Белгия се очертава с най-големия бюджетен дефицит в еврозоната

Белгия се очертава с най-големия бюджетен дефицит сред всички страни от еврозоната, показват новите икономически прогнози, представени от Европейската комисия.

Снимка: ЕК

От доста време правителството търси решения по многогодишната финансова рамка, но засега удря на камък при преговорите с коалиционните партньори. Премиерът дори намекна, че ако не постигне консенсус до януари, ще хвърли оставка.

• Oще по темата за финансовите неволи на страната:  Белгия се клатушка между репарационен заем и предсрочни избори

Ако политиката остане непроменена, бюджетният дефицит за следващата година ще бъде 5,5% от БВП. Това прави Белгия най-слабо представящата се сред страните от еврозоната. През 2027 г. се очаква дефицитът да нарасне още до 5,9%, коментират на свой ред белгийските медии.

Справка: ЕК

Комисията периодично напомня на  държавите членки, че трябва да не надвишават бюджетните си дефицити над 3%от БВП. Белгия обаче отдавна е извън рамките и ЕК е дала срок най-късно до 2029 г. да го намали.

За да ограничи бюджетния дефицит през следващите години, федералното правителство в момента подготвя план за преструктуриране на стойност 10 милиарда евро.

Комисията очаква белгийската икономика да нарасне с 1% тази година и с 1,1% догодина. Тези показатели са сравними с тези на съседните страни Франция, Германия и Нидерландия.

Очаква се нивото на безработицата леко да се повиши: до 6% през 2025 г. и 6,2% през 2026 г. Очаква се инфлацията да спадне от 2,8% тази година на 1,8% догодина.

Европейската комисия публикува две прогнози (пролет и есен) всяка година, обхващащи широк спектър от икономически показатели за всички държави членки на ЕС, страни-кандидати, страни и други големи развити и развиващи се икономики.

Икономическата прогноза на Европейската комисия за пролетта се очаква да бъде представена през май 2026 г. 

Припомням, че на парламентарните избори през юли 2024 година дясноцентристката партия „Нов фламандски алианс“ (N-VA) спечели вота на избирателите и номинира за премиер бившият кмет на Антверпен Бард Де Вевер. Още встъпителната си реч той заяви, че бюджетният дефицит ще бъде централен въпрос през управлението.

Партията, заедно с други две фламандски партии (CD&V и Vooruit) и две валонски (MR и Les Engagés) сформираха петорна коалиция, наречена „Аризона“ по подобие на пъстроцветното знамето на американския щат Аризона. В него се появяват цветовете червено, оранжево, жълто и синьо каквито са социалистите, християндемократите, либералите и фламандски националисти в Белгия.

Кабинетът си е поставил за цел през 5-годишния мандат (ако съумее да го запази) да се намали бюджетният дефицит до 3% от БВП след реформи и орязани бюджети, променени политики пазара на труда, пенсиите и социалното осигуряване. Планира се най-печелившите в страната професии да допринасят повече в бюджета чрез солидарна вноска за хора.

Планирани са и данъчни реформи. Това ще струва около 3,5 милиарда евро до 2029 г., но също така би трябвало да генерира допълнителни приходи в дългосрочен план поради по-високата покупателна способност и по-големия растеж.

Oблекчението върху данъка върху доходите ще бъде увеличено, което трябва да даде на хората повече в джоба си. Ще бъдат въведени мерки за повишаване на конкурентоспособността на бизнеса, включително чрез намаляване на разходите за заплати.

Въвежда се система "pension malus" - т.е. ще получите по-ниска пенсия, ако се пенсионирате по-рано от законната пенсионна възраст. Сумата ще бъде с 2% по-малка годишно до 2030 г., с 4% по-малка между 2030 г. и 2040 г. и с 5% по-малка от 2040 г. нататък. Всеки, който работи по-дълго от законната пенсионна възраст, ще получи пенсионен бонус. Трябва обаче да сте работили повече от 35 години и процентите са подобни на тези на пенсионния малус.