Европа строи домовете на бъдещето по правилата на климата от миналото. Къщите, които се изграждат днес, трябва да издържат десетилетия, но са проектирани според климатични условия, които вече се променят. Резултатът е риск новите жилища да се превърнат в непоносими парници при все по-честите горещи вълни.
Нидерландия вече вижда проблема отблизо. Домовете там стават нетърпимо горещи през лятото, докато 2026 г. донесе исторически високи температури в Западна Европа. А това не е само въпрос на комфорт. С всяка нова гореща вълна расте рискът за възрастните хора и другите уязвими групи. Много от жилищата в Европа просто не са проектирани за температурите, с които континентът все по-често се сблъсква заради климатичните промени.
За новото
строителство в Нидерландия действат специални изисквания от 2021 г., чиято цел
е да ограничат риска от прегряване. Експертите обаче предупреждават, че
правилата вече изостават от темпа на промяната на климата, пише нидерландският
сайт „НюЕнЕл“.
„Домовете, които проектираме сега, ще останат там и през 2050 г.“, казва Йерон Клук от Амстердамския университет за приложни науки. Той е специалист по урбанистика и устойчивост на градската среда към климатичните промени. По думите му вече се работи по нови стандарти, които да отчитат по-топлия климат. Но докато те станат част от строителните правила, ще минат години. Проблемът е заложен още на чертожната дъска
Новото жилище трябва да отговаря на всички национални изисквания. За защита от студа има правила за изолацията и стъклопакетите. Има и изисквания срещу прегряване през лятото. Архитектите трябва да отчитат количеството стъкло, ориентацията на сградата, вентилацията и слънцезащитата. Oт 2021 г. тези изисквания се основават на исторически климатични данни от периода 1996–2015 г., а не на климатичните условия, които се очакват през следващите десетилетия. Така се появява парадоксът: сградите на бъдещето се проектират с данни от миналото.
„Съществува
недоразумение, че новопостроените къщи са устойчиви на топлина“, казва Саския
Хегеман, съветник в инженерната фирма Nieman, която изследва въздействието на климатичните
промени върху сградите.
Проблемът се задълбочава в градовете и големите села. Там топлината се задържа по-дълго през нощта, отколкото извън населените места. Зеленината е по-малко, а асфалтът и камъкът акумулират топлина. Температурната разлика може да достигне до 8 градуса. Именно все по-горещите нощи се превръщат в сериозен проблем. Ако сградата не се охлади през нощта, топлината от деня се натрупва вътре.
„Тялото не може да се освободи правилно от тази топлина и сърцето трябва да работи по-усилено“, казва термофизиологът Коен ван дер Санден от изследователския институт TNO. Най-застрашени са възрастните хора, хронично болните и бременните. Дори новите и добре изолирани домове не са имунизирани
Проблемът вече е сериозен при съществуващия жилищен фонд. За него няма законови изисквания срещу прегряването. Предишни изследвания показват, че почти 10 милиона нидерландци живеят в домове, които могат да станат прекалено горещи. Около два милиона от тях са на възраст над 65 години. Дори сравнително нови и добре изолирани жилища могат да се превърнат в капан по време на гореща вълна.
Изолацията е предимство през зимата. Но през лятото, без
достатъчна вентилация и слънцезащита, тя може да означава, че натрупаната
топлина остава вътре по-дълго.
Прегряването на домовете не е само здравен проблем. То има и енергийна цена. Колкото по-горещи стават жилищата, толкова повече хора включват климатици. Енергийната компания Essent отчете пик на потреблението на електроенергия по време на тропическите дни през юни, отчасти заради климатизацията.
Климатикът безспорно може да бъде ефективно решение, особено в домовете за възрастни хора и обществените институции. Но според Клук той не трябва да бъде универсалният отговор на проблема. Истинското решение започва още с проектирането.
Най-важната защита е сградата да не допуска топлината вътре. Това означава външна слънцезащита, по-малко прозорци от слънчевата страна на фасадата и добра естествена вентилация. Клук отбелязва, че при проектирането традиционно се обръща много внимание на изолацията, но значително по-малко – на защитата от летните жеги.
Правилата изостават, а новите домове продължават да се
строят
Самото Министерство на жилищното строителство и пространственото планиране признава, че стандартите за прегряване в новопостроените домове „вече не са актуални“ и в момента се преразглеждат. Новите правила вероятно ще станат част от строителните разпоредби около 2030 г. За Клук и Хегеман това е добра новина, но и твърде бавна реакция.
Нидерландия иска да строи по 100 000 нови жилища годишно.
Това означава, че през следващите години ще бъдат издигнати стотици хиляди
домове по правила, които може да се окажат недостатъчни за климатичните условия
само няколко десетилетия по-късно.
Строителите не могат да чакат 2030 г.
Според Хегеман строителните компании и жилищните корпорации не трябва да чакат законодателната промяна. Те могат доброволно да отчитат ефекта на градския топлинен остров и все по-топлите нощи още сега. В противен случай рискуват след години да се сблъскат с недоволство от страна на наемателите и сериозни проблеми с прегряването. „Много е тъжно да разбереш след десет години, че това, което си мислел, че е добро, не работи“, казва Хегеман.