Лекари и учени в Нидерландия искат забрана за смартфони в ранна възраст

Под обща петиция до нидерландското правителство се обединиха близо 2000 лекари, учени и други експерти за забрана да се носят смартфони в ранна детска възраст. Според тях умните телефони трябва да се разрешат след 14-годишна възраст, а да използват социални медии – след навършени 16 години.

Picture: A child with a smartphone in the woods./ Аудиовизуална пресслужба на ЕК

Социалното недоволство срещу тези технологии набира все по-голяма сила в страната и е прераснало в специална платформа Smartphonevrij Opgroeien -  родителска инициатива, която се застъпва за това децата да растат без смартфони и алгоритми възможно най-дълго.

В писмо  до правителството експерти и родители пишат, че са загрижени за негативните последици, които смартфонът може да има върху психичното здраве на младите хора.

Сред подписалите има психолог на развитието, професор по медицина и председателят на Нидерландската организация за научни изследвания (NWO) Марсел Леви. И още стотици общопрактикуващи лекари, които са дали одобрение на  писмото.

Инициативата на Smartphonevrij Opgroeien става все по-видима през последните месеци, след като родители на 30 000 деца вече се изказаха чрез организацията в полза на пакт за родителите, който също изисква нов стандарт за използване на смартфони. Експертите вече са съгласни. Те изразяват загрижеността си относно физическите и психическите последици от многото часове, които младите хора прекарват средно на телефоните си.

Според проучвания прекаленото застояване пред екрана на телефона не само увеличава риска от късогледство, но е за сметка на физическата активност и може да причини проблеми със съня.

Ефектите на смартфоните и социалните медии върху развитието на децата са предмет на дискусия от известно време. В Нидерландия това доведе до забрана за използването на телефони в началните и средните училища.

RTE планира строеж на завод за подводни кабели за 10 млрд.евро

10 милиарда евро планирана инвестиция на френския електропреносен оператор RTE стои блокирана заради очаквано решение на правителството, съобщават в свои материали Les Echos и BFMTV  с препечатки в белгийската преса. За случая е потърсена за коментар компанията, която не е отрекла, че се чака държавен указ.

Снимка - личен архив

Проектът е изграждане на гигантски завод за подводни кабели, с които да се свържат с мрежата бъдещите офшорни вятърни паркове. Държавната компания вече е изпратила покани към специализирани в областта фирми, за да проучи дали има интерес да участват в поръчката.

Електропреносният оператор е заявил пред медиите, че плановете са да пусне в експлоатация завода най-късно до 2035 г. Срокът, според RTE изглеждал дълъг, но всъщност нямало никакво време. При един очакван положителен отговор от държавата, ще се започне с търсене на подходящ терен и да се стартира мащабно проучване за необходимите количества кабели, които ще са нужни с оглед на многогодишната стратегия на Франция във вятърния сектор.

От RTE са си набелязали терени на четири пристанища, за които все още предпочитали да не назовават местоположението. Компанията само разкрива, че ще бъде място за навлизане на огромни кораби, способни да пренасят тонове кабели в открито море.

Повече подробности не искали да изнасят докато не излезе очакван указ за енергийната стратегия на Франция в периода до 2035 г. Документът е внесен за разглеждане в парламента и гласуването трябва да мине до средата на юни. Един от текстовете гласи, че с изменението се отхвърля намерението на държавата да се откаже от атомната енергетика. Следващите години ще бъдат изградени  6 нови реактора EPR2 и вятърни ферми в морето.

Европа пред климатичен вододел в надпреварата за декарбонизация

Европейският съюз е на път да постигне заложените климатични цели до 2030 година, заявиха на съвместна пресконференция трима еврокомисари Тереса Рибера (конкурентоспособност), Вопке Хукстра( климатични въпроси), Дан Йоргенсен (енергетика и жилища). Заедно те направиха кратки равносметки за постигнатите резултати по отношение на националните планове за климат и енергетика.

Тереса Рибера, Вопке Хукстра, Дан Йоргенсен. Снимка: Пресслужба на ЕК

В изложения пред медиите дипломатите заявиха, че Европа е направила съществена крачка по отношение на климата в сравнение 1990 г., която се взима за базова съпоставителна линия. За тези повече от три десетилетия Европа е редуцирала с 37% изхвърляните емисии в атмосферата. Само за последната година е постигнато 8% намаление от страна на бита и индустриалците. Линията показва, че ЕС е в състояние да постигне начертаните цели поне 54% спад на емисиите до 2030 година, уверен е климатичният еврокомисар Вопке Хукстра, който с идването си на поста във втория мандат на Комисията „Фон дер Лайен“ през есента на 2024 заяви, че сваля летвата от 2050 на 2040 г. Крайната цел е до тогава всички държави членки да се поздравят с пълна декарбонизация на икономиките.

