Европейската комисия ще отдели допълнителни инвестиции за подсилване на критичната инфраструктура в Европа, за да могат бързо и безпроблемно да се придвижват войски и военна техника. Мерките са заложени в нов пакет, който носи краткото наименование „военен „Шенген“.
![]() |
| Снимка: ЕК |
Според Брюксел е необходима промяна в нормативната уредба, за да отпаднат редица пречки при придвижването на хора и техника от едно място на друго в рамките на три дни.
Поредната инициатива, според съобщение на ЕК, допълва вече разработената“ Бяла карта на европейската отбрана“. Плановете са най-късно до 2027 година да бъде изградено общоевропейско пространство за военна мобилност - по-бързо, по-безопасно и по-координирано придвижване на войски и военна техника чрез премахване на регулаторните бариери.
Планът въвежда първите по рода си хармонизирани правила на ниво ЕС за военна мобилност и определя ясни правила и процедури за трансгранични военни движения, с максимално бърза обработка на митническите документи.
Създава се нова Европейска система за засилено реагиране
с военна мобилност (EMERS) за
ускорени процедури и приоритетен достъп до критична инфраструктура на ЕС или
НАТО. Ще бъде подобрена устойчивостта на
транспортната инфраструктура и ключови коридори за военна мобилност на ЕС до
стандарти за двойно предназначение и защита на стратегическата инфраструктура с
нов набор от инструменти за устойчивост.
Целенасочените инвестиции ще засилят киберсигурността,
енергийната сигурност и готовността както в мирни, така и в кризисни ситуации,
обясниха още от Брюксел.
Паралелно 8 западноевропейски страни вече са крачка
напред в инициативата, става ясно от разпространено съобщение на нидерландския
кабинет.
Белгия, Германия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша,
Словакия и Чехия вече предприеха важна стъпка за укрепване на военната
готовност и сътрудничество в Европа. Страните
са се подписали в документ за създаване на Централноевропейска зона за
военна мобилност (CNE MMA). Това ново партньорство трябва да
направи движението на войници и оборудване през националните граници по-лесно,
по-бързо и по-ефективно.
Подписаният пакт е важна стъпка напред, но все още не
сме там, коментира подполковник Харолд Хъмел, щабен офицер по военна мобилност
в Дирекцията за управление на оперативната готовност (DAOG). Според него
инициативата на ЕК и последващата хармонизация на европейския континент трябва
да доведе до нещо като военна Шенгенска зона.
Инициативата се основава на сътрудничеството между
Нидерландия, Германия и Полша, които стартираха т.нар. Коридор за
военен модел на мобилност през
януари 2024 г.
Писмото за намерения е подписано от 8-те страни. То отразява
споделения ангажимент за задълбочаване на сътрудничеството и съответствие с
по-широките приоритети на Европейския съюз и НАТО. Това ще работи за укрепване
на военната мобилност, оперативна съвместимост и колективна отбрана.
Участващите страни работят заедно, за да:
- опростяване
и хармонизиране на процедурите за военни движения;
- подобряване
на инфраструктурата и съгласуването на графиците;
- обмен
на информация и координация;
- подобряване на дигиталните
процеси; и
- да работят по-тясно с ЕС и НАТО
за повишаване на стратегическата и оперативната готовност.
CNE MMA служи като пример за бъдещи регионални инициативи. Той допринася за по-широката европейска цел за Съвместна европейска военна мобилна зона: интегрирана мрежа, в която войските и техниката могат да се придвижват бързо и безопасно в Европа.
Припомням, че още в началото на лятото Европейската комисия обяви, че иска да обвърже парите за енергийна инфраструктура с нуждите на отбраната. В отговор на заявените намерения от индустрията заявиха, че не парите са проблем, а бюрокрацията и дългите процедури.
В телевизионно интервю директорът на един от водещите производители в сектора Artillerie Inrichtingen Armaments - Джерард Зондерван дава за пример, че пускането на нови боеприпаси отнема 5 до 7 години след всички тестове и бюрократични изисквания. " Докато пуснем продукта, кой знае къде ще бъдем тогава и дали вече ще сме конкуретноспособни", казва предприемачът, който по време на разговора си пред национална телевизия е поставил 3D принтирана граната на бюрото си.
Друг проблем са банките, казва мениджърът. "Като
чуят, че става въпрос за оръжия, е по-вероятно да закрият сметката ви,
отколкото да я отворят", посочва той и разширява анализа си в посока на
т.нар „двойна употреба“, за която говорят от ЕК.
Според него тези продукти имали както гражданско, така и
военно приложение и могат да бъдат обсъдени с кредиторите. Но повечето
финансисти и банкери предпочитат да „държат вратата затворена“, когато става
въпрос за дрон-камикадзе или ново поколение военна камера, от която може да се
спечелят хиляди евро.
