Канада влиза в битката за LNG пазара на Европа

Докато ЕС се тревожи за Тръмп, канадците отварят нов фронт и сключват дългосрочен газов съюз с Германия

Германия се е договорила с Канада за доставки на 1 милион тона втечнен природен газ годишно. Страната разполага с огромни запаси от LNG и до момента по-голямата част от добитото гориво транспортира по западното крайбрежие до Съединените щати чрез тръбопроводи. За най-голямата икономика в Европа ще идва по съвсем нова инсталация в северозападната част на провинция Британска Колумбия. Планът е първите количества да потекат към немска земя в началото на 2030 година.

Снимка: Пресслужба на ЕК, архив

От съобщение на канадското правителство става ясно, че това е първата европейска сделка за LNG. Контрактът е между Ksi Lisims LNG и германдската SEFE (Securing Energy for Europe) за доставяне на нисковъглероден втечнен природен газ продължение на 20 години.

„В една несигурна и бързо променяща се световна икономика, Канада диверсифицира търговските си партньори и осигурява достъп до нови пазари. Действаме с неотложност, за да пренастроим икономиката си, да реализираме големи проекти и да се позиционираме като доверен енергиен доставчик за партньори по целия свят“, се казва в съобщението на правителството. Очакванията са проектът да привлече над 30 милиарда долара инвестиции и над 15 милиарда долара БВП за канадската икономика.

Чрез изграждане на подобни големи проекти в партньорство и осигуряване на нови сделки за износ на енергия, Канада предприема решителни действия за укрепване на икономическата си сигурност и осигуряване на чист растеж, който подкрепя работните места и диверсифицира търговията. Споразумението между Ksi Lisims LNG и SEFE е много повече от енергия – то е за изпълнение на обещанието ни да изградим по-силна, по-суверенна икономика, която да създава възможности и просперитет за канадците. Сега повече от всякога светът иска по-надеждна, нисковъглероднаенергия, заявява ресорният министър на енергетиката и природните ресурси Тим Ходжсън.

След Норвегия и Канада на европейската газова гарта

След руската инвазия в Украйна и прекратените доставки на „Газпром“, германската индустрия отчаяно се нуждае от диверсификация на източниците си. В лицето на Канада можем да бъдем надежден партньор, уверява енергийният министър на страната Тим Ходжсън и деликатно намеква, че няма да се замесват отношенията между ЕС и Вашингтон. Няма и да използват газовите си ресурси като инструмент на принуда. Иска или не последното изказване си е топка в градината на Вашингтон.

Партньорство без натиск

Изказването може да се счита и като своеобразно успокоения за редица европейски страни, сред които Нидерландия. Местните медии вече изказаха опасение, че Доналд Тръмп няма да се изненадат, ако в един момент прибегне като бухалка срещу ЕС и реши да спре LNG вноса и по този начин предизвика поредната газова в зависимата вече Европа. Припомням, че същото опасение се появи в началото на годината и в критичен доклад на Норвежкия институт за международни отношения под заглавие „ Селективната слепота на Европа за газа “.  Апелът на двете независими изследвания за влиянието върху европейския пазар апелира властимащите да ударят спирачката на пристрастяването и да помислят за други алтернативи, защото сега LNG е в ръцете на Доналд Тръмп.

Геополитически анализатори, до които се допитала фламандската телевизия VRT, били единодушни, че не може да се разчита само на Норвегия, която в момента е лидер по внос на втечнен природен газ в ЕС. Точно в този момент на опасение се появява и подадената ръка от канадска страна.

Променената геополитическа обстановка след зимата на 2022 година създаде и нова карта на газовите потоци, на които може да разчита немската индустрия. С прекратяването на доставките има нов ключов център - белгийското пристанище "Зеебрюге". Чрез мрежата на белгийския оператор Fluxys минават по 15 милиарда кубически метра природен газ всяка година. Освен за Германия има транзит за Франция, Испания и Италия. Конвенционален газ влиза от Нидерландия. Танкери с LNG пристигат от САЩ, Египет и Норвегия, които през последните години увеличиха износа си за общността. 

Зелен обрат в Бразилия: обезлесяването падна до най-ниско ниво от години

Обезлесяването в Бразилия и в частност по поречието на Амазонка е една от политиките, които се следят под лупа по целия свят. Природозащитници, еколози и най-вече най-големият радетел за възстановяване на горите - Луис Инасио Лула да Силва, могат да си поемат глътка въздух преди поредната битка. Последните данни показват, че през миналата година страната е загубила 20% по-малко растителност в сравнение с 2024 година. Това означава, че обезлесяването е отчело най-ниското си ниво от няколко години.

Река Амазонка. Инфоклип на ЕК.

Страната е разделена на 6 наблюдавани екосистеми и при всички е отчетен спад, казват със задоволство от организацията MapBiomas, която следи данните за Амазонската дъждовна гора.

„Резултатите са видими след драстично завишените санкции, посочва като пример член на организацията в коментар за Франс прес и допълва, че това е само малка крачка по пътя на голямата цел и срок до 2030 година да се пресече поголовното обезлесяване

Бразилската амазонска дъждовна гора е най-голямата гора е естествен запас на CO2. Над 985 000 хектара са обезлесени с цел освобождаване на терени за соеви плантации и за свободно пасящи крави. Засегнатата площ далеч надхвърля споменатите хектари, защото към нея не се причисляват зоните след вилнеещите горски пожари.

Река Амазонка е най-ценният екологичен актив на Бразилия, Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия. С дължина от над 7000 километра за тях е носител на ценна климатична икономика и същевременно символ на глобалната екологична кауза. Площта е източник на стратегически ресурси, сладка вода и биоразнообразие. Стимулира развитието на обширни логистични маршрути - като водни пътища, железопътни линии и пристанища - в подкрепа на разрастването на агробизнеса, водноелектрическите централи и минната промишленост. Сред основните туристически атракции е уловът на пирани чрез сурово месо за стръв. Популярни са дневни и нощни разходки с кану.

В края на миналата година Бразилия бе домакин на тридесетата климатична конференция (COP). Амазонка, бразилската дъждовна гора и обезлесяването бяха във фокуса на световния елит в продължение на 2 седмици. Не мина и без скандал. Организаторите от град Белем се прочуха, че са изсекли от ценния ресурс, за да построят път по средата на Амазонка в североизточната провинция. 10 000 дървета са изсечени заради четирилентов път. Местните се опитаха да замажат положението с обяснението, че плановете за изграждането на пътя били още 2012 г., но заради протести на екологични движения и високи разходи за общините, проектът бил спрян. С организирането на Срещата на върха на ООН,  на правителството били отпуснати пари и бил поставен срок спешно да се построи тази инфраструктура. Централната власт се опита да успокои недоволните и да поизлъска накърнения имидж по света с обещание, че пътят  ще бъде екологичен проект, ще има нови дървета и специални места за преминаване на животните. На тези сладки приказки обаче никой не повярва. Реалността била друга – изкоренени ценни видове и поголовно измряла риба.  

