Всичко за мен

Моята снимка
My name is Apostol Apostolov and I cover the European Commission, the European Parliament and the Council of the European Union. I follow legislative processes, policy initiatives and institutional decisions, and what they mean for Bulgaria and for the European economy. My work includes reporting from press conferences, institutional briefings and official events, conducting interviews, and producing news reports, analyses and background articles for 3E News. My focus is on European energy policy and energy security, the climate transition, the European Green Deal, industrial policy, competitiveness, and the regulatory framework affecting businesses, industry and consumers. I have more than 20 years of professional experience in journalism and have reported on European affairs from Belgium since 2020. My work helps Bulgarian readers understand how decisions are taken in the EU and what their practical consequences are for the economy, industry and society. This blog is personal. Besides material related to my work, it also contains older posts on other subjects.This blog is personal. Besides my professional work, it features texts on travel and historic landmarks and football.

сряда, 12 август 2026 г.

Горите в Нидерландия на ръба, а политиката на кръстопът

Сценарий чертае стабилни количества на вода от Рейн най-рано през декември, а цели гори изчезват. Усилено се апелира за кардинална ревизия и нов поглед към горския фонд на бъдещето

Най-рано през декември може да се очаква стабилизиране на водните нива на Рейн, съобщи в радиоинтервю нидерландският хидролог Йорис Шаап. Според него това е най-реалистичният сценарий. Подобна песимистична прогноза, която засяга пряко редица индустрии, идва и от националната компания, отговаряща за поддръжката на речната инфраструктура.

От началото на лятото Нидерландия е сред най-силно засегнатите страни по течението Рейн-Майн-Дунав заради малкото количества вода, постъпващи във водоемите от Алпите. Ситуацията принуди водните бордове в провинциите да предприемат драстични мерки.

Проблем натрупван с месеци

От официалния сайт на нидерландската служба, която следи за водните запаси цифрите ясно говорят, че от 23 юли оттокът от Рейн при входната нидерландска точка - Лобит намалява. Също така, притоците в момента са много ниски. 

Службата казва, че проблемът за сегашната ситуация се корени още от месеците април и май, когато зимното покритие на Алпите е напълно изчезнало. Това е много по-рано от обикновено. Общата картина на водоемите в Швейцария показва, че са 60% (последна актуализация от 27.07.2026) по-малко запълнени от обичайното за този период на годината (~70% спрямо средното за периода 2013-2021).

Снимка: staatsbosbeheer.nl

Тези данни трябва да бъдат червена лампа за Нидерландия, както и останалите европейски държави по течението, че трябва да мислят отвъд настоящата криза и да започнат подготовка за трайни решения. „Мерките, които предприемаме сега, наистина са необходими и полезни. Те са предназначени основно да се справят със сушата в краткосрочен план. Но възможностите се изчерпват и правителствата трябва да мислят за бъдещето“, предупреждава Шаап.

В Нидерландия вече се обсъжда изграждането на подземни водни буфери, в които през дъждовните сезони и зимата да се съхранява излишната вода. За това обаче е необходимо пространство. Според Шаап идеята е отлично решение и може да се окаже от съществено значение в критични моменти – за питейното водоснабдяване, безопасността и защитата на уязвимите природни райони от изсъхване.

Хидрологът призовава проектът да започне още сега, защото екстремните суши ще стават все по-чести. В същото време властите трябва да променят подхода си и да не разчитат единствено на забрани за напояване. Необходимо е да се преразгледа кои земеделски култури все още са подходящи за новите климатични условия и дали други не трябва да бъдат преместени на различни терени. Това означава цялостно преосмисляне на начина, по който се използва пространството.

За подобна ревизия на политиките призовават и лесовъдите. Апелът им към държавата е още отсега да започне да планира насаждения, способни да издържат на по-високи температури и продължителни суши.

Не става дума за цялостна подмяна на горския фонд, а за постепенно изграждане на смесени гори, които да могат да издържат при критични климатични условия. В противен случай през следващите години Нидерландия може да се изправи пред десетки обезлесени и изсъхнали терени, чието възстановяване ще изисква десетилетия.

За мащаба на щетите разказва и местната телевизия RTL. Нейният екип заснема на терен увяхващи смърчове, както и брези и букове, останали без листа още в разгара на лятото. Последиците от сушата са катастрофални за нидерландските гори.

Докато вниманието към проблема се засили едва през тази година, експертите на организацията Staatsbosbeheer наблюдават процесите от години и предупреждават за влошаващото се състояние на дърветата на фона на променящия се климат. Според тях още от 2018 г. през няколко години се появяват ясни индикации, че е необходима промяна. За 15 години броят на изсъхналите дървета се е удвоил.

Последиците са пряко свързани с ниските подпочвени води и повишения риск от горски пожари. Горските служители вече наблюдават дървета, които още през август преминават в своеобразен „есенен режим“.

Изследователят от университета във Вагенинген Бас Леринк следи с тревога случващото се в горите, особено нетипичната трансформация при брезите и буковете. По думите му от близо десетилетие горещините и сушите са се превърнали в бич за тези дървета, които просто не получават достатъчно време, за да се възстановят.

Ако се търси ясна тенденция, тя се вижда най-силно в източната част на Нидерландия, където голяма част от горския фонд е разположен върху песъчливи почви. На много места норвежките смърчове, характерен вид за региона, са почти изчезнали. За сравнение, широколистните дървета върху глинестите почви на запад са по-малко податливи на сушата.

Какво е решението?

Според Леринк успешна практика в някои горски стопанства е при засаждането да се избира по-голямо разнообразие от дървесни видове. „В никакъв случай не става дума за драстични интервенции. Постепенно трябва да се работи с мисълта за гора, устойчива на бъдещето. Не да засаждаме дървесни видове, които не се срещат естествено в Нидерландия, а да експериментираме с местни видове, които са по-устойчиви на сухи условия “,аа посочва ученият.

Така сушата поставя пред Нидерландия не просто въпроса как да премине през настоящата водна криза, а много по-голям политически проблем – как трябва да изглеждат водната, земеделската и горската политика на страната в условията на бъдещ климат, към който старите модели вече не са достатъчно устойчиви.

По-рано през лятото в отчаяния хор на апелиращите се включиха и от националния воден борд, който настоя Брюксел да въведе по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни да остават с минимални количества по време на продължителни засушавания.  „Всички държави членки правят това, което правим и ние – при горещини и продължително засушаване първо гарантират собствените си нужди, а едва след това предоставят вода на съседите си. Нидерландия обаче е в края на веригата. Затова са необходими общи европейски правила, които да важат за всички“, заявява председателят на водния съюз в Нидерландия Йерун Хан.