През лятото на следващата година в Белгия ще се проведат парламентарни избори. От сега обаче е видно, че ядрената енергетика и сигурността на доставките са едни от темите, по които ще се спри и ще се привличат гласове.
 |
| Тим Онхена |
За последните близо 2 година един от „горещите картофи“ в коалиционното управление начело с Александър де Кроо е бъдещето на атомните електроцентрали. Правителството стриктно следваше приет през 2003 година закон, според който до 2025 година страната трябва да е спяла всичките седем атомни мощности. Събитията около разразилата се война в Украйна и последвалата газова криза, принуди кабинетът да направи завой и да реши да отложи спирането на двете най-нови АЕЦ - Doel 4 и Tihange 3 първоначално до 2025, а впоследствие след дълги преговори с оператора френската Engie за още един десетгодишен цикъл до 2035 г.
За устремилата се към управлението на страната партия Open VLD и нейният председател Тим Онхена, страната трябва да се върне в енергийното лоно и да продължи да развива ядрената си политика. За тази цел, ако партията му спечели вота, 20-годишният закон за прекратяване на ядрената дейност ще бъде отменен.
Според него ситуацията много се е променила от 2003 година, а и самият закон е „човъркан“ многократно. И така се е стигнало някои от по-старите блокове да работят по-дълго от предвиденото.
„Нуждаем се от ядрена енергетика, от достъпен, чист и сигурен микс. От една страна, трябва драстично да намалим емисиите на CO2, а от друга, търсенето на електроенергия ще нарасне рязко през следващите години. Както от частни лица за термопомпи и електрически автомобили, така и от промишлеността. Ако съберем двата фактора, вижда се, че имаме нужда от ядрена енергия. И така, трябва да махнем закона и да дадем шанс за изграждане нови, малки атомни електроцентрали“, казва депутатът по местното радио 1.
Политиката малки модулни реактори от ново поколение (SMR) отдавна е залегнала в дългосрочната енергийна визия на Белгия. За тяхното развитие настоящото правителство задели 100 млн.евро за разработката на проекти. Наскоро страната се включи в международен консорциум заедно със САЩ, Италия и Румъния в тяхната разработка.
„Намерението е, съвместно с другите страни, да работим по SMR реактори, които са с нова технология за охлаждане, която използва течно олово за разсейване на топлината. Това е иновативно", пояснява за телевизия VRT Петер Батен, генерален директор на центъра за ядрени изследвания SCK CEN в Мол (провинция Антверпен).
Според прогнозите на учените новите централи ще доставят първата енергия между 2040 и 2045 г., в зависимост от това колко бързо консорциумът излезе с завършени демонстрационни реактори. Да се говори в момента за тях би било единствено с цел предизборна реторика.
Що се касае по темата за удължаване живота на АЕЦ Doel 3 и Tihange 2 след 2035 година федералният министър на енергетиката Тине ван дер Стратен смята, че дебатът към момента е абсурден. "Най-малкото, защото на всеки 10 години трябвало да се ревизира дали централите отговарят на изискванията за безопасност. „Такъв дебат е за следващото правителство“, категорична е тя.
В телевизионно интервю министърът избегна темата за допълнителното удължаване живота на двете АЕЦ и по този начин предпочете да се съсредоточи върху постигнатото в момента. А именно, че кабинетът е успял окончателно да се договори с компанията-майка на централите – френската Engie за новия десетгодишен цикъл след 2026 година. За министъра най-важното е, че нямало да струва нищо на данъкоплатеца.
Очаква се документацията да бъде завършена скоро време и най-късно до изборите през юни догодина договорът да мине и през парламента. Запазването на двете атомни електроцентрали отворени с десетилетие има за цел да гарантира, че енергийната сигурност на страната е гарантирана.