Кралят официално каза „стоп“ на газовото находище в Грьонинген

BG/NED

Най-голямото газово находище „Грьонинген“, което се намира в Нидерландия, спира официално да функционира със закон. Документът беше подписан от крал Вилем-Александър, съобщиха от сайта на правителството.

Picture: www.rtl.nl

Решението за спирането на газовото находище беше взето от подалия оставка кабинет на Марк Рюте през миналата година. На практика находището не функционираше през изминалата 2023 година с изключение на няколко мразовити дни около Коледа. Такова беше и намерението на кабинета – да остане като резервен вариант в пиковите часове по време на празничните дни. 

След като коледните празници отминаха, изпомпването на газ отново бе преустановено – за радост на местните, които очакват от години денят 19 април, в който виждат извеждането от експлоатация с решение в Държавен вестник.

За да отбележи краят на една шест десетилетна история, лично държавният секретар на Кралството Ханс Вийлбриф посети Грьонинген, за да поговори с местните.

„Най-накрая имате сигурността, която искахте. След толкова много години усилия от ваша страна, затварянето вече е факт. Ето, че спазихме поетия ангажимент и си удържахме на думата. Кранчето вече е затворено. И ще остане затворено – завинаги. Това не означава, че всички проблеми са решени, но източникът вече го няма“, казва той.

И е напълно честен с хората. На практика работите по затварянето ще продължат с години. Земетресенията също няма да спрат отведнъж.

Какво предстои?

Газовото находище има 337 кладенеца, разпръснати на 24 места. От 1959 г. те се експлоатират от нидерландската компания HMA- собственост на петролните и газови гиганти Shell и ExxonMobil. Затварянето на кладенците е дълга и сложна процедура, разказва телевизия RTL.

С решението на кабинета от 2023 година, някои от кладенците спират дейност, но 8 остават в режим на готовност – до подписването на закона, което вече е факт и те ще „изгасят светлините“.

 

Експерти разказват пред телевизията, че оттук насетне започва тежката работа пред НМА по демонтажа и почистването на инсталациите. Визуално може да се определи в 4 фази.

Инсталациите ще бъдат изключени от системата, която транспортира газа. След това ще бъде поставена метална тапа в долната част на кладенеца на дълбочина 2500 метра. Ще бъде инжектиран циментов разтвор – първо на дълбочина 400 метра, а след три месеца престой и на дълбочина 60 метра. Върху циментовата основа ще бъде поставена стоманен конструкция. А най-горните слоеве от отвора на кладенеца ще бъдат запълнени с пръст и затревени, за да се използват като тревни площи за свободно пасящи крави.

Спирането на добива на газ ще доведе до допълнителна работа и трафик. Ще бъде предизвикан и доста шум особено при фрезоването на триметровата яма, която се намира точно под повърхността. И когато газът се запали, може да се види изключително голям пламък, предупреждава местните главният секретар.

Спирането на добива на газ е "решаваща стъпка" към повече безопасност и сигурност. Това обаче не го прави безопасно в Грьонинген, казва и говорителят на Държавния надзор на мините (SodM).

Picture: www.nu.nl

13 000 къщи все още са застрашени и трябва да бъдат укрепени. Това наистина е необходимо, защото ще има земетресения и слягане още дълго време.

Хиляди домакинства за миг отново се наложи да преживеят ужаса от спомените по земетресенията, след като местен съдия реши, че хранилището не трябва да спира още една зима. Според издаденото решение, максимално количество газ при дневни температури от минус 6,5 градуса по Целзий нямало да има кой знае какво значително въздействие върху почвата и да предизвика нови земетресения. За щастие до сериозни трусове не се стигна и хората продължиха да мислят по укрепителните дейности. Те обаче вървят бавно. Крайният срок за завършване на ремонтите се очаква през 2028 година. Много от хората с най-сериозно пострадали жилища са настанени във временни домове. 

Бавните ремонти и последвалата политическа криза в страната заради липсата на редовен кабинет, дават основания на потърпевшите да смятат, че ще отнеме по-дълго време от очакваното докато се върнат в имотите си.

Новото „бижу“ на Гронинген

Паралелно страната усилено работи по нови проекти, които да компенсират спрените газови количества от „Грьонинген“. Плановете са на негово място да бъде построено голямо производствено съоръжение в Северно море, за да преобразува вятърната енергия във водород. Капацитетът за електролиза е 500 MW за производство на зелен водород и се очаква да започне да функционира през 2031 г., съобщи Министерството на икономиката и енергетиката.

Новата водородна централа ще бъде свързана с офшорна вятърна ферма край бреговете на северната провинция, където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.

Ресорният икономически министър в оставка Роб Джетън сподели в серия от интервюта, че местните власти, жители и бизнес приемали с ентусиазъм новия голям проект. За тях реализацията на централата е „ценен опит с внедряването на новите технологии, които ще играят все по-голяма роля в енергийната система на бъдещето“.

