През изминалата година над 7% от потреблението на газ в Белгия е дошло от Русия. Става дума за внесен през ключовото пристанище Зеебрюге втечнен природен газ, който е транзитиран по мрежата на обществения оператор „Флуксис“.
Резултатът става виден, след като Федералната публична служба (FPS) „Икономика“ прави дежурния си годишен преглед. В доклада изрично е посочено, въпреки че руски газ не минава по европейските тръбопроводи, чрез ключовия белгийски порт от 2021 година – преди руската инвазия в Украйна, потреблението на LNG на белгийския пазар се е увеличило значително.
Терминалът "Зеебрюге"
Кранчето е по-отворено от всякога за LNG, който идва тук чрез кораби от северната част на Русия“, пише в обзорна статия авторитетният ежедневник „Де Тейд“ (De Tijd).
От целия газ, консумиран или съхраняван от Белгия миналата година, рекордните 11,9 тераватчаса са дошли от танкери, превозващи руски втечнен природен газ. Заедно те представляват 7,6% от потреблението на газ в Белгия. По този начин зависимостта на Белгия от руския газ отново се увеличи, след като през 2022 г. само 5,6% от консумирания тук газ произхожда от Русия.
Цифрите са поразителни, защото федералното правителство винаги е подчертавало, че терминалът за втечнен природен газ на Fluxys в Зеебрюге функционира главно като център за транзит на руски втечнен природен газ към Далечния изток, но също така служи за снабдяване на съседни страни като Германия чрез белгийската тръбопроводна мрежа.
Откакто Кремъл спря кранчето на газ за Европа в навечерието на нахлуването в Украйна, Белгия се превърна повече от всякога в транзитна страна, която да осигури на Холандия и особено на Германия алтернативни доставки. Независимо от това, все по-голяма част от руския втечнен природен газ също се озовава в ръцете на домакинствата и бизнеса в самата Белгия, коментира медията.
 |
| Графика: Белгийско потребление на газ от руски произход |
По този начин Белгия следва общата тенденция в Европа. Докато кранчето на тръбопроводите към Европа се затваряше все повече и повече, за да навреди на европейските страни, Русия изпрати повече газ с кораби до европейските пристанища, за да се възползва от по-високите цени. Европейският внос на руски втечнен природен газ се увеличава систематично след избухването на войната, заедно с огромния внос на втечнен природен газ от САЩ, наред с други.
След много колебания поради опасения за сигурността на доставките, държавите-членки на Европейския съюз решиха да наложат първа санкция срещу руското LNG. От март догодина корабите от Русия ще имат право да разтоварват товарите си от втечнен природен газ само в европейски пристанища, докато претоварването и транзитът към страни извън Европа ще бъдат ограничени.
Идеята е, че тромавите танкери ледоразбивачи от Русия ще трябва да плават по-далеч, например до турските пристанища, преди да могат да прехвърлят втечнения си газ на по-бързи редовни танкери в Азия. По този начин Европа се надява да затрудни търговията с руски газ и да постави гаечен ключ в работата по финансирането на руската военна машина.
През 2015 г. белгийският оператор на газовата мрежа подписа договор на стойност 1 милиард евро с руската енергийна компания Yamal LNG, която придоби права за 20 години да разтоварва танкерите си в Зеебрюге и да прехвърли LNG на кораби, главно в Азия. За да отговори на това руско търсене, в края на 2019 г. Fluxys пусна в експлоатация пети „резервоар“ за съхранение от 180 000 кубически метра в Зеебрюге. Заради санкциите важният руски договор сега е застрашен от прекратяване.
Ще доведат ли санкциите до по-голям внос на руски втечнен природен газ?
Въпросът е дали забраната за така наречените трансбордирания в
европейските пристанища няма да има обратен ефект. Възможно е
руските играчи да
доставят повече LNG на клиентите в Европа. Или газът, след като е изчезнал в
„непроследимия котел на европейската мрежа“, все още
може да бъде транспортиран до Азия по различен маршрут?
Ако транзитът през Зеебрюге е в застой и Yamal LNG избере вместо това да изпраща повече газ към белгийската мрежа, резултатът може да бъде, че домакинствата и предприятията тук ще използват повече руски газ. Тази еволюция би била в противоречие със заявената амбиция на Европейския съюз да стане напълно независим от изкопаемите горива от Русия до 2027 г.,прогнозира „Де Тейд“.