Pages

четвъртък, 19 юни 2025 г.

Ивайло Вълчев: Комисар Марта Кос да пита Скопие иска ли да е в ЕС

Дебатът за разширяването на Република Северна Македония и споровете с България за пореден път отекнаха в залата на Европейския парламент в Брюксел в присъствието на нашия еврокомисар Екатерина Захариева.

От парламентарната трибуна по въпроса за разширяването на Западните Балкани и в частност за нашата западна съседка се изказаха някои от присъстващите български евродепутати.

Ивайло Вълчев се закачи за една изказана наскоро фраза на еврокомисаря по разширяването Марта Кос, която заяви, че „Македония е тъжна приказка“.

Според бившия сценарист и съратник  на шоумена Слави Трифонов обаче европейският дипломат е забравила да спомене, че на Балканите имаме една поговорка: „Кой каквото си направи сам и Господ не може да му го направи“.

„Ситуацията, в която се намира страната, е в резултат на нейните собствени действия или по-правилно бездействия. Днес Скопие можеше да бъде рамо до рамо с Тирана и Подгорица, можеха да бъдат здраво стъпили на своя европейски път. Не го направиха, защото в крайна сметка не искаха. Няма отстъпки, които биха довели до това, те да изпълнят вече поетите ангажименти. Ето защо бих помолил г-жа Кос следващия път да попита правителството в Скопие директно: Искате ли да бъдете част от ЕС или не. Защото, отговорът е прост – ако искате – просто изпълнете своите ангажименти“.

Според българския евродепутат България вече е направила компромиси и няма да отстъпи на йота от тях. „Няма причина да вярваме, че официално Скопие ще промени политиката си и говора си на омраза срещу българите и България“.

Като доказателство защо искаме допълнителни условия към Скопие в преговорната рамка са били последните събития срещу Любчо Георгиевски и тежкото състояние на македонските българи.

Франция ще депонира уловен CO2 в чужбина

Френският парламент одобри законопроект, с който Франция в бъдеще ще изпраща в чужбина за депониране в морето милиони тонове уловен въглероден диоксид.

Screenshot: Sleipner offshore field: Аудиовизуална служба на ЕК

Според правителството и ресорния министър на промишлеността Марк Ферачи, това е единственият "инструмент" за тежката индустрия да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. За разлика от други нейни съседи като Нидерландия, Белгия, Дания или Норвегия, французите нямали място за инжектиране на CO2.

Текстът на законопроекта предизвика бурни дебати и недоволство най-вече от левия спектър на парламента, според които се погазвали международните разпоредби за забрана на всякакъв експорт на отпадъци за обезвреждане в морето и следователно за депониране.

За социалистите това "стремглавото бързане" е просто отчаян опит в търсене на решения за намаляване на емисиите и покриване на критериите в ЕС. Някои дори го определиха като „криене на прах под килима“. В отговор министърът успокои недоволните, че мярката нямало да замени усилията на декарбонизация. 

Според изчисления депонирането на CO2 ще намали между 8 и 13% емисиите в атмосферата. Засега не е ясно къде точно ще бъдат депонирани „пакетите“. Знае е само, че уловеният CO2 ще бъде компресиран и втечнен, за да бъде погребан.

Една от опциите е в Северно море, за което претенция имат още Белгия и Нидерландия. Страните дори заговориха за съвместна инициатива по изграждане на общ тръбопровод.

След направено картографско изследване, през 2024 г. на територията на Северно море съществуват 23 000 изчерпани находища, 500 потенциално опасни петролни платформи, които причиняват замърсяване, 8 км тръбопроводи, стотици неизползвами съпътстващи инфраструктури.

Апетитите на страните за морското дъно все повече ще се изострят и изчерпаните газови находища ще бъдат напълно запълнени най-късно до края на този век. Това прогнозираха експерти от нидерландския изследователски институт TNO.

В допълнение на казаното от института, специализираното икономическо бизнес издание Industry&Energy обръща внимание на предизвикателствата по време на прилагането на трансграничния пренос и съхранение на CO2.  Малко се говори регулаторните режими и осигуряването на безопасен и ефективен пренос на CO2. 

„Освен това общественото възприемане и подкрепа за тези инициативи ще играе все по-решаваща роля в бъдеще“, пише медията в своя статия от 2024 г, когато се появиха първите сигнали за тази инициатива.

Нидерландия с препоръка: Не на Instagram и Tiktok до 15-годишна възраст

Нидерландия е сред първите страни в Европа, която усилено се бори с пристрастяването към телефона и социалните медии в ранна детска възраст.

Правителство, лекари, психолози, здравни експерти и училищни власти още преди три години обърнаха внимание за забрана да се носят телефони по време на учебни занятия. По инициатива на директори и родителски колективи много от таблетите и мобилните апарати бяха забранени докато тече учебен час.

Ясен съвет за родителите: изчакайте до 15-годишна възраст със социалните медии. Изключение бе направено за децата, които имат специални образователни и здравни потребности и не могат без устройствата. Разрешено бе използването също само в изолирани случаи с учебна цел. Ефектът от мярката за всички бе определен като впечатляващ. Децата са станали по-фокусирани и най-важното – започнали да общуват помежду си.

Още по темата:

След като в началото на годината излезе оценката и бе официално призната от образователните власти като успех инициативата, изглежда дебатът за здравето на подрастващите е навлязъл в следваща фаза - за употребата на съвременните технологии и социални мрежи. В дискусията със специални насоки и съвет излиза дори правителството, макар да е в оставка.

В разпространено съобщение се казва, че интензивното използване на екрана и социалните медии може да бъде нездравословно за психическото здраве и развитие на децата. “Помислете за проблемите, които биха нанесли прекомерната употреба на социалните медии - проблеми  със съня, депресия, понижено самочувствие, липса на концентрация, липса на самочувствие“, обръща внимание държавният секретар Винсент Кереманс, които представи на обществеността държавни насоки за здравословно и отговорно използване на компютъра и социалните медии. Те са базирани на изследванията на учени, експерти и неправителствени граждански организации. Най-важният съвет: Не на Instagram и Tiktok за деца до 15-годишна възраст.

В мотивите си държавният секретар казва, че „социалните медии могат да бъдат забавни и да свързват подрастващите, но ефектът им на пристрастяване има и огромен недостатък. „Искаме децата да растат здрави и в сигурна среда и с тези насоки подкрепяме родителите в тази задача. Ето защо сега предлагаме ясни насоки, за да им помогнем", казва Кереманс

В насоката се прави ясно разграничение между 2 вида приложения: приложения за чат като WhatsApp и Signal и социални медии като Instagram и TikTok. Съветът е да се позволи на децата да започнат да използват приложения за чат само в средното училище. Изследванията показват, че тези приложения все още могат да бъдат контролирани от родителите през тези първи години на съзряването. Използването и навлизането в социалните медии трябва да става плавно. „Първо се научете да общувате чрез чат, след това се запознайте със социалните медии“, съветват държавните специалисти.

