Белгия и Германия започват 2025 г. с лавина от фалити

11 549 фалита са обявени в Белгия през 2024 година. Над 27 000 души са загубили работа, сочат публикувани данни на националната статистика. Сред най-големите компании обявили фалит са производителят на автобуси Van Hool и този на чипове Belgan, фабриката за обувки Bristol и белгийските магазини за килими от веригата Carpetright .

Снимка: Пресслужба на ЕК

Най-много фалирали компании има в строителния и транспортният сектор, търговията на едро, доставчиците на бизнес услуги, но нямаше рекордни цифри. В хотелиерството също има затворили бизнеси, но те са далеч по-малко в сравнение с нивата по времето на корона кризата.

Началото на 2025 година изправя фирмите пред още едно предизвикателство – ръстът на инфлацията. Според един специфичен закон, характерен само за Белгия и Люксембург – с поскъпването на живота и обявения ръст от статистиката, фирмите са задължени по специална формула да актуализират заплатите на служителите в държавната администрация и частния сектор.

Собствениците нямат право да се скатават и задължително трябва да спазят процедурата. Така, от 1 януари близо един милион души ще видят с 3.5% по-високи заплати в банковите си сметки.  

Според направено проучване на HR компанията SD Worx сред близо 600 мениджъри, почти всички са били единодушни, че ръстът на заплатите и липсата на достатъчно кадри са основните предизвикателства през 2025 година.

За неволите и притесненията на логистичния и транспортния сектор ви разказахме с обзорен анализ в 3e News в края на годината. Редица мениджъри предвещаваха проблемна година и следяха с притеснение случващото се в съседна Германия и Нидерландия. Много от компаниите казват, че през 2024 г. са си поели малко въздух, но все още не са стигнали резултатите от преди руската инвазия.

Сдружението Boltrics, въз основа на прекия си опит, прави класация на най-наболелите задачи. На върха на класацията отново е посочено липсата на качествени кадри.

Разразилата се криза и шоковото поскъпване на цените, отънява да краен предел портфейла на средностатистическия белгиец. За да свърже двата края, той  да се мести от един сектор в друг в търсене на най-високо заплащане или най-добри условия на труд. Като прибавим и  „неадекватните“ имиграционни политики  - това прави изключително тежка работата на компаниите да запълнят съществуващия недостиг на работна ръка или дори да се разрастват. 

Логистичните и транспортните компании ще трябва да се съсредоточат върху стратегиите за задържане на персонала и автоматизацията, ако искат да подобрят производителността си, казват от сдружението.

Наред с несигурните доставки – 2023 и 2024 повишили цените на труда, горивата и суровините. Индустриите са принудени да се фокусират върху намаляването на тези разходи и да поддържат маржовете на печалба.

Тревога бият и от химическата промишленост. За задаващата се икономическа буря в Европа вече се подготвя германският концерт BASF и неговият завод в Антверпен. Мениджмънтът очаква, че кризата няма да се размине леко и затова е разработил 4-годишна кризисна стратегия за оцеляване, става ясно от публикации в местната преса. Синдикатите са наясно с хода на реформите и вече усилено обсъждат как и откъде ще се „реже“, за да не изпадне в положение за масови съкращения. От BASF за обещали, че ще се правят икономии, но не и съкращения.

Според стратегията на базирания в Лудвигсхафен фармацевтичен гигант от икономии ще трябва да се спестят близо 1,2 млрд. евро до 2028 г. От клона в Антверпен казват, че за момента не виждали пряка опасност или застрашаване на конкурентните им позиции, но вече си „подготвяли домашното“ с оглед на ситуацията в региона. "Това, което можем и трябва да направим към момента, за да гарантиране конкурентоспособността си, е да контролираме разходите. И точно правим“, казват от компанията.

Белгийският филиал на компанията говори за "амбициозен и осъществим план", с който да се около 100 милиона евро до 2028 г., включително от разходи за персонал. Тази амбициозна цел означавала, че ще се намали броят на персонала през следващите години. Това ще става главно както се даде на хората доброволно да напуснат по собствено желание. "Никой не трябва да се страхува, че ще загуби работата си по икономически причини, обещават компанията.

Скачени съдове

Не по-цветущо е положението в съседна Германия, която освен от тежка икономическа криза, политическа безизходица, предсрочни избори – частният сектор е налегнат от лавина от фалити.

Според Института за икономически изследвания в Хале (IWH), цитиран от ДПА и БТА, ситуацията може да се сравни с финансовата криза от 20029 година. "Намираме се в диапазона, в който отделните месеци лесно могат да достигнат 20-годишни върхове. По време на финансовата криза през 2009 г. имахме около 1400 случая на компании, изпаднали в несъстоятелност на месец. Сега отново достигнахме това ниво", казва представителят на института Щефен  Мюлер от института. В момента около 500 фирми, с до 10 служители, са изправени пред несъстоятелност.

