Българи, румънци и поляци са сред най-голямата численост на трудови мигранти в Нидерландия, сочи направено проучване по повод намерението на новия кабинет „Схооф“ да ограничи пристигането на още мигранти.
 |
| Снимка: Личен архив |
В момента според статистическата служба на страната работят 850 000 души най-вече от източноевропейските страни. Очакванията са при сегашната икономическа ситуация в страните от бившия социалистически блок броят на трудовите мигранти да достигне до 1,2 млн. до 2030 година.
Кабинетът иска да намали техният брой, но това е невъзможно с оглед на отворените граници и свободното придвижване в рамките на ЕС, коментира икономическият онлайн бизнес сайт Ню Ен Ел.
Трудовите мигранти са най-многобройни в селското стопанство, градинарството, дистрибуторските центрове, строителството, логистиката, хранително-вкусовата промишленост и металургичния сектор. Повечето източноевропейци са директно наети от местни фирми, а една по-малка част чрез агенция по заетостта или чрез HR агенции, които оперират локално в съответните страни.
Икономисти следят с интерес амбициите на кабинета където трудовата миграция е заложена в управленската програма на новата коалиция. Засега е само намерения, няма конкретни стъпки, нито обявено с какъв процент ще се намали броят на идващите да търсят препитания.
Трудовият икономист Ардян Хейма от SEO Economic Research е на мнение, че трудовите мигранти са в полза на икономиката. "Ако една компания в селското стопанство иска да разшири пазарите и продукцията си то, тя има нужда от работници мигранти. Ситуацията е такава, че бизнесът няма алтернативи, ако иска да се бори с недостига на кадри.
Много сектори са изправени пред недостиг на персонал и посочват, че не могат да се справят без работници мигранти. В момента има 400 000 свободни работни места и се очаква това да остане така през следващите години.
Хейма също посочва, че не е реалистично да се спре притокът на мигранти от Източна Европа. „В основата на Европейския съюз е свободно движение на хора. А и ние се нуждаем от много работна ръка дори извън Европа. Това се отнася главно за високообразован персонал. Много технологични компании се възползват от това".
През последните години делът на трудовите мигранти извън Европейското икономическо пространство (ЕИП) също бележи ръст главно от Индия и Сирия. След избухване на военния конфликт в Украйна много руснаци и украинци са предпочели Нидерландия за работа и нов живот.
Франк ван Гул, директор на агенцията за заетост на работници от Източна Европа - OTTO Work Force. Според него, ако нещо ще се променя трябва да е в посока по-добра регулация по отношение на фалшивите агенции“ Те довеждат хора тук, за да ги експлоатират не да им дават добри условия за работа. От тези трябва да се отървем“, призовава той.
Намеренията на кабинета да ограничи броя на трудовите мигранти някак не звучи оптимистично за София и Букурещ, които очакват отпадане на сухопътен Шенген. Засега официална позиция от нидерландското правителство няма. Последната такава е от бившия премиер и настоящ шеф на НАТО Марк Рюте, който след десетилетие на поста и упорстване призна, че България е готова и е покрила Шенгенските критерии. „България постигна видим напредък по критериите за присъединяване към Шенгенското пространство. И Нидерландия трябва да отчете това, Така че трябва да бъдем справедливи“, казва той по време на среща на върха в Брюксел в края на миналата година. Засега неговият наследник Дик Схоф така и не е коментирал въпроса.
Все още няма категорична позиция и от австрийците, които също блокират приемането на двете страни. Служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков коментира пред БНТ, че по време на последното заседание на министрите от вътрешните работи на страните от ЕС, че България и Румъния са получили една изключително сериозна подкрепа. Той е разговарял с австрийския си колега, но към настоящия момент не е получил категорична тяхна позиция.