За да се установи ясен стандарт, се препоръчва минимална възраст от 15 години за социални медийни платформи като Instagram и TikTok. Тази възрастова граница също е в съответствие с утвърдените вече възрастови стандарти в други европейски държави, която други държави са определили като съвет.

В допълнение към съветите за родителите, насоките съдържат и препоръки за максимално време пред екрана за всяка възрастова категория. За деца под 2-годишна възраст използването на телефон или таблет не се препоръчва, докато съветът за млади хора на възраст 12 и повече години е да не прекарват повече от 3 часа на ден пред екрана.

Държавната политика ще премине от лятото на 2025 година под формата на информационна кампания за родители кога и как е препоръчително да дадат за първи път смартфон на детето с. Ще има и практически съвети как да защитят малките от опасностите онлайн.

В бъдещето настоящата директива на Нидерландия ще бъде представена на европейските си партньори за промяна на законодателството, насочено към цифровите услуги. Това обаче може да стане най-рано от есента на тази година след избиране на редовен кабинет, който да предложи промени в Законодателния акт за цифровите услуги с единни възрастови стандарти за социалните медии в цяла Европа, така че спазването и прилагането да станат по-лесни и по-ефективни.

 

сряда, 18 юни 2025 г.

Енергийните компании в Испания: Сривът може да се повтори

Денят е 28 април, 60 милиона испанци и португалци остават безпрецедентно без електрозахранване. Повече от 8часа отнема на енергийните компании да възстановят системата. Двете страни остават с ограничен интернет и без сателитни комуникации.

Разследването продължава шест седмици. Заключението, представено от испанския министър на екологичния преход и трети вицепремиер на СараАагесен звучи неправдоподобно за специалистите, че нямало конкретна, идентифицирана причина, а комбинация от технически и човешки грешки.

Всичко започнало с електроцентрала на юг, която била изключена за планов ремонт. Друга трябвало да поеме захранването, но поради грешно планиране настъпила аварията и по ефектът на доминото се стигнало до патовата ситуация.

За испанската асоциация на потребителите OCU обяснението в разследването и изводите са посредствени. Министерстото дало някакъв неразбираемо за обикновения испанец отговор и мъгляво техническо обяснение като "многофакторна причина, свръхнапрежение на тока, верижни реакции и прекъсвания на електрозахранването".

"Потребителите имат право да бъдат добре информирани за случилото се и да бъдат ясно предупредени какво да правят, ако се случи отново. Като не прави и двете, правителството изоставя потребителите", казва пред нидерландската телевизия RTL Енрике Гарсия от асоциацията.

Потребителската организация е подкрепена от най-големите енергийни компании в Испания и мрежовия оператор RedElectrica, които също са разочаровани от резултата в разследването. Според енергийните компании това изследване е направено въз основа на непълна информация. Ако цялата информация, която съществува, беше проучена, щеше да стане ясно, че причината се крие в испанската мрежа, казва Iberdrola, най-голямата енергийна компания в Испания. Според нея мрежата е подходяща за електричество, генерирано в електроцентрали, но не е адаптирана към електричество, което идва от слънчеви панели и вятърни паркове.

Енергийната компания се опасява, че ако не се направи категорично заключение за причината, няма да бъдат предоставени пари за инвестиции, които са необходими, за да се предотврати подобен инцидент.

Същият страх изразява и Роберто Гарсия Мерино, главен изпълнителен директор на мрежовия оператор RedElectrica: "Съществува риск от ново прекъсване на електрозахранването като това на 28 април".

Сумата, инвестирана годишно в испанското електроснабдяване, се е увеличила през последните години от 400 милиона на 1,5 милиарда евро. Има експерти, които казват, че това не е достатъчно, тъй като електрическата мрежа е все по-натоварена и се пука по шевовете, отчасти поради увеличаването на центровете за данни.

Изследването може да не показва ясна причина, но изследователите са много ясни за това, което със сигурност не се е случвало. Това не беше кибератака на 28 април. Това можеше да бъде направено, защото по време на разследването се оказа, че хакери могат да влязат доста лесно в испанската енергийна мрежа на различни места. Вече са предприети мерки за подобряване на сигурността и по този начин за предпазване от хакери.

България е отделила малко над 300 евро на глава от населението за отбрана през 2024 г.

България е похарчила през миналата година едва малко над 300 евро на глава от населението за отбрана и резонно заема дъното в класацията сред страните членки на НАТО, показва статистика в репортаж на обществената нидерландска телевизия след допитване до националната статистика. За сравнение съседна Република Северна Македония е още по-зле – със 178 евро на глава от населението. На дъното е Албания със 173 евро. Средната стойност на глава от населението на страните от НАТО е 1394 евро. 

Челното място в световната класация е за американците с  2641 евро на човек, а Нидерландия е на осмо място с 1105 евро. Средната стойност на глава от населението на страните от НАТО е 1394 евро.

Нидерландия е похарчила 19,9 милиарда евро за отбрана миналата година, което е малко над 2% от БВП. Плановете на подалото вече оставка правителство е следващите години разходите за отбрана трябва да се увеличат постепенно до 5% от БВП както искат генералният секретар на НАТО и бивш нидерландски премиер Марк Рюте и президентът Доналд Тръмп. 

Предложението е петте процента да се разделят на две части. 3,5% трябва да отидат за чисти разходи за отбрана и 1,5% за разходи за киберсигурност или подобряване на пътища и мостове. Дали това ще бъде одобрено, ще стане ясно в края на месеца по време на срещата на Алианса в Хага.


вторник, 17 юни 2025 г.

Испания и Португалия най-после ще получат исканата енергийна свързаност

Испания и Португалия най-накрая може да получат желаното от години подобряване на системата свързаност с континентална Европа. Месец и половина след безпрецедентното прекъсване на тока в двете страни и последвало стратегическо споразумение за сътрудничество между националните оператори на Испания и Франция, Европейската инвестиционна банка обяви, че ще отпусне 1,6 млрд. евро финансиране.

Снимка: Личен архив

Иберийския полуостров, който в момента функционира като "енергиен остров", със само 3% междусистемни връзки, се надява след изграждането на междусистемна свързаност с дължина 400 километра, включително 300 километра под водата, да не изживява повече енергиен апокалипсис като този от края на април.

Финансирането ще бъде под формата на заеми за испанския оператор на преносна система Red Eléctrica, както и за RTE от френска страна и ще "увеличи капацитета за обмен" на електроенергия между двете страни "от 2800 на 5000 мегавата (MW).

Тази междусистемна връзка, първата от подводен характер между Франция и Испания, "ще помогне да се гарантира по-чисто, по-безопасно и по-достъпно електричество за милиони хора", коментира след подписването на заема Надя Калвиньо, бивш министър на икономиката при испанския премиер Педро Санчес.

