Pages

▼

неделя, 21 септември 2025 г.

ЕС въвежда от 2026 г. аналог на Парижкото споразумение, но за океаните

През 2023 година ООН постига исторически консенсус по обсъждано в продължение на 15 години Споразумение за опазване открито море - решаваща стъпка за всички, които се грижат за океана. Конвенцията BBNJ (Biodiversity Beyond National Jurisdiction) е това, което е Парижкото споразумение за климата от 2015 г.

Загубени коралови рифове. Снимка от клип на ЕК

Тя гарантира, че в бъдеще най-малко 30% от световните океани ще бъдат определени за защитени територии. Въвеждат се процедури за проверка на икономическите проекти, експедициите и други дейности в океаните за тяхната екологичност.

Най-големият успех е, че след десетилетия преговори, дълги безсънни нощи, разочарования, е създадена основа за изграждане на природни резервати в открито море.

70% от Земята се състои от вода, от която 3/4 е открито море. То е решаващо за запазването на живота на Земята, източник на храна и енергия за милиони хора, климатичен регулатор и най-важното – източник на кислород.

Конвенцията разглежда също достъпа до морски генетични ресурси и справедливото разпределение на ползите, оценките на въздействието върху околната среда на дейностите, изграждането на капацитет и трансфер на морски технологии, защита на екосистемите, който към момента само 1.2% са под закрила.

Европейската комисия счита споразумението на ООН като "исторически момент за океаните“, който е получил необходимите 60 ратификации се очаква да влезе в сила – 120 дни след последната подписана. Това е в началото на 2026 г. и ще се прилага за всички страни, които вече са го одобрили, уточняват в съобщение до медиите от Комисията. От сайта на ЕК се вижда, че в списъка по азбучен ред на пета позиция в Коалицията е България.

„Споразумението за биологичното разнообразие извън националната юрисдикция бележи историческа стъпка за нашата планета. Този крайъгълен камък и показва силата на мултилатерализма. Благодарим на нашите партньори от ООН за сътрудничеството. ЕС и неговите държави членки остават ангажирани с бързото и амбициозно прилагане на споразумението. И призоваваме повече страни да се присъединят към нашето движение за всеобща защита на нашия океан, казва председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. 

А нейният комисар по въпросите на рибарството и океаните Костас Кадис смята, че договорът е най-яркото доказателство за успешно многостранно сътрудничество, показващо, че „светът може да се обедини и да намери решения за опазване на океана“. 

„Океанът е синьото сърце на нашата планета. От съществено значение е да се борим с изменението на климата и да обединим хора от различни континенти, които споделят общо наследство на човечеството. Знаем диагнозата, чухме ясните послания. Сега вече не е време за диагнози и приказки, време е да действаме“, призовава колегите си председателят на Европейският съвет Антонио Коща .

Гласът на науката обаче не си затваря очите и зад бляскавите слова и победоносни фанфари се крие голата истина – че политиците пропуснаха и пропиляха твърде много. Едно десетилетие в боричкания и думи за надмощие докато океаните бавно губеха своите безценни екосистеми. Океаните от арена на живот се превърнаха в територия на битки. Всеки знае колко са важни те за нашата планета. Те са от решаващо значение за регулирането на климата на Земята, за въглеродния цикъл, за биоразнообразието на Земята. Докато се създаде и влезе в сила този договор, отне много, много дълго време. Нанесени са много и непоправими щети за биоразнообразието, отбелязва с тревога професорът по морска геология Герт-Ян Райхарт от университета в Утрехт в едно интервю за нидерландската телевизия NOS преди време. За него, подобно на бившия министър на Северно море Винсент Ван Куикенборн, събитието в централата на ООН на 5 март 2023 г. е  първата важна стъпка по пътя за създаването на морски резервати, защитени природни резервати като тези на сушата.

Но трудностите тепърва предстоят когато става въпрос за финансиране. ЕС вече даде заявка, че се работи за бързото му изпълнение, включително подпомагане на развиващите се страни. Като част от тези усилия Брюксел е поел ангажимент за финансиране в размер на 40 милиона евро чрез своята Глобална програма за океаните и настоятелно призовава членовете от Коалицията, положили подписа под документа, да допринесат по подобен начин като гарантират справедливо и ефективно участие в световен мащаб в опазването на морските екосистеми.