За Брюксел няма време за чакане, затова ударно променя регламенти, опростява регулации, дава уверения за стабилност и предвидимост на инвеститори и индустрии. Защото както казва еврокомисарят Рибера, отлагането на целите води до нарастване на „цената на бездействието“.

Само за последните няколко лета различни части на Европа бяха засегнати от наводнения, земетресения, суши, за които страните уж бяха подготвени, но отново се оказаха в капана на природата. Сумарно климатичните бедствия за периода 2021-2023 са стрували 163 млрд. евро на европейския бюджет. За да не се допуска тази сума да набъбва още през следващите години, нужни са инвестиции в областта на климата.

Вопке Хукстра внася малко рационален и не толкова емоционален  поглед, че е хубаво да види постиженията на хартия, но пътят е дълъг и нужна още подкрепа и средства за чисти технологии,  улавяне на въглероден диоксид чрез земеделски методи, електрификация, модернизиране на мрежата и уменията, необходими за подкрепа на неутрална по отношение на климата икономика. „Това означава справяне с енергийната бедност и гарантиране на справедлив преход — особено след въвеждането на новата схема за търговия с емисии за автомобилния транспорт и сградите (ETS2)“, казва с примери той и апелира, че Европа трябва да продължи, защото има още много работа за вършене. Това го знае най-добре неговата родна Нидерландия, която разкъсвана от политическа трансформация, административни неуредици, искания за предвидима бизнес среда от страна на индустриите – най-вероятно няма да успее да покрие целите, за които мечтае и говори нейният еврокомисар

Щафетата на климатичните постижения отбелязва и Дан Йоргенсен, който с позитивната си оценка някак да не направи и комплимент на стоящия редом до него колега Вопке Хукстра, който заемаше поста на енергиен комисар в първия кабинет на Урсула фон дер Лайен. „Движим се в правилната посока и ако сравним с последната оценка от 2023 г., всъщност е доста впечатляващо колко бързо вървим“. 

И както се казва винаги има едно „но“. Но енергийната ефективност не задоволява Йоргенсен и трябвало да се направи повече от страните. Цифрите също говорят в тази посока – Целта е постигане на енергийна ефективност от 11.7% през 2030 г. В момента „общите колективни усилия на страните“ възлизат на 8,1%. Така че усилията трябвало да бъдат в посока на комплексни мерки между ново и старо законодателство, нови насоки в националните климатични планове и отново поглед към прословутата електрификация. За последното, ако все още имаше мастило сигурно вече в 3Е News да сме изчерпали 3 танкера в материали как ни куцат инвестициите в мрежата на Западните Балкани.

Още по темата:

• Македонският срив показа колко уязвима е мрежата на Западните Балкани
• ЕС дава 1,7 млрд.евро на Северна Македония за чиста енергия
• Бюджет 2025 г. на ЕС с фокус към екологичния преход и Западните Балкани

Не че  в далеч по-уредени земи, където обикновено се вглеждаме и цъкаме с език“, нямат същите неволи по отношение на липсата за капацитет по мрежата, което води до блокирани инвестиции, поставени цели, а оттам и неизпълнение на заложени правителствени програми. Все неща, които не искат да чуват Рибера, Йоргенсен и Хукстра. Но колкото и да не му се иска – данните на хартия са едно, а родната му Нидерландия показва точно обратното.

Ниската земя е нагледен пример за всички от блока как хаосът от нерешени въпроси в климатичната политика на премиера Дик Схоф, завещани от Марк Рюте – спъват целите на енергоемката индустрия. 

Не за първи път, сигурно и не за последен съм давал за пример, какво искат мениджърите – свободна мрежа, предвидима регулация, опростени процедури и условия за правене на бизнес. А те обещават инвестиции, климатични резултати и по-светло и спокойно бъдеще за премиери, министри, евродепутати и най-вече за Вопке Хукстра.

Не само Нидерландия, а всички в Блока очакват това от Урсула фон дер Лайен, която дойде на власт за втори път на най-високия пиедестал на ЕК с обещанието за по-прости правила за бизнеса, което да не спъва пътя към по-конкурентни позиции на европейското производство в сравнение със САЩ и Китай.    