Изправени пред тази ситуация, Мадрид и Лисабон поискаха от Европейската комисия в писмо, изпратено на 21 май, да предприеме действия за укрепване на тези междусистемни електроенергийни връзки "спешно", с "твърд политически и финансов ангажимент на всички равнища" от съответните участници. 

Целта на Европейския съюз е държавите членки да разполагат с "най-малко 15% от взаимосвързаните инсталирани производствени мощности до 2030 г.", подчертава ЕИБ, която припомня, че е предоставила на Испания повече от 5 милиарда евро финансиране през 2024 г. за проекти за енергийна сигурност.

Още по темата за масовите аварии в Испания и Франция:

Проектът

Първата копка на междусистемния проект бе поставена в средата на май. Планът е да бъде изцяло готов до 2028 г., с което ще се увеличи с близо 80% капацитета за обмен на електроенергия до 5 000 MW, или се равнява на потреблението на 5 милиона домакинства.

В Испания в ход са строителни работи за две сгради, които ще бъдат изцяло покрити с растителност за по-добра интеграция на ландшафта и ограничено визуално въздействие. След изграждането на сградите ще се извърши паралелна работа през 2026 и 2027 г. в конверторни станции. Близо до брега, в Лемониз, също се работи на сушата, за да се подготви инсталирането на подводния кабел, което ще започне през 2027 г.

Работата се извършва от дружеството Inelfe, 50% собственост на Red Eléctrica и 50% на RTE, и с подкрепата на специализирани европейски доставчици на услуги. включително NKT HV Cables и Prysmian Powerlink, за монтажа на подводните кабели, консорциума FASSET за монтажа на подземните кабели и консорциума HITACHI ENERGY/VINCI за преобразувателните станции, става ясно от съобщение на RTE.

Унгария и Словакия с вето бранят газовите интереси на Русия

Унгария и Словакия ще наложат при гласуване  правото си на вето срещу плана на Европейската комисия REPowerEU. Така двете страни продължават усърдно да бранят интересите на Путин в Европа.

Screenshot: Архивен клип на ЕК 

Останалите 25 страни членки единодушно са заявили подкрепата си на плана по време на юнската сесия на Съвета на министрите по транспорт и енергетика в Люксембург.

Пътната карта очертава 9 ключови цели, насочени към пълно премахване на руския нефт, газ и петрол от пазарите на ЕС. До края на юни плановете ще и мерките ще бъдат оформени като законодателни предложения.

По време на заседанието на ресорните министри са се чули гласове на няколко страни за внимателно оглеждане на текстовете, за да няма съдебни спорове по-специално за дългосрочните договори. Подчертано е също, че трябва да бъдат отчетени фактори като липсата на излаз на море или директна инфраструктура до алтернативни източници, което би нарушило енергийната сигурност.

Мнозина от министрите са подчертали необходимостта от увеличаване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници, междусистемни връзки и в мрежови инфраструктури и инфраструктури за съхранение.

След като са разгледани взети под внимание всички опасения прието решение ЕК незабавно да забрани сключването на нови краткосрочни договори за доставка на газ. По информация на FT спорния момент е бил с краткосрочните договори за конвенционален газ и внос на LNG от Русия, които трябва да бъдат прекратени от 2026 г. Други дългосрочни договори за газ трябва да изтекат на 1 януари 2028 г.

Така изготвени предложенията са пречка за Унгария и Словакия, тъй като спирането на руските енергийни доставки ги оставя без алтернативно гориво като петрол, защото са без излаз на море.

Двете страни членки никога не са крили, че продължават да имат топли приятелски отношения с Москва. Нейните премиери Робърт Фицо и Виктор Орбан в началото на годината остро разкритикуваха ЕК по повод прекратяването на газовите доставки през Украйна.

Словакия е една от най-силно засегнатите страни в ЕС, след като на 31 декември изтече споразумението между „Газпром“ и украинското правителство по съветския тръбопровод „Дружба“.

понеделник, 16 юни 2025 г.

Енергийния ренесанс на Макорн с EPR2 струва 80 млрд. евро

Френското правителство „облече“ в текст под гръмкото име нова краткосрочна стратегия ултиматумът на Еманюел Макрон Франция да има между 8 и 16 реактора от ново поколение най-късно до десетина година. В крайна сметка от документа става ясно, че до 2038 година страната ще изгради 6 EPR2 реактора.

Стратегията както я наричат депутатите има амбиция да прерасне в нещо по-голямо, с което да е отвори хоризонтът на Париж да поизтупа накърнения имидж заради честите аварии, сполетели половината по атомния арсенал след лятото на 2022 г. Тогава както е известно страната изпадна в тежка енергийна криза заради атомните реактори в ремонт и почти спрелите ВЕЦ-ове. 

Гордата Франция се наложи да се моли за помощ и внос на ток от съседна Белгия и Германия. Това принуди и президента Макрон в пламенна реч почти ултимативно да накара кабинета да измисли дългосрочна стратегия, за да не му се налага повече да бере срам през своите европейски партньори.

Стратегията обаче така и не видя бял свят до средата на юни заради честата смяна на поредица от нестабилни кабинети. Засега обаче страната изглежда има предпоставка за стабилно правителство, което да започне изпълнението на плана. А той предвижда изграждане на 2 EPR2 реактора в Penly след това 2 в Gravelines (Nord) и толкова Bugey (Ain). Очаква се, ако всичко върви по план, Франция да се поздрави с успех през 2038 г.

И тук идва съществената част -парите. Според изчисления на Сметната палата мащабната стратегия ще струва на страната близо 80 млрд. евро като държавата досега е поела ангажимент за заем с преференциален лихвен процент, покриващ най-малко 50% от бюджета. За сравнение Палатата е посочила как главоломно нарастват разходите с всяка изминала година. Подобни доклади за други варианти на тази стратегия са правени от 2020 г. Тогава тя е оценена на 51,7 милиарда евро. В критичната за френската енергетика 2022 година - 67,4 млрд., за да набъбне до 80 млрд. евро при сегашните цени на суровините и материалите.

В новата стратегия са заложени и проекти за мини реактори (SMR), като първото въвеждане в експлоатация е в началото на 2030.

събота, 14 юни 2025 г.

ЕС иска обвързване на парите за енергийна инфраструктура с нуждите на отбраната

Бъдещето финансиране на отбранителната мощ на Европа очевидно ще бъде във фокуса на вниманието на европейските лидери месеци напред с оглед на раздвижилите се военни учени на Русия в Далечния Север, призивите на Финландия и Норвегия за очаквани мигрантски вълни след две години затишие по общата им руска граница. В тази тоналност е насочено и последното писмо-покана на председателя на Съвета на ЕС за конструктивни решения, с които да излезе блокът по време на ключовата среща на НАТО в Хага в края на месеца.

