Всичко за мен

Моята снимка
My name is Apostol Apostolov and I cover the European Commission, the European Parliament and the Council of the European Union. I follow legislative processes, policy initiatives and institutional decisions, and what they mean for Bulgaria and for the European economy. My work includes reporting from press conferences, institutional briefings and official events, conducting interviews, and producing news reports, analyses and background articles for 3E News. My focus is on European energy policy and energy security, the climate transition, the European Green Deal, industrial policy, competitiveness, and the regulatory framework affecting businesses, industry and consumers. I have more than 20 years of professional experience in journalism and have reported on European affairs from Belgium since 2020. My work helps Bulgarian readers understand how decisions are taken in the EU and what their practical consequences are for the economy, industry and society. This blog is personal. Besides material related to my work, it also contains older posts on other subjects.This blog is personal. Besides my professional work, it features texts on travel and historic landmarks and football.

неделя, 15 ноември 2026 г.

България влиза в зеления енергиен коридор с нова оптична инфраструктура

Азербайджан планира първия етап на проекта от Каспийско море до Европа да заработи през 2032 г.

България се включи в нова регионална инициатива за пренос на зелена електроенергия от Каспийско море към европейските пазари. На 10 ноември, в рамките на климатичната конференция COP31 в Анталия, страната подписа стратегическо многостранно партньорство с Азербайджан, Турция и Грузия, насочено към изграждането на Зелен енергиен коридор между Южния Кавказ и Европа.

Споразумението поставя основите на трансгранична електроенергийна инфраструктура, която трябва да свърже възобновяемите енергийни мощности в Каспийския регион с потребителските пазари в Източна и Централна Европа.

Снимка: Министерство на енергетиката

За България участието означава включване в планиран нов маршрут за пренос на електроенергия и възможност за разширяване на регионалната енергийна свързаност, a за европейските пазари официалното участие на София като подписала страна е от решаващо значение, коментира в репортаж телевизия Евронюз.

Документът беше подписан от министрите на енергетиката на четирите държави: Парвиз Шахбазов от Азербайджан, Алпарслан Байрактар от Турция, Мариам Кривишвили, заместник министър-председател и министър на икономиката и устойчивото развитие на Грузия, и българския министър на енергетиката Ива Петрова.

Основната цел на партньорството е изграждането на висококапацитетна преносна инфраструктура, която да позволи износ на произведена в Каспийския басейн вятърна и слънчева електроенергия към Европа. За целта четирите държави предвиждат координирано развитие и модернизация на електропреносните си мрежи.

Инфраструктурата ще се основава на разширяване на съществуващите сухоземни високоволтови връзки през Южния Кавказ и Турция. Проектът включва и модернизиране на оптичните комуникации по трасето. Те ще осигуряват необходимия обмен на информация, сигурност и координация при управлението на трансграничните електроенергийни потоци. Инициативата има амбицията да превърне Азербайджан в междурегионален електроенергиен център, свързващ производството на възобновяема енергия в Каспийския регион с пазарите на Европа.

За България стратегическото значение на проекта е свързано с възможността да се превърне в част от нова инфраструктурна ос за внос и пренос на електроенергия. Подобна свързаност би разширила възможностите за диверсификация на доставките и би добавила алтернативен маршрут към съществуващите енергийни връзки в региона.

В по-широк европейски контекст проектът отговаря на необходимостта от по-добра интеграция на електроенергийните системи и от изграждане на инфраструктура, способна да поеме нарастващите обеми възобновяема енергия. Разпределянето на финансовите и техническите ангажименти между четирите държави създава основа за координирано планиране и привличане на международни инвеститори, частни компании и финансови институции.

България ще настоява пред Азербайджан за по-бързото придвижване на проекта, съобщи в Дъблин премиерът Румен Радев, който участва в срещата на Европейската политическа общност в отговор на въпрос на международна медия. Той наблегна пред международните журналисти, че още през 2024 година, по време на домакинството на  По COP29 в Баку, България е предложила този коридор да бъде реализиран възможно най-скоро чрез изграждането и използването на съществуващата сухопътна инфраструктура. Така че, сътрудничеството вече гледа напред.

На същата конференция в азербайджанската столица българските власти активизират още две инициативи за стартирането на проекта - подписване на стратегическо партньорство в областта на развитието и преноса на зелена енергия между правителствата на Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария (т.нар. Зелен коридор) и домакинство на тема "Диалози за енергийна свързаност в подкрепа на регионалните партньорства на Европейската политическа общност за подобрен енергиен преход". В рамките на събитието е представен също необвързващ документ (Non-Paper) с политическа насоченост за насърчаване на регионалните партньорства и инициативи в областта на енергията от ВЕИ и новите енергийни технологии.

Четиристранния договор е възприеман от турския енергиен министър Алпарслан Байрактар като „TANAP на електричеството“, т.е. също толкова значим както газовия еквивалент Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline, който преминава през територията на Турция и е ключова част от Южния газов коридор за доставка на природен газ от Азербайджан към Европа. Газопроводът свързва азербайджанското газово находище „Шах Дениз II“ с европейската газопреносна мрежа.

По време на четиристранната среща в Турция не са споменавани конкретни параметри и срокове. От изявление на министъра на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов през септември се споменава 2032 година когато страната планира да въведе в експлоатация два нови зелени енергийни коридора.  Пред медии в Баку той казва, че зеления енергиен коридор ще е с обща дължина 3000 километра и ще бъде с общ капацитет 4 гигавата Приблизително след 6 години се очаква да бъдат въведени в експлоатация първата фаза на този коридор. Освен това се очаква да намали въглеродните емисии С до 3,6 милиона тона годишно.

Паралелно с този проект страната ще разработва Централноазиатско-азербайджанска зелена енергийна връзка, нови енергийни коридори към Турция и Европа през Грузия.