За ролята на президента Лула да Силва и неговия принос за намаляване на обезлесяването вече съм разказвал в една своя статия за портала Dir.bg в контекста на миналогодишното домакинство COP’30  и какво може да се направи за „белите дробове на Земята“. Според разпространена графика на "Тера Бразилис", цитирана в нидерландските медии, през първия му мандат между 2003 и 2010 г., сечите са били намалени с 80%. При президента Болсонеро има драстичен скок на обезлесяването, за да се върне отново Лула и да поеме контрола в свои ръце и се закани да бъде безкомпромисен. Властите също, които наложили глоба на фермер за над 47 милиона евро за нанасяне на щети в амазонската гора. Срещу Дирсеу Крюгер е заведено най-голямото гражданско дело за климата някога в страната. Той е обвинен в обезлесяване на 5600 хектара тропически гори на Амазонка в градовете Бока де Акре и Лабреа между 2003 и 2016 г., Северозападна Бразилия. Фермерът изкоренил дърветата и растителността с верижни триони и след това подпалил земята, за да я превърне в пасище за добитъка си. Като доказателство в съда са приложени сателитни снимки. Пред камера той направил пълни самопризнания за нанесените щети. Глобата е едната част на страната. За съда обаче това не е достатъчно. Виновникът ще трябва да възстанови и тропически гори и вече няма право да отглежда добитък. Решението се обжалва.

Белгия залага на велосипеда като държавна политика

От край време колелото е неразривна част от същността на белгиеца. От най-ранна детска възраст се учи, че то е здраве. Белгиецът при всяка възможност е на колело- до магазина, в парка, на работа.

Белгийското правителство залага на велосипеда като приоритетна политика във федералния икономически план, става ясно от публикувано съобщение след проведено заседание.

Сред красивата белгийска природа близо до нидерландската граница

В икономическата стратегия с предвидените инвестиции и в момента съществува мярка под името „Бъди велосипедист“ (Be Cyclist). След разглеждане министрите са решили, че тази мярка има своето място и може да се превърне като мощен инструмент за стимулиране на белгийците да оставят автомобилите. Планът, според вносителя министъра на мобилността  Жан-Люк Крюк,  изпълнява целите на федералното коалиционно споразумение за популяризиране на велосипеда като пълноценен, устойчив и здравословен транспорт в Белгия.

Be Cyclist 2026-2029 е изграден върху три стратегически цели: федералната политика да подкрепя мерки, насочени към повишаване на конкурентоспособността и привлекателността на велосипеда в сравнение с моторизирания транспорт; разработен план за подобряване на пътната безопасност; велосипедът като икономически лост за въздействие между икономика, индустрия и граждани. Планът признава потенциала на колоездачния сектор по отношение на иновации и заетост и подкрепя инициативи, които насърчават устойчив икономически растеж.

Планът цели да въведе интегриран и структурен подход за увеличаване на използването на велосипедите в Белгия и по този начин да допринесе за по-устойчива, по-безопасна и икономически по-силна система за мобилност.

Велосипедът като основно превозно средство бе предпочетено от белгийците първо по време на корона пандемията и след двете вълни от шокови поскъпвания на горивата заради войната в Украйна и последвалата в Близкия изток. Честа гледка сутрин и вечер е да се образуват тълпи от колелета по веломагистралите, претъпкани паркинги и нахвърляни колелета заради липсата на места.

Интерестът към колелото сее подсилва и от стимулите, въведени от работодателите като възможност за закупуване на нови и плащане за изминат километър. Последните правени данни на Федералната публична служба за мобилност и транспорт през 2024 година са показали, че над 14% от белгийските служители са започнали да ходят на работа основно с колело заради допълнителните пари към заплатата. Условието е обаче да се ходи на работа с обикновено колело, а не със такова на батерии или скоростно.

Снимка: Личен архив

За периода 2022-2025 над 71% от работодателите в страната казват, че са въвели поне една мярка за насърчаване на колоезденето. Най-честата е да се изплаща към заплатата „бонус“ за изминат километър между 25 и 27 цента. Сумата дори беше официално включена като анекс в годишния колективен трудов договор. За да получат парите към месечните си заплати, служителите трябва да изберат един маршрут, по който ще се движат, да го представят пред работодателя и по този начин да бъдат фиксирани точните им километри.

За велосипеда като част от ДНК-то на Белгия подробно съм разказвал в статията си  Трафик без отпечатък – как се дава път на повече велосипеди.

Велосипедната инфраструктура също е изключителен приоритет в Белгия и отделните провинции всяка година отделят милиони евро в проекти за нейното подобряване. В страната има близо 4000 км инфраструктура (2700 във Фландрия и 1480 във Валония и Брюксел). В това число влизат огромни веломагистрали, междуградски пътища, локални комбинирани пътеки за колелета и пешеходци, специални маршрути за трудноподвижни хора или за инвалидни колички.

Всяка провинция определя със свои методи как ще усвоява средствата, какви проекти са приоритетни за съответната година и кои може да стоят „на трупчета“ като резервни. По този начин 5 фламандски провинции са извели като изключителен приоритет реновацията и изграждането на нова велоинфраструктура, а инвестициите пропорционално растат. За сравнение през пандемичната 2020 г. по проекти в инфраструктура за безопасно колоездене само във Фландрия са инвестирани 180 млн.евро. През 2021 година те са скочили почти двойно – до 355 млн., за 2022 г. - 328 млн., а за 2023 – 303 млн. Проектите варират от нови велосипедни алеи, магистрали, сигнализация, светофари, тунели, мостове и др.

Европа търси роля в мирните преговори за Украйна

Според нидерландско радио най-реалната стъпка за ЕС в краткосрочен план не е нов посредник, а присъединяване към съществуващите преговори

Министрите на ЕС предстои да обсъдят за първи път в Кипър възможна европейска роля в бъдещите мирни преговори за Украйна. Но дори преди тези разговори да започнат, в Европа вече е възникнала дискусия по основния въпрос: иска ли ЕС да посредничи или да остане страна в конфликта?, пита в авторски анализ нидерландското Бе Не Ре радио.

Снимка - ЕК, архив

Докато Съединените щати, Русия и Украйна обсъждат възможни споразумения, Европа все още се опитва да си осигури място на масата. Въпреки това, ЕС засега няма обща стратегия.

В брюкселските среди вече се разпространяват няколко имена като възможни европейски пратеници в Москва. Бившият президент на ЕЦБ и бивш премиер Марио Драги е споменат, както и финландският бивш президент Саули Ниинистьо. Името на бившия германски канцлер Ангела Меркел също често се споменава, отчасти заради опита ѝ с Русия и владеенето на руския. Дори бившият канцлер Герхард Шрьодер участва в дискусията, макар че името му се възприема главно като провокативно заради близките му връзки с Владимир Путин и ролята му в Северен поток. Въпреки това, според експертите, дискусията се върти твърде много около хората и твърде малко около съдържанието. Защото зад търсенето на възможен пратеник стои по-фундаментален проблем: самата Европа все още не знае точно каква роля иска да играе.

Според експерта по Източна Европа Боб Дийн, дискусията за имената разкрива по-дълбок проблем: Европа не е съгласна за стратегията си за Русия от години. "Сега използваме името като вид заместител на съществената дискусия, която трябваше първо да проведем", казва той.

Тази дискусия е за фундаментални въпроси. Иска ли Европа основно да направи преговорите възможни? Или иска да продължи да дава максимална подкрепа на Украйна, дори ако това затрудни преговорите? И колко натиск е готова Европа да окаже върху Русия, ако Москва не спазва споразуменията?

