Белгия подписа ли споразумение с Engie или само договореност

PHOTO: premier.be

След продължили повече от 10 месеца преговори, белгийското правителство и френската компания Engie постигнаха споразумение за удължаване с десетилетие живота на двата най-нови ядрени реактора Doel 4 и Tihange 3. Въпросът, който витае и остана някак неразбран е дали е подписано официално споразумение или просто крайъгълен камък, малка стъпка по пътя към финалната права.

"ENGIE и белгийското федерално правителство подписаха споразумение (Heads of Terms and Commencement of LTO Studies Agreement) с оглед на удължаване на експлоатационния живот на ядрените реактори на Doel 4 и Tihange 3 с десет години, което представлява общ производствен капацитет от 2GW. Това принципно споразумение предвижда схема на необходимите екологични и технически проучвания. С това споразумение двете страни потвърждават целта си да направят всичко възможно за рестартиране на ядрените реактори на през ноември 2026 г.", се казва в официалното съобщение на кабинета.

Пресконференцията на премиера и ресорния министър Тине ван дер Стратен в петък вечерта (9 януари) постави повече въпроси, отколкото даде отговори. Единственото сигурно е, че животът на мощностите ще бъде удължен от 2026 година и ще бъде създадена нова компания, която да поеме управлението.

Договореното споразумение, маркира редица мерки, с които ясно да се формулират на ангажиментите на ядрения оператор, допълва Тrends.levif.be. Дотогава всички реактори ще са прекратили дейността си през 2025 г. в съответствие със закона за поетапно прекратяване на ядрената енергетика. Операторът на преносната система Elia беше натоварен от правителството през миналия октомври да разработи необходимите варианти за гарантиране на сигурността на доставките дотогава.

ИМА ЛИ СДЕЛКА?

Всъщност, подписаха ли нещо двете страни, чудеха се от опозиционната партия N-VA. Пред VRT нейният председател Барт Де Вевер заяви, че ако има нещо черно на бяло, то трябва да бъде публикувано от Engie. Макар и с малко закъснение компанията публикува документ, в който витиевато се казва че са разработили рамка за разширяване на реакторите. Французите го определят като писмо за намерение, което „трябва да проправи пътя към пълни споразумения през следващите месеци".

Според правителствен източник на бизнес изданието businessam.be окончателно споразумение най-верояно ще бъде подписано през март, когато излезе окончателната сума колко ще струва погребването на ядреното гориво. Очаква се и съвсем скоро да бъдат дадени повече детайли и конкретика по преговорите, облечени в цифри и срокове.

Министърът на енергетиката Тине Ван дер Стратен се мотивира, че удължаването на живота на мощностите е много сложен процес, но сделката с Engie е повече от декларация за намерение. "Става дума за ангажимент на всички страни да използват всички ресурси, с които разполагат, за да постигнат обща цел".

Въпреки постигнатия напредък, все още не постигнато съгласие по ключовия въпрос колко ще струва на френската компания за погребването на ядрените отпадъци. Според премиера е въпрос на седмици и това да бъде изчистено. Не еднократно от оператора са заявявали, че именно сумата е важният въпрос преди да продължат със сделката.

НЕИЗЧИСТЕНИ СПОРОВЕ

Както наскоро отбелязах в блога си в казуса с компанията-майка на белгийският ядрен оператор Electrabel са замесени милиарди евро, енергийната сигурност и опасност от съдебен процес.

За нуждите по извеждане на двата блока е създадена сметка с бюджет от над 14 млрд. евро, който се захранва както държавата, така и операторът. На всеки три години Комисията за ядрени съоръжения (CNV) прави ревизия и преценява дали според инфлацията е необходимо да се внасят допълнителни пари, така че да не се спъва процесът. Парите основно ще се отиват по две направления – демонтаж и съхранение на ядрените отпадъци.

Белгийските ядрени власти настояват компанията-майка Engie да внесе допълнителни 3,3 милиарда евро. Французите обаче смятат, че искането е неоправдано и не биха внесли допълнително повече от 900 млн. евро, съобщи вестник Het Laatste Nieuws. И по този въпрос споровете предстоят. Очаква се и решението на т.нар. пазарен съд, който е част от Апелативния съд в Брюксел. Това е първият случай, при който Engie не е съгласна с оценката на белгийската комисия.

Другата линия, по която френската компания хвърля гневни стрели по адрес на Брюксел е  въведеният от 1 януари 2023 година Данък върху свръхпечалбата на енергийните компании като част от мерките за справяне с енергийната криза. Според юристите на Engie това е в нарушение на споразуменията с предишните белгийски правителства. Енергийният гигант предупреждава, че може да се обърне към съда, за да оспори както по-високите комисионни, така и Данъка върху свръхпечалбата.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Белгийски реактори чакат съдбата си през 2023 г.