Икономическите политики в района на Бенелюкс са като скачени съдове. Наскоро медия определи симбиозата в икономиките като написа, че ако Германия кихне се поглежда дали Нидерландия не е настинала. Същото в още по-голяма сила важи за отношението между Нидерландия и Белгия, които открай време гледат взаимно в своите панички.
Нидерландия има от няколко месеца ново правителство,
което се захвана да прави реформи в трудовата миграция. Целите, които си
поставя е да редуцира броя на чуждите работници. Политика, която всява ужас в бизнеса.
Снимка: Пресслужба на ЕК
Още по темата:
- Нидерландия изпитва проблеми със статута на трудовите мигранти
- Българи, румънци и поляци- сред най-многобройните трудови мигранти в Нидерландия
Белгия все още няма федерално правителство, но за разлика
от съседите тя е силно децентрализирана и икономическият живот не спира, тъй
като решенията се вземат от отделните провинциални парламенти. Бъдещето на
трудовия пазар и ролята на миграцията също буди притеснения по отношения на
решенията, които се вземат. А последните вести са, че моторът на белгийската
икономика – Фландрия е изправена пред предизвикателства, защото се очаква
намаляване на броя на разрешителните за трудовите мигранти извън ЕС.
Работодатели с бизнес в строителството, здравеопазването
и промишлеността се опасяват, че ще бъде невъзможно да запълнят и без това зейналите
пробойни откъм работна ръка. Според тях натрупаният растеж в секторите през
последните две години ще се загуби заради липсата на кадри.
В един глас бизнесът изпраща послание към фламандския
министър на заетостта Зухал Демир (N-VA), която в интервю за бизнес ежедневника De Tijd е заявила, че иска да се издават по-малко
разрешителни на мигранти извън ЕС.
Работодателите настояват за облекчаване на правилата, тъй
като недостигът на пазара на труда не само във Фландрия ще засегне много
компании.
Според статистиките на Агенцията по заетостта през 2023
г. около 10 000 работници мигранти са получили достъп до работа във Фландрия.
Това е с 9% по-малко от 2022 г., въпреки че тази цифра все още е наполовина
по-ниска, отколкото през 2019 г. преди короната.
Според замисъла на трудовата реформа като се намали броят
на разрешителните и се стесни списъка на професиите, в страната ще пристигат
повече висококвалифицирани кадри.
Редица водещи компании, сред които националния
авиопревозвач, са коментирали, че политиката няма да доведе до дори резултати и
още по-вече ще затегне възела за намиране на работници.
"Пазарът на самолетни техници е толкова специфичен,
че е невъзможно да намерите кадри само в Белгия или в рамките на ЕС. За преквалификацията
на един човек са нужни години, преди да започне да работи пълноценно“, посочва Нико
Кардоне.
Идеята за рестрикции се посреща с притеснение и от
транспортната компания за отдаване на автобуси под наем Keolis. За мениджмънта
й трудовата миграция е част от решението за решаване на хроничния недостиг на
шофьори и автомонтьори.
В началото на 2025 г. ще стартира пилотен проект, в който
14 шофьори и механици от Индия ще работят за нас", казва говорителят Бренд
Ван Рансбек. "Работим
по всички възможни начини, за да запълним свободните си места. В допълнение към
нашата собствена автошкола, работни дни и гъвкави работни места, наемането на
служители в чужбина е важен инструмент."
Трудовата миграция е от съществено значение и за сектора
на здравеопазването. "Би било сериозна политическа грешка да се издават
по-малко разрешителни на мигранти извън ЕС", казва Дирк Липс,
генерален мениджър на Curando, която
има 11 центъра за социални грижи в Западна Фландрия.
За разлика от Белгия и Нидерландия, където се готвят рестрикции
по отношение на трудовата миграция, съседна Германия даде знак, че ще действаточно обратното. Посланието е, че страната е отворена за квалифицираните
работници на Индия, заяви канцлерът Олаф Шолц, след като през октомври подписа
споразумение с премиера Нарендра Моди. С
облекчения режим ще облекчи процедурата за индийска виза и ще признае
индийското професионално обучение.