Неплатежоспособността сред германските компании през миналата година е достигнала най-високото си ниво от 2015 г., потвърждава тази тенденция проучване от декември месец на кредитната агенция Creditreform. През 2024 г. общо са регистрирани около 121 300 производства по несъстоятелност, което представлява ръст от 10,6 на сто на годишна база спрямо 2023 г.  "Кризите от последните години сега засягат компаниите с известно забавяне във времето под формата на неплатежоспособност", заяви Патрик-Лудвиг Хантч, ръководител на икономическите изследвания в агенцията.

"Това означава, че данните за неплатежоспособността скоро може да се изравнят с рекордните нива от 2009 и 2010 г., когато над 32 000 компании фалираха", допълни той. Някои от тези фалити се дължат на догонващи ефекти от времето на КОВИД-19 и години на много ниски лихвени проценти, определени от Европейската централна банка, заяви от своя страна Щефан Мюлер.

С прогноза за германската икономика излиза и изследователския институт Handelsblatt Research Institute (HRI), който очаква да се свие отново тази година. В резултат на това Германия бавно, но сигурно се насочва към най-дългата икономическа криза от Втората световна война насам. Икономистите в института предвиждат свиване от 0,1% тази година.

Германия също няма да може да ограничи инфлацията за момента. Тази и следващата година тя се очаква да бъде над 2%. Това е проблематично, тъй като ЕЦБ иска да намали лихвените проценти, за да стимулира икономиката.

Нидерландските медии отбелязват още, че освен тежките времена за съседите от Белгия и Германия, полъхът на фалитите и лавина от безработни са обзели  Обединеното кралство. По-високите данъци са принудили една четвърт от фирмите да пратят служители на Борсата, според проучване на S&P Global. Темпът на съкращения не се е случвал от половин век, ако не броим корона кризата, казват от агенцията.

Данъкът върху заплатите беше увеличен значително през есента от министъра на финансите Рейчъл Рийвс. Това е с цел да се запълни огромна пробойна в британския бюджет. Компаниите вече предупредили, че увеличението на данъците с 26 милиарда британски лири ще бъде за сметка на ръста на заплатите, заетостта и ще доведе до покачване на цените. 

Опасенията за въздействието на нарастващите разходи за труд, заедно с общото безпокойство относно бизнес инвестиционната среда, са ключовите фактори, които натежават върху перспективите за растеж през 2025 г.", казва Тим Мур, икономически директор в S&P Global Market Intelligence.

2025 г. обещава по-добри новини за климата

Новините за климата през 2024 г. бяха белязани от постоянни температурни рекорди, природни бедствия и нарушени климатични цели. Въпреки всички тревожни събития, експертите очакват по-дори новини през 2025 г.

Новата година започва с няколко позитивни сигнала за климата. Всички страни имат готовност и трябва да представят новите си планове за климата през февруари. Това е заложено в Парижкото споразумение на ООН и се случва на всеки пет години. Очакванията са новите планове да са по-амбициозни от представените през 2020 г.

Редица страни вече обявиха по време на климатичната конференция COP в Азербайджан, че ще заложат по-амбициозни цели. Сред тях е Обединеното кралство. Министър-председателят Киър Стармър иска страната му да отделя 81% по-малко емисии до 2035 г. в сравнение с 1990 г. За сравнение една Холандия в момента се цели към редукция 55%.

Бразилия, която е домакин на тазгодишната среща на върха за климата COP 30, също представи план за по-затегнати мерки

Европейският съюз пък представя идния месец нов Зелен индустриален план, който засега е обвит в мъгла. Знае се само, че трябва да подпомогне екологизирането на химическата промишленост и стоманодобивния сектор, хвърля малко светлина по въпроса нидерландският онлайн сайт Ню Ел.

В коментар за медията Луиз ван Шайк от сдружението Clingendael казва, че планът на Брюксел ще разшири пазара на устойчиви технологии от Европа като зелен водород, батерии и електрически автомобили. По тези политики Европейската комисия е заделила  250 милиарда евро. "Много съм любопитен какъв ще бъде европейският отговор на зелената индустриална политика на Китай и САЩ. И двете световни сили в момента инвестират сериозно в устойчива енергия“, казва още специалистът.

2025 година ще бъде предизвикателна и за съдилищата. Тон в тази насока даде Международният съд в Хага където се гледа най-голямотодело за климата в света. Решението на 15 съдии може да даде повече яснота за отговорностите на държавите в бъдеще.

Съдът, например, може да реши, че емисиите CO2 са в противоречие с международните права на човека. Подобно решение има потенциално сериозни последици, казват експерти. Това може да означава, че държавите трябва да плащат компенсации за емисиите на островите, засегнати от изменението на климата. Освен това случаят с климата проправя пътя за нови претенции.