Конкретни теми също са чувствителни в рамките на ЕС като гаранции за сигурност за Украйна, допълнителни санкции срещу Русия и въпросът дали примирието в крайна сметка може да доведе до дългосрочен замразен конфликт.

Източноевропейските държави членки са предпазливи към европейската медиация. Те се страхуват, че преговорите в крайна сметка ще доведат до натиск върху Украйна да направи териториални отстъпки на Русия.

Европейският политически репортер на медията Герт Ян Хан смята, че ситуацията е много различна от Минските споразумения от 2014 и 2015 г. По това време Франция и Германия все още са действали като относително неутрални посредници между Украйна и Русия. Дийн допълва, че неутралитетът вече не помага, защото Европа е страна в този конфликт, подкрепя Украйна и иска Русия да спре да напада. "Сега би  било много неудобно да се организира нещо като Минск 3", смятат журналистите.

Най-реалната стъпка в краткосрочен план не е нов европейски посредник, а присъединяване към съществуващите преговори между САЩ, Русия и Украйна. "Нека представители на Германия, Франция и Обединеното кралство се присъединят. Досега Русия не искаше това. Но това е най-лесното нещо."

8 от 10 фирми в Нидерландия: Липсата на ясна политика спъва устойчивостта

Над 90% от мениджърите в допитване искат спешна реформа на остарялата електропреносна мрежа и без фриволни действия от страна на властимащите

Прилагането на плановете за устойчиво развитие става все по-сложно за изпълнение заради високите цени на енергията, премахване на държавните субсидии и не реформираната електропреносна мрежа. Това са изводите в анализ на ING. Въпреки проблемите обаче нидерландският бизнес е посочил, че устойчивостта е важен и необходим фактор и ще продължат да преследват целите на ЕС.  

Снимка; ЕК

8 от 10 запитани компании са казвали, че устойчивостта е пътят към успеха и е необходимо да се продължи, заявил пред медиите в коментар управляващия директор по бизнес банкиране Лауренс де Вос.

• Още по темата: Ахилесовата пета на Европа: Мрежите, които могат да провалят зеления преход | 3e-news
• Близо половината от разпределителните мрежи в Европа „плачат“ за ремонт | 3e-news

Впечатление прави, че над 90% от анкетираните предприемачи свързват развитието на бизнеса си, екологичните политики, устойчивостта със стратегическата автономия на Нидерландия и Европа.

Като голям проблем от банката посочват непоследователните политики на правителствата, които пречат за формиране на дългосрочните стратегии и инвестиции на големите компании. "При видима колебаеща се държавна политика, фирмите не знаят точно къде се намират, каква стратегия да предприемат и много често е трудно да кажат „да“  на голяма инвестиция", посочва де Вос.

В резултат на това компаниите не инвестират, или в някаква малка степен се възползват от субсидиите. В допълнение на практиката, че правителствата с лекота решават да премахнат или отложат една или друга субсидия, дава основателна причина на много международни компании да изберат друга държава и да преместят бизнеса си. Особено важи за онези, които са зависими от електроенергията и са уязвими към високите цени на борсата.

Попитан какво може да се направи, авторите на доклада препоръчват в спешен порядък не само нидерландското правителство, въобще държавните власти да помислят за изграждане на дългосрочни политики по устойчивост и модернизация на мрежата.

Проблемът с тесните места по мрежата и остарялата преносна артерия не е нов нито за Нидерландия, нито за останалата част от Западна Европа. Вече няколко години в кореспонденциите си за 3e-news съм разказвал за различни аспекти и неволи, които са принуден да търпят бизнесите в Белгия и Нидерландия.  

Проблемът за изготвените списъци с хиляди чакащи компании за разширение на капацитета е до болка известен и на Европейската комисия, като се има предвид, че в екипа на Фон дер Лайен има комисар нидерландец – Вопке Хукстра, който е и натоварен да отговаря за  климатичния напредък на общността.

Към тях можем да причислим също Франция и нейният национален оператор RTE, които директно нападна управляващите, че губят ценно време и момент за ударна модернизация на електропреносната система.

Хилядите фирми наскоро получиха лъч светлина, че може скоро време да видят мерките за желаната устойчивост, ако Европейската комисия изглежда се забърза в търсенето на решения как да стабилизира енергийния пазар и да реформира остарялата електроенергийна система. Плановете на Брюксел са да има нова стратегия за модернизация до края на годината. Ситуацията с блокирания Ормузки проток и военният конфликт в Близкия изток са дали солиден мотив на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да натисне газта и да изиска ускорени действия за промени и решения още преди лятото.

Урсула фон дер Лайен призовава също страните членки да не чакат, а да се възползват от средствата в Кохезионния фонд и да инвестират в мрежи и батерии. „Използвайте тези пари сега, защото трябва да подобрим енергийната система“, апелира тя и разкрива, че за осигуряване на нужния ресурс ще са необходими и частни инвестиции. В тази връзка ЕК подготвя инвестиционна конференция, за да мобилизира необходимия капитал.

Наред с това се заговори за нов „топ-даун“ подход при изграждането на трансграничната енергийна мрежа, за да се предотвратят милиарди загуби от тесни места по мрежата и неспособност да се балансират производството и потреблението.

Брюксел обеща на европейските индустрии да разработи централен план, който да посочва къде са нужни инвестиции и да определя проекти за запълване на тези празноти. Целта е държавите членки да бъдат стимулирани към по-добра координация на енергийната инфраструктура през граници и сектори. По изчисления на Комисията до 2040 г ще са нужни 1,2 трлн.евро за премахване на тесните места по мрежата.

Прогнозите са, че до 2050 г. електричеството ще представлява 60% от крайното потребление на енергия в сравнение с 23% днес, възобновяемият капацитет ще се увеличи 6 пъти от 2020 г., като 70% от възобновяемото производство и съхранение ще се свързват на ниво разпределение. Заявките за свързване ще се увеличават по-бързо от модернизацията на мрежата и ще продължат да растат с напредването на електрификацията на секторите за крайна употреба. На фона на тази прогноза близо половината от мрежата е на възраст от 40 години. Времето за изчакване на разрешения за усилване и разширяване на електроенергийната мрежа е между 4 и 10 години, а за високото напрежение — между 8 и 10 години.

Европа влиза ударно в AI надпреварата

Бъдещото развитие на единния европейски пазар в контекста на изкуствения интелект и облачните технологии бе обсъден в Европейския парламент. Пред депутатите застана председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и представи краткосрочните инициативи на нейния екип по отношение на законодателството.

Най-важното препятствие за развитието на пазара, от който зависят 450 милиона души и се оценява на 18 трилиона евро, според Комисията е да се отстранят бюрократичните спънки за фирмите.

Снимка: Пряко излъчване на ЕП

Вече има на разположения механизма EU Inc – набор от правила, олекотят бумащината и по-лесно регистриране на фирма от една страна в друга. На дневен ред и в кратки срокове предстои да се вземат законодателни решения, с които да се имплементират ударно възможностите на Изкуствения интелект в реалните бизнеси.

