече не е на върха на
политическия дневен ред."
Междувременно една след друга зелени мерки се сблъскват с
неуспехи. Европейският закон за обезлесяването, който изисква от вносителите да
докажат, че не се изсичат гори за тяхното кафе, какао и соя, наскоро беше
отложен с една година.
Забраната за нови бензинови и дизелови автомобили от 2035
г. също е подложена на критики. Италия и Чехия искат отлагане, Европейската
народна партия (включително Християндемократите) го превърна в тема на
кампанията. Засега комисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра се придържа
към целевата 2040 г., но последната дума по този въпрос изглежда все още не е
казана.
Вниманието на гласоподавателите се измества
След протестите на фермерите Фон дер Лайен обяви през февруари, че се отказва от законодателството, насочено към намаляване на употребата на пестициди в селското стопанство с 50%. Въпреки че Законът за възстановяване на природата беше приет през юни, той беше разводнен под политическия натиск от страна на държавите членки и Европейския парламент. Вълкът, хищникът, от който се страхуват овцете и фермерите, е на ръба да загуби силно защитения си статут.
И да се върнем към климата: докато първоначалният план беше да се наложи 30% намаление на емисиите в селското стопанство до 2040 г., по-късно Европейската комисия внезапно промени решението си.
"Твърде рано е да се обяви зеленият дневен ред за мъртъв", пише Мориц Лудвиг, млад анализатор в американския мозъчен тръст The Atlantic Council. "Но е вероятно този дневен ред да получи по-малък приоритет. Пандемията, войната в Украйна и произтичащата от нея инфлация изместиха вниманието на гласоподавателите. [...] Сега фокусът ще бъде върху прилагането, а не върху новото законодателство."
Какво ще стане, ако Европа се откаже от пионерската си
роля? "Тогава това може да доведе и до по-хлабава политика за климата на
други места по света", казва Лудвиг.
Европейските редукции на CO2 са твърде бавни
Европа не е на път да намали емисиите на CO2, съобщи
Европейската агенция за околна среда: докато целта за 2030 г. е намаление с 55%
(в сравнение с 1990 г.), континентът се насочва към 49%.
Един светък лъч беше, че емисиите намаляха значително
през 2023 г., след години на стагнация. Днес емисиите в Европа са редуцирани с
37% в сравнение с 1990 г.