По-малко въглища, повече слънце, вятър и батерии

Организацията Carbon Brief  съобщава, че заявленията за нови въглищни електроцентрали са намалели с 96% от 2015 г. насам. Все още има пет висящи кандидатури в групата на 38-те най-богати страни. Това означава, че краят на въглищните електроцентрали бавно, но сигурно се приближава: голяма победа за климата.

Експертът по устойчиво развитие Тийс тен Бринк от сайта WattisDuurzaam.nl очаква нови рекорди в световните продажби на електрически автомобили и в инсталирания капацитет на вятърни турбини, слънчеви панели и батерии и тази година. 

Добра новина и за 175 загрижени нидерландци. Те вече ще имат право на глас в политиката за климата чрез Национална гражданска асамблея по въпросите на климата. От 18 януари групата ще обмисля ежеседмично какви мерки може да предприеме правителството по отношение на климата. Участниците са избрани на принципа "от млади до големи, от градове и села и с различни мнения за политиката за климата", каза председателят Нинке Майер. Имало общо 4,070 регистрации.

Европа се бори с края на ерата на евтиния руски газ

Със спирането на транзита на руски газ през Украйна от началото на 2025 г. беше затворена основната артерия, през която Европа се снабдяваше с газ в продължение на десетилетия. С този акт беше ознаменуван краят на ерата на руско господство над европейските енергийни доставки. 

В същото време се повдига въпросът колко добре се е въоръжила Европа и дали има опасност цените на енергията отново да скочат, пише в обзорна статия белгийският ежедневник „ Де тейд“.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Плавното откъсване на Стария континент започна още през 2022 година със саботажа на тръбопроводите "Северен поток" за Германия. Но руски газ продължаваше да идва до европейските потребители въпреки войната. 

Данните показват, че през 2024 г. руската държавна компания "Газпром" е транзитирала 16 милиарда кубически метра синьо гориво през Украйна до Словакия и Полша, което представлява почти 6% от целия внос в ЕС.

Дори и без украинския маршрут Европа все още не се е отървала от руския газ. Подобно количество газ идва по газопровода "Турски поток" през Турция и неговото разклонение през България.

Още по темата:  Служебното правителство няма идея как ще продължи транзита на газ за Сърбия и Унгария след 20 декември

В същото време Москва е увеличила износа на втечнен газ за Европа с кораби. През миналата година за ЕС е доставено общо 54,4 милиарда кубически метра LNG или с 21% повече в сравнение с 2023.

Следователно европейската амбиция да се откажем напълно от руския газ до 2027 г. изглежда далеч. За да направи това, ЕС ще трябва да направи повече от забраната за транзит на руски газ в европейските пристанища, която беше ратифицирана миналата година, отбелязва белгийският вестник.

От март руският втечнен природен газ вече няма да може да бъде претоварван до страни извън ЕС на терминали, включително на Fluxys на белгийското пристанище Зебрюге. Но за разлика от петролните продукти, ЕС все още не смее да даде всичко от себе си със санкции върху газа. Вносът на руски втечнен природен газ за собствено потребление все още е разрешен. Например, съществува „перверзен риск Русия просто да започне да продава повече газ на европейския пазар“, смятат авторите на статията.

Междувременно на хоризонта се задава Доналд Тръмп като президент на САЩ. Още преди да положи клетва той се закани да въведе допълнителни търговски мита върху износа, ако ЕС не купува повече петрол и газ "в голям мащаб" от САЩ.

Трудностите за Европа ще настанат, ако и Катар изпълни заканата си. Предупреждението дойде в края на годината с интервю на енергийния министър на страната Саад ал Кааби пред Financial Times. Причината е нова директива на Брюксел, според която от 2027 г. страните от общността ще могат да налагат глоби на големите компании, които не правят достатъчно в борба с правата на човека и изменението на климата. Под ударите на закона са и енергийните компании като QatarEnergy, които може да загубят под формата на глоби до 5% от годишния си оборот. 

"Ако загубя 5% от генерирания си оборот, за да отида в Европа, тогава няма да ходя там“, казва министърът и дава да се разбере, че няма да се поколебае да спре доставките, защото тези 5% означавали загуби не само за компанията, но и за бюджета на самата държава.

За разлика от тръбопроводите от Русия до Европа, които поддържат известна степен на взаимозависимост, инфраструктурата за втечнен природен газ предлага по-голяма гъвкавост за снабдяване с газ от различни доставчици. Освен ако не са сключени дългосрочни договори, втечненият природен газ се насочва към участника с най-висока цена на световния пазар. Това означава нова реалност за Европа, чийто внос на втечнен газ с кораби се е удвоил от кризата до 42% през 2023 г. 