Снимка: Пресслужба на ЕК, архив

Антонио Коща отбелязва, че от началото на годината ЕС са взели редица ключови решения за отбраната, които дават плодове, но трябва да се продължи и ускори напредъка в общата отбранителна готовност на Европа до 2030 г. и да се разгледа темата за бъдещото финансиране.

Съветът отново ще се върне на представения през март колосален план на Европейската комисия (ЕК) за набиране на 800 млрд. евро инвестиции в отбраната. Под името „Бяла книга“ или ReArm Europe/ Readiness 2030 е начертана дългосрочната обща стратегия за отбрана на блока.

Военна мобилност

С друго свое решение, извън тези в Бялата книга, Комисията отправи покана към членките да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Въз основа на данните ЕК по-късно през годината ще излезе със законодателен акт. Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната. Как ще стане това, всички по веригата може да получат по-пълна картинка най-рано в края на август.

Военната мобилност е изключително важна за европейската сигурност и отбрана, както е необходимо преодоляване на някои пречки, отчита със свое съобщение Комисията. Европейският бюджет ще осигурява 1,7 милиарда евро за инфраструктурни проекти с „двойна употреба“ до 2027 г.

В допълнение на начертаната стратегия пред Брюксел стои и не леката задача да обсъди лансирания от новия генерален секретар на НАТО Марк Рюте план страните да харчат по 5% от своя БВП за отбрана, в тази сума за инфраструктурата,  за промишлеността и военната мобилност.

Oще по темата: Рюте в трескав маратон за съмишленици преди Срещата на върха в Хага

От европейските страни единствено Нидерландия се възпротиви на стратегията, но под давлението на местните депутати и парламент, подалият вече оставка премиер се наложи да ревизира мнението си, че „ако се наложи при гласуването ще запази особената си позиция.

Не парите са проблем, бумащината

Въпреки новия си статут на служебен кабинет, премиерът на Нидерландия Дик Схоф е категоричен, че ще продължи да инвестира колкото е необходимо в сигурността на страната си. В редица изяви е заявявал, че иска да превърне военната промишленост в ключов фактор за цяла Европа. 

В тази връзка една от идеите на отиващия си кабинет бе да развие собствени мощности и да не се разчита на трети страни. Дори бе направена първоначална инвестиция в нов завод за дронове, модерни джипове и комуникационна техника с местни производители. Индустрията също не се оплаква от липса на средства и казва, че има място за разрастване, но друг проблем ги мъчи и трябва да бъде приоритет за управляващите в Брюксел – мудната бюрокрация и издаването на лицензионни режими.

В телевизионно интервю директорът на един от водещите производители в сектора Artillerie Inrichtingen Armaments - Джерард Зондерван дава за пример, че пускането на нови боеприпаси отнема 5 до 7 години след всички тестове и бюрократични изисквания. " Докато пуснем продукта, кой знае къде ще бъдем тогава и дали вече ще сме конкуретноспособни", казва предприемачът, който по време на разговора си пред национална телевизия е поставил 3D принтирана граната на бюрото си.

Друг проблем са банките, казва мениджърът. "Като чуят, че става въпрос за оръжия, е по-вероятно да закрият сметката ви, отколкото да я отворят", посочва той и разширява анализа си в посока на т.нар „двойна употреба“, за която говорят от ЕК. 

Според него тези продукти имали както гражданско, така и военно приложение и могат да бъдат обсъдени с кредиторите. Но повечето финансисти и банкери предпочитат да „държат вратата затворена“, когато става въпрос за дрон-камикадзе или ново поколение военна камера, от която може да се спечелят хиляди евро.

 

Планът REPowerEU и жадуваният край на "пъпната“ връв с Москва

Европейският съюз се заема с ревизия на ключовата програма REPowerEU, създадена през 2022 г. в отговор на руската инвазия в Украйна.

Снимка: Пресслужба на ЕК, архив
    

Породената критична ситуация на енергийния пазар в Европа, прекъснатите доставки от „Газпром“, шоковото поскъпване на цените, принуди европейските лидери да намерят спешно решение за стабилизиране на сектора и за създаване на трайни решения с алтернативни източници.

Три години по-късно и бизнес, и власти и потребители по време на различни форуми са изказвали мнение за ефективността на този инструмент. Нужно е обаче ревизия и ремонт, за да се скъса веднъж за винаги с енергийната „пъпна връв“ на Москва. Защото – реалността и цифрите показват, че руската газова и петролна система продължава да пробива чрез сенчестия си флот на европейска земя. В началото на войната 45% от общия внос на газ в ЕС е бил руски. В момента е под 19%. Въпреки серията от санкции и редуцирани количества в руската хазна през 2024 г. са влезли 23 млрд. евро за енергия, включително 1 млрд. евро за ядрено гориво. И тези суми е крайно време да спрат, категорични са от Европейската комисия.

Как ще стане това?

Брюксел виждат решение с новата си пътна карта за окончателно спиране на руските доставки. 9 ключови приоритета са обект на коментари идните месеци от страна на Съвета на ЕС, Европейския парламент. Първата от серията срещи е още на юнската сесия на ресорните министри по транспорт и енергетика в Люксембург където ще обменят мнения как законодателно мерките в пътната карта ще бъдат обвързани с подготвяните от страните в блока национални планове по климат и енергетика. Крайният срок за това е 2025 г.

Пътната карта на ЕК REPowerEU е насочена и към „сенчестия флот“, който Русия използва, за да избегне петролните санкции, и ограничава новите договори за доставка, включващи руски ядрени материали.

Как се финансира REPowerEU

Комисията мобилизира близо 300 милиарда евро за финансиране на плана REPowerEU. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) е в основата на това финансиране. Благодарение на изменения Регламент за Механизма на държавите членки бяха отпуснати допълнителни безвъзмездни средства от REPowerEU на стойност 20 милиарда евро чрез Фонда за иновации и продажбата на квоти по схемата за търговия с емисии (СТЕ).

Три години по-късно ЕС успешно изпълни повечето от амбициозните цели, определени в плана REPowerEU, и сега е на добър път да се отърве напълно от руските изкопаеми горива, като същевременно продължава да се стреми към екологичния преход и да подкрепя Украйна, се казва и след одит на Сметната палата, която в заключенията си е препоръчала: по-нататъшно намаляване на вноса на руски газ; насърчаване на промишлената декарбонизация;по-бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници; инвестиране в енергийна инфраструктура и междусистемни връзки; подобряване на енергийната ефективност.

От изтекъл през агенция „Ройтерс“ вътрешен анализ на Европейската комисия относно предстоящите предложения, видян от Ройтерс се вижда, че за да се наложи прилагането на забраната, Комисията ще изисква информация, включително срока, годишните договорени обеми, клаузата за дестинация и датата на сключване на договорите за руски газ, пише в своя статия по темата 3Е News.

