Нова краткосрочна стратегия на Белгия предвижда 1 млрд. евро инвестиции няколко военни центрове за данни, съобщават L'Echo и телевизия RTBF. Проектът е част от реформата във военната сфера през следващите 3 години, която има за цял да създаде цифров суверенитет на страната, заявил ресорният министър Тео Франкен (N-VA).
 |
| Picture: EK |
Проектът предвижда създаването на няколко секретни центрове
за обмен на данни, които да поддържат непрекъснатост на критичните услуги дори
в случай на криза или атака.
Тези най-съвременни изчислителни инфраструктури ще бъдат
проектирани да обработват голям обем от данни, генерирани от дронове, сателити
и други бойни единици, разположени на терен в реално време. Те ще
позволят на въоръжените сили да реагират бързо и ефективно като координират
действията си въз основа на актуални данни.
"Военният център за данни, за разлика от
традиционния, се отличава с високо защитения характер на информацията, която
съхранява. Тези данни, които са особено стратегически, идват от всички военни
оперативни дейности на Белгия, независимо дали на национална територия или като
част от многонационални операции. Целта е да се централизира и обработва това
разнообразие от информация в реално време, за да се оптимизират оперативните
възможности на въоръжените сили, в пълна автономия или в международно
сътрудничество. В настоящия контекст, когато Белгия
модернизира своите оръжейни системи – от F35 до дронове като X9 – и
разчита на космически и информационни ретранслатори. Затова, тези центрове за
данни са от съществено значение. Те съхраняват, извличат и анализират важни
данни, подобрявайки ефективността и ефикасността на военните операции,
независимо от контекста", разказва Ален де Нев, изследовател в
Кралския институт по отбрана
Проектът за центровете е част от по-широка стратегия за
цифров суверенитет, ръководена от Белгия. Чрез разработването на собствени
военни центрове за данни страната възнамерява да ограничи зависимостта си от
търговски и особено чуждестранни доставчици, които в момента управляват
по-голямата част от публичните и частните данни. Тази ориентация има за
цел да предотврати рисковете от кибершпионаж, саботаж или прекъсване на достъпа
до данни в случай на международни съдебни спорове или конфликти, разяснява още
специалистът
Същевременно Центровете за данни са много енергоемки. Ако
проектът се осъществи, само за тяхното поддържане ще са необходими два нови атомни
реактора.
Световната практика показва, че през 2024 г. подобни
центровете за данни са погълнали около 1,5% от генерираната електроенергия - 415 TWh. Очакванията са, че към 2030 година
те ще консумират около 945 тераватчаса TWh, или малко под 3% от общото
глобално потребление на електроенергия по това време.
Защитата на информацията и критичната инфраструктура от външно влияние става все по-належаща, нужни са спешни мерки с оглед на хибридната война между Русия и Украйна. Днес се водят боеве на терен, но и в киберпространството. То е по-малко видимо за широката общественост, но не по-малко пагубно, казва Жорж Атая, специалист по киберсигурност в Solvay Business School.
"Русия има цели батальони от
хакери, специализирани в определени области с огромна ударна сила. Типичните
цели на тези компютърни атаки са банки, медии, официални правителствени
сайтове, стратегическа енергийна инфраструктура, транспорт, И, разбира се,
гражданското и военното разузнаване“.
„Следователно интернет се превръща в оръжие като всяко
друго, а киберпространството - дигитално
бойно поле. Целта е да се дестабилизира, да се парализира. Кибератаката може да
бъде толкова ефективна, колкото и физическата атака и не е нужно да движите
хора, за да я направите", отбеляза Федра Клоунер, заместник-директор на
Белгийския център за киберсигурност (CCB). Това е, което руските военни определиха като "Война от ново
поколение" още преди 10 години.