Един от най-красивите замъци в Европа „Елц“ се пази и предава от баща на син вече 900 години. Намира се сгушен на хълм между германските градове Кобленц и Трир. Мисията му е да пази рода и да се предава и да разказва за семейното дърво - още от края на 12 век, така 34 поколения. Днес собственикът се казва граф Йохан-Якоб цу Елц. Поема родословната щафета през 2006 г. след смъртта на баща му д-р Карл цу Елц.
 |
| снимки- личен архив |
Замъкът е основан в регион, който е бил важен търговски път между богатите земеделски земи и техните пазари през римския период. Разделен на няколко части, които принадлежат на различни семейства или клонове. Това обикновено се случва, когато множество собственици на една или повече територии съвместно построяват замък, за да се приютят. Само богатите средновековни европейски лордове можели да си позволят да строят замъци или еквивалентни структури по земите си.
В някои части на Свещената Римска империя на германската нация законът за
наследството изисква имуществото да бъде разделено между всички наследници.
Тези наследници, чието индивидуално наследство е твърде малко, за да построи
свой собствен замък, могат да построят замък заедно, където всеки притежава
една отделна част за жилище и всички заедно споделят отбранителното укрепление.
В случая на "Елц" семейството се състои от три клона и съществуващият замък е
подсилен с три отделни комплекса от сгради.
Основната част на замъка се състои от семейните части. В над 100-те стаи на замъка са живели около 100 членове на семействата на собствениците. Някога е съществувало село под замъка, от южната му страна, в което са се помещавали слуги, занаятчии и техните семейства, поддържащи замъка.
Семейството,
както пише в приветственото си слово към посетителите, винаги е играло централна роля. Сплотената
връзка и приемственост е била онази спойваща нишка, която е помогнала на
династията да преживее войни, болести.
Господари и слуги
са били неразривно свързвани в една общност и отговорност за опазването на
замъка. Между тях е имало нещо като официален кодекс и правила, нещо като далечен
предшественик на съвременните трудови договори. В този „семеен“ съюз е имало
текст да се защитава и опазва името на замъка.
Господарите и графовете на "Елц" винаги са имали задължението да се грижат за важното културно наследство на замъка, за да го запазят както за семейството, така и за обществеността. След като векове наред е било само за семейството, от 1820 г. имението е станало достъпно за обществеността. Много посетители, художници, писатели и интелектуалци са посетили тази известна забележителност и икона на романтизма. Сред тях е бил великият Виктор Юго, който е бил пленен от заобикалящата го природа.
Кое го прави уникален – на кратко всичко, мебели, оръжие, интериор, разположение, съкровищница с над 500 експоната. По стените са разположени произведения на изкуството от немски майстори на злато и сребро от региона на от Аугсбург и Нюрнберг.
Други експонати включват ценно стъкло и порцелан, екстравагантни бижута, церемониални и истински оръжия, както и други любопитни факти от повече от 800 години. Специален кът пък разказва за свещените моменти от семейната вечеря с прибори и модели в човешки ръст. Сред тях са поставени слуги, прислужници и помощен персонал.
Замъкът Елц
олицетворява фантазията за недокоснатото, незаселено Средновековие, мечтата на
идеалистите и романтиците за девствени кътчета. Заобиколен от повече от 300
хектара от гори „Елц“ формира природен резерват от защитена флора и фауна по
европейската програма „Натура 2000“.
Недокоснат отвън,
консервиран отвътре – деветвековно пътешествие назад във времето, приказка за
развитието на немската архитектура и култура. Всяка една от стаите разказва и
показва и предмети с регионално значение.
Слизайки надолу
по витите стълби пред вас се разкрива цяла оръжейница с пистолети, лъкове,
стели и пушки от Средновековието.
Запитан как би
определил замъкът, граф Йохан-Якоб цу Елц казва с една дума „различен“. Силата
и духа на семейните ценности, вярата, че трябва да се предаде невредим на
следващото поколение, го е „консервирало“ и превело през вековете до наши дни.
Последната голяма
реставрация е била в средата на 19 век, която глътнала близо184 000 марки
(еквивалентни на 2 680 000 евро през 2021 г., според справка в немската
Уикипедия). Те са изразходвани за обширни строителни работи, които внимателно
запазват съществуващата архитектура.
Между 2009 и 2012 г. са извършени допълнителни мащабни охранителни и реставрационни работи и да остане невредим вече девет столетия. Да, точно така, правилно разбрахте, замъкът никога не бил разрушават - дори презвойните.