В документа се казва, че вносителите на газ ще бъдат задължени да разкриват и произхода на вноса, за да гарантират, че той не е руски. Разкриването на информация има за цел да гарантира, че митническите и енергийните власти на ЕС и страните могат да проследят прилагането на забраната.

В оценката на Комисията се казва, че предстоящите предложения ще забранят на терминалите за втечнен природен газ (LNG) от ЕС да предоставят услуги на руски клиенти от 1 януари 2026 г., с по-дълъг краен срок от 17 юни 2026 г. за съществуващите договори за услуги по краткосрочни сделки за доставка на втечнен природен газ.

Крайният срок за спиране на предоставянето на тези услуги по дългосрочни договори с Русия ще бъде 31 декември 2027 г., се казва още в документа.

четвъртък, 12 юни 2025 г.

„Дискотека“ на тока се задава в Нидерландия

Проблемите на Нидерландия се множат с всеки изминал ден. След като страната остана без кабинет и на практика спряха ключови икономически проекти и инициативи, няколко енергоемки индустрии все така отчаяно се борят в изпълнение на климатичните цели, зов за помощ надигна и секторът на строителството. Никак не изглежда розово положението и за обикновените домакинства, които може да останат и без постоянно електричество заради проблемите с мрежата.

Снимка: Личен архив

 За такива апокалиптични сценарии отдавна говори мрежовият оператор TenneT, който заедно със свои колеги неистово се опитват да привлекат вниманието на последните две правителства с апел за крещяща нужда от инвестиции в модернизация и разширение на капацитета. Изглежда обаче, че засега всички писма, петиции, срещи и десетки телевизионни репортажи ще останат на трупчета до излъчването на ново редовно правителство.  

Най-тежко се оказва положението за бит, бизнес и строителни компании, според доклад на енергото, в района на Утрехт. Ако не се вземат мерки след 2029 година може да се превърне в честа гледка прекъсванията на тока. Такъв негативен развой може да засегне около 200 000 домове, писа в своя статия икономическият сайт Ню Ен Ел през пролетта.

Годините на забавяне, което мрежовият оператор TenneT изпитва при разширяването на електрическата мрежа в провинция Утрехт, също създават допълнителен риск от прекъсване на електрозахранването между 2029 и 2033 г. Мрежовите оператори предупредиха за това в края на миналата година.

Неуспешни се оказаха и десетките коментари и позиции по темата, събрани през 2024 г. и от националната телевизия Нос, която информира, че стотици са компаниите, които стоят в лист на чакащи, за да получат желаното разширение на мрежата, а оттам и да разгърнат своя бизнес. Краткия коментар на държавата бе, че знаели за проблема.

Картинката се допълва и от строителните компании, които казват, че заради калпавата мрежа изпитват трудности при изграждането на нови жилища. Не са малко случаите на завършени жилища, но без изградена инсталация.

Същевременно електромобилите, термопомпите продължават да се множат, което може да доведе до претоварване на мрежата още догодина, а не през 2032 както се смяташе по-рано.

Енергото се надявало проблемът с претоварването и евентуалните чести прекъсвания да остане само като хипотетичен сценарии с откриването на нова високоволтова подстанция близо до Утрехт, но проектът бил отложен за не по-рано по 2033 г. Всичко това се говорело и обсъждало при вариант на редовен кабинет. Сега нещата излизали от всякакъв план и срок. Единственото, което оставало на властите, е изготвен план с мерки срещу претоварване на мрежата. Сред плановете „на пожар“ били временно използване на газови турбини и батерии. На битовите потребители било препоръчано високата консумация на енергия като зареждането на електрически коли да се съсредоточи в ненатоварените следобедни часове или през нощта

Не е изключено в един момент до контролирано прекъсване в отделни часове. "Ще продължим да правим всичко възможно, за да предотвратим това, но шансът да предприемем тази мярка се увеличава", казват от TenneT. Решение ще бъде взето през есента.

Проблемите в Утрехт не са изолирани. Наскоро бяха забавени и проекти за високо напрежение в Северен Брабант и Лимбург. Прогнозите са, че кризата с тока в Утрехт ще се появи на много повече места в страната.

понеделник, 9 юни 2025 г.

Рюте в трескав маратон за съмишленици преди Срещата на върха в Хага

Две седмици преди срещата на върха на НАТО в Хага големият маратон на нейния генерален секретар е в разгара си. Марк Рюте в напрегната обиколка из страните-членки на Алианса в подкрепа за пет процентно увеличение на бюджета за отбрана, коментираха медиите в неговата родина Нидерландия. След като преди две седмици той проведе среща в Норвегия и Финландия, посети Далечният Север, акостира на Юг във Франция, не пропусна и съседна Великобритания.

Марк Рюте. Снимка пряко излъчване от пресслъжбата на НАТО

Навсякъде основното му послание е, че са необходими големи инвестиции, противовъздушната и противоракетната отбрана на НАТО трябва да бъде увеличена с 400%. "Виждаме в Украйна как Русия сее терор от въздуха, така че ще укрепим щита, който защитава нашето въздушно пространство", обещава нидерландецът и с това изпраща ясно послание на Кремъл.

От британската столица той се обяви за  хиляди допълнителни бронирани машини и танкове и милиони допълнителни артилерийски снаряди, както и големи инвестиции в логистика, снабдяване, транспорт и медицинска поддръжка.

Нидерландската преса, въз основа на преките си кореспондентски посещение от визитите на Рюте, прогнозира, че на Срещата на върха на НАТО страните вероятно ще се споразумеят, че разходите за отбрана на страна ще бъдат увеличени до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Рюте предлага пеете процента да се разделят на две части. 3,5% трябва да отидат за чисти разходи за отбрана и 1,5% за разходи, които са от полза за отбраната, като киберсигурност или подобряване на пътища и мостове.

Последва мигновена реакция от руска страна. От Кремъл коментираха, че предложеното 400-процентно увеличение показва, че НАТО търси конфронтация. "Европейският данъкоплатец ще трябва да плати за това."

В друго съобщение от руския пресцентър наскоро се подчертава, че с ученията си в Далечния Север НАТО се готвело за широка офанзива. Две от страните обаче мислят точно обратното.\

Норвегия, подобно на своята съседка Финландия, сериозно се замисля по укрепване на руската граница. Причината за безпокойството е активизирала се мигрантска вълна. Обект на сериозна ревизия е граничния пункт Сторског, пише в своя статия местният The Barents Observer с препечатка в нидерландски медии.

Норвежките власти искали да бъдат по-добре подготвени в случай, че Русия изпрати нова вълна от мигранти в Норвегия, както през 2015 г., когато около 5500 души от Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия излетели от Москва до Мурманск и стигнали безпрепятствено до границата в обикновено строго контролираната гранична зона, припомня норвежката медия.

