Pages

▼

неделя, 14 септември 2025 г.

Най-големите санкции за Русия не идват от Брюксел, а от дроновете

Най-големите санкции за Русия не са европейските, а украинските дронове. Тази интересна трактовка дава в радиоинтервю Арне Ломан Расмусен, главен анализатор в A/S Global Risk Management. Като аргумент той посочва, че с действията си Киев се цели по рафинерии и енергийна инфраструктура.

Снимка: Production of Drones: Seville, Аудиовизуална служба на ЕК

Само през август е известно, че са поразени 13 обекта. Това е принудило руската страна да спре износа на бензин, за да се гарантират вътрешните доставки, припомня агенция „Блумбърг“. Други инсталации пък са затворили временно за ремонт. Извадените от строя обекти да довели до най-ниския спад в производството от пролетта на 2022 година насам.

По данни на Международната агенция по енергетика само за един месец – този август, не са били произведени 250 000 барела, което се равнява на 5% от годишното производство. Анализатори обаче смятат, че количествата пропуснатите ползи надхвърлят далеч тези в  статистиката.

Още по темата: 

В нидерландските медии се прокрадва въпроса дали целите са поразени само от украинската армия или с участието на европейските партньори. На този етап няма информация някой да се е похвалил, дори самият президент Володимир Зеленски, който не би пропуснал по време на многобройните европейски визити да благодари персонално на някои свой колега.

С или без участие неоспорим факт е, че руската икономика е под голям натиск, а украинските дронове удрят петролната индустрия все по-силно и по-силно. Последната информация е, че мишена е бика рафинерия в Ленинградска обаст, върху която са се изсипали 200 дрона. Преди това пък големи съоръжения за доставки на бензин и дизел

Дроновете са мощен инструмент и ще играят все по-голяма роля в борбата за край на войната. Европейският съюз вижда това като ключова възможност да противодейства на Путин и ще го налага като средство. 

За ролята на тази безпилотна технология отдели специално внимание председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в годишната си реч пред парламента за състоянието на съюза. До момента Европа е дала на украинците в тази война 170 млрд. евро под формата на военна и финансова помощ и е готова да налее още и още. На дневен ред е нова програма „Качествено военно предимство“, с която ще се модернизират украинските въоръжени сили.

Като например с дронове, посочва Фон дер Лайен от трибуната на парламента в Страсбург и отбелязва, че  преди войната Украйна не разполагала с нито един. Днес, три години по-късно, благодарение на тях, Русия е загубила две трети от военното си оборудване. Председателката предупреждава, че не бива да се залъгваме, че Москва стои със скръстени ръце. Вижда се, че фабриките за дронове работят на пълна мощ и с помощта на създадените от Иран безпилотни апарати Shahed. 

„Затова, за да се подпомогне „украинската изобретателност да бъде превърната в предимство на бойното поле“, по думите на председателката е нужна съвместна индустриализация. За нея Европа ще отпусне предсрочно  6 милиарда евро от заемa за ускоряване на извънредните приходи за Украйна и ще сключи алианс за масово производство.

„Украйна разполага с изобретателност. Това, от което тя се нуждае сега, е мащаб. Заедно ние можем да го осигурим: за да може Украйна да запази своето предимство, а Европа да подсили своето“, заявява Урсула фон дер Лайен под аплодисментите на изправената на крака зала в Европейския парламент.

Сумата на пръв поглед, която отпуска ЕК, е сравнително малка. За сравнение към 11 септенври само Нидерландия под формата на оборудване и стоки от първа необходимост е дала 13,5 млрд., става видно от разпространена справка на правителството. Сред най-големите помощи са  изтребители F-16, изтребители и системи за противовъздушна отбрана, дронове, радари, боеприпаси за танкове, джипове Mercedes-Benz, медицински консумативи.

Министерството на отбраната се ангажирало да увеличи производствения капацитет на отбранителната промишленост по различни начини, като например чрез плана за действие за безпилотни летателни апарати. Паралелно с държавните помощи от страната на лалетата действат десетки неправителстени организации и доброволци. 

За една от тях, вече ви разказах през миналата година, която е е разработила лодка с дистанционно управление, за да направи доставките в размирните райони по-безопасни. Проектът е създаден от организация Protect Ukraine и са я кръстили аквадрон.  За работата с дроновете ЕС са нужни и квалифицирани кадри. По последни данни над 70 000 украински войници са вече обучени чрез Европейската мисия за военна помощ EUMAM.

По посока субсидии на военна техника се е насочила и Европейската инвестиционна банка. По-рано през годината тя обяви, че разширява портфолиото си  заради променената геополитическа ситуация. По време на заседание на Европейския съвет на 6 август бе решено банката да дава повече заеми за сектора на отбраната и да подобри достъпа до частно финансиране.

Припомням, че през пролетта ЕК обяви мащабния си план ReArm Europe (или Бяла книга) с бюджет от 800 млрд. евро за повишаване отбранителните способности на Европа. Част от средствата ще дойдат по инструмента SAFE, който ще предоставя заеми на държавите членки за инвестиции в отбраната.