Всичко за мен

Моята снимка
My name is Apostol Apostolov and I cover the European Commission, the European Parliament and the Council of the European Union. I follow legislative processes, policy initiatives and institutional decisions, and what they mean for Bulgaria and for the European economy. My work includes reporting from press conferences, institutional briefings and official events, conducting interviews, and producing news reports, analyses and background articles for 3E News. My focus is on European energy policy and energy security, the climate transition, the European Green Deal, industrial policy, competitiveness, and the regulatory framework affecting businesses, industry and consumers. I have more than 20 years of professional experience in journalism and have reported on European affairs from Belgium since 2020. My work helps Bulgarian readers understand how decisions are taken in the EU and what their practical consequences are for the economy, industry and society. This blog is personal. Besides material related to my work, it also contains older posts on other subjects.This blog is personal. Besides my professional work, it features texts on travel and historic landmarks and football.

вторник, 17 ноември 2026 г.

Хукстра на COP31: Чистата електрификация е пътят напред

Европейският съюз настоява климатичната конференция COP31 да изпрати възможно най-силен сигнал за ускоряване на прехода към чиста енергия и за незабавно и трайно намаляване на емисиите на парникови газове. Това заяви климатичният еврокомисар Вопке Хукстра в кратко изказване пред участниците във форума в Анталия.

Снимка от пряко излъчване на форума в Турция

„Чистата електрификация е пътят напред“, подчерта той, като посочи, че ЕС е твърдо ангажиран с електрифицираното бъдеще. В тази посока съюзът подкрепя новата глобална инициатива за електрификация, която трябва да даде допълнителен тласък на прехода към чиста енергия.

Хукстра изтъкна и необходимостта да бъде защитена независимостта и авторитетът на климатичната наука, както и водещата роля на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) като източник на най-достоверните налични научни оценки.

По отношение на климатичното финансиране той отбеляза, че през 2025 г. ЕС и неговите държави членки са останали най-големият източник на публично климатично финансиране в света като предоставените средства възлизат на общо 32,3 млрд. евро. Те са отишли за нуждите на развиващите се страни в усилията им да намалят емисиите на парникови газове и да се адаптират към последиците от климатичните промени.

Финансовите ресурси трябва да достигат до държавите и общностите, които са най-уязвими към последиците от климатичните промени. Според него е необходимо всички финансови потоци да бъдат приведени в съответствие с целите на Парижкото споразумение, както и решително да се разшири кръгът на държавите, които допринасят за климатичното финансиране.

В заключение еврокомисарят потвърди подкрепата си за справедлив и организиран енергиен преход, както и готовността си да участва конструктивно в преговорите за постигане на общоприети резултати и укрепване на многостранното международно сътрудничество.

Европейската комисия е представена на COP31 още от председателя Урсула фон дер Лайен и еврокомисарите Дан Йоргенсен, Дубравка Шуица, Костас Кадис и Джесика Росуол, a Парламентът от 15-членна делегация начело с Лидия Перейра (Lídia Pereira (EPP, PT) 

За първи път след COP28 ЕС има собствен павилион на климатичната конференция, в който са планирани близо 40 съпътстващи събития за европейските политики, технологиите за чист преход, климатична устойчивост, енергийна сигурност, финансиране и опазване на околната среда. 

Европейският съюз си е поставил амбициозната цел да намали нетните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Прогнозите на Европейската агенция за околна среда обаче показват, че при изпълнение на съществуващите и допълнително планираните политики намалението би достигнало около 54%. В същото време предварителните данни на Евростат показват, че емисиите от икономиката и домакинствата са се увеличили с 1% между 2024 и 2025 г. 

Докато ЕС настоява за по-бърз енергиен преход и по-амбициозни глобални климатични действия, местните и регионалните власти в Европа призовават да получат по-значима роля в изпълнението на тези цели. Според тях градовете и регионите трябва да бъдат официално признати като ключови участници в климатичната политика, с реално влияние върху решенията и с по-добър достъп до финансиране за декарбонизация и адаптация към климатичните промени. „Посланието ни е ясно: COP31 трябва да бъде конференцията на изпълнението. Ангажиментите вече са на масата. Сега трябва да ги превърнем в конкретни резултати за гражданите. Реалното изпълнение се случва на местно равнище – чрез по-бърза електрификация, инвестиции във възобновяеми енергийни източници и защита на хората от екстремни метеорологични явления“, заяви преди началото на срещата в Турция Костас Бакоянис (Гърция/ЕНП), член на Общинския съвет на Атина и председател на комисията на Комитета по околна среда, изменение на климата и енергетика. Според него местните и регионалните власти се нуждаят от ясни правомощия, по-пряк достъп до климатично финансиране и структурирано участие в международните решения, а не само от възможност да бъдат консултирани в края на процеса.

По време на двуседмичния форум се очаква да присъстват над 90 000 души. Зад очаквания рекорд по посещаемост обаче се откроява друг факт – отсъствието на редица от най-влиятелните световни лидери.

Съединените щати, които се оттеглиха от Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, отсъстват от форума. Израел също няма делегация, докато Палестина е представена. Германският канцлер Фридрих Мерц не пътува да Турция с мотива, че искал отпразнува рождения си ден (11 ноеври) със семейството си в италиански ресторант. Нидерландският премиер Роб Йетен също остана в страната си заради обсъждането на бюджета и в опит да спаси търканията в управленската коалиция. Сред отсъстващите са още френският президент Еманюел Макрон, италианският премиер Джорджа Мелони и индийският министър-председател Нарендра Моди, китайският президент Си Дзинпин.