Миналата зима руската служба за вътрешна сигурност изпратила нова вълна от мигранти към финландската граница, която е  с дължина 1340 км. От цялата територия единствено сухопътната Сторског-Борисоглебск все още функционира е на практика единственото ГКПП между Скандинавия и Русия.

Съседна Норвегия има 198-километрова граница с руската си съседка, около две трети от границата се образува при двете реки Пасвик и Гренсе Якобселв, където не могат да бъдат издигнати огради. От руска страна обаче има ограда от бодлива тел, която се простира от Баренцово море на север до Балтийско море на юг.

Тази обширна площ е особено уязвима, затова отбраната е на първо място в дневния ред на политиците в Осло. Според ревизирания национален бюджет Норвегия ще отпусне около 172 милиона норвежки крони (почти 15 милиона евро) за охрана в района тази година.

Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре обяви, че ще разчита и на НАТО с изграждането комбиниран център за въздушни операции в Будьо.

В началото на май 16 страни от Европейския съюз поискаха да им бъде позволено временно да не прилагат правилата за бюджетната стабилност, за да могат да направят повече  разходи за отбрана. Допитването стана, след като Европейската комисия представи своята Бяла книга за бъдещето на европейската отбрана, в която предлага, държавите членки да използват до 1,5% от своя БВП в продължение на 4 години за военни разходи, без да се притесняват, че престъпват бюджетните правила, които поставят таван върху дефицитите и държавните дългове. Сред поискалите са Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Финландия, стана ясно през пролетта от съобщение на ЕК.

Битката за океаните – екология срещу времето

Затопляне, замърсяване, окисляване и много други: океанът и животът в него са изправени пред множество проблеми, a същевременно страните бавно постигат напредък в усилията си за неговото опазване на световния океан.

Климатична конференция на ООН в Ница. Снимки: Официален сайт на Съвета на ЕС.

Над две трети от земната повърхност е заета от океани, чието състояние на много места в критично състояние. Преди две години бе постигнато споразумение да се защитят 30% до 2027 г. Решено бе създаването на резервати. Тази мярка според учените работи. Нужни са обаче и други мерки – като например как ще се процедира с Русия, която също бе подписала договора, но в момента по обясними причини няма как да го изпълнява, дори пречи.

Oще по темата в кореспондетнските ми материали за 3Е News: 

Част от тези въпроси и нови мерки са обект на дискусии по време на провеждащата се климатична конференция в Ница, от която се очакват повече подробности около разработвания от ЕК пакт за океаните. Форумът се очаква с особен интерес от световната океанология и нейните учени.

Това трябва да има промени в договора за океаните, сключен преди две години. Но това все още не е влязло в сила. Това ще се случи едва когато 16 държави официално го приемат. До момента това са направили 13, казва Клаудия Кремърс, океански изследовател в независимия мозъчен тръст IDDRI в Париж.

Нидерландия е една от страните, които настояваха за промяната. Въпросът за бъдещето на океаните бе един от ключовите, които така и не намери решение и гласуване заради предсрочната оставка на правителството. Засега не се знае кога ще се случи това, припомня в репортаж националната телевизия Нос.

Ревизия и повече рестрикции и за хората, които се възползват от богатствата на океаните по различни начини. Ядем риба и миди, печелим пари от туризъм, добиваме пясък и транспортираме стоки с кораб. Освен това океаните помагат за ограничаване на изменението на климата. Например, те поглъщат една четвърт от парниковите газове, които хората отделят, плюс голяма част от допълнителната топлина, която Земята задържа. "Ако оставите океана донякъде сам, т.е. без човешка намеса като риболов, той ще се възстанови бързо", казва Хан Долман, директор на Холандския институт за морски изследвания (NIOZ).

Изследванията показват, че плановете за обособяване на защитени територии действат, но е нужно много време. Защитените територии досега са били предимно близо до брега, в зоната, в която отговарят съседните държави. Създаването на природни паркове в открито море е трудно. Засега има само няколко такива области, едно от които е Ваденско море.

Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща

„Океанът е синьото сърце на нашата планета. От съществено значение е да се борим с изменението на климата и да обединим хора от различни континенти, които споделят общо наследство на човечеството. Знаем диагнозата, чухме ясните послания. Сега вече не е време за диагнози и приказки, време е да действаме“, заяви в Ница председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща и припомни в залата някои от постигнатите съгласия в последните месеци. Сред е Европейския пакт за океаните, представен от Европейската Комисия, който ще гарантира междусекторен и научно обоснован подход: от опазване на околната среда до синя икономика, от научни изследвания до сигурност.

На международно ниво се работи чрез Договора за открито море, който Европейският съюз вече е ратифицирал и за който най-малко 9 държави-членки са поели ангажимент да допринесат, за да може той да влезе в сила до края на годината. По трета линия в международен план се работи чрез Организацията на обединените нации.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че заедно с нейните международни партньори по света имат за цел да сформират мощен глобален съюз за подкрепа на  океана. Пред делегатите тя обяви, че Европа инвестира 1 милиард евро в 50 проекта по света. Сред тях е подпомагане на устойчивия риболов в Танзания, мангровите гори в Гвиана, коралови рифове, които поддържат 20% от световните рибни запаси. 

"Знанието е един от най-мощните инструменти за опазване на океаните, така че една трета от обявеното днес финансиране ще е насочено към изследователски и научни проекти. Това ще ни даде жизненоважни данни за океана, използвайки хиляди сензори от цял свят. Благодарение на най-новите технологии и събирането на данни, това ще ни позволи да правим много точни прогнози за океана. И ще споделим нашите изследвания с нашите партньори, защото Европа вярва, че знанията за състоянието на нашата планета трябва да бъдат споделени и достъпни за света", отбелязва председателката в речта си.

Фон дер Лайен представи на света и новото "чедо" на Европейската комисия - Пактът за опазване на океаните и краткосрочните стратегии на Брюксел в тази насока.

„Здравето“ на океаните ще бъде подобрявано с няколко ключови приоритета по отношение на застрашени от изчезване морски обитания, възстановяване на екосистеми и крайбрежни територии. На държавите членки ще се препоръча да създадат и управляват  защитени морски зони.

От своя страна Брюксел ще ги подпомогне в развитието на регионалната морска конкурентоспособност с изготвянето на два нови документа - Индустриална морска стратегия и Стратегия на ЕС за пристанищата. На един по-късен етап ще бъде преразгледана Общата политика в областта на рибарството. За да се гарантира процъфтяване на рибарството и аквакултурите в ЕС, Комисията ще представи дългосрочна визия за тези сектори през 2026 г.

Комисията ще насърчи и достъпа до млади специалисти в областта на морските изследвания, океанските технологии и устойчивото рибарство, като въведе Стратегия за синьо поколение, става още ясно от краткосрочния план на Брюксел.

