Спoред нидерландски професор има напредък, но всяка реформа отнема 2-3 години
Европейската
комисия представи нов Закон за иновациите, който трябва да улесни растежа на
европейските стартъпи и разрастващите се компании в Европа. Новият
законодателен акт идва на бял свят точно 2 години след като „гуруто“ на Брюксел
Марио Драги представи вижданията си за спасяване на европейската икономика.
Докладът на бившия
италиански премиер съдържа 383 препоръки, които трябва да се реформират, в
противен случай ЕС изправен пред „екзистенциална“ заплаха от икономически
упадък. От тях една много малка част са задвижени.
Още по темата:
- Европейската комисия улеснява бизнеса и иноваторите с нов законопроект | 3e-news
- Планът "Драги" на две години: Кръстоносният поход за конкурентоспособност се сблъсква със старата европейска политика | 3e-news
- За ЕК докладът на Драги е Библия, в която енергията се споменава 700 пъти
По време на своя реч
през 2025 година Драги не звучеше особено доволен от скоростта, с която се
прилага планът му. Впоследствие той създаде заедно с ръководителя на Stripe Патрик Колисън т.нар. Rhine Group, която обединява бизнес лидери, икономисти и бивши политици с цел Европа
да премине от диагностициране на проблемите към конкретни действия.
Въпреки
раздразнението на италианеца и видимото неудовлетворение има икономисти, които
смятат, че реформи се случват-макар и мудно. Сред тях е, професорът по
международна икономика в Университета в Гронинген Стивън Бракман, който в
радиоинтервю разказва, че все пак има напредък. Една от причините да стават
нещата бавно е тежката бюрокрация и разнородното законодателство от отделните
страни-членки, което създава спънки за компаниите. По наблюдения на икономиста,
за да се промени една регулация и да се задвижи механизма отнемат 2-3 години.
Законът за
иновациите, за който говори и нашият еврокомисар Екатерина Захариева пред Парламента
по време на дебат, трябва да направи правилата за стартъпите в различните
страни от ЕС по-равнопоставени. Това би трябвало да улесни иновативните
компании да се разрастват и да привличат финансиране без да се сблъскват с националните специфики
на законодателствата.
Според Стивън
Бракман това е добра стъпка особено за компаниите областта на изкуствения
интелект и софтуерните решения, които изпитват затруднения да набират капитал в
Европа.
Само този пример
е показател, че в Европа започват да се случват нещата, набелязани от Драги.
Но, според Бракман, е твърде да се направи генерален извод, че се постига
твърде малко. „Има напредък. И не трябва бъде чак такива песимисти. Нека
изчакаме 2-3 години преди да кажем дали са се реализирали направените промени. Известно
е, че регулациите изискват по-дълъг период, за да бъдат адаптирани“, съветва
нидерландският професор.
В независим
коментар и икономическият вестник FD вижда промени и посочва като пречка различните
интереси на държавите членки. Това най-ясно
се вижда в концепциите за бъдещето на вътрешния и капиталовия пазар. Според анализа
на медията в този сегмент трябва да се работи в по-тясно сътрудничество.
Новите мерки на
ЕК предвиждат въвеждане на общи правила за оценка на интелектуалната
собственост в целия ЕС, въвеждане на обща процедура за обществени поръчки за
научноизследователска и развойна дейност, допълнителни мерки за ускоряване на
прехода от иновативните идеи към реални продукти и услуги.
Компании,
изследователи и публични институции ще могат временно да тестват нови
технологии, продукти и услуги в контролирана среда, преди да бъдат пуснати на
пазара.
Законът за
иновациите трябва да даде тласък и на финансирането. От изказването на ресорния
комисар Екатерина Захариева стана още нещо ясно, по което трябва да се фокусира
блока следващите години - правителствата да се превърнат от регулатори и
финансиращи организации в клиенти за иновативните компании. Към момента годишно
се изразходват около 2 трилиона евро за обществени поръчки. Само 0,1% от тази
сума е насочена към научноизследователска и развойна дейност.