Време за губене повече няма. Въпросните зони, които са почти две трети от световния океан, открито море и морското дъно, са извън националната юрисдикция и всяка секунда са в риск. Те съдържат морски ресурси и биологично разнообразие и осигуряват безценни екологични, икономически, социални, културни, научни ползи и ползи за продоволствената сигурност за човечеството. Те обаче са подложени на нарастващ натиск от замърсяването (включително шума), прекомерната експлоатация, изменението на климата и намаляването на биологичното разнообразие и това изисква спешна защита.

Тик-так, времето не чака

Това споразумение, известно на света още сaмо с абревиатурата си BBNJ, е третото от поредицата след сключените през 1994 г. и 1995 г. относно добива на морското дъно и рибните запаси. Идва в момент когато Европейският съюз е на прага в разработването на стратегическа дългосрочна програма, свързана със „синята икономика“ на Земята. Само за последната година бяха приети редица документи и проведени ключови срещи, които чертаят пътя на неговото опазване. Нека накратко да припомним за част от тях, които са намирали отражение в климатичната секция на 3e News и моите кореспонденции от Брюксел.

През пролетта на 2025 година Европейският съюз обяви подготовката на регулаторна рамка под формата на Пакт за управление на океаните. В него ще бъдат заложени редица мерки, с които ще се решават най-наболелите проблеми на водните ресурси. Засегнати са ключови въпроси като свръхексплоатацията, регулацията на рибните ресурси, климатичното изменение, незаконни търговски дейности, геополитическа обстановка.   

Документът предшества плановете за  преразглеждане на Общата политика в областта на рибарството. За да се гарантира процъфтяване на рибарството и аквакултурите в ЕС, Комисията ще представи дългосрочна визия за тези сектори през 2026 г., а по-късно и нов Закон за океана. Става дума за мерки за борба с негативното влияние от военните действия в Украйна. Ще има координирани действия  за премахване на невзривени боеприпаси от европейските води като се започне от Балтийско и Северно море. Ще бъдат направени инвестиции във флот от ново поколение с дронове, използващи технологии изкуствен интелект и усъвършенствани сензори за наблюдение на морските дейности в реално време. 

Несериозно и обидно…към природата

И както обичаме да казваме – ще, ще, ще на думи, но природата чака дела и конкретика. Такава, между другото, чакат и стотиците делегати запътили се към най-големия климатичен форум на годината COP’30 в севернобразилския пристанищен град Белен. Арена с амбиции за големи планове и раздаване на поредната порция трилиони долари за по-бедните и развиващите се страни. На последната такава в Азербайджан разочарованите бяха много, гневните също, политиките на ръба на провала до последната нощ. От Баку до Бразилия изтече много вода, къде мътна, къде замърсена заради човешката глупост и алчност. Но сред тинята изплуваха обещания за написано домашно и поправени пропуски заради бездействие. Лично аз искрено вярвам да се случи. Последните индикации на властимащите в Брюксел обаче бързо стопяват оптимизма ми с информацията, че ще се явят пред ООН по време на предстоящата през септември конференция с декларация от 2 страници - сякаш написана на крак върху салфетка.

Обединените нации, след като видяха фиаското в Азербайджан, призовали световните лидери да представят своите климатични планове за 2035 г. на предстоящия форум в Ню Йорк. След продължителни преговори, 27-те министри на околната среда от блока се споразумели за написване на писмо от 2 страници до ООН, в което обещават да представят климатичните планове преди началото на COP30. Целта ще бъде между 66,25% и 72,5% от базовото ниво на емисиите на CO2 от 1990 г.

Правителствата на ЕС се мъчели да постигнат необходимия консенсус, за да се споразумеят по плана, известен в жаргона на ООН като „национално определено участие“ (NDC). По информация на авторитетния сайт „Политико“ те нямали да успеят да спазят крайния срок за новите цели в края на септември.

Не случайно редица страни в Европа, като имат предвид, закъснелите решения на европейските институции запретнаха сами ръкави и в партньорство с НАТО разработват свои механизми за защита на екваториалните води от вражески сили и за следене на екосистемите. Сред пионерите бе Белгия, която още с първите военни маневри на руснаците в Украйна сложи камери за наблюдение, а впоследствие бе създадена и съвместна платформа за шпионажи и саботажи и нерегламентирани дейности в океана.