Pages

▼

неделя, 13 септември 2026 г.

Две години след плана „Драги“, Брюксел още се мота с реформите

Спoред нидерландски професор има напредък, но всяка реформа отнема 2-3 години

Европейската комисия представи нов Закон за иновациите, който трябва да улесни растежа на европейските стартъпи и разрастващите се компании в Европа. Новият законодателен акт идва на бял свят точно 2 години след като „гуруто“ на Брюксел Марио Драги представи вижданията си за спасяване на европейската икономика.

Докладът на бившия италиански премиер съдържа 383 препоръки, които трябва да се реформират, в противен случай ЕС изправен пред „екзистенциална“ заплаха от икономически упадък. От тях една много малка част са задвижени.

Още по темата: 

По време на своя реч през 2025 година Драги не звучеше особено доволен от скоростта, с която се прилага планът му. Впоследствие той създаде заедно с ръководителя на Stripe Патрик Колисън т.нар. Rhine Group, която обединява бизнес лидери, икономисти и бивши политици с цел Европа да премине от диагностициране на проблемите към конкретни действия.

Въпреки раздразнението на италианеца и видимото неудовлетворение има икономисти, които смятат, че реформи се случват-макар и мудно. Сред тях е, професорът по международна икономика в Университета в Гронинген Стивън Бракман, който в радиоинтервю разказва, че все пак има напредък. Една от причините да стават нещата бавно е тежката бюрокрация и разнородното законодателство от отделните страни-членки, което създава спънки за компаниите. По наблюдения на икономиста, за да се промени една регулация и да се задвижи механизма отнемат 2-3 години.

Законът за иновациите, за който говори и нашият еврокомисар Екатерина Захариева пред Парламента по време на дебат, трябва да направи правилата за стартъпите в различните страни от ЕС по-равнопоставени. Това би трябвало да улесни иновативните компании да се разрастват и да привличат финансиране  без да се сблъскват с националните специфики на законодателствата.

Според Стивън Бракман това е добра стъпка особено за компаниите областта на изкуствения интелект и софтуерните решения, които изпитват затруднения да набират капитал в Европа.

Само този пример е показател, че в Европа започват да се случват нещата, набелязани от Драги. Но, според Бракман, е твърде да се направи генерален извод, че се постига твърде малко. „Има напредък. И не трябва бъде чак такива песимисти. Нека изчакаме 2-3 години преди да кажем дали са се реализирали направените промени. Известно е, че регулациите изискват по-дълъг период, за да бъдат адаптирани“, съветва нидерландският професор.

В независим коментар и икономическият вестник FD вижда промени и посочва като пречка различните интереси на държавите членки.  Това най-ясно се вижда в концепциите за бъдещето на вътрешния и капиталовия пазар. Според анализа на медията в този сегмент трябва да се работи в по-тясно сътрудничество.

Новите мерки на ЕК предвиждат въвеждане на общи правила за оценка на интелектуалната собственост в целия ЕС, въвеждане на обща процедура за обществени поръчки за научноизследователска и развойна дейност, допълнителни мерки за ускоряване на прехода от иновативните идеи към реални продукти и услуги.

Компании, изследователи и публични институции ще могат временно да тестват нови технологии, продукти и услуги в контролирана среда, преди да бъдат пуснати на пазара.

Законът за иновациите трябва да даде тласък и на финансирането. От изказването на ресорния комисар Екатерина Захариева стана още нещо ясно, по което трябва да се фокусира блока следващите години - правителствата да се превърнат от регулатори и финансиращи организации в клиенти за иновативните компании. Към момента годишно се изразходват около 2 трилиона евро за обществени поръчки. Само 0,1% от тази сума е насочена към научноизследователска и развойна дейност.