Белгия се клатушка между репарационен заем и предсрочни избори

Белгия е на косъм от предсрочни парламентарни избори, става ясно от съобщения в пресата след поредните неуспешни преговори около новия бюджет на страната.

Самият премиер Бард Де Вевер е заявил, че ако още веднъж се провалят преговорите между коалиционните партньори и синдикатите, ще отиде да връчи оставката си на краля.

Бард Де Вевер. Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

Френскоезичните либерали продължават да се противопоставят на повишаването на ДДС и решението на правителството да не се увеличават както досега заплати и обезщетения според индекса на инфлацията.

Фламандската обществена телевизия е научила от свои източници, че премиерът Барт Де Вевер ще предложи краен срок до Коледа, за да финализира преговорите по дългосрочния управленски бюджет. Не стане ли това – оставката е при крал Филип.

Кралят в конституционната си роля може да прави само ограничен брой неща: да съветва, предупреждава и задава въпроси", казва политическият редактор на VRT Барт Верхулст. „Предполагам, че сега ще има предупреждение от монарха; послание като "това трябва да бъде решено" и налагане на конкретен краен срок".

Едва ли?

Други политици обаче се скептични, че точно в този момент премиерът може да хвърли оставка. Страната е под засилена инвазия от дронове, няколко военни бази бяха блокирани, а националното летище „Завентем“ на два пъти за една седмица трябваше да се справя с летателните апарати, за които се предполага руска намеса.

Правителството още от встъпването си в длъжност преди повече от година е обект на критики от синдикатите. Те са недоволни заради драстичните мерки, предприети в социалната и пенсионната система и начините за ударно пълнене на продънения бюджет. Провелите се няколко протестни шествия в Брюксел така и не донесоха резултат, а премиерът е категоричен – реформите продължават, иначе децата ни няма да ни го простят.

Още един факт, който наклонява везните, че все пак премиерът няма така лекомислено да хвърли страната в политически хаос и безвремие, подобно на съседна Нидерландия.

От близо месец Бард Де Вевер води открита защитна битка със своите колеги в ЕС по повод намерението на ЕК да използва замразени руски активи в Белгия в помощ на Украйна. Касае се за 170 милиарда евро, които се съхраняват във финансовия депозитар Euroclear в Брюксел. Намерението беше 140 милиарда евро от тези средства да бъдат използвани като „репарационен заем“.

Лошото момче на Европа

Отказът на Де Вевер му донесе прозвището лошото момче на Европа без да е напълно разбран по отношение на замразените в Белгия руски активи.

По време на последния Европейски съвет премиерът заяви, че Белгия имала своите възражения. Той поискал от премиерите на блока когато ставало дума за различни варианти и поемане на отговорности, да има ясни гаранции и подкрепа. Но не видял „гора от ръце на желаещи“.

В какво се изразявало неразбирането и недоволството от страна на Белгия. Премиерът и местната преса се опитват по най-ясния начин да обяснят на международната общественост същността на съпротивата. От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. близо 185 милиарда евро от Руската централна банка стоят „блокирани“ в Euroclear, финансова компания със седалище в Брюксел.

От известно време обаче, дивидентите от блокираните пари, се прехвърляли в помощ на Украйна. Европейската комисия обаче иска още повече – да използва авоарите за нов заем 140 милиарда евро. Пари, от които Украйна спешно се нуждае, за да продължи да се защитава и да поддържа страната функционираща, докато войната продължава.

Повечето европейски държави членки изглежда подкрепят идеята на Комисията, но Белгия не желае да се включва в общия хор. „Това никога не е правено преди и рисковете са твърде големи“, казва Бард Де Вевер по време на дебата през ноември в Европейския съвет. Поради това Белгия поискала твърди гаранции от останалите държави членки, че например един ден, ако се наложи, парите да бъдат върнати на Русия.

Премиерът представил на Срещата на върха списък с условия, изготвен от юристи и очаквал останалите лидери да одобрят. Едва тогава той щял да вдигне утвърдително пръст. Няколко европейски лидери били убедени в дните преди 23 октомври, че условията на белгийците ще минат, но премиерът така и не видял „гората от вдигнати ръце на подкрепа“. До споразумение така и не се стигнало.

Резултатът - неясен окончателен текст и желание да се доизпипва оставащите два месеца до последния за година Европейски съвет. Ситуацията изглежда се забатачила и от факта, че Комисията не била натоварена със задачата да изготви законодателно предложение относно руските активи, а по-скоро да проучи „варианти“ за финансиране на заема за Украйна. Следователно трябва да се проучат и други възможности. 

„Нека бъда ясен: Белгия не иска нито едно евро от тези пари да се върнат в Русия. Но ЕС се впуска в „неизследвани води“ и не получих от колегите конкретните отговори. Не видях и никакъв текст за дебат. Все още не е ясно дали това изобщо е законно“, аргументира се той.

Отново ясно подчертал, че единствено настоява за необходимата гаранция, че парите трябва да са налични бързо, ако трябва да бъдат върнати на Русия.

Де Вевер се надява, че Комисията ще може да представи по-конкретни документи относно използването на руски активи до следващата среща на върха през декември. Самият той казва, че е отворен и за други варианти като например поемане на дълг на европейско ниво за финансиране на заема, както беше направено по време на периода на коронавируса. Въпреки че не вярва, че може да се постигне единодушие по този въпрос. Друга възможност е търсене на финансиране от така наречената „Коалиция на желаещите“. 45 милиарда евро годишно не са чак толкова много, като се има предвид размерът на тази група държави“, казва той.