ЕК създава Център за сигурност на инфраструктурата в Черно море

Черно море е ключова врата за Европа между Южен Кавказ, Централна Азия и Средиземноморието. „Портите на Балканите“ е от стратегическо значение за Европа да бъде геополитически стабилно с оглед на международната търговия и енергийната сигурност. Няма да е пресилено, ако кажем, че за Европейската комисия колкото са важни Ротердам и Антверпен, толкова е важно да бъде подсигурено пространството по източния фронт между Румъния и Турция през ключовите портове Варна и Бургас. А разразилата се война в Украйна и възникналата нестабилност, накараха Брюксел да се замисли за своя стратегия и  координиран отговор.

Агресията на Кремъл  доведе нивото на регионална и световна сигурност до най-ниската му точка от Студената война насам, което засили неотложността на ролята и подкрепата на ЕС в региона“, посочват от Еврокомисята по времена пресконференция, на която очертаха основните стълбове на новата стратегия.

В мотивите за изготвянето на документа е посочено, че ролята и отговорността на ЕС в Черноморския регион се увеличават- особено със започването на преговори за присъединяване с Украйна, Молдова и Грузия (ако страната се върне на проевропейския курс. Нужен е дълготраен координиран подход със стратегическия европейски партньор Турция и задълбочаване на отношенията с Армения и Азербайджан. В тази сложна геополитическа обстановка ЕС предлага нова стратегия за стабилен и сигурен Черноморски регион.

Още по темата в специалните кореспонденции за 3E News: 

• ЕС подготвя Пакт за управление на океаните
•  ЕС разработва стриктни мерки за пластмасовите пелети
• Недостиг на вода засяга ежегодно 30% от европейците

От разпространен до медиите документ под формата на ключови въпроси и отговори става ясно, че бъдещото сътрудничество с Черноморския регион е структурирано в три стълба: Повишаване на сигурността, стабилността и устойчивостта; насърчаване на устойчивия растеж и просперитет; насърчаване на опазването на околната среда, устойчивостта и подготвеността във връзка с изменението на климата, и гражданска защита. Само да отбележим, че по последната точка вече преди месеци се зае и излезе с позиция Европарламента за опазване на моретата и океаните.

Picture: Аудиовизуална служба на ЕК.

В плановете на Брюксел е създаване на Черноморски център за сигурност, който ще защитава критичната морска инфраструктура и морската среда. С него ще се засили регионалното сътрудничество между страните в областта на разминирането и опазване на околната среда и морската безопасност.

Заложено е също създаване на специална програма за свързаност, приведена в съответствие с разширените трансевропейски мрежи. Тя ще доразвива изградените вече транспортни, енергийни и цифрови мрежи, за да се използва потенциалът на Черноморския регион. 

„Ще се работи в тясно сътрудничество с нашите съседи за насърчаване на сигурността и стабилността в региона. Заедно можем да изградим по-силно и по-проспериращо бъдеще за всички", отбелязва по повод новия документ председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Документът има и друга амбициозна задача – да бъде мост за постигане на по-голямата стратегическа цел, заложена в програмата на комисията „Фон дер Лайен 2“ - присъединяването на страните от Западните Балкани към европейския пазар.  В този контекст стратегията ще насърчава интелигентните, чисти и сигурни връзки в цифровия, енергийния и транспортния сектор и укрепва системите за здравеопазване, образование и научни изследвания по целия свят. Това е предложение на ЕС към държавите партньори в тази част на Европа.

Климат – преход - сигурност

За критиците от екологичните организации също е даден отговор на въпроса какво ще бъде направено по отношение на устойчивостта на околната среда и климата?

Черноморският регион е много уязвим от изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда. Въздействието на изменението на климата е по-силно в Черноморския регион, отколкото в останалата част на Европа. Морските отпадъци са почти два пъти по-високи, отколкото в Средиземно море. За много замърсители наблюдаваните концентрации надвишават праговете на токсичност. В морската среда влошаването на състоянието на околната среда се засилва допълнително от действията на Русия във войната ѝ срещу Украйна. Ето защо действията по отношение на устойчивостта на околната среда и климата са много важни.

