Белгийският премиер Бард Де Вевер даде обширна пресконференция ден след проведения редовен Европейски съвет. Той се ожали пред местната преса, че от международните медии е бил нарочен за лошото момче на Европа, без да е напълно разбран по отношение на замразените в Белгия руски активи.
 |
| Снимка; Европейски съвет |
Премиерът
заяви, че основният фокус на срещата на премиерите в Брюксел е бил да се реши
как ще се използват тези средства в помощ на Украйна. Белгия обаче имала своите
възражения, а когато ставало дума за различни варианти и поемане на
отговорности, по думите на премиера, не виждал „гора от ръце в подкрепа“.
В какво се
изразявало неразбирането и недоволството от страна на Белгия. Премиерът и
местната преса се опитват по най-ясния начин да обяснят на международната общественост
същността на съпротивата. От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. близо 185
милиарда евро от Руската централна банка стоят „блокирани“ в Euroclear, финансова компания със седалище в
Брюксел.
От известно
време обаче, дивидентите от блокираните пари, се прехвърляли в помощ на Украйна. Европейската комисия
обаче иска още повече – да използва авоарите за нов заем 140 милиарда евро.
Пари, от които Украйна спешно се нуждае, за да продължи да се защитава и да
поддържа страната функционираща, докато войната продължава.
Повечето
европейски държави членки изглежда подкрепят идеята на Комисията, но Белгия не
желае да се включва в общия хор. „Това никога не е правено преди и рисковете са
твърде големи“, казва Бард Де Вевер. Поради това Белгия поискала твърди
гаранции от останалите държави членки, че например един ден, ако се наложи, парите
да бъдат върнати на Русия.
Премиерът представил
на Срещата на върха списък с условия, изготвен от юристи и очаквал останалите
лидери да одобрят. Едва тогава той щял да вдигне утвърдително пръст. Няколко
европейски лидери били убедени в дните преди 23 октомври, че условията на
белгийците ще минат, но премиерът така и не видял „гората от вдигнати ръце на
подкрепа“. До споразумение така и не се стигнало.
Резултатът - неясен
окончателен текст и желание да се доизпипва оставащите два месеца до последния
за година Европейски съвет. Ситуацията изглежда се забатачила и от факта, че
Комисията не била натоварена със задачата да изготви законодателно предложение
относно руските активи, а по-скоро да проучи „варианти“ за финансиране на заема
за Украйна. Следователно трябва да се проучат и други възможности.
„Нека бъда ясен:
Белгия не иска нито едно евро от тези пари да се върнат в Русия. Но ЕС се
впуска в „неизследвани води“ и не получих от колегите конкретните отговори. Не
видях и никакъв текст за дебат. Все още не е ясно дали това изобщо е законно“,
аргументира се той.
Отново ясно
подчертал, че единствено настоява за необходимата гаранция, че парите трябва да
са налични бързо, ако трябва да бъдат върнати на Русия.
Де Вевер се
надява, че Комисията ще може да представи по-конкретни документи относно
използването на руски активи до следващата среща на върха през декември. Самият
той казва, че е отворен и за други варианти като например поемане на дълг на
европейско ниво за финансиране на заема, както беше направено по време на
периода на коронавируса. Въпреки че не вярва, че може да се постигне
единодушие по този въпрос. Друга възможност е търсене на финансиране от така
наречената „Коалиция на желаещите“. 45 милиарда евро годишно не са чак толкова
много, като се има предвид размерът на тази група държави“, казва той.
Де Вевер имал усещането,
че Комисията и останалите държави членки ще се съсредоточат предимно върху тези
руски активи. Че нещата са започнали и вече не могат да бъдат спрени.
„Впечатлението ми е, че ще продължат с това. Не мисля, че ще обмислят варианта
с дълга. Подозирам, че ще излязат с решения на проблемите, които изброих, и ще
представят конкретно предложение.“