Енергетиката е също част от цялостната стратегия за океаните. По тази линия Комисията ще направи предложение за създаване на европейски резерви от син въглерод.

В геополитически контекст и с оглед на несигурната политическа ситуация в района на Черно море заради войната в Украйна, Комисията ще насочи усилия за подобряване на морската сигурност и отбрана, засилване на бреговата охрана и военноморското сътрудничество на ЕС, както и сигурността на морските граници. Ще има координирана стратегия за премахване на невзривени боеприпаси от европейските води като се започне от Балтийско и Северно море. Ще бъдат направени инвестиции във флот от ново поколение с дронове, използващи технологии изкуствен интелект и усъвършенствани сензори за наблюдение на морските дейности в реално време.  За да постигне целите на Пакта за океана, Комисията ще представи Закон за океана до 2027 г.

Редица страни много преди решенията на европейските институции запретнаха ръкави и в партньорство с НАТО разработиха свои механизми за защита на екваториалните води от вражески сили и за следене на екосистемите. Първо Белгия преди 2 години сложи камери за наблюдение, а впоследствие бе създадена и съвместна платформа за шпионажи и саботажи и нерегламентирани дейности в океана.

Че океанът има нужда от защита апелира в свое изказване и бившият министър за Северно море Пол ван Тигелт във връзка с непрекъснатите набези от руска страна. "Студената война изглежда се завръща с нов фронт в Северно море", заяви преди повече от година белгиецът. 

Мерки като интерактивната платформа са само една малка стъпка  пътя към укрепване сигурността на ключовия морски път и защитата на неговата подводна цялост.

неделя, 8 юни 2025 г.

Белгия зачеркна изкуствения енергиен остров в Северно море

Белгийското правителство спира планираното мегастроителство на изкуствения енергиен остров в Северно море. Причината е, че „Принцеса Елизабет“, както се нарича проектът, рязко е увеличил цената си.

Енергийният остров "Принцеса Елизабет". Снимка: Elia.be

Проектът за изкуствения остров стартира през 2021 г.. От тогава до този момент инвестицията е нараснала до 8 милиарда евро, пари които няма откъде да се намерят. През миналата година бе дадено началото на т.нар. първа фаза, а през тази трябваше да започне и втората.След „замразяване“ на дейностите  в тазгодишния бюджет щели да останат 3 млрд. евро, изчислил ресорния енергиен министър Матийо Бихе. Пред пресата той се е аргументирал, че правителството имало „други по-ефективни начини да поддържа сигурно енергийно бъдеще, без прекомерни разходи за потребителите“.

Със спирането на проекта, правителството се отказва да строи и трети вятърен парк в Северно море. Засега остава идеята в бъдеще да бъде пуснат нов свързващ кабел за постоянен ток между острова и Великобритания.

Със спирането на проекта на практика правителството на Бард де Вевер зачерква емблемата в енергийната политика на своя предшественик Александър Де Кроо. За предишното либерално правителство изкуственият остров бе визитна картичка, която показваше големите иновативни амбиции на Белгия в енергетиката. С идване на власт на новия кабинет обаче единственото засега решение е да се отмени стар закон, който казваше, че страната трябва да е затворила всички АЕЦ до 2025 г.

Енергийният остров „Принцеса Елизабет“ бе планиран да заема площ от 5 хектара, на 45 километра от брега на Остенде. Плановете бяха конструктивно да бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно както и със стена срещу бушуващите вълни.

Амбициите на предишното енергийно министерство и операторът „Елиа“ бяха първоначално офшорният вятърен парк да е с капацитет от 2,3 GW и да бъде разширен  GW през 2040 г. В дългосрочен план изкуственият остров ще бъде свързан с множество гигантски офшорни вятърни паркове от съседните страни, които са планирани в Северно море, казваше бившият премиер на всичките си визити в чужбина когато говореше по темата Енергетика.

С отказа си настоящето правителство спъва плановете за острова на още седем държави, които разчитат на бъдещия ток от него. През 2022 г. правителствените лидери на  Белгия, Германия, Дания, Норвегия, Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Люксембург, Нидерландия подписаха споразумение за взаимна свързаност с ангажимента да осигурят десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години. На тази среща на високо равнище край белгийското крайбрежие произлезе и крилатата фраза, че изкуственият остров е първата крачка от за трансформацията на Северно море от „гробище“ на изоставени газови платформи в най-голямата зелена електроцентрала в Европа. А централно място ще има пристанището на Остенде - известно като родното място на офшорната вятърна енергия в Европа.

Замразяването на проекта поставя под съмнение и реализацията на мащабна инвестиционна стратегия на националния електропреносен оператор „Елиа“. Компанията планираше строителство на нов сервизен център с многофункционална сграда на площ от 500 м², контролна зала за наблюдение, склад за съхранение на строителна техника и постоянна работа на 30 специалисти.

Освен държави, енергиен бизнес и индустрии от няколко държави, проектът бе от ключово значение и за Европейската комисия, която одобри държавна помощ и отделно предостави 3,7 млн. евро. За Брюксел  изграждането означавало, че ще се намери още един сигурен източник за намаляване на зависимостта си от руските изкопаеми горива и ще насърчи прехода към икономика с нулеви нетни емисии.

Белгия и регионът на Бенелюкс са само един малък пъзел в глобалния офшорен вятърен сектор, който след военната инвазия в Украйна 2021 преживява стабилен растеж благодарение на увеличените инвестиции и търговата дейност. Тесните места във веригата за доставки обаче са значителни предизвикателства пред по-нататъшното разширяване на индустрията. Въпреки че амбициозните цели повишават доверието на инвеститорите, от решаващо значение е да се решат логистичните проблеми, за да се гарантира, че офшорната вятърна енергия може успешно да поеме ключова роля в енергийния преход. Това не само ще помогне на технологията да узрее, но и ще насърчи поддържането на екосистема, подхранваща доверието на инвеститорите, заяви преди време в коментар Петра Мануел, анализатор на офшорния сектор към Rystad Energy. 

Очакването на експертите от компанията за анализи е трите доминиращи играча в сектора да бъдат Обединеното кралство, Германия и Нидерландия. Близостта на страните до Северно море и обширните морски зони осигуряват значителна основа за успех при офшорния вятър в подкрепа на целите за нулева мрежа. Прогнозата е, че заедно тези три държави до 2040 г. ще държат общо 150 GW инсталирани вятърни мощности, следвани от САЩ с по-малко от 40 GW. 

събота, 7 юни 2025 г.

Нидерландия след "аматьорите" и "премиера, който никой не слушаше"

Нидерландия е обзета от смут и несигурност заради предсрочната оставка на кабинета на Дик Схоф. Повечето от министрите бяха принудени да напуснат постовете си и поетите ангажименти, след като техният лидер на водещата партия PVV Герт Видерс реши да дезертира и да остави в небрано лозе останалите трима коалиционни партньори.

