185 страни отхвърлиха обвързващ договор за замърсяването с пластмаса

185 страни, които се срещнаха в Женева, за да изготвят обвързващ международен договор за борба със замърсяването с пластмаса, не постигнаха споразумение. Това се съобщава от няколко делегации след нощни обсъждания на окончателен проект на договор. Страните първоначално да отхвърлили един вариант, а впоследствие и преработена версия. "Няма да сключим договор за прекратяване на замърсяването с пластмаса в този вид", потвърждава пред медиите норвежкият преговарящ в петък сутринта.

Screenshot от клип на ЕК

Подобна среща се проведе в края на 2024 г. и отново завърши с провал. След това конференцията в Южна Корея приключи без споразумение. Не е ясно как ще продължи процесът.

"Пропуснахме историческа възможност, но трябва да продължим и да предприемем спешни действия", казва представителят на Куба след провала на преговорите. "Планетата, настоящите и бъдещите поколения се нуждаят от този договор."

Коалиция, съставена от Европейския съюз, Обединеното кралство, Канада, африкански и латиноамерикански страни, отиде с големи амбиции и очаквания. Тя настояваше за по-малко производство на пластмаса и постепенно премахване на токсичните вещества в пластмасата. От другата страна на барикадата бяха страни, предимно страни производителки на петрол, които искаха договорът да получи много по-ограничен обхват, без резки сътресения. Кувейт предупреди, че процесът може да дерайлира, в този си вид на договора.

Всяка година в световен мащаб се произвеждат повече от 400 милиона тона пластмаса, половината от които са за продукти за еднократна употреба. От всички пластмасови отпадъци 15% се събират за рециклиране, но на практика едва 9% от тях се рециклират. Около 46% от пластмасовите отпадъци се озовават на сметищата, 17% се изгарят, а 22% се озовават подхвърлени отпадъци.

След гласуването нидерландският представител Тиери Артсен даде повече подробности пред специализирания сайт industrielinqs.nl за отхвърления договор. В него е било заложено да излязат от употреба и да се спре производството през следващите години продукти, включени в списък. Такъв списък е имало и вещества, които възпрепятстват ефективното рециклиране, или са вредни за здравето и околната среда.

На въпрос как гледа на искането на "Грийнпийс" за намаление със 75% до 2040 г., нидерландският представител отговаря, че не изглежда реалистично за толкова кратък период от време.

"Изключително съм разочарована, че не беше постигнато споразумение", казва и британският морски министър Ема Харди. "Замърсяването с пластмаса е глобална криза, която никоя страна не може да реши сама, и Обединеното кралство се ангажира да работи с други хора у дома и в чужбина, за да защити околната среда и да проправи пътя към кръгова икономика", добави тя.

След шестия кръг от преговори, в рамките на три години, основната разделителна линия между страните остава една и съща: дали договорът трябва да се справи с пластмасите при източника – чрез намаляване на производството – или да се съсредоточи върху управлението на замърсяването, което идва от нея, коментира Би Би Си. Най-големите страни производителки на петрол гледат на пластмасите, които се произвеждат с изкопаеми горива, като на жизненоважна част от бъдещите си икономики, особено когато светът започва да се отдалечава от бензина и дизела към електрическите автомобили. Групата, която включва Саудитска Арабия и Русия, твърди, че по-добрата инфраструктура за събиране и рециклиране на отпадъци е най-добрият начин за решаване на проблема.

"Пластмасите са фундаментални за съвременния живот - те влизат във всичко", каза Рос Айзенберг, президент на America's Plastic Makers, търговска асоциация за индустрията за производство на пластмаса в Съединените щати. "Фокусирането върху прекратяването на замърсяването с пластмаса трябва да бъде приоритет тук, а не прекратяването на производството на пластмаса", добави той, предупреждавайки, че опитите за замяна на пластмасите с други материали могат да доведат до "нежелани последици".

Засега е ясно едно - преговорите ще бъдат подновени отново, без да се насрочва конкретна дата. А докато спорещите страни постигнат консенсус за пластмасите, в Европа, най-използваният начин за изхвърляне на пластмасови отпадъци рециклиране (40,7%). Оползотворяването на енергия, което означава превръщането на пластмасовите отпадъци в използваема топлина, електричество или гориво чрез изгаряне или други процеси, е вторият най-използван начин за третиране на пластмасови отпадъци (35,0%).

Според данни на Европейския парламент степента на рециклиране на отпадъците от пластмасови опаковки непрекъснато се увеличава през годините, от 25,2 % през 2005 г. до 40,7 % през 2022 г. 

1,3 милиона тона пластмасови отпадъци са изнесени за третиране в държави извън ЕС през 2023 г. Причините за износа включват липсата на капацитет, технология или финансови ресурси за третиране на отпадъците на местно ниво. Преди това значителен дял от изнесените пластмасови отпадъци бяха изпратени в Китай, но ограничения върху вноса на пластмасови отпадъци в Китай рязко са намалили износа на ЕС за страната. ЕС се опитва да намери кръгови и щадящи климата начини за управление на пластмасовите отпадъци. Ниският дял на рециклирането на пластмаси в ЕС означава значителни загуби както за икономиката, така и за околната среда.

Между 19 и 23 милиона тона пластмаса се изхвърлят в почви, реки и океани всяка година. Това има отрицателно въздействие върху екосистемите и пряко оказва въздействие върху поминъка на хората, възможностите за производство на храни и социалното благосъстояние.

Проблеми с рециклирането на пластмаса

Основните проблеми, които затрудняват рециклирането на пластмаса, са качеството и цената на рециклирания продукт в сравнение с нерециклирания им аналог. Преработвателите на пластмаса изискват големи количества рециклирана пластмаса, произведена по строго контролирани спецификации и на конкурентна цена. Въпреки това, тъй като пластмасите лесно се адаптират към нуждите на всеки производител - функционални или естетически, разнообразието на суровината усложнява процеса на рециклиране, което го прави скъп и се отразява на качеството на крайния продукт.

Равнищата на рециклиране на пластмасови отпадъци в държавите от ЕС варират значително: държавите, които рециклират най-много през 2022 г., са Словакия (59,6 %), Белгия (54,2 %) и Германия (51,1 %), а най-ниски се наблюдават в Малта (16,4 %), Дания (23,5 %) и Франция (25,2 %). България е с 39,5%. Детайлна справка може да видите тук.

През 2024 г. Европейският парламент одобри нови правила за намаляване, повторна употреба и рециклиране на отпадъците от опаковки в ЕС. Правилата изискват от държавите от ЕС да намалят общите отпадъци от опаковки на глава от населението в сравнение с 2018 г. с 5 % до 2030 г.; 10 % до 2035 г. и 15 % до 2040 г.

Съществуват и специфични разпоредби за намаляване на отпадъците от пластмасови опаковки. Някои видове пластмасови опаковки за еднократна употреба ще бъдат забранени от 1 януари 2030 г. До 2029 г. 90% от пластмасовите и металните контейнери за напитки за еднократна употреба (до три литра) ще трябва да се събират отделно.