Екофондация: До 2050 ще има повече пластмаса отколкото риба

Пластмасите властват над нашата планета повече от 70 години. Подобно на вируса, те се разпространяват и заразяват всички форми на биоразнообразие. Никой не е пощаден: нито животните, нито растенията, нито хората.

Снимка: TV Monaco/rtbf.be

Документален филм на френскоезичната белгийска телевизия Ер Ти Би Еф отбелязва, че би било трудно днес да се открие един „нулев“ незасегнат пациент на пластмасовата пандемия. Тя е навсякъде в дрехите ни, в океаните, в домовете ни и дори в чиниите ни.

Още по темата: От отпадък до ресурс: как рециклирането променя сектора на възобновяемата енергия? | 3e-news

От 50-те години на миналия век хората са произвели 8,3 милиарда тона пластмаса. От тях 6,3 милиарда са се превърнали в отпадъци. 79% от се губят в природата или чрез микропластмаси в организма ни. Образно можем да си представим, че всяка седмица ядем по  5 грама пластмаса или еквивалент на банкова карта.

Морето е най-големият пластмасов кош. Всяка година 10 милиона тона попадат в океаните. Прогнозите на фондация "Елън МакАртър" до 2050 са стресиращи: „Ще има повече отпадъци отколкото риба“.

Най-опасните са микропластмасите и нанопластмасите, които могат да бъдат погълнати от всякакъв вид организъм. Симптомите са сериозни: страдание, влияние върху възпроизводството, дори смърт. Децата са особено уязвими.

Правителствата по целия свят трябва да поемат отговорност. Защото, философията „сортирам, следователно защитавам планетата не помага“, отбелязва в репортажа си белгийската телевизия.

 За нейните автори решението е намаляване на потреблението. В противен случай оцеляването на екосистемите е поставено в риск както и „синята планета“. да се превърне в пластмасова

За проблема с невидимия „убиец“ микропластмасите също отделихме няколко специални репортажа в климатичната рубрика на 3е News с изследванията на учени от различни университети по света.

Според  белгийски изследователи е все още твърде рано да се каже доколко пагубно е влиянието на наночастиците. Някакви по-солидни резултати можело да се очакват едва след няколко години. „Какво знаем, пита и ученият Нели Сенен от университета в белгийския град Хаселт и с тревога без много да се замисля отговаря – твърде малко.  Със сигурност знаем, че наночастиците (MNP) след като попаднат в тялото ни засягат всички органи, кръвта и тъканите, което ги прави трудни за откриване. Със себе си те носят и друга опасност – химическите добавки, от които са били направени пластмасите - като бисфенол А (BPA) - вещество, което може да наруши хормоните. Могат да проникнат през клетъчната мембрана и по този начин да се абсорбират в нашите клетки“.

Нейни колеги от университета на Ню Мексико (САЩ) достигнали до шокиращия извод за наличие на средно по 6,4 грама микропластмаси в мозъка, колкото е теглото на пластмасова лъжица. В сравнение с 2016 година количествата се увеличили с 50%. Учените очаквалио ще по-стряскащи данни в последните проучвания - мозъчната тъкан да съдържа около 10 пъти много повече микропластмаси от другите органи.  

Засега обаче изглежда, че науката все още пробива път към решението, а правителствата така и не могат да намерят консенсус. На последната среща през това лято185 страни се срещнаха в Женева, за да изготвят обвързващ международен договор за борба със замърсяването с пластмаса, но не постигнаха споразумение. Така, природата загуби поредния рунд в битката с пластмасата

Ще има ли нова конференция или това е краят на историята за пластмасово споразумение? Това е големият въпрос сега. За директорът на нидерландския клон на Plastics Europe Дреа Бергхорст, разочарованието трябва да се преодолее и страните да се съсредоточат върху положителните решения, да се настоява и апелира все повече страни да внедрят кръгова икономика за пластмасите  като възможност за намаляване на техните обеми в природата.