Разпадането на четирипартийната крехка коалиция стана заради несъгласие по миграционната политика и най-вече за убежището на прииждащите мигранти. Нито една от трите партии в управлението VVD, NSC и BBB не пожела да склони и да угоди на „нидерландския Тръп“ (както е известен Вилдерс заради приликата с перчема на Доналд Тръмп) да „затвори границите за мигрантите“.  Притокът на бежанци беше капката в чашата на търпението, която преля. Неговите колеги в коалицията не скрито са заявявали, че още от ден първи са имали принципни различия по отношение на икономиката, финансите, но с общи усилия и компромиси нещата се получавали.

Изтеглянето на министрите от кабинета обаче поставило в шах всички – бизнес, парламент и политици. Защото – точно сега Нидерландия най-малко има нужда от служебен кабинет с орязани функции и по време на ключови събития като срещата на НАТО в Хага и бъдещите дебати в Брюксел по плана за въоръжаване на ЕС. Като добавим разразилата си търговска война със САЩ и опасенията на Националната банка, че потребителите, бизнесът и правителството в оставка ще харчат по-малко поради тези несигурни времена.

Финансовата картинка за петата по сила икономика на ЕС не изглежда никак розова следващите най-малко шест месеца до излъчването на нов кабинет. Но за разлика от повечето европейски страни, в Нидерландия, както и в съседна Белгия, правителствата продължават да изпълняват в същия състав функциите си докато не предадат щафетата на окомплектования нов кабинет. За продължителността на служебните кабинети срок няма. Притесненията на бизнеса са не кой стои начело, а доколко орязаните функции може да окажат влияние при вземането на дългосрочни стратегически решения и политики.

Накратко може да се каже, че несигурността царува навсякъде и в прогнозите , казва в интервю директорът по паричните въпроси Олаф Слейпен на регулатора DNB. Експертите се наложило в спешен порядък, за първи път след корона пандемията да чертаят различни сценарии, които няма как да не се отразят и върху целия Блок  При най-мрачния сценарий растежът може да спадне до почти 0. Като фактори са разгледани разрастване на търговската война и въвеждане на реципрочни по-високи мита от страните членки. DNB взема като база за анализ 20% вносни мита на САЩ за ЕС.

„Търговската война пречи на износа в чужбина. Освен това компаниите харчат възможно най-малко. Несигурността е най-големият риск за частното потребление. Това може да бъде причинено от много неща", обяснява Слейпен.

По-ниският икономически растеж също е риск за правителството. Разходите, като тези за здравеопазване и социално осигуряване, продължават да нарастват. Но по-малкият икономически растеж означава по-малко данъчни приходи. Тогава кабинетът има по-малко пари за харчене, така че е по-уязвим откъм към неочаквани ситуации. Очаква се инфлацията да спадне, но остава относително висока в сравнение с останалата част от еврозоната.

Кашата, която остави след себе си кабинетът „Схоф“

Просъществувалият около година кабинет на Дик Схоф не може да се похвали с кой знае каква ползотворна дейност. Още от първите си изяви премиерът даде тон, че ще прави политика в крачка, без да е наясно с крайния резултатът. Такива бяха намеренията по отношение на трудовата миграция, хаотични цели в областта на енергетиката и странното намерение да прави собствена военна индустрия, която да е независима от трети страни – като нови заводи за военни дронове,  техника и апаратура за нуждите на Украйна. 

Още по темата за политиките, които останаха нерешени: 

Проекти на парче без ясен финансов аргумент.  И когато стана дума за пари Нидерландия бе страната, която взриви европейската сцена като се противопостави на плана на ЕС ReArm, a собствените депутати на Дик Схоф го нарекоха "безотговорно поведение", "късогледо и опасно" и "голяма историческа грешка".

В глух коловоз

Оставката на кабинета оставя в глух коловоз и купища нерешени въпроси на няколко индустрии. Най-засегната обаче изглежда е енергоемката, която заради недалновидни решение е на път да губи по 40 милиарда евро на година. Бизнесът още от времето на Марк Рюте повтаря ли повтаря, че има нужда от инвестиции в мрежа, дългосрочни цели за декарбонизация, опростени процедури и конкурентоспособни решения. Нищо от тях обаче така и не видя бял свят под формата на закон или стратегия. „Нужни са спешни мерки, иначе в противен случай бездействието ще струва прескъпо на икономиката“, предупреждава изследователският институт TNO.

Фалити и прелокации

Фактите са красноречиви. 2 химически компании на пристанището в Ротердам за кратко време една след друга вземат решение да спрат мощности. Стоманодобивният гигант Тата Стийл започва цялостна реорганизация на дейността си. В поредица от журналистически интервюта десетки по-малки компании и в други сектори са на прага да хлопнат кепенците. Сред най-големите компании, които обмислят да спрат дейност е и енергийният гигант Shell, която обяви, че предприема също промени в химическите си подразделения. Всичко това поставя под риск не само бъдещето на тежката индустрия, а въобще конкурентоспособността на пристанищната икономика и лидерската позиция на Нидерландия в Европа.

Авторите на доклада от TNO се опасяват, че фалитите и затварянията на мощности ще се превръщат във все по-честа гледка, ако нещо не се направи веднага. Нужни са инвестиции в иновации и помощ за скъпия ток. По отношение на последното се оказало, че енергоемката индустрия плаща много по-скъпо в сравнение със своите съседки. Компаниите харчат средно по  95 евро за мегаватчас електричество докато в Белгия е 56 евро, в Германия 45 евро, а във Франция само 32 евро. Това е така, защото тези държави са предприели компенсаторни мерки, обясняват авторите на доклада. На всичко отгоре бизнесът е принуден да плаща и допълнително данък върху използването на газ, което означава, че плаща два пъти за едни и същи емисии.

Историята

Кабинетът на Дик Схоф се е запътил към историята. Там обаче никой не би желал да битува с квалификации, дадени от пресата като „аматьор“ и „министър-председател, когото никой не слушаше“. Заглавията са повече от категорични в оценките за този кабинет.

„Аматьорство и некомпетентност“, казва бизнес вестникът NRC, който определя коалицията като „див политически експеримент“, който никога не е функционирал добре. Техните колеги от De Telegraaf пък се опасяват, че този неразумен ход на дезертьори не стига че ще донесе политическа криза, ами и че ще доведе левицата на власт. Част от коментарите са селектирани и в пресата на съседна Белгия, за да се знае какво би очаквало и Марк де Вевер, който също не може да се похвали с позитиви. Още от идването на власт страната е в постоянни стачки срещу политиката в социалната сфера и пенсионната система. Въпрос на време е да се види до колко ще издържат нервите и на неговите коалиционни партньори.