Новата централа ще бъде свързана с офшорната водородна транспортна мрежа на Gasunie и с тази на сушата. По нея ще се пренасят големи количества водород на брега и ще бъде свързана с водородната мрежа на сушата.

За икономическото министерство и неговите експерти това е ново и голямо предизвикателство. Преди да се пристъпи към изпълнението, в района ще бъде изграден мини модел с капацитет на електролиза 50-10 MW. Там ще бъдат тествани системите и отстранявани дефектите. През миналата година трябваше да стане ясна и точната локация на тази централа, но премиерът Марк Рюте изненадващо хвърли оставка след неразбирателство с коалиционните партньори и този проект остана да се решава в един бъдещ период от неговите „наследници“ в кабинета.

За премиерът в оставка "водородът е абсолютно решаващ стълб на холандския енергиен преход" по повод зелените инвестиции на страната. Според него той е незаменима част от бъдещите енергийни доставки без изкопаеми горива.

Без стрес за страната

Затварянето на находището по никакъв начин няма да се отрази както на цената, така и на газовото потребление на страната. Стресова ситуация не се предвижда, защото производството е разумно намалено през последните 10 години, коментира през изминалата година за белгийското Business AM Radio Мониек Де Йонг, постдокторантски изследовател по енергийна политика в университета в Гент.

"Заради затварянето на най-голямото газово находище в Европа ще се произвежда по-малко газ. Но има много други газови находища в Северно море, където производството продължава да се случва“, казва той.

 Де Йонг не вижда стресова ситуация за пазара, защото планираното затваряне е подготвяно от преди 10 години и оттогава непрекъснато се търсят други алтернативни находища, които да компенсират количествата от Грьонинген. В него все още има около 450 милиарда кубически метра природен газ, достатъчно да снабди цяла Европа за една година. 

ПЕЧЕЛИВШИЯТ/ТЕ

Попитан кой всъщност печели от затварянето Мониек Де Йонг смята, че големият печеливш се казва LNG и неговите производители. Америка и Катар също могат да се възползват от ситуацията на пазара „Америка и Катар ще се възползват от това и ще изнасят повече за Нидерландия".

По отношение на приходите специалистът посочва, че за последните 60 години в нидерландската хазна от газовите хранилища са влезли 430 милиарда евро от газ. С годините делът се е свил драстично, за да стигне до 2,6 милиарда евро през миналата година. „Това, разбира се, е все още голяма сума, но това е около 0,3% от бюджета и вече няма има огромна възвръщаемост“, казва Де Йонг.

Нидерландия има количества газ, които са нагнетени на различни места – сред тях големите подземни газохранилища в Bergermeer, Norg и Grijpskerk. Преди войната в Украйна страната си набавя между 30-40%  от Русия през 2021 година. След като руските доставки спряха, Азербайджан и Алжир започнаха да доставят повече газ, но не достатъчно, за да компенсират недостига. Норвегия също увеличи производството, но и тя не може да го увеличи повече.

През 2024 г. Европа ще бъде много зависима от третия източник: втечнен газ (LNG). Добрата новина е, че много страни, които произвеждат втечнен природен газ, са увеличили износа си. Така че има много повече на световния пазар. 

Нова опасност

Междувременно от Института за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA) обявиха, че до 2026 година в Европа ще заработят 13 LNG терминала.

Ударното строителство, според техен анализ, крие друг риск за страните на Стария континент – „да изпаднат в нова зависимост“ ( подобна на руската, б.а), поради високия внос на втечнен природен газ от САЩ. 

" Европа трябва да се поучи от миналите си грешки и да избегне прекалената зависимост от САЩ, която е доставила почти половината от вноса на втечнен природен газ през миналата година", смятат от IEEFA.

Европа строи терминали, но същевременно е намалила търсенето на газ с 20% след началото на войната. В резултат на това, то е спаднало до най-ниското ниво от 10 години. За негативните резултати са допринесли занижените количества използвано синьо гориво във водещи икономики като Германия, Италия и Великобритания в частност допринесе за спада.

Изследователите на института очакват търсенето на втечнен природен газ (LNG) да достигне своя връх през следващата година отчасти благодарение на използването на възобновяеми енергийни източници.

De sluiting van het Groningenveld gaat per 19 april 2024 definitief in. Woensdag 17 april 2024 heeft de Koning de wet ondertekend en vandaag is deze gepubliceerd in de Staatscourant. Hiermee komt de gaswinning definitief ten einde.

Staatssecretaris Hans Vijlbrief staat hier vrijdag 19 april 2024 met Groningers bij stil op de plek waar zo’n 65 jaar geleden voor het eerst Gronings gas werd gevonden. / www.rijksoverheid.nl