По този начин тя до голяма степен замени непостоянството на Путин с непостоянството на световния пазар. Ако клиентите в Азия са готови да плащат повече, Европа ще трябва да се присъедини към наддаването, за да гарантира доставките си.

Други решения

Прекратените газови доставки няма да доведат до енергийна криза или недостиг в Европа и Европейският съюз. Но Европа изглежда по-уязвима към нестабилността на пазара, ако се стреми да замени липсващия природен газ, тъй като цените на газа се покачват с 50% на годишна база. По-високите цени на енергията могат да навредят допълнително на конкурентоспособността на блока и да повишат разходите за домакинствата. Цените също могат да се повишат, ако Европа се обърне към увеличаване на вноса на втечнен природен газ (LNG), коментира темата Euronews.

Най-силно ще се усети в Унгария и Словакия, за които украинският транзитен маршрут е задоволил 65% от търсенето на газ през 2023 г., според Bruegel.

Европейската комисия изложи няколко решения за подпомагане на засегнатите страни, включително запълване на нуждите чрез доставки на гръцки, турски и румънски газ по трансбалканския маршрут. 

Като цяло няма опасения, че ЕС ще остане без газ тази зима, но зареждането на хранилищата му може да бъде по-скъпо от очакваното.

Цените на газа за следващото лято наскоро скочиха над тези за зимата на 2025-26 г., което ще направи по-скъпо попълването на запасите, съобщава Bloomberg, позовавайки се на Арне Ломан Расмусен, главен анализатор в Global Risk Management в Копенхаген, който каза: "Има нарастващ риск ЕС да приключи зимата с ниски запаси в газохранилищата, което ще направи попълването им скъпо".

ВЕИ стават все по-важни за енергийния микс на Германия

Делът на възобновяемите енергийни източници в Германия през 2024 г. е счупил нов рекорд в производството на електроенергия - първата година, в която ядрената енергия изчезна от микса на най-голямата икономика в Европа.

Делът на ток от Вятър, слънце, биомаса и вода бележи 3% ръст – от 56% на 59% в общото производство на електроенергия, се казва в изявление на германския енергиен регулатор, цитиран от белгийски медии.

През изминалата година Германия е произвела общо 431,7 TWh електроенергия, което е спад от 4,2% в сравнение с предходната година.

Водещи са вятърната енергия на сушата и офшорните паркове с 31,9% от общото производство, което е почти на същото ниво като 2023 г. Делът на фотоволтаичната енергия обаче е скочил и сега е 1/7 от германския микс.

Сбогом на въглищата

Германия твърдо държи поетия курс да каже сбогом на въглищата - историческият енергиен източник на най-голямата икономика в Европа, отбелязва и AFP. На годишна база делът на произведения ток от тях е намалял от 26% на под 23%, тъй като страната иска постепенно да спре въглищата до 2035 г.

Ръст в общия микс бележи и токът произведен от газовите централи - 8,6% до 13,2%. Причината е, че Германия се е възползвала максимално от ниската цена на борсите в Европа и се е снабдила с допълнителни количества отвън.

Щрих за историята: Последните количества ток от АЕЦ са попаднали в общия микс през 2023 г. Делът е по-малко от 2%.

Внос-износ: През 2024 г. Германия е увеличила вноса си на електроенергия с 13,8%, докато износът й спаднал с 10%.

Зелената цел

Преди да подаде оставка коалицията на Олаф Шолц твърдо стоеше зад голямата амбиция до 2030 година 80% от микса да бъде от ВЕИ. Тази цел е силно критикувана в Германия от опозиционните партии на социалдемократите и Зелените

Месец преди предсрочните избори в Германия консервативната партия ХДС, която е фаворит в социологическите проучвания, не подкрепя развитието на вятърните турбини. Чуват се също гласове атомните електроцентрали да бъдат отворени отново, което експертите смятат за нереалистично.

Тръмп за вятърните паркове в Северно море: "Махнете ги!"

Новият президент на САЩ Доналд Тръмп настоява Северно море да бъде отворено отново за проучване на петрол и полетата с вятърни паркове да бъдат премахнати за тази цел, пише холандският вестник „Телеграф“.

Тръмп, който се завръща в Белия дом на 20 януари, отправи този призив в петък в публикация в своята социална медийна платформа Truth Social.

Напускане на петролни компании

Все повече петролни и газови компании се изтеглят от Северно море. Това отчасти се дължи на плана на британското правителство да увеличи допълнителния данък за производителите на петрол и газ в Северно море от 35% на 38% и да удължи данъка с една година.