Oще по темата: 

• ЕК дава на бизнеса EU Inc – „лек“ за премахване на задушаващата бумащина | 3e-news
• EU Inc. — нов единен набор от корпоративни правила - 3e-news
• 4 закона на ден - цената на брюкселската бюрокрация | 3e-news

„Технологии като AI трябва да бъдат свързани с физическите системи. Добрата новина е, че Европа има добра отправна точка. Имаме световни индустриални лидери, както и разрастваща се стартъп индустрия. Сега имаме нужда да създадем среда, която стимулира търсенето на европейски дигитални решения тук у дома“, отбеляза от пленарната зала в Страсбург председателката.

Фон дер Лайен посочи, че най-късно до средата на лятото ще има видими решения в тази насока. Ще бъдат дефинирани проекти със стратегическо значение и ще бъдат подкрепени действащи бизнес казуси, защото няма време за чакане, а „Европа има нужда от технологични шампиони“.

Европейската комисия няма да започне от нулата по отношение на Al законодателството. Екипът ще залага като основа на създадения преди три години Закон за чиповете, благодарение на който са „отключени“ инвестиции за 32 милиарда евро по проекти за полупроводници в цяла Европа. Този закон ще бъде надграден с оглед на новите нужди на индустриите. Паралелно с него ще се появи до месеци и нов Закон за облачните дейности и изкуствения интелект. Съвместно двата закона ще поставят началото за бъдещо развитие на силна AI екосистема. До лятото ще бъдат обявени покани за първите AI гигафабрики. Така превръщаме мащаба на Единния пазар в актив в надпреварата за изкуствения интелект.

Бъдещото развитие на облачните технологии върви ръка за ръка с квалифицираните кадри. В тази насока ЕК ще направи промени за по-бързо и безпроблемно движение и без бюрократични спънки за квалифицираните работници. В ход е пакет от мерки за трудова мобилност, въвежда се Европейски пропуск за социално осигуряване, дигитализирано признаване на професионалните квалификации и укрепване Европейската трудова агенция. В тази връзка председателят на ЕК призовава Парламентът да направи следващата стъпка: да приеме електронната декларация като законодателен акт, защото логиката е проста „ една Европа. един портал. една форма“.

Намаляването на административната бумащина е една от целите, поставени в този мандат на Европейската комисия. Казано иначе, единен и прост набор от правила, които ще се прилагат безпроблемно в целия Съюз. За да може бизнесът да функционира в държавите членки много по-лесно.

Бизнес не може да се прави без достъпна енергия. Това е пределно ясно казано още на предния управленски екип начело с Фон дер Лайен. Обнадеждаващо е, че от устата й все по-усилено се заявяват намерения за интегриран, достъпен и единен енергиен пазар, от какъвто крещящо има нужда България и целия регион на Западните Балкани. Пазар с по-ниски цени и повече конкуренция. Въобще, Европа се нуждае от енергиен план, който обедини всички негови части. Това е нашият План за действие за достъпна енергия“, посочва председателят на ЕК и спира вниманието на възможности и приоритетни дейности като енергийна сигурност и независимост, интерконектори и мрежи. Все проблеми, чието решение „ще сложи край на ценовата волатилност, манипулацията и шока в предлагането“.

В своя кореспонденция за 3е-news от Брюксел вече и по друг повод съм коментирал, че за Фон дер Лайен и ресорните и замесени по тези политики еврокомисари Вопке Хукстра, Тереза Рибера и Дан Йоргенсен едва ли е новина, че Европа се нуждае от спешни действия, а не от приказки. Защото, както заяви по време на последния икономически форум в Давос в началото на годината председателката „имаме всички предпоставки да бъдем лидери и добра отправна точка. Ние сме дом на световни шампиони в области като вятърна енергия, батерийни технологии, аерокосмическа и военна индустрии оръжия. 

Европа е в надпревара за ключовите технологии на утрешния ден. Но докато глобалната конкуренция става безмилостна, трябва да покажем истинска амбиция – особено в онези сектори, жизненоважни за нашата независимост.

И още един факт, който някак не работи в полза на Европейската комисия. В началото на тази година германският вестник Die Welt публикува статия, че въпреки цялата реторика, при Урсула фон дер Лайен през 2025 г. имало повече нови законодателни решения отколкото през предишните години. В материала се обръща внимание, че по данни на индустриалната асоциация Gesamtmetall, през миналата година институцията е започнала 1 456 законодателни акта, предложила 21 директиви, 102 наредби, издала 137 делегирани и 1 196 изпълнителни акта – повече от всякога от 2010 г. насам. Статистиката говори, че въпреки амбициите на председателката, регулациите не намаляват.

Нидерландски регулатор: социалните платформи са заплаха за демокрацията

Алгоритмите, на които се градят социалните медии, заплашват демокрацията и имат нужда от подобрение. Изводът е направен в излязъл доклад на Нидерландският регулаторен орган за медиите CvdM.

Известен още като комисариат със строги наблюдатели е наблюдавал обемна информация и от мнения на потребители преди да систематизира и направи изводи в своя доклад. Препоръките са изпратени до правителството за последващи регулаторни промени на медийната среда.

Снимка; Пресслужба на ЕК

Социалните медии са преди всички приходи за технологичните компании. Затова, те показват съдържание, което привлича вниманието на аудиторията по-бързо, дори ако е ненадеждно или противоречиво, се посочва като пример за заплаха в един от пасажите на доклада.

Медийните надзорници смятат, че потребителите често не могат да определят какво виждат и какво не, а политическата мотивация или зависимост на платформите става все по-забележима.

"Фийдовете, освен че са удобни, се оказват доказано рискови за нашата демокрация. Те влияят и изкривяват това, което ние като граждани виждаме и кого следваме, а в настоящата практика на социалните медии са за сметка на свободното и информирано формиране на мнение", отбелязват в заключенията си до властите регулаторният орган.

Затова експертите са изготвили пътна карта, базирана на съществуващите закони и регулации, с които нидерландските и европейските политици и регулатори могат да насърчават или налагат промени.

Кой или какво определя дали даден източник е надежден трябва да се определя от самия сектор, доколкото е възможно, казва председателят на CoM Амма Асанте. "Това вече се случва, защото журналистите просто имат редица принципи и кодекси, които трябва да водят до гарантиране на качеството."

Докладът е първият от серия изследвания на CoM върху дигиталните платформи и големите технологични компании. Предстои да излезе анализ за влиянието на дигитална реклама върху потребителската нагласа.

Ормузкият капан: Aramco и МАЕ чертаят мрачна прогноза за петрола

Най-големият енергиен шок за пазарите няма да бъде решен поне още няколко месеца. Очакванията на саудитския петролен гигант Aramco, че нормализиране на ситуацията заради войната в Близкия изток може да се очаква не по-рано от 2027 година.

Снимка: Аудивизуална снимка на ЕК

Дори днес да бъде отворен напълно Орузкия проток, ще отнеме месеци пазарите да се върнат към нормалността, коментирал наскоро пред инвеститори главният изпълнителен директор на водещата саудитска компания Амин Насер.

Очакванията на компанията са, че при евентуална нормализация и възстановяване на трафика ще се стигне до рязко увеличение на търсенето, тъй като компаниите ще се опитат максимално да възстановят загубите и стратегическите запаси.

