Петролният гигант на Сърбия: на кръстопът под санкции

Националната петролна компания на Сърбия NIS, която управлява единствената рафинерия в страната – тази в Панчево, предупреди, че без нови доставки производството ще бъде напълно спряно още до края на седмицата. Причината са американските санкции, наложени заради руското участие в капитала на компанията.

Снимка: nis.rs

За да помогне на своите съседи да не изпаднат в енергийна криза, унгарският външен министър Петер Сиярто обяви, че страната му ще увеличи износа на петролни продукти към Сърбия, за да компенсира очаквания недостиг.

Енергийната група MOL вече е удвоила доставките си от ноември насам, а според Сиярто са възможни и нови увеличения.

„Сърбия винаги може да разчита на Унгария за енергийни доставки. Никога няма да ви оставим сами“, уверил по време на визита в Белград Сиярто.

Проблемът с доставките започна след наложени санкции от Вашингтон, насочени срещу руското участие в NIS. Президентът Александър Вучич заяви, че компанията разполага със запаси до края на годината, но даде срок от 50 дни на руските акционери и потенциални купувачи – сред които унгарски и емирски кандидати – да постигнат сделка за излизане на Русия от капитала.

Сърбия обсъжда и законодателна промяна, която би позволила национализация на NIS, ако преговорите се провалят, отбелязват белгийски и френски медии. Компанията вече поиска временно изключение от санкциите, но отговор от Вашингтон все още няма. Вучич предупреди, че продължаването на ограниченията може да доведе до вторични мерки, включително срещу централната банка, ако тя продължи да работи с NIS.

От началото на санкциите международните карти Mastercard и Visa вече не се приемат на бензиностанциите на NIS – плащанията са възможни само в брой или с местната карта Dina, гарантирана от централната банка. В отговор Националната банка на Сърбия заяви, че ще прекрати всякакво сътрудничество с NIS, ако до края на срока не бъде намерено решение.

Правителството уверява, че "икономиката и гражданите нямат причина да се тревожат, тъй като има достатъчно количество петролни продукти", без да се дават допълнителни подробности. За икономистът Горан Радосавлевич само вносът нямало да спаси ситуацията

 През 2008 г. Белград продаде мажоритарния дял от 51% в NIS на руските компании „Газпром“ и „Газпром нефт“ за 400 млн. евро. Сръбската държава все още притежава почти 30%, а останалото се разпределя между няколко по-малки акционери. Налагането на санкции от САЩ на  Белград на 9 октомври, принуди сръбските власти да преразгледат дяловото участие и все по-открито говорят за национализация – вариант, който дълго време бе избягван заради близките връзки на Сърбия с Москва. Опцията за конфискация на руски активи въобще не стои на масата, отбелязва АФП и цитира свои източници в кабинета.

Последният коз

„Национализацията е възможност, но това ще е последното нещо, което ще направя," казва Вучич. Нидерландската обществена телевизия коментира изказването и допълва, че залогът е твърде голям: петролната компания е една от най-големите и най-печеливши в Сърбия и се счита за важен стълб на икономиката и държавата.

NIS притежава единствената нефтена рафинерия в страната, разположена в близост до столицата Белград. Разполага с над  300 бензиностанции. Дава прехрана на над 5000 души,

Бъдещето под санкции изобщо не изглежда розово. След Mastercard и Visa, още банките вероятно  се отдръпнат от NIS, защото и те ще понесат сериозни щети. В крайна сметка, Съединените щати вече забраняват всякаква форма на бизнес с компанията, се казва в репортаж на тв Нос