Pages

▼

вторник, 12 август 2025 г.

Какво се знае и прави за невидимия „убиец“ микропластмасите

Замърсяването с пластмаси в световен мащаб е обхванало всички сфери на човешкото битие. И продължава да нараства с всяка изминала година. По данни на ООН са произведени около 475 милиона тона. Ако не се предприемат бързо мерки за тяхното ограничаване, очаква се производството да се утрои към 2060 г.  

Снимка: ЕК

Пластмасите бавно се разграждат в околната среда до частици, които вече не можем да видим с просто око. Науката ги определя с термините микропластмаси и нанопластмаси. Те са навсякъде - от най-дълбоките кътчета на моретата и океаните. Повече може да видите във визуализираните клипове на ЕК: We eat and inhale thousands of bits of plastic every year. Now what? ; What are Nanoplastics? .

Микропластмасите са с размер под 5 милиметра. Те се намират във въздуха, храната, питейната вода, домашния прах, козметиката и навсякъде в природата , дори в най-отдалечените места като Арктика . Нанопласмастите са още по-незабележими и с големина под 1 микрометър (една хилядна от милиметъра). Те остават след износването на пластмасови предмети или дрехи (от найлон и полиестер).

Още по темата в кореспонденциите ми от Брюксел за 3Е News:

Въпросът за превенцията и бъдещото предпазване на планетата от невидимите убийци бе поставен и на глобална среща на ООН в Женева тази година където близо 180 държави на конференция се събраха да изготвят единен договор за ограничаване на замърсяването с пластмаса.

Природата е дала на учените достатъчно знаци, че проблемът не търпи отлагане, а са нужни действия - казва в телевизионно интервю университетският учен Карън Смитс от Центъра за науки в Хаселт.

Белгийските изследователи са се фокусирали как попадналите в тялото наночастици могат да рефлектират върху здравето. Тестовете обаче са на много ранна фаза. Някакви по-солидни резултати може да се очакват едва след няколко години. Засега остава надеждата и оптимизма, че първите данни са оптимистични, казва Смитс и апелира властите сериозно да инвестират в подобни изследвания.

Експерти в научното списание The Lancet също са високо вдигнали предупредителния си пръст за опасността и определиха проблема с пластмасите и техните микрофрагменти като  сериозен и подценяван. „Какво знаем, пита и ученият Нели Сенен и с тревога без много да се замисля отговаря – твърде малко.  Със сигурност знаем, че наночастиците (MNP) след като попаднат в тялото ни засягат всички органи, кръвта и тъканите, което ги прави трудни за откриване. Със себе си те носят и друга опасност – химическите добавки, от които са били направени пластмасите - като бисфенол А (BPA) - вещество, което може да наруши хормоните. Могат да проникнат през клетъчната мембрана и по този начин да се абсорбират в нашите клетки. 

Но да се върнем към тревожните проучвания. Университетът в Хаселт подчертава необходимостта от допълнителни общонационални изследвания, за да се потвърдят резултатите.  И все пак, има някакви резултати „ ин витро“ модели от малки представителни извадки, които показвали с категоричност, че пластмасовите частици могат да предизвикат усложнения и възпаления в телата.

Въпросът за влиянието на пластмасата бе поставен по-рано през пролетта и от популярното списание Nature Medicine. Изследователи от Университета на Ню Мексико (САЩ) шокиращо обявили пред медията за наличие на средно по 6,4 грама микропластмаси в мозъка, колкото е теглото на пластмасова лъжица. В сравнение с 2016 година количествата се увеличили с 50%. Учените очаквалиоще по-стряскащи данни в последните проучвания - мозъчната тъкан да съдържа около 10 пъти много повече микропластмаси от другите органи. 

В коментар за националната белгийска телевизия VRT изследователската от университетския център в Хаселт Карън Смитс заявила, че е предпазлива с тези данни. Материалът, който е изследван е твърде малък, за да се правят генерални заключения. Същото мнение изказала и колежката й професор Маря Ламоре от Свободния университет в Амстердам, според която изследването е „голяма крачка напред, но има нужда от още тестове“.

Други проучвания свързват влиянието на пластмасите с деменция, рак, диабет, но също няма категорични становища. Едно е ясно -притесненията са големи, неизвестните са много, казва Нели Сенен и припомня, че изследванията на микропластмасите в телата са започнали едва преди десетина години, а изследванията за влиянието на твърдите частици продължават от 70. 

Оптимизъм

Дни преди началото на тазгодишната конференция в Швейцария, източници на 3E News в Брюксел, които ще участват в договарянето по новия глобален договор , споделиха че тръгват с оптимистични очаквания след проведени разговори с всички европейски страни, а за проблема се говори непрекъснато и почти ежедневно с представителите на всички държави-членки. С такъв оптимизъм, че нещо може да се получи е останал Арно Доген от организацията River Cleanup, който работи за намаляване на пластмасовите отпадъци в реките. Той е бил впечатлен от различните презентации и видеоклипове за потенциалните последици за здравето. Още след първите срещи е надделял изводът, че в дългосрочен план трябва да се убедят производителите да преминат към по-безопасни пластмаси. Като например болничните маски да са от пластмаса.

От наука към политика

Посланието е не само към политиците, регулаторните власти, но и към силните фигури в Брюксел, които имат амбицията да са водещата сила в световната климатична политика или както призова по време на една дискусия председателят на Комисията по околна среда в ЕП Антонио Декаро „Европа да поеме юздите и да предложи кардинални решения, защото „залогът е много висок“. 

Неговите колеги от Парламента „поеха юздите“ и със своя декларация, призоваха Европейската комисия да направи повече за намаляване на замърсяването на водите с фармацевтични продукти, химически пестициди и торове, устойчиви на антибиотици бактерии, микропластмаси и химикали, както и за постепенното премахване на така наречените "вечни химикали" (PFAS).

Засега обаче в тази насока се е стигнало само до принципно съгласие между ЕП и Комисията. През пролетта двете институции се споразумяха по регламент за предотвратяване на загубата на пластмасови пелети (промишлени суровини, използвани за производството на пластмасови изделия)  в околната среда.

Понастоящем няма правила на ЕС да обхващат конкретно загубите на пластмасови пелети, които се нареждат на трето място сред най-големите източници на неволно изпускане на микропластмаса след боите и гумите. Няма точни данни за количеството на замърсяване. Смята се, че към 2019 г. в околната среда в ЕС са загубени между 52 140 и 184 290 тона пелети. Всяка година еквивалент  7 300 камиона с пластмасови пелети се губи в околната среда.

Замърсяването на океаните, микропластмасите и борбата с недостига на вода са част от афишираните приоритетни цели във втория мандат на Европейската комисия начело с Урсула фон дер Лайен: нова пътна карта за опазване на природата и план за опазване на океаните, за които подробно съм разказвал в климатична рубрика на 3Е News, както и са дебатирани и поставяни „диагнози“ по време на панелните дискусии от ежегодния форум Green Transition.

Идеи, предложения, препоръки, които имат нужда от финансиране и бързо внедряване. Защото това е една битка срещу времето, която не чака и всеки ден покосява един от нас на тази планета.