Международните банки за развитие ще засилят участието си за набиране на частен капитал, свързан в борбата с изменението на климата, съобщиха от Европейската комисия.
 |
| Снимка; Пресслужба на ЕК |
В рамките на провеждащата се климатична конференция COP29 в Баку Европейската комисия е успяла да разшири глобалната база от финансови донори за бедните страни.
Участниците в конференцията са се споразумели за годишно комбинирано държавно и частно финансиране, което ще достигне най-малко 1,3 трилиона долара до 2035 г. От тази сума развитите страни ще отделят по 300 милиарда долара годишно.
Близо 200 държави са се съгласили да утроят наличните пари, за да помогнат на развиващите се страни да се справят с бързо покачващите се температури, коментират анализаторите на агенция Bloomberg, цитирани от 3е News.
Още по темата: COP29 завършва с мащабна финасова сделка в помощ на бедните страни, ожесточена битка за пари и без промяна за изкопаемите горива
 |
| Снимка: Личен архив |
От пресслужбата на ЕК става ясно, че преговарящият екип
на ЕС също така успешно е финализирал нови правила за регистриране и проследяване и прозрачност на двустранните
споразумения за въглеродни емисии между страните. Това ще даде възможност за
икономически ефективно намаляване и премахване на емисиите.
От Еврокомисията припомнят, че съгласно Парижкото
споразумение от 2015 г. 194 държави са се съгласили да поддържат средната
глобална температура доста под 2°C и възможно най-близо до 1,5°C до края на
века.
ЕС е най-големият донор на международно финансиране на
борбата с изменението на климата, като през 2023 г. е допринесъл с 28,6 милиарда евро публично финансиране на
борбата с изменението на климата и е мобилизирал
допълнителна сума от 7,2 милиарда евро частно финансиране в подкрепа на
развиващите се страни да намалят емисиите си на парникови газове и да се
адаптират към последиците от изменението на климата.
С Европейския зелен пакт, представен през декември 2019 г., ЕС пое ангажимент да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Тази цел стана правно обвързваща с приемането и влизането в сила на Европейския законодателен акт за климата през юли 2021 г. Законодателният акт за климата също така определя междинна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
И ако за повечето богати страни и за дипломатите на ЕС споразумението
е успех – не така мислят страни като Индия, отбелязва в кореспонденция от Баку нидерландските
медии и отбелязват, че срещата на косъм се е разминала от фиаско.
Делегацията на Индия гневно даде да се разбере, че не приема новата цел за финансиране на климата от 300 милиарда долара до 2035 г. "Това не е нищо повече от оптична илюзия. "Индия е против приемането на този документ, заяви от трибуната дипломатът Лила Нандан и получи силни аплодисменти от публиката, след като изрази възраженията си. Според нея богатите страни искат да бичуват бедните страни с тази унизително ниска сума. Това няма да реши проблемите. За тях говорихме още преди срещата, дори страната домакин Азербайджан е пренебрегнала" опасенията на Индия.
Още по темата: Бедните страни на COP 29 : Все чуваме големи обещания, но нищо не се случва
Същата песимистична тоналност прозвуча апелът и на Чад и Пакистан, според които бедните страни имат крещяща нужда от всеки допълнителен долар. В радио интервю представителят на Час Умар Гаджи Сумаила отговаря, че „средствата са на живот и смърт“ и малките страни трябва да бъдат взети по-насериозно".
Към картината на нуждаещите се медиите разказват историята на Пакистан и нейните опустошителни мусони. С всеки мусон пакистанците затаяват дъх, заявява Фара Наурийн е директор на Mercy Corps Asia, неправителствена организация, посветена на климатичната справедливост в региона.
Наводненията също са новата реалност в Пакистан. През 2022 г. "Когато видите нещо подобно със собствените си очи, осъзнавате колко сериозен е климатичният проблем", казва Наурийн.