• Още по темата: Ескалацията в Близкия изток преначертава търговските маршрути между Азия и Европа | 3e-news

На въпрос на медии, ако кризата продължи, от Aramco смятат, че и за напред ще разчитат на техния тръбопровод Изток-Запад, който се оказал спасителна сламка и глътка свеж въздух за компаниите като алтернативен маршрут. По данни на компанията тръбопроводът е достигнал максимален капацитет от 7 милиона барела петрол на ден и е помогнал за смекчаване на въздействието на глобалния енергиен шок.

В началото на месеца, малко преди коментара на компанията, позиция изказа Фатих Бирол, директор на Международната енергийна агенция (IEA), който в свое изявление определи случващото като най-голямата енергийна криза в историята. Според него не трябва да се вярва, че всичко ще се върне към нормалното като с магическа пръчка когато един ден Ормузкият проток не е обсаден. „Ще отнеме време, значителни усилия и значителни инвестиции, за да се върне до нивата преди кризата. Може да отнеме и две години, за да се върне до предвоенните нива на доставки“, прогнозира директорът. Като причини за този дълъг срок от IEA посочват, че над една трета от енергийната инфраструктура на страните от Залива е била сериозно повредена по време на конфликта, предизвикан на 28 февруари от офанзивата на САЩ и Израел срещу Иран, на което Техеран е отговорил с блокиране на протока.

Какви са алтернативните маршрути, разглежда в свой репортаж икономическата телевизия Би Еф Ем. Сред силно засегнатите са Кувейт, Катар и Бахрейн, които са разположени в горната част по течението на протока и без друг морски достъп. За  Саудитска Арабия и ОАЕ все пак има частичен изход благодарение на тръбопроводите към Червено море и Оманския залив. Но тази инфраструктура предлага ограничен допълнителен капацитет, оценен от МАЕ между 3,5 и 5 милиона барела на ден.

"Истината е, че диверсификацията ще бъде от решаващо значение през следващите години. Ясно е, че ще отнеме време преди тези алтернативни пътища да видят бял свят“, коментира Робърт Могиелницки от Арабския институт на държавите от Залива във Вашингтон. Той посочва, че кризата възражда една стара идея за трансарабски газопровод, която така и не е реализирана заради огромните разстояния, политическата обстановка и разходите.

Вариант за пътно-железопътен транспорт. Оказва се много по-скъп от морския транспорт. Повечето от големите пристанища в Залива, южно от пролива, включително Джебел Али – вече са недостъпни, контейнеровозите се насочват към тези на Оман или западното крайбрежие на Саудитска Арабия в Червено море. Страната цели да се превърне в регионален логистичен център и наскоро стартира търговски коридори в комбинация с железопътни превози, за да свържат залива с Червено море и йорданската граница.

Сред вариантите, френската телевизия посочва, железопътен проект на Съвета за сътрудничество в Залива (GCC), който трябва да свърже шест държави до 2030 г. Той обаче също търпи забавяния и на този етап е ненадежден.

Кризата възражда Икономически коридор Индия-Близък изток – Европа (IMEC), стартиран през 2023 г., който частично заобикаля Ормузкия проток и Суецкия канал, като комбинира железопътни връзки през Арабския полуостров с морски връзки с Индия и Европа. Той остава "крехък, дори хипотетичен на този етап", посочват икономисти, заради сложните политически отношения между Израел и Саудитска Арабия.

Ситуацията около освобождаването и преминаването през Ормузкия проток остава изключително динамична и противоречива поради военното напрежение в региона. За Европейската комисия е ясно, че трябва да се подготви за „продължителна“ енергийна криза. Блокът обмисля ограничаване на доставките на гориво и освобождаване на повече петрол от стратегическите резерви. Това ще бъде продължителна криза…цените на енергоносителите ще са високи още много дълго, казва пред FT енергийният комисар Дан Йоргенсен. „Имам предвид, че е по-добре да сме готови, вместо след това да съжаляваме“.

По данни на S&P Global запасите от суров петрол са намалели с почти 200 млн. барела (или с 6,6 млн. барела на ден).  Goldman Sachs допълва, че световните запаси от петрол се доближават до най-ниското ниво за последните 8 години. Банката добавя, че в света са останали резерви от петролни продукти (бензин, дизел и керосин) само за 45-дневно потребление. Заради войната световният пазар вече е загубил 1 млрд. барела суров петрол.

Белгия иска дебат за „Евровизия“ и мястото на Израел

България и нейният представител Дара спечелиха сензационно седемдесетото издание на музикалния фестивал „Евровизия“ с песента Bangaranga. Финалната надпревара във Виена бе съпроводена с редица протести и откази от участие заради присъствието на израелски представител. 5 страни, сред които Белгия и Нидерландия, вече обявиха бойкот и на следващото състезание, ако не се промени регламента.

Снимка; Официален сайт на Евровизия

Фламандският обществен оператор VRT категорично настоя участващите страни официално, че иска дебат относно участието на Израел. Според медията участващите страни трябва също да "заемат ясна позиция срещу войната и насилието". Ако това не се случи, телевизията счита, че шансът белгийски участник да участва на конкурса за песен на Евровизия догодина за малък.

"Вратата все още не затворена, но организаторите на "Евровизия" EBU трябва да седнат веднъж завинаги на масата и да дадат някои отговори. Засега има много въпросителни около участието на Белгия догодина", заяви журналистът на VRT и експерт по песенния конкурс Джани Палинк, за който не било изненада, че израелците получили толкова висока оценка. 

Като потвърждение, че е нужна дискусия за бъдещето участие на Израел, според музикалния специалист, била реакцията на публиката в залата когато при финалното обявяване графиката изпреварила резултатът на израелците. "Това показва, че този въпрос продължава да тежи с пълна сила върху конкурса и е все ощетрънлив въпрос. VRT остава обезпокоена от участието на Израел", смята журналистът и настоя организаторите да спрат да го заобикалят.

Освен това общественият радио- и телевизионен оператор очаква ясно изявление срещу войната и насилието от EBU, както и ясна рамка относно това кои страни могат да участват.

Нидерландски асоциации също не са сигурни дали страната на лалетата ще има представител в София идната година където ще се проведе Евровизия’27. Засега предпочитали да изчакат обобщението на организаторите EBU пред да вземат окончателно решение,

Испанската телевизия RTVE коментира през социалните мрежи по време на началото на финала, че "Евровизия е състезание, но човешките права не са. Няма място за безразличие. Мир и справедливост за Палестина".

Въпреки политическата нотка, нито една от западните медии не омаловажава успеха на балканския изпълните. Повечето медии поставят успеха на челно място и поясняват, че страната печели за първи път реномирания конкурс. RTL и Nos припомнят, че най-доброто досега класиране е второ място през 2017 г. От 2022 г. България отсъства поради финансови проблеми и слаб интерес. Но тази година се завърнала с гръм и трясък и за мнозина победата е неочаквана.

Медиите обръщат внимание и на изказване на Дара, която минути след като е приключил първия кръг и преди вота на зрителите, обяснява какво е Bangaranga -  "специална енергия, която всеки носи в себе си, усещането, че всичко е възможно." Дума,която идва от ямайския жаргон и означава нещо като бунт и непокорство, отбелязва нидерландски ежедневник.

