Учен твърди, че да се прави още от същото, вече няма да проработи в конкуренцията със САЩ и Китай
Химическите компании, които напускат Белгия,
няма да се върнат. За това предупреждава професор Вутер Ван Бокхавен от Antwerp
Management School след новина за поредната вълна от съкращения. Препоръката му е, ако
иска да запази пазарно присъствие Белгия, химическата
индустрия трябва да преосмисли своя модел на развитие. „Да продължаваме да
правим същото няма да проработи“, убеден е ученият.
Химическата и фармацевтичната индустрия
изпитват затруднения от няколко години насам. Част от компаниите на пристанището
в Антверпен или редуцираха персонала, или обявиха, че променят бизнес модела. Списъкът
със съкратени набъбва през тази есен с още над 1000 специалисти, след като фармацевтична
компания реши да редуцира бройките заради намалени обеми. Германски концерн пък
изцяло спира производство и оттам на борсата отиват още над 300 души. Че се
задава буря и то дълготрайна заговориха през 2024 концерните BASF и ExxonMobil.
„Днес химическата ни индустрия се намира в условията на нещо като перфектна буря“, коментира Ван Бокхавен в предаването De Wereld Vandaag на телевизия VRT. Той изследва химическия клъстер в Антверпен, като част от работата му е посветена на рентабилността на зелената химия.
Химическата индустрия в Белгия е притисната между САЩ и Китай. Енергията в САЩ е 3,5 пъти по-евтина, отколкото в Белгия, а страната същевременно ограничава достъпа на европейски продукти до своя пазар. Междувременно Европа е залята от евтини китайски стоки.
Очаква се в цяла Европа да изчезнат още 39 милиона тона производствен капацитет за химически продукти. Разбира се, това няма да засегне само Белгия, но ударът върху нас ще бъде непропорционално по-силен. "Имаме втория по големина химически клъстер в света. Големият проблем е, че изгубеното няма да се върне. Това е структурна промяна. Обръщането на тази тенденция няма да бъде лесно", смята Ван Бокхавен
„Да, това е въпросът за един милиард. Не
разполагаме с много лостове за въздействие. В миналото бяха направени избори,
които ни направиха изключително уязвими. Затварянето на ядрените централи е
само един пример.“
В краткосрочен план може да се потърсят начини
за смекчаване на удара. Доколкото разбирам, този въпрос присъства и в дневния
ред на преговорите за бюджета. Но в дългосрочен план трябва да се осигури
по-голяма сигурност за инвестициите и например действително да се предприемат
стъпки за осигуряване на нови енергийни източници.
Тези мерки могат да бъдат предприети на
национално ниво. Възможности има и на европейско равнище. „Предприемат се мерки
за ограничаване на нелоялната конкуренция от Китай, където например
производителите трябва да спазват значително по-малко екологични изисквания.“
Ван Бокхавен посочва европейския механизъм за
корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), който оскъпява вноса на
продукти с висок въглероден отпечатък от страни извън ЕС. „Но трябва да се
действа бързо. Вече е пет минути след дванадесет.“
Изтеглянето на химическата индустрия неминуемо ще се отрази на благосъстоянието на страната. Само в една от провинциите - Фландрия секторът формира над 30% от добавената стойност и осигурява 30% от износа. Като се има предвид, че от 2022 г. насам индустрията е загубила около 10% от производствения си капацитет и че осигурява 65 000 работни места, лесно можело да се направи извод за мащаба на последствията. Затова според Ван Бокхавен трябва незабавно да се приложи политика в две направления. От една страна правителството да защити това, което има днес. От друга - да потърси пазарни ниши, в които все още има потенциал за растеж.
Запитан как ще изглежда химическата индустрия на бъдещето? Вероятно ще има по-голям дял на специализираните химикали, макар че за съжаление при тях обикновено става дума за по-малки производствени обеми. Ще са необходими също устойчива химия, критични материали и други подобни направления. "Секторът ще трябва до известна степен да преоткрие себе си. Да продължаваме да правим същото няма да проработи, препоръчва Вутер Ван Бокхавен.