Британското правителство иска да използва тези допълнителни приходи от петрол и газ за финансиране на проекти за възобновяема енергия. Производителите на петрол и газ в Северно море вече предупредиха, че по-високата данъчна ставка ще доведе до рязък спад на инвестициите и оттегляне от района.

Агенция Ройтерс съобщи по-рано, че Harbour Energy, най-големият британски производител на петрол и газ в Северно море, иска да продаде дяловете си в петролните полета в района и има планове за листване на фондовата борса в Ню Йорк. Голямата американска петролна и газова група ExxonMobil вече завърши напускането си от региона на Северно море през юли миналата година.

Още вятърни паркове

Обединеното кралство и други европейски страни построиха големи вятърни паркове в Северно море през последните години. Секторът на офшорните вятърни паркове обаче преживя трудни няколко години. Това е така, защото разходите са се увеличили неимоверно поради технически проблеми и проблеми с веригата за доставки и по-високи лихвени проценти.

В резултат на това дружества като датската Ørsted, най-големият разработчик на офшорни вятърни паркове в света, намалиха инвестициите си и трябваше да направят значителни намаления на текущите проекти.

Shell обяви миналата година, че ще слее британските си газови и петролни части с тези на норвежкия производител Equino в тази област. Сливането трябва да доведе до най-големия независим производител в британското Северно море.

Старият ЕС - парализиран и нестабилен

Тежкото положение с икономиките в Нидерландия, Германия, политическата криза налегнала Франция дава основание на нидерландският журналист Стефан де Фрейс да обобщи, че „старият ЕС е парализиран и нестабилен, а политическият център на тежестта се измества към Източна Европа". Към тях може да се причисли и несигурните резултати в Белгия. 

Снимка: Личен архив

Lees meer: Oude EU is verlamd en instabiel, ‘politieke zwaartepunt verschuift naar Oost-Europa’ 

2025 г. ще бъде интересна и белязана от поредица от избори в страните-членки на ЕС, възход на крайнодесните партии и борба за икономически резултати, смята нидерландското BNR радио.

Медията дава прогноза, че политическите вълнения в Европа и в света ще продължат. "Много правителства и политически партии са нестабилни. Страните са изправени пред предизвикателствата на войната в Украйна, климатичната криза, застаряващото население, дигиталните предизвикателства и геополитическата ситуация.  Изправени пред големи предизвикателства, нестабилността е новото нормално и политическият център на тежестта в Европа се измества на изток".

Като потвърждение на казаното от медията звучи съобщението на нидерландската Асоциация на потребителите, че индустрията се свива за втори пореден месец заради по-малко поръчки и заради икономическата криза, налегнала съседна Германия. Друга причина е високата цена на газа в Европа. Най-тежко е положението в автомобилния сектор, тъй като много нидерландски компании доставят части за своите източни германски съседи.

„Нидерландската индустрия е под натиск от няколко месеца. Малкия брой поръчки, нарастващите разходи за енергия и заплати, високите изкупни цени на материалите създават много проблеми на производствата“, пишат от асоциацията.

Не всичко обаче било обречено и мрачно. Компаниите очаквали да имат повече работа тази година отчасти поради по-големия брой предварително направени поръчки и повечето планирани инвестиции. 

Допълнителна тревога за индустриалците е са котировките на eвропейската цена на газа, която се повиши до най-високото ниво от повече от година. Остават и очакванията, че най-големият им партньор Германия бързо ще излезе от икономическата криза - най-голямата за страната от Втората световна война насам. Не толкова оптимистично звучат прогнозите на Института за икономически изследвания към Ханделсблат (HRI), според който икономиката ще се свие 0,1% през новата година. За лек растеж може да се очаква най-рано през 2026 г.

Доставките на руски газ за Европа през Украйна спряха на Нова година. Споразумението, което гарантираше доставките в продължение на почти три години по време на войната между Русия и Украйна, изтече в края на годината. С по-студеното зимно време Европа трябва да се справи без този източник на доставки, който представлява около 5% от европейското търсене на газ. Цената на газа за доставка през февруари се търгуваше на 51 евро за мегаватчас на газовата борса в Амстердам на 2 януари сутринта. Това е най-високото ниво от октомври 2023 г. насам. В последния ден на 2024 г., в навечерието на края на доставката, тази цена вече се беше повишила до 50 евро. Ден по-късно ставката бе  спаднала под 49 евро а мегаватчас. Краят на сделката съвпадна с прогнозираните минусови температури в някои европейски страни. Малко вероятно е обаче Европа да остане без газ тази зима. Но може да стане по-трудно за попълване на газохранилищата за следващия отоплителен сезон. Поради студеното време доставките на газ намаляват с най-бързите темпове от 2021 г. насам.

Френски медии обявиха, че високата цена на газа тревожи и фирмите в страната, които трябва да се борят и с непредвидимата политическа ситуация заради нестабилните преавителства на Еманел Макрон.

