Малко повече от година, след като Нидерландия спря най-голямото газово находище в Грьонинген, отиващото си правителство на премиер Дик Схоф, постигна окончателно споразумение да не се добива и под недрата на Ваденско море.
 |
| Снимка: waddenzee.nl |
Крайното решение, което удовлетворява желанията на
местните жители от Тернаард, десетки природозащитни организации и екоексперти,
се очакваше от много години.
Участници в диалога са Нидерландската петролна компания (NIS) с акционери ExxonMobil и Shell. Сделката включва компаниите да оттеглят исканата концесия, а като компенсация ще получат 163 млн.евро, става ясно от стенограма на правителството.
NIS е поискала разрешението още през 2019 година. Въпреки социалното напрежение, държавата нямала основания да отхвърли заявлението, но по една или друга причина намирала вратички да отлага във времето крайното решение. През 2024 година обаче било видно, че това не можело да продължава до безкрай. Затова в поредица от проведени срещи акционерите и държавата си стиснали ръцете срещу определената сума. В договора е подписан, че правителство ще плати брутно € 163 милиона, като част от парите отново ще бъдат върнати в регионалната хазна под формата на данъци. В крайна сметка компаниите и акционерите ще получат от бюджета нетно 40 милиона евро.
Сключеното споразумение на практика означава, че занапред
вече няма да се добива газ и от този ключов участък от територията на
Нидерландия.
Проектът за добив на газ под нивото на морето се смяташе
за проблемен и от Държавният контролен орган по надзора на мините (SodM). През годините
експерти са давали няколко негативни становища, в които се предупреждава за
опасности и че можело да се стигне до фатални поражения като тези в Грьонинген.
В докладите се разглеждат и сценарии с фактор – климатични промени и теренът да
бъде напълно под вода при едно ново сондиране.
Екологичните организации също се страхуваха от трайни
щети на природния резерват, който е под угрозата да загуби защитения статут на
ЮНЕСКО.
Всички тези опасности са известни на местните, който през
есента опънаха лагери и протестни шествия през есента на 2025 г. в близкото
градче Холверт.
Местните медии припомнят, че природен газ се добива под
Ваденско море на различни места от 1980 г. насам. Според прогнозите от морските
недра има залежи до 2032 година и тези количества са необходими за газовата
независимост на Нидерландия. Съдебни битки с искове за милиони евро обаче
принуждават държавата да се откаже от това ценно находище, но пък да си спести
милиарди за обезщетения, адвокатски хонорари и съдебни битки.
За една от тях, чиито рани още кървят припомня и
нидерландската обществена телевизия и решението на Нидерландския арбитражен съд
Shell и ExxonMobil да платят 1,35
милиарда евро компенсации за възстановяване на инфраструктурата в Грьонинген.
Надеждите са, че за напред решенията за спиране на газови
находища ще се решават по-бързо, за да няма ужас и страх за стотици
домакинства, че всеки момент теренът и имотът под краката им може да пропадне.
Наскоро и един трус напомни на местните, че филмът на
ужасите им все пак не е приключил. На 14 ноември, няколко селища бяха
разтърсени от най-голямото земетресение, ставало някога. Епицентърът, с
магнитуд 3,4 по Рихер, е в Зеерейп. Минути по-късно е последвал вторичен – 2,1.
Направен доклад на държавата показва, че при
на-оптимистичен сценарии, че само за района на Грьонинген 27 000 домове може да
бъде завършени през 2028 г. За сравнение през 2024 са ремонтирани едва 6000. За
ремонтите от бюджета бяха отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055
година. С новия трус обаче изглежда, че сумата още ще набъбне.