Климат, инфлация и Gen Z разклащат винената индустрия

Консумацията на вино в световен мащаб намалява, съобщава Международната организация за лозарство и винарство (OIV) в годишен доклад. В него като симптоматичен сигнал за световен спад в консумацията е посочена Нидерландия, която само за 2 години населението е драстично намалило консумацията с близо 13%. Това се счита за рязък спад в навиците спрямо годините преди 2024.

Снимка: Пресслужба на ЕК

За емблематична година секторът определя 2007, когато са регистрирани най-добрите резултати откакто се води статистика. От тогава насам обаче се забелязва тренд на спад от 17 на сто в глобален мащаб.

• Още по темата за европейското вино през призмата на Меркосур, сблъсък между страни и интереси и какво означава за България: Търговското споразумение с Меркосур влиза в сила, въпреки че няма решение на Съда на ЕС. Какво означава за България | 3e-news

Анализаторите на OIV имат своето обяснение – промяна в потребителското поведение на младото поколение. В допълнение към вкусовите предпочитания негативен ефект върху тренда оказва нарастващата инфлация. Това можело да се види в резултатите на страни с видени традиции като САЩ и Франция и Италия, които съставляват една трета от световното потребление. Същевременно, световната организация посочва че трендът във възходяща посока върви добре в Бразилия с ръст на продажбите от 42% , Португалия +5,6%.

Докладът обръща внимание и на друга негативна тенденция – спад в количеството произведено вино също намалява заради климатичните промени. Екстремни метеорологични явления като ранни слани, обилни валежи и продължителна суша, са довели до по-малко производство на вино за трета поредна година. Такава лоша реколта е била отчетена  през 2023 и 2024 г.

Експертите добавят и още един фактор в картината -  намаленото производство е резултат още на променящия се пазар. В България имаме една изключително подходяща поговорка за този случай „страх лозе пази“. Точно като за този маркер, изследван от световната асоциация - много лозари са предпочели да произведат по-малко вино заради намаляващото търсене от страна на големите дистрибутори.

Лозаро-винарският сектор в Европа е въплъщение на вековни умения, култура и регионална идентичност, казва министърът на земеделието, храните и рибарството на Дания Якоб Йенсен по повод началото на редица мерки в ЕС за стабилизиране на сектора и в помощ на производителите.

В края на декември 2025 година, с подписано споразумение между Европейския съвет и Европейския парламент, се поставя началото на разработване и изпълнение на дългогодишна стратегия за адаптация на винопроизводителите в новите климатични условия, въвеждане на иновации, конкурентни на световния пазар, по-добро съгласуване между производството и търсенето

Увеличава се подкрепата на ЕС за инвестиции, свързани с климата, включително смекчаване на последиците и адаптиране към тях – до 80% от допустимите разходи, което ще даде възможност за по-бърз преход към устойчиво производство.

Правилата за етикетиране стават по-опростени в целия ЕС, с което ще се намалят административните разходи и ще се улесни трансграничната търговия в полза на потребителите и производителите. Потребителите вече получават по-пряк достъп до информацията, включително чрез цифрови етикети и пиктограми.

Винопроизводителите могат да получат целенасочена подкрепа за разработване на инициативи за винен туризъм, които да стимулират икономическия растеж в селските райони.

Терминът „без съдържание на алкохол“ ще се прилага за продукти с алкохолно съдържание под 0,5%, като за продукти с алкохолно съдържание под 0,05% се използва обозначението „0,0%“.

За вината с намалено алкохолно съдържание (над 0,5%, но най-малко с 30% по-ниско от стандартното алкохолно съдържание) ще се използва по-ясното наименование „с намалено алкохолно съдържание“, което ще замени предложения по-рано термин „нискоалкохолен“.

Вината, предназначени за износ, са освободени от изискването за изброяване на съставките и обявяване на хранителната стойност, което важи за вътрешния пазар на ЕС, като по този начин се намалява ненужната административна тежест.

Целенасочените действия за борба с болести по растенията като златисто пожълтяване на лозата – включително наблюдение, диагностика, обучение и научни изследвания – вече получават допълнителна подкрепа, за да се преодолее тази сериозна заплаха за лозята.

В споразумението от 2025 година се пояснява, че виното rosé може да се използва като основа за други регионални ароматизирани лозаро-винарски продукти, което разширява възможностите за разработване на продукти. Това ще насърчи иновациите в нововъзникващи видове продукти и ще помогне на производителите да отговорят на новите потребителски вкусове.

Лозаро-винарският сектор на ЕС е крайъгълен камък на европейската културна и икономическа структура. Той също така спомага за противодействие на обезлюдяването на селските райони чрез създаване на стабилни работни места и поддържане на местните икономики. Освен това допринася за опазването на европейското културно наследство, като 88% от лозята в ЕС са предназначени за географски указания.

Понастоящем секторът е изправен пред редица предизвикателства, включително продължаващи демографски промени, променящи се модели на потребление, предизвикателства, свързани с климата, и несигурност на пазара. За да се отговори на тези предизвикателства, е създадена политическа група на високо равнище в областта на лозаро-винарството, която да обсъжда нуждите на сектора и да предлага решения.

По данни на Европейската комисия от 2024 година ЕС остава водещ износител на вино в света по обем като представлява половината от общия световен износ. Въпреки лекия спад през последните години, ЕС запазва средния дял от 49,7% в общия световен износ на вино, следван от Чили (13,5%) и Австралия (11,43%).

ЕС силно разчита на спорното временно търговско споразумение с държавите от латиноамериканския блок Меркосур, което започва да се прилага от 1 май 2026 година. Това ще позволи незабавно премахване на част от митата. ЕС ще увеличи износа на автомобили, машини, вина и спиртни напитки към Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай като същевременно улесни вноса в ЕС на говеждо и птиче месо, захар, ориз, мед и соя от Южна Америка.

През януари Европейският парламент реши да поиска правна оценка от Съда на Европейския съюз относно оспорваното споразумение за свободна търговия между ЕС и четирите държави от латиноамериканския блок, на което се противопоставиха европейски фермери и Франция, но което беше подкрепено от Германия и Испания.

Нидерландия бие тревога: Запълването на газовите хранилища е трудно

Операторът GTS призовава ЕС да създаде стратегически газови запаси към газохранилищата като предпазна мярка и призовава за активна правителствена политика

Нидерландският обществен доставчик Gasunie гледа с тревога по отношение на газовото осигуряване за следващия зимен сезон. Генералния директор Йерун Зантинг заявява директно пред депутатите, че  нагнетяването на четирите газохранилища ще бъде трудно и е нужна от рано държавна подкрепа. Компанията настоява за бърза реакция на новото правителство и следващите седмици да се реши проблемът с доставките.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Мениджърът е обяснил на парламентаристите, че войната в Иран е основната причина за рязко покачване на цените на газа, което прави непривлекателно закупуването на природен газ в момента.

Според Зантинг, ако властите продължават да се бавят, страната може да се окаже с недостатъчни резерви през юни и юли и да не може да изпълни критериите на Европейската комисия за 87% запълняемост на съоръженията до 1 ноември.