Разклатеният германско-френски двигател

Франция се вижда, че не е готова да защитава политическите интереси на Европа. На първо място Макрон се опитва да потуши вътрешнополитическите пожари. След поредица от назначени премиери, наред идва начело 73-годишният Франсоа Байру, който още не влязъл в премиерския кабинет се говори, че може да не се задържи дълго, коментира в края на годината белгийската обществена телевизия Ве Ер Те.

Германците и те са „болни“ от доста време, а икономиката им се задъхва, което рефлектира и на нейните съседи – Нидерландия и Белгия Ситуацията в региона роди крилатата фраза, че ако германците кихнат, Нидерландия се проверява дали е настинала. Дали тази настинка ще се задълбочи – тестовете ще покажат.

"Предизвикателствата в Европа са такива, че трябва да увеличим усилията си, за да сме конкурентоспособни, но политическата ситуация в двете най-важни страни – Германия и Франция просто не позволява това", казва в интервю за белгийската телевизия политологът и експерт по проблемите на Европа Хендрик Вос от университета в Гент.

Защо е важно лидерите им да са в добра кондиция? Това са страните, в които се подготвят големите решения. Много често не са съгласни една с друга, но полагат основите на големите европейски компромиси. Това е важен фактор за развитието на в Европа, който е момента го няма, обяснява унченият.

Не само политически, но и икономически Германия и Франция са двигателят на Европа. И в двете страни притесненията за икономиката са в основата на политическите трусове. Франция трябва да направи значителни икономии, за да подреди бюджета си, дефицитът там е дори по-голям, отколкото в една Белгия.

Икономическата нестабилност може да представлява по-голяма заплаха от политическата ситуация. Предстоят ни няколко години на нестабилност. Ще трябва да се ограничим до контрола на икономическите щети в Европа", смята Хилке Ванденбусхе, професор по международна икономика в KU Leuven.

Освен това остава да се види какво въздействие ще окаже икономическата политика на Съединените щати върху Европа. Тръмп води кампания с протекционистка политика, основана на високите вносни мита. Експертите се страхуват от международна търговска война. "За нас това е малко бедствие", казва Ванденбусхе. Резултатът според него може да бъде, че европейските компании ще се преместят в САЩ, за да избегнат митата. Освен това енергията там е много по-евтина, което е още едно слабо място на нашата европейска икономика.

Белгия затваря още 3 реактора през 2025

През тази година ще бъдат затворени още 3 атомни електроцентрали като остават да работят само два от общо 7 реактора. Плановете са двете най-нови АЕЦ след ремонт да продължат да служат на страната до 2035 г.

графика: vrt.be/архив

Спирането на атомните блокове резонно намалява произведената енергия в микса. По данни на ежедневника „Де тейд“  през 2024 година 42% от белгийското производство на електроенергия е било от АЕЦ, останалото е ВЕИ, газ и др. Недостигът на енергия е бил компенсиран предимно от съседите Франция, Нидерландия и Великобритания.

Още по темата: Белгия удължава живота на две атомни централи

Според статистиката на европейската мрежова федерация Entso-e през 2024 е произведена по-малко енергия от шест години насам. Причината е, че заради многото дъждове, малко вятър и слънце – вятърните турбини на сушата са произвели 11% по-малко „зелен ток“ По-слабо са се представили и слънчевите централи.

Най-драстичен спад е отчетен при газовите централи, като през 2024 най-ниското ниво е спаднало от десетилетие. Така общо всички налични мощности в страната са произвели за нуждите на бита и индустрията 81 тераватчаса (TWh).

Вносът на електроенергия не значи, че Белгия е станала зависима. Недостигът е можело да се компенсира и със собствени ресурси, но е било по-изгодно да се получи от чужбина, обяснява Джоанес Лавейн, енергиен изследовател в университета в Гент.

"Това са чисти пазарни механизми, където често е по-евтино да се получи електричество от чужбина, отколкото да се управляват газови електроцентрали тук.

"Във Франция производството на ядрена енергия отново се увеличава след няколко трудни години, докато Холандия има твърде много възобновяема енергия, която изнася. В Белгия се възползваме добре от това. Вносът на тази по-евтина електроенергия остави през 2024 газовите електроцентрали в ролята на стратегическо резервно средство", допълва ученият.

Според Джоанес Лавейн газовите централи ще се превърнат в гръбнака на белгийската енергетика – особено в годините след 2026  докато  тече ремонта за втория 10-годишен цикъл на двете атомни електроцентрали.

Подготовката за ремонта и преговорите между правителството и компанията „Енджи“ продължиха повече от две години. Според подписано споразумение двата реактора в Doel 4 и Tihange 3 ще бъдат спрени след 2026 за модернизация. Липсата на редовен кабинет обаче бърка плановете и поставя в шах енергийният оператор на страната, както и мениджмънта на френската компания.