Де Вевер имал усещането, че Комисията и останалите държави членки ще се съсредоточат предимно върху тези руски активи. Че нещата са започнали и вече не могат да бъдат спрени. „Впечатлението ми е, че ще продължат с това. Не мисля, че ще обмислят варианта с дълга. Подозирам, че ще излязат с решения на проблемите, които изброих, и ще представят конкретно предложение.“

Междувременно изданието Политико научило, че Европейската комисия е ускорила преговорите с Белгия за разрешаване на въпроса. Предвиждат се засилени преговори на всички нива, за да има решение и договорка до последния за годината Европейски съвет.

Финансови неволи

Паралелно с решението за отблокирането на милиардите, не толкова долюбваното и според проучванията правителство има да решава и друг – дефицитът. Белгия вече приключи 2024 г. с бюджетен дефицит от 4,5%. Според Европейската комисия той има всички предпоставки да стигне до 5,45 тази година, предизвикан от нарастващите разходи за пенсии и отбрана,

Прогнозата на Брюксел е, че през 2026 г. дефицитът ще бъде 5,5%. Това ще се дължи основно на по-високите лихвени разходи и вноски в европейския бюджет, въпреки че новите правителствени мерки за пазара на труда, пенсиите и данъците ще имат положителен ефект, според ЕК. В еврозоната само Франция ще нагази по-дълбоко „червената линия“ следващата година. Очаква се публичният дълг на Белгия да се увеличи от 104,7% в края на миналата година до 109,8% през 2026 г.

Правилата за европейския бюджет изискват страните-членки да поддържат дефицита под 3%. Поради тази причина Белгия, Франция и редица други държави са изправени пред съдебни производства от миналата година.

Правителството на Белгия се позовава на новата възможност за изключване на разходите за отбрана от изчисляването на дефицита в контекста на тази процедура. Очаква се белгийският БВП да нарасне с 0,8% тази година и с 0,9% догодина.

Икономиката на еврозоната като цяло се очаква да нарасне съответно с 0.9 и 1.4%. Комисията понижи прогнозите си за растеж, отчасти поради несигурността относно търговските мита на САЩ.

Според синдикатите плановете за икономии на правителството на Де Вевер рестрикциите засягат силно публичния сектор: например заплатите на държавните служители ще се индексират по-бавно, а пенсиите също ще се изчисляват по различен начин в бъдеще, така че държавните служители ще трябва да работят по-дълго за по-малко пенсии.

Изненадващ победител с жескока ножица

Припомням, че на парламентарните избори през юли 2024 година дясноцентристката партия „Нов фламандски алианс“ (N-VA) спечели вота на избирателите и номинира за премиер бившият кмет на Антверпен Бард Де Вевер.

След проведени преговори бе сключено коалиционно споразумение с  други две фламандски партии (CD&V и Vooruit) и две валонски (MR и Les Engagés). Фракцията се сдоби с атрактивното прозвище „Коалиция Аризона“ заради знамето на американския щат Аризона. В него се появяват цветовете червено, оранжево, жълто и синьо каквито са социалистите, християндемократите, либералите и фламандски националисти в Белгия.

От изтекли още в първите дни след вота документи стана ясно, че Бард де Вевер смята да направи колосални икономии в размер на 18 милиарда евро, според "супермеморандума", който самият той нарича най-важните теми за федералното правителство. По отношение на миграцията със затягане на режимите новият кабинет смята да спести 1,6 млрд.евро от политики по убежище  на мигранти.

N-VA иска да сключи споразумения с трети страни за приемането на търсещи убежище. Един от плановете, които съществуват за това, е да се наеме лагер в Косово, за да приютява нелегални мигранти по подобие на Нидерландия , която смята да ги депортира в Уганда.

Кабинетът смята да затегне режима по получаване на белгийско гражданство и както и да се получават социални помощи от чужди граждани, едва след 5 години пребиваване в Белгия и куп усложнени бюрократични и документални процедури

Спестените средства ще бъдат необходими, за да се намали бюджетният дефицит до 3% от БВП до 2030 г. и да се следват нови политики. По всяка вероятност парите ще бъдат генерирани от реформи на пазара на труда, пенсиите и социалното осигуряване. Планира се най-печелившите в страната професии да допринасят повече в бюджета чрез солидарна вноска за хора.

Планирани са и данъчни реформи. Това ще струва около 3,5 милиарда евро до 2029 г., но също така би трябвало да генерира допълнителни приходи в дългосрочен план поради по-високата покупателна способност и по-големия растеж.

Oблекчението върху данъка върху доходите ще бъде увеличено, което трябва да даде на хората повече в джоба си. Ще бъдат въведени мерки за повишаване на конкурентоспособността на бизнеса, включително чрез намаляване на разходите за заплати.

Въвежда се система "pension malus" - т.е. ще получите по-ниска пенсия, ако се пенсионирате по-рано от законната пенсионна възраст. Сумата ще бъде с 2% по-малка годишно до 2030 г., с 4% по-малка между 2030 г. и 2040 г. и с 5% по-малка от 2040 г. нататък. Всеки, който работи по-дълго от законната пенсионна възраст, ще получи пенсионен бонус. Трябва обаче да сте работили повече от 35 години и процентите са подобни на тези на пенсионния малус.