На въпросния технически брифинг пред Камарата на представителите дъщерната компания на Gasunie и операторът на националната мрежа GTS е заявила, че в краткосрочен план страната няма опасност да изпадне в криза, но са нужни допълнителни действия в бъдеще.

За дружествата газът ще продължи да бъде важен източник на енергия за домакинствата, индустрията и производството на електроенергия, през следващите десетилетия. Дебатът е станал повод и за размишления дали Нидерландия не сбърка със затварянето на газовото си хранилище в „Грьонинген. Изказано е мнение, че в миналото, въпреки споровете, е можело да разчита. В момента обаче системата до голяма степен зависи от внос на тръбопроводен газ от Норвегия и втечнен от Съединените щати.

Скорошни изследвания на нидерландската газопреносна компания показват, че Нидерландия и ЕС не са достатъчно подготвени за дългосрочни прекъсвания в доставките на газ, например поради геополитически напреждания или инфраструктурни повреди.

Затова компанията GTS настоява за създаване на стратегически газови запаси в съществуващите хранилища като предпазна мярка при извънредни ситуации. Според GTS е необходим съвместен европейски подход в това отношение. "Кризата не спира на границата. Затова има смисъл решението да се организира и на европейско ниво, с справедливо разпределение на разходите", казва Зантинг.

Освен мерките за сигурност на доставките, GTS подчертава значението на по-нататъшната устойчивост. Според компанията, инвестициите в устойчиви енергийни носители като водород, зелен газ и топлина са от съществено значение, за да се направи енергийната система по-устойчива и по-малко зависима от внос на изкопаеми вещества.

GTS призовава за целенасочени мерки, като поддържане на отворени и пълнени газови хранилища, разработване на стратегически резерви и ускоряване на енергийния преход.

Руският втечнен газ с рекорден внос в ЕС въпреки войната и санкциите

Руският втечнен природен газ (LNG), внасян в ЕС, достигна рекордно ниво спрямо 2022 г., според изследване на Института за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA), публикувано на13 май. Тези данни. Данните потвърждават изводите от друг анализ на компанията Kpler, че зависимостта на Европа от руския газ идва в момент когато конфликтът в Близкия изток нарушава световното снабдяване с въглеводороди.

Източник: 3eNews, Архив

Водени от Франция, Испания и Белгия вносът на LNG от Русия за ЕС се е увеличи с 16% през първото тримесечие на 2026 г. на годишна база до 6,9 милиарда кубични метра (m3) - най-високият резултат от 2022 г. насам. Тенденцията е подобна и през предходния месец април когато европейският внос е нараснал с още 17% на годишна база, посочва мозъчният тръст.

От руската инвазия в Украйна през 2022 г. Европа, в търсене на диверсификация, увеличи вноса си на LNG, за да намали историческата си зависимост от руския газ, транспортиран по тръбопровод.

Руският газ продължава да тече. Русия остава вторият по големина доставчик на LNG в ЕС, въпреки че Европейската комисия одобри забрана за целия внос на руски газ в Европейския съюз до есента на 2027 г. с цел да лиши Москва от ресурси за финансиране на войната ѝ в Украйна.

Франция внася повече руски LNG от всяка друга европейска страна през първото тримесечие на 2026 г." като рекордът е достигнат през януари, според аналитичния тръст. През първото тримесечие Норвегия е водещ доставчик на Европейския съюз с дял от 31%, следвана от Съединените щати (28%) и Русия (14%) за целия си внос (газопроводи и LNG), според данни на Европейската комисия.

"Ахилесовата пета" на европейската стратегия за енергийна сигурност. "Преминаването на Европа от тръбопроводен газ към LNG трябв да гарантира сигурност на доставките и диверсификацията. Въпреки това смущенията, причинени от войната в Близкия изток и прекомерната зависимост от американския LNG, показват, че европейският план се е провалил и на двата фронта", отбелязва в изявление анализаторът на IEEFA Ана Мария Ялер-Макаревич. "LNG се превърна в ахилесовата пета на европейската стратегия за енергийна сигурност", "излагайки" я на "високи цени и нови форми на прекъсване на доставките", добави тя. Според мозъчния тръст, ЕС може да осигури 80% от вноса на LNG от САЩ до 2028 г.

ЕС иска зелен преход, а малките ни фирми работеща държава

За 58% от българските фирми най-голяма бариера е липсата на институционална подкрепа, недостатъчните публични стимули и ясна законодателна рамка, негативните последствия от климатичните промени. Това показва проучване на групата Generali и Университета Бокони, проведено между януари и февруари 2026 г. В него са включени отговорите на 100 малки и средни предприятия от 11 държави. Анкетата е в рамките на инициативата SME EnterPRIZE.

Снимка; Пресслужба на ЕК

Анкетираните МСП ясно посочват какво смятат, че ще има най-голям принос за ускоряване на техния преход. Това са възможността за получаване на по-добри условия за финансиране, достъпът до публично финансиране и опростяването на нормативната уредба.

Малките и средните предприятия в Европа разглеждат устойчивото развитие като  неразделна част от управлението на риска и дългосрочната им стратегия. Въпреки икономическата нестабилност, затягащите се регулации и нарастващото въздействие на климатичните промени, повече от 40% от МСП продължават да интегрират устойчивостта в бизнеса си, а 68% я смятат за важно конкурентно предимство.

“Европейските малки и средни предприятия показват, че са ангажирани с устойчивостта дори в условията на предизвикателна икономическа и регулаторна среда. В същото време резултатите от проучването подчертават областите, в които подкрепата е най-необходима. Това са изграждането на по-голяма устойчивост към климатичните промени и повишаването на дела на защитата, тъй като 59% от МСП не са застраховани срещу катастрофични събития. Изводите от проучването потвърждават нуждата от въвеждане на интегриран подход, включващ осведоменост, подходящи финансови решения и защита срещу рискове“, казва Марко Сесана, генерален управител на Група Generali

През 2025 г. “Дженерали Застраховане” се присъединява към SME EnterPRIZE и организира първото издание на конкурса у нас. Компаниите се състезаваха в две категории – “Околна среда” и “Социални дейности и инициативи”. Победителят в първата категория - “Монатекс”, стана и Герой на устойчивостта за България, като представи страната ни на събитието в Брюксел. Дружеството от Монтана произвежда текстил и текстилни изделия от рециклирани пластмасови (PET) бутилки. То прави прежди от преработените бутилки, които като краен продукт се превръщат в готови платове, дрехи, завивки и други текстилни изделия. Компанията е успяла да превърне тази устойчива практика в успешен бизнес модел, като само за 2024 г. е рециклирала над 250 т. пластмасови бутилки. 47% елементите, използвани за производството на готовата стока, която продават на своите клиенти, са от рециклирани материали.

„Грешната“ държавна политика

За препятствията и проблемите, за радостта на наградата, но и за очакванията към държавата разговарям със собственичката на монтанската фирма  Славка Нончева (на снимката)  в специално  интервю за 3е-news от сърцето на Европа.

Питам я как се намира суровина в най-бедния регион не само на България, а и за целия ЕС. С въздишка дамата казва, че е изключително трудно. “Аз винаги казвам, че корена на злото на проблема е в първоначалното събиране. Ако суровината не стига до сметището, а дойде директно при нас, тогава разходите за рециклиране ще бъдат двойно по-малки. Няма да ползвате гореща вода, перилни препарати. Отмиването на мърсотията струва двойно, нагряват се водите и се ползват химикали“, обяснява мениджърът.