Според действащ от години закон, правителството трябваше да се откаже най-късно до 2025 година от ядрената енергетика. Заради извънредните събития вследствие на войната в Украйна, кабинетът на Александър де Кро реши да пренебрегне закона и прие ново решение, с което да се удължи живота на две от функциониращите централи Doel 4 и Tihange 3 до зимата на 2026 година. Впоследствие кабинетът реши да преговаря да удължи техният живот с още десетилетие. 

Мисълта за по-дълъг живот на атомните централи идва и след изпратен до кабинета анализ на риска, разработен от белгийския оператор Elia. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1, 2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление. 

Нов договор между ЕС и Япония ще движи проекти в енергетиката, ИКТ и иновациите

Първото по рода си рамково споразумение между ЕС и Япония влиза в сила от първия ден на 2025 година, съобщава пресслужбата на Съвета на ЕС.

Документът, който се нарича SPA, валиден за всички страни членки със Страната на изгряващото слънце засяга също енергетиката, ИКТ, промишлеността, научните изследвания и иновациите. Политики, които са директно в ресора на нашия еврокомисар Екатерина Захариева.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

От съобщението до медиите става ясно, че споразумението ще гарантира по-тясно политическо и икономическо сътрудничество по редица двустранни, регионални и многостранни въпроси.

Благодарение на този договор ЕС и Япония ще бъдат в по-добра позиция да укрепят многостранния и основан на правила световен ред, в основата на който е ООН, и да защитават общи ценности и принципи като: върховенството на закона, демокрацията, зачитането на правата на човека, отворените пазари, свободната и справедлива търговия, се казва в разпространеното комюнике от Брюксел.

Що се отнася до двустранното измерение, споразумението ще засили сътрудничеството в областта на сигурността, сътрудничеството в борбата срещу тероризма и тежките международни престъпления, както и срещу разпространението на оръжия за масово унищожение.

Съвместен комитет ще координира цялостното партньорство. Ще се предвиждат регулярни форуми форум за обсъждане на всички въпроси, обхванати от споразумението. Освен това споразумението установява процедура за уреждане на спорове за справяне с евентуални противоречия.

От Съвета на ЕС припомнят, че на 17юли 2018 г. ЕС и Япония подписаха споразумението в Токио. Европейският парламент даде одобрението си на 12 декември 2018 г., а на 5 април 2024 г. приключиха процедурите за ратифициране на споразумението от държавите членки.

Успоредно с преговорите по SPA на 29 ноември 2012 г. ЕС и неговите държави членки започнаха преговори за споразумение за икономическо партньорство с Япония. Те започнаха през април 2013 г., а съдържанието на първото по рода си двустранно рамково споразумение между ЕС и Япония беше финализирано през април 2018 г.

Решението за сключване на споразумението за стратегическо партньорство беше прието от Съвета на 22 април 2024 г., като се разчисти пътят за влизането му в сила от 1 януари 2025.

Брюксел превръща уличните лампи в зарядни станции

Брюкселският мрежов оператор Sibelga планира да разшири мрежата от обществени зарядни точки. Плановете са още до февруари да бъдат пуснати нови 1200 .

Снимка: Официален сайт на оператора

Местата за зареждане е трябвало да бъдат пуснати още през отминалата година, но от оператора са предпочели да забавят проекта и да съгласуват дейността си с новата местна власт в белгийската столица, пише ежедневникът „Де Тейд“.

Операторът и общината са предпочели да забавят инсталацията и да обсъдят детайлно местата за зарядните точки. Никой от двете страни нямал желание от спорове и социални протести.  

Изграждането на още зарядна инфраструктура беше трудно и заради мудната администрация и издаването на разрешителни, казва Никола Спилебуд, който е мениджър „Зелена мобилност“ в Sibelga. Той и неговите колеги вярват, че могат да изградят 11 000 обществени зарядни точки до 2035 г. – каквато е дългосрочната инвестиционна стратегия. В нея а заложено до средата на 2025 г. да има 4000 точки в експлоатация.

Брюксел също така иска да направи използването на зарядните станции по-ефективно. Твърде много хора остават твърде дълго и използват зарядната точка като безплатно място за паркиране. За да се борим с това, ще бъде въведена допълнителна такса за тези, които остават на станция за зареждане твърде дълго. Антверпен и Льовен вече използват такава система.

Друга мярка за облекчаване на натиска при паркиране е превръщането на осветителните стълбове в точки за зареждане. След успешен пилотен проект във Волуве-Сен Пиер, сега те се инсталират и в Брюксел. В момента 39 вече функционират. Още 14 ще бъдат добавени през следващите шест месеца.

