Азербайджан планира първия етап на проекта от Каспийско море до Европа да заработи през 2032 г.
България се включи в нова регионална инициатива за пренос на зелена електроенергия от Каспийско море към европейските пазари. На 10 ноември, в рамките на климатичната конференция COP31 в Анталия, страната подписа стратегическо многостранно партньорство с Азербайджан, Турция и Грузия, насочено към изграждането на Зелен енергиен коридор между Южния Кавказ и Европа.
Споразумението поставя основите на трансгранична електроенергийна инфраструктура, която трябва да свърже възобновяемите енергийни мощности в Каспийския регион с потребителските пазари в Източна и Централна Европа.
![]() |
| Снимка: Министерство на енергетиката |
За България
участието означава включване в планиран нов маршрут за пренос на електроенергия
и възможност за разширяване на регионалната енергийна свързаност, a за европейските
пазари официалното участие на София като подписала страна е от решаващо
значение, коментира в репортаж телевизия Евронюз.
Документът беше
подписан от министрите на енергетиката на четирите държави: Парвиз Шахбазов от
Азербайджан, Алпарслан Байрактар от Турция, Мариам Кривишвили, заместник
министър-председател и министър на икономиката и устойчивото развитие на
Грузия, и българския министър на енергетиката Ива Петрова.
Основната цел на
партньорството е изграждането на висококапацитетна преносна инфраструктура,
която да позволи износ на произведена в Каспийския басейн вятърна и слънчева
електроенергия към Европа. За целта четирите държави предвиждат координирано
развитие и модернизация на електропреносните си мрежи.
Инфраструктурата
ще се основава на разширяване на съществуващите сухоземни високоволтови връзки
през Южния Кавказ и Турция. Проектът включва и модернизиране на оптичните
комуникации по трасето. Те ще осигуряват необходимия обмен на информация,
сигурност и координация при управлението на трансграничните електроенергийни
потоци. Инициативата има амбицията да превърне Азербайджан в междурегионален
електроенергиен център, свързващ производството на възобновяема енергия в
Каспийския регион с пазарите на Европа.
За България
стратегическото значение на проекта е свързано с възможността да се превърне в
част от нова инфраструктурна ос за внос и пренос на електроенергия. Подобна
свързаност би разширила възможностите за диверсификация на доставките и би
добавила алтернативен маршрут към съществуващите енергийни връзки в региона.
В по-широк европейски контекст проектът отговаря на необходимостта от по-добра интеграция на електроенергийните системи и от изграждане на инфраструктура, способна да поеме нарастващите обеми възобновяема енергия. Разпределянето на финансовите и техническите ангажименти между четирите държави създава основа за координирано планиране и привличане на международни инвеститори, частни компании и финансови институции.
България ще
настоява пред Азербайджан за по-бързото придвижване на проекта, съобщи в Дъблин
премиерът Румен Радев, който участва в срещата на Европейската политическа
общност в отговор на въпрос на международна медия. Той наблегна пред международните
журналисти, че още през 2024 година, по време на домакинството на По COP29 в Баку, България е предложила този коридор да бъде реализиран възможно
най-скоро чрез изграждането и използването на съществуващата сухопътна
инфраструктура. Така че, сътрудничеството вече гледа напред.
На същата
конференция в азербайджанската столица българските власти активизират още две
инициативи за стартирането на проекта - подписване на стратегическо
партньорство в областта на развитието и преноса на зелена енергия между
правителствата на Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария (т.нар. Зелен коридор)
и домакинство на тема "Диалози за енергийна свързаност в подкрепа на
регионалните партньорства на Европейската политическа общност за подобрен
енергиен преход". В рамките на събитието е представен също необвързващ
документ (Non-Paper) с политическа насоченост за насърчаване
на регионалните партньорства и инициативи в областта на енергията от ВЕИ и
новите енергийни технологии.
Четиристранния договор е възприеман от турския енергиен министър Алпарслан Байрактар като „TANAP на електричеството“, т.е. също толкова значим както газовия еквивалент Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline, който преминава през територията на Турция и е ключова част от Южния газов коридор за доставка на природен газ от Азербайджан към Европа. Газопроводът свързва азербайджанското газово находище „Шах Дениз II“ с европейската газопреносна мрежа.
По време на четиристранната среща в Турция не са споменавани конкретни параметри и срокове. От изявление на министъра на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов през септември се споменава 2032 година когато страната планира да въведе в експлоатация два нови зелени енергийни коридора. Пред медии в Баку той казва, че зеления енергиен коридор ще е с обща дължина 3000 километра и ще бъде с общ капацитет 4 гигавата Приблизително след 6 години се очаква да бъдат въведени в експлоатация първата фаза на този коридор. Освен това се очаква да намали въглеродните емисии С до 3,6 милиона тона годишно.
Паралелно с този проект страната ще разработва Централноазиатско-азербайджанска зелена енергийна връзка, нови енергийни коридори към Турция и Европа през Грузия.