Проблемите с мръсните опаковки продължават, защото впоследствие мръсната вода в процеса трябва също да се рециклира. „Индустрията, ако може да взима продукцията директно от сметосъбиращите фирми, рециклирането в България ще процъфтява“, вярва Нончева.  

На въпрос дали е просто до държавна политика, без да се замисля мениджърката отговаря, че е „въпрос на грешна държавна политика“ и пояснява с обикновен пример. Бизнесът плаща такса „смет“, която отива в бюджета на общината, която е направила депо. Същевременно, „на едни хора“ се дават субсидии да събират разделно. Само че един камион събира сортирания отпадък наведнъж и не го рециклират прилично. Дава се на местното сметище да се сортира наново. „Получава се така, вие плащате на държавата веднъж да ви рециклира отпадъка, тя пък плаща един път на сметището, още един път на този, който събира суровините. Накрая прозрачните сортирани бутилки се предават за суровина.

Нончева посочи, че в момента тези бутилки се продават на цена от 420 евро за тон. „Ако аз започвам от тази цена и имам разходи за рециклиране, моят материал става на цената на оригиналната суровина, посочва тя и допълва, че за да има ефект от дейността се внася вносна суровина за рециклиране от Румъния, Гърция, Сърбия, Унгария и Германия.

Ситуацията с тази държавна политика е принудила много малки компании да затворят врати. В момента като монтанската фирма са останали две-три малки в страната.

Апелът на фирмата е да се учат децата, домакинствата и ресторантите как да се сортират правилно отпадъците. Можело да се вземе пример от съседна Сърбия където всички бутилки отиват в един метален кош, а не на сметището.

България очаква от РС Македония да покаже, че иска да е в ЕС

Външният министър на страната иска реален напредък, а не нови условия

Новоизбраният дипломат номер 1 на България Велислава Петрова участва за първи път на редовно заседание на Европейския съвет в Брюксел. 

Външните министри на общността проведоха редица въпроси, свързани с разширяването на Западните Балкани, ситуацията в Близкия изток, финансовата подкрепа за Украйна и геостратегическото значение по присъединяването към ЕС. 

По отношение на Западните Балкани и в частност присъединяването на Северна Македония българският министър е провела разговор със своя колега Тимчо Муцунски. Тя е ясно заявила, че Скопие трябва да спазва поетите ангажименти и да не губи ценно време в излишни политически спорове. 

Очакваме от нашите севрномакедонски партньори да покажат, че имат готовност наистина да вървят напред.

 България остава изключително подкрепящ фактор и очаква от тях по-силна дейност и линия по отношения на постигнатите договорености. Това, което отбелязах за тях, че че имат уникалната възможност да се възползват от прозореца за разширяване следващите години, ако не го направят може наистина да загубят. 

Министърката е призовала македонците да се придържат към споразумението от 2022 година и да отворят собствения си 

По-рано пред медиите той заяви, че Първото и най-важното е ЕС да се спре фокусирането върху двустранните спорове като този с България, а да се гледа върху реалния напредък по пътя към интеграцията. Според него трябва да се работи по ключови теми, които надхвърлят самия процес на разширяване като сигурността и отбраната, които са от решаващо значение, както и необходимостта от по-добра комуникация по въпросите на икономиката и търговията. Необходим е и по-активен ангажимент по предизвикателства като енергийната сигурност и дигитализацията.  

"Фокусът на държавите членки върху процеса на разширяване е от ключово значение както за Европейския съюз, така и за страните кандидатки. Става дума за това Западните Балкани да престанат да бъдат „сива зона“ на Европа и да се превърнат в държави с ясен и необратим път към членство. Моята страна постигна особено през последните месеци много осезаем напредък по изпълнението на реформите. Ние сме на 100% изпълнили критериите по общата външна и отбранителна политика на ЕС. Това означава не само конкретни реформи, но и ясна стратегическа ориентация към членство в Съюза", отбеляза министърът пред медиите.

Oще по темата: 

• София и Скопие ще правят транспортен комитет на фона на евроразногласия
• Вицепремиерът Гроздан Караджов: Жп връзката с Република Северна Македония и магистрала „Рила“ ще създадат икономическия потенциал на Кюстендил и региона | 3e-news

Припомням, че Скопие вече получи под формата на няколко транша средства от Плана за растеж. През 2024 г. бяха преведени 1.7 млрд.евро през 2024, за да се декарбонизира. Заявените  стратегически проекти бяха оценени положително от Брюксел. Сред тях няколко соларни парка и един вятърен в Богданци.  

С други близо 40 млн.евро от европейските фондове през последните две години бяха закупени разузнавателно оборудване за армията.

Пакет от други 15 млн. евро ще отидат за нуждите на страната да подобри потенциала си в операциите и мисиите на ЕС по линия на общата политика за сигурност и отбрана и във всякакви международни коалиции.

По линия на Европейския механизъм ЕС предоставя средства за разузнавателно оборудване в борбата с хибридната война; мобилността и инженерните транспортни средства; оборудване за боева подготовка. При необходимост ще бъде осигурено и оперативно обучение.

Европейският механизъм за подкрепа на мира е създаден през март 2021 г. за финансиране на действия по линия на общата външна политика и политика на сигурност за предотвратяване на конфликти, опазване на мира и укрепване на международната сигурност и стабилност.  Чрез Механизма може да финансират действия, целящи укрепване на капацитета на трети държави и регионални и международни организации във военно-отбранителната област.

Брюксел многократно е заявявал, че историческите спорове между България и Република Северна Македония не са обект на внимание. За управниците на общността са важни делата и проектите – например като транспортния Коридор 8, екологичният транспорт, по-добра свързаност между Западните Балкани и Европа. Затова е важен коридор VIII между  Албания, Северна Македония и България. Връзката, която ще се пресича с друг коридор X от Гърция. „Инвестициите в тези проекти ще превърнат Северна Македония в ключов транспортен център“, смята председателят на ЕК.

В началото на годината бе подписано споразумение за довършването на последния жп участък между България и РС Македония. Железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1 350 км, от които 747 км са на българска територия. В България остава да бъде построен 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.

Подписването на споразумението за тунела под е историческа стъпка към пълното изграждане на Коридор VIII и към реална железопътна свързаност между България и Северна Македония – проект, който има значение не само за двете държави, но и за стабилността, сигурността и икономическото развитие на целия регион, беше отчетено по време на подписването на проекта от българското транспортно министерство.

От информация на НК “Железопътна инфраструктура” става видно, че обществената поръчка за новото железопътно трасе ще бъде проектирана и изградена 2,4 км жп линия, както и реконструкция на жп гара Гюешево, която ще стане гранична пътническа и товарна гара за Шенген. Последните 420 метра от трасето са обособени като отделна позиция в търга, защото тяхното изграждане ще започне след завършване на строителството на трансграничния тунел. Само така няма да се възпрепятства дейността на тежката механизация, използвана за тунелните работи. Индикативната стойност на поръчката е 114 млн. лева, а срокът за приключване на дейностите – до края на 2028 г. за целия участък, с изключение на посочените 420 метра.