Тези зарядни точки имат капацитет, сравним с този на традиционните зарядни станции (7,4 до 11 kW), но имат по-малко въздействие върху обществените пространства и са по-евтини за инсталиране.

В бъдеще плановете са  при разширяване на уличната инфраструктура да се слагат по два допълнителни кабела за зарядни станции.

Защо емисиите на CO2 са толкова евтини и пречат на устойчивостта

Цената, която енергоемките компании плащат, за отделен тон въглероден диоксид, в момента е около 71 евро. Тази сума е крайно недостатъчна с оглед на големите цели на Европейския съюз  за климатична устойчивост. Но защо цената е спаднала толкова в сравнение с предните години.

Европейската схема за търговия с емисии(CTE) същестува от 2005 година. Държавите и големите индустриални консуматори плащат за своето климатично замърсяване. По последни данни близо 30 държави и 10 000 компании отделят в атмосферата половината от квотите на ЕС.

Европейските държави получават определен брой права за търг. Това се случва няколко пъти седмично на специална борс - Европейската енергийна борса (EEX). Компании или физически лица, които не се нуждаят от квотите може да ги продадат или пък да си закупят права. Пазарът определя цената на CO2, така че тя не е толкова висока в момента.

Енергийни специалисти обясняват пред нидерландска телевизия, че ниската цена отчасти се дължи на факта, че след войната в Украйна и последвалата икономическа криза на Стария континент – производството е драстично спаднало, а оттам и нуждата от закупуване на квоти, обяснява Сандер де Бройн, който е част Холандската агенция за оценка на околната среда, а преди това е бил специалист по въглеродния пазар в агенцията за екологични изследвания CE Delft.

Друга причина е, че електричеството все повече се генерира от възобновяеми източници. В резултат на това търсенето на права за въглеродни квоти е по-ниско.

"Големите потребители като стоманодобивните и химическите компании изнасят по-малко в сравнение с предишните години. Добавете към това конкуренцията от Китай, където евтината стомана се изнася на европейския пазар поради свръхпроизводство. В резултат на това китайците произвеждат по-малко в Европа и се нуждаят от по-малко квото. Така по-малкото търсене означава по-ниска цена на борсата, обяснява нагледно специалистът.

Сандер де Бройн  отбелязва още, че всяка година на европейската борса ще се търгуват все по-малко квоти, а след 2039 г. няма да се предлагат. Така че правата ще стават все по-оскъдни. С този бъдещ недостиг логично би било да се повиши и търгуваната цена. 

Eвропейската цена на CO2 се покачва след 2020 г. насам. Преди този период квотите са се търгували между  5 и 25 евро за тон в продължение на години. След сключването на Европейският зелен преди 4 години и пазарът се събудил. Оттогава цената върви все нагоре до своя пик през 2023 г. когато е ударила котировка от над 100 евро за тон“, припомня де Бройн.

За Лидия Тамелини от Carbon Market Watch, компаниите ще започнат да работят върху устойчивостта си едва когато бъдат сериозно ударени в портфейлите. Тя хвърля и друга светлина върху процеса – ниските цени на газа от 2023 и  2024. В резултат на това някои компании в Европа са минали от въглища на газ, за което са им необходими по-малко права за CO2.

200 млрд. евро

За 20 години, откакто е въведена системата за ценообразуване на въглеродните емисии, са генерирани приходи в размер на над 200 млрд. евро. Тази колосална сума изцяло е инвестирана в Зеления преход, съобщи през септември председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Всички тези приходи се инвестират в областта на климата, в научноизследователска и развойна дейност в областта на новите технологии и иновации. Чрез Европейския иновационен фонд или Европейската водородна банка отиват средства за новаторски чисти технологии за улавяне на CO2, за възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродни горива. „Така че ценообразуването на въглеродните емисии превръща замърсяването в иновации. Това изпраща много ясно послание към света на бизнеса: Ако замърсявате, плащате. Но ако сте чисти, това се отплаща“, смята председателят, която е твърдо решена по време на втория си мандат да въведе нов пакт за чиста промишленост, който да допълни Европейския зелен пакт.

За фон дер Лайен като погледнела назад през тези 20 години, със сигурност можела да каже, че ценообразуването на въглеродните емисии е вече добре установено в Европейския съюз. Оттогава са намалени емисиите в секторите наполовина докато икономиката продължавала да расте.

Твърдението на преизбрания председател на ЕК не е изненадващо, тъй като темата за редуцирането на емисиите е в основата на новата й 5-годишна управленска платформа. Още в първата си реч начело на втория мандат на 18 юли, фон дер Лайен обави, че ще преследва две ключови цели: постигане на въглеродна неутралност до 2050 година и 90% редуциране на парниковите емисии следващите две десетилетия.