Европейският съюз очевидно бърза и е твърдо решен колкото се може по-бързо да спре вноса на газ и нефт от Русия. Първоначално се говореше като крайна дата 1 януари 2028 година за дългосрочните сключени договори. След проведените обаче поредни заседания на ресорните министри на блока, а впоследствие и редовно заседание Европейския съвет стана ясно, че кранчето на Москва може да секне още дори през 2026-2027 година. Такива поне са индикациите в поредния 19 пакет от санкции срещу Русия заради войната.
 |
| Снимката е илюстративна. Архив, ЕК |
Макар и още решенията да са на хартия, вече се появиха кандидати за заместници на руската тръба. Водени от принципа желязото се кове докато е топло и първият – печели, сред мераклиите се самопокани Туркменистан. Няколко френски медии с препечатка на информацията в Белгия се казва, че страната е един от най-големите производители на газ в света. Нейни мениджъри са заявили, че имат качества и готовност да доставят достатъчно количества за Европа. Количества имало, но не и инфраструктура. Досега предимно страната е изнасяла основно за китайския пазар. Както се казва – „викам ти дъще, сещай се снахо“. Тънък намек към Брюксел за инвестиции в тази насока.
"Винаги сме заинтересовани от диверсификация на експортните маршрути включително по транскаспийския маршрут към Европа", заявява Максат Бабаев, председател на държавния "Туркменгаз" и министър на газа по време на енергиен форум в столицата Ашхабад. Той е посочил, че неговата страна е една от най-затворените страни в света и търси нови възможности докато европейските страни, включително Унгария, все повече ще проявяват интерес.
Министърът е уверил международните журналисти, че са готови са преговори. Газопроводът „изток-запад“ е с годишен капацитет от 30 милиарда кубически метра и може да се използва за снабдяване на Европа с газ. Като препятствие обаче в момента се явява Каспийско море, няма тръбопровод до Кавказ откъдето ще бъде транспортиран до Европа през Турция.
Френската телевизия Би Еф Ем напомня, че въпросният проект за транскаспийски газопровод преди време се спрягал в редиците на Брюксел преди 2022 г., но било нужно значително финансиране. С нахлуването на руснаците в Украйна и прекъснатите доставки броженията около този газопровод отново се надигнали.
Припомням, че гласът на Туркменистан има основание да предявява претенции, след като през пролетта бяха обещани солидни европейски инвестиции по време на проведенaта първа по рода си Среща на върха ЕС- Централна Азия. В присъствието на президентите на Узбекистан, Казахстан, Киргизката република, Таджикистан и Туркменистан, председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен обеща засилване на сътрудничеството и съвместни икономически инициативи.
Традиционно за такива речи бяха хвърлени помпозни фрази в пространството като „нова ера“, „партньори в несигурно време“. По важното е, че тези страни получиха уверение, че освен проекти ще могат да разчитат на 12 млрд. евро именно за нови и укрепване на съществуващи транспортни и газови коридори. Договорени бяха бъдещи инициативи в енергийния сектор, суровините от критично значение, цифровата свързаност.
Срещата на върха се завъртя и идеята, за която говорят туркменистанците. По линия на европейската стратегия Global Gateway може да се разшири Транскаспийския коридор между Европа и Централна Азия. Дори бе обсъден и приет план за мобилизиране на международен инвестиционен пакет в размер на 10 милиарда евро в подкрепа на устойчивата транспортна инфраструктура и логистични мрежи в Централна Азия.
Сред финансиращите институции се споменаха клоновете Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, които вече имали солидна практика в специфични области като енергетиката, управлението на водите, свързаността, транспорта и суровините от критично значение.