Pages

▼

четвъртък, 21 май 2026 г.

8 от 10 фирми в Нидерландия: Липсата на ясна политика спъва устойчивостта

Над 90% от мениджърите в допитване искат спешна реформа на остарялата електропреносна мрежа и без фриволни действия от страна на властимащите

Прилагането на плановете за устойчиво развитие става все по-сложно за изпълнение заради високите цени на енергията, премахване на държавните субсидии и не реформираната електропреносна мрежа. Това са изводите в анализ на ING. Въпреки проблемите обаче нидерландският бизнес е посочил, че устойчивостта е важен и необходим фактор и ще продължат да преследват целите на ЕС.  

Снимка; ЕК

8 от 10 запитани компании са казвали, че устойчивостта е пътят към успеха и е необходимо да се продължи, заявил пред медиите в коментар управляващия директор по бизнес банкиране Лауренс де Вос.

Впечатление прави, че над 90% от анкетираните предприемачи свързват развитието на бизнеса си, екологичните политики, устойчивостта със стратегическата автономия на Нидерландия и Европа.

Като голям проблем от банката посочват непоследователните политики на правителствата, които пречат за формиране на дългосрочните стратегии и инвестиции на големите компании. "При видима колебаеща се държавна политика, фирмите не знаят точно къде се намират, каква стратегия да предприемат и много често е трудно да кажат „да“  на голяма инвестиция", посочва де Вос.

В резултат на това компаниите не инвестират, или в някаква малка степен се възползват от субсидиите. В допълнение на практиката, че правителствата с лекота решават да премахнат или отложат една или друга субсидия, дава основателна причина на много международни компании да изберат друга държава и да преместят бизнеса си. Особено важи за онези, които са зависими от електроенергията и са уязвими към високите цени на борсата.

Попитан какво може да се направи, авторите на доклада препоръчват в спешен порядък не само нидерландското правителство, въобще държавните власти да помислят за изграждане на дългосрочни политики по устойчивост и модернизация на мрежата.

Проблемът с тесните места по мрежата и остарялата преносна артерия не е нов нито за Нидерландия, нито за останалата част от Западна Европа. Вече няколко години в кореспонденциите си за 3e-news съм разказвал за различни аспекти и неволи, които са принуден да търпят бизнесите в Белгия и Нидерландия.  

Проблемът за изготвените списъци с хиляди чакащи компании за разширение на капацитета е до болка известен и на Европейската комисия, като се има предвид, че в екипа на Фон дер Лайен има комисар нидерландец – Вопке Хукстра, който е и натоварен да отговаря за  климатичния напредък на общността.

Към тях можем да причислим също Франция и нейният национален оператор RTE, които директно нападна управляващите, че губят ценно време и момент за ударна модернизация на електропреносната система.

Хилядите фирми наскоро получиха лъч светлина, че може скоро време да видят мерките за желаната устойчивост, ако Европейската комисия изглежда се забърза в търсенето на решения как да стабилизира енергийния пазар и да реформира остарялата електроенергийна система. Плановете на Брюксел са да има нова стратегия за модернизация до края на годината. Ситуацията с блокирания Ормузки проток и военният конфликт в Близкия изток са дали солиден мотив на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да натисне газта и да изиска ускорени действия за промени и решения още преди лятото.

Урсула фон дер Лайен призовава също страните членки да не чакат, а да се възползват от средствата в Кохезионния фонд и да инвестират в мрежи и батерии. „Използвайте тези пари сега, защото трябва да подобрим енергийната система“, апелира тя и разкрива, че за осигуряване на нужния ресурс ще са необходими и частни инвестиции. В тази връзка ЕК подготвя инвестиционна конференция, за да мобилизира необходимия капитал.

Наред с това се заговори за нов „топ-даун“ подход при изграждането на трансграничната енергийна мрежа, за да се предотвратят милиарди загуби от тесни места по мрежата и неспособност да се балансират производството и потреблението.

Брюксел обеща на европейските индустрии да разработи централен план, който да посочва къде са нужни инвестиции и да определя проекти за запълване на тези празноти. Целта е държавите членки да бъдат стимулирани към по-добра координация на енергийната инфраструктура през граници и сектори. По изчисления на Комисията до 2040 г ще са нужни 1,2 трлн.евро за премахване на тесните места по мрежата.

Прогнозите са, че до 2050 г. електричеството ще представлява 60% от крайното потребление на енергия в сравнение с 23% днес, възобновяемият капацитет ще се увеличи 6 пъти от 2020 г., като 70% от възобновяемото производство и съхранение ще се свързват на ниво разпределение. Заявките за свързване ще се увеличават по-бързо от модернизацията на мрежата и ще продължат да растат с напредването на електрификацията на секторите за крайна употреба. На фона на тази прогноза близо половината от мрежата е на възраст от 40 години. Времето за изчакване на разрешения за усилване и разширяване на електроенергийната мрежа е между 4 и 10 години, а за високото напрежение — между 8 и 10 години.