Белгийският химически сектор е в патова ситуация и продължава да затъва през последните 2 години. Браншът страда заради високите цени на енергията, загубени конкурентни позиции и голяма административна тежест.
Част от дълбоко познатите проблеми на практика бяха преповторени по време на годишна пресконференция. Много от лидерите започваха и завършваха изказванията си с думите, че няма време за губене.
„Ако политиците искат да имаме силен химически сектор и пластмасова индустрия – трябва да се намесят веднага, преди промишленото производство на Белгия да изчезне от картата на Европа, заменено от това на САЩ и китайците“, казват от браншовата асоциация Essenscia.
Oще по темата: Доменни пещи, стара елмрежа и липса на визия спъват заветната CO2 цел на Нидерландия
В коментар пред националният специализиран сайт industrielinqs.nl нейният управляващ директор Ив Версухрен казва, че индустрията се намира в повратна точка и без конкретни политически мерки от правителството на Барт де Вевер рискува да загуби стратегически пазари.
Проблемите, за които говорим са налегнали цялата химическа индустрия на Европа. Какво е решението. Едно от предложенията е да се търсят варианти за компенсиране на високата цена на газа за индустрията, която била 2,5 пъти по-висока в сравнение с тази, която плащат конкуренцията в САЩ. В същото време трябва да се прибави и убийствените административни разпоредби, които ни „разкъсват по шевовете“, обясняват образно индустриални лидери. „Висока цена + бюрократична тежест е сигурна формула за катастрофална конкурентоспособност“, обобщават те.
А докато Брюксел намери някакво решение на проблема – резултатите стават още „по-червени“. Износът на химикали и пластмаси продължава тенденцията на спад като през 2024 г. с 3,2% надолу спрямо 2023 г. и рекордният спад от 18% година през 2022. Заетостта в сектора е намаляла - особено при пластмасите и ключовите химикали за износ в селското стопанство. Въпреки това секторът продължава да носи тежестта на експорта. Една трета от общия износ на Белгия се дължи на химията, който през миналата година е бил 36 милиарда евро. „Добрите резултати не ни дават основание да се усмихнем като виждаме как работните места намаляват драстично за първи път от 10 години насам, казват още пред медиите от химическата асоциация.
Химическият сектор консумира почти половината от промишления газ и 39% от промишлената електроенергия."Електрификацията и рециклирането са важни за екологизирането, но са недостъпни при тези цени на енергията. По този начин политиката на правителството в областта на климата подкопава собствените си цели", смятат от Essenscia. "Спешно се нуждаем от правна сигурност, по-бързи срокове за изпълнение и повече прагматизъм".
В началото на годината браншовата асоциация обърна внимание и на друг проблем - нуждата от свежи и млади кадри.
Изглежда, че апелът на секторът вече има чуваемост, след
като проблемите намериха място и в специална резолюция на Европейския парламент
от сесията през май, в която се подчертава необходимостта от икономически
ефективен преход с използване на различни технологии, за да се намалят цените
на енергията и да се избегне ефектът на блокиране, като електрификацията е
ключова стратегия.
Енергоемките отрасли, като химическата, стоманодобивната,
хартиената, циментовата и стъкларската промишленост, са от решаващо значение за
икономиката на ЕС и за усилията за декарбонизация. Те трябва да бъдат защитени
- от дъмпинг, мита, нелоялна конкуренция и субсидиран свръхкапацитет на други
държави, за да се предотврати изтичането на въглеродни емисии и напускането на
предприятията от Европа, казва пред депутатите докладчикът Джорджо Гори.
Сигналите, които дава индустрията за зараждащата се криза, едва ли могат да се определят като изненадващи. Първите индикации дойдоха от химическият гигант BASF, за които разказахме в 3е News подробно с анализ в рубриката „Индустрия на фокус“ още в края на 2024 г. За мениджмънта в Антверпен бе напълно още тогава каква битка предстои и затова разработи кризисна стратегия за оцеляване. По прогнози на компанията „бурята“ ще продължи поне до 2028 г.