Предвиждат се няколко мерки за справяне с предизвикателствата в областта на околната среда и климата. Те включват оценка и справяне с екологичните щети за Черно море, произтичащи от агресивната война на Русия, по-интензивно научно сътрудничество, мониторинг на околната среда и управление на данни, идентифициране и улесняване на проекти за повишаване на устойчивостта на околната среда, водите и изменението на климата. Регионалното сътрудничество и управление в областта на околната среда също ще бъдат доразвити, включително чрез засилване на ролята на гражданското общество и насърчаване на диалога с органите от частния сектор.

Синята икономика на ЕС

ЕС ще работи с черноморските държави и други партньори за подобряване на готовността за предвиждане, предотвратяване, управление и реагиране на рисковете, свързани с изменението на климата, както и на други рискове от околната среда и бедствия, пред които са изправени крайбрежните райони. Това ще се основава на политиките на черноморските държави за адаптиране към изменението на климата и ще се основава на най-добрите практики на ЕС. Специален акцент ще бъде поставен върху сътрудничеството с местните органи, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни на място, включително младежта.

След като документът на Европейската комисия видя бял свят, следващата стъпка е и върховният представител и екипът на Фон дер Лайен да предложат специална министерска среща на ЕС с държавите партньори за постигане на напредък в сътрудничеството в рамките на стратегическия подход на ЕС.

Към вече заложеното от Европейската комисия ще бъдат включени и предложенията на техните колеги от Европейския парламент по темата за морската и сигурност. Припомням, че през пролетта евродепутатите обявиха, че специален Пакт под формата на регулаторна рамка ще решава най-наболелите проблеми на водните ресурси като свръхексплоатацията, регулацията на рибните ресурси, климатичното изменение, незаконни търговски дейности, геополитическа обстановка. Част от тези приоритети попадат под фокуса на т.нар. „Синя икономика“ на ЕС.

В началото април Парламентът и Комисията постигнаха съгласие и по друга мярка, която да предотвратява загубата на пластмасови пелети в околната среда - не по-малък проблем за биолози, океанолози и всички специалисти, свързани с опазването на морската шир. След окончателното приемане и на този регламент ще се разработят ясни мерки, които ще бъдат включени в цялостен план на Брюксел План за управление на риска.

Нуждата от инвестиции надуват газовите сметки за бита в Нидерландия

Сметките за газ на нидерландските домакинства ще скочат с 50% от следващата година заради скок в транспортните разходи. Това означава, че спрямо тазгодишните фактури абонатите ще плащат на месец средно с около 20 евро.

Както в повечето европейски страни национален регулатор определя каква да бъде тарифата за определената година. Мотивът на Нидерландския орган за потребители и пазари (ACM) за скока се базира на това, че според прогнози през 2026 г. бизнесът, индустрията и домакинствата ще намалят потреблението на газ с 12%. 

Същевременно за покриване на инвестиционните цели трябва от някъде да идват средства. Затова, част от разходите националния газопреносен оператор Gasunie ги прехвърля на мрежовите оператори, а те на плещите на домакинствата. По този начин част от планираните инвестиционните дейности като разширение на мрежата и нови зелени проекти набират капитал.

По този начин с помощта на домакинствата националната газопреносна компания ще изгради азотен завод в Грьонинген. Инсталацията ще произвежда газ, подходящ за нуждите на бита. Заводът е отдавна планиран по времето на предишния кабинет на Марк Рюте и на него ще се разчита, за да компенсира затварянето на най-голямото газово находище в района. Припомням, че „Грьонинген“ бе окончателно спрян през 2024 г. след повече от шест десетилетия експлоатация.

По данни на националната статистика размерът на сметката за енергия варира значително. Това се дължи главно на числеността на домакинството, големината на къщата. При семейства с двама или повече членове в комбинация със стара къща, захранвана с газ, сметката за газ може да набъбне средно до над 3500 евро на година.

Подобен модел за набиране на нужните инвестици в дългосрочни проекти може да се види и в съседна Белгия. Наскоро националният електропреносен оператор "Елиа" обяви, че са изграждане на нови вятърни мощности в Северно море ще са необходими най-малко 3 млрд.евро. Част от сумата ще бъде набрана през фактурите на домакинствата за такса пренос на електроенергия и други данъци, определени от държавния регулатор Creg.

Френските ВЕЦ - ключ към стабилност или пропускан шанс

Водноелектрическите централи са вторият по големина източник на енергия във Франция след АЕЦ. Години наред този ресурс остава на заден план в инвестиционната програма на няколко правителства, отбелязва в обзорен репортаж френската телевизия Би Еф Ем, цитирана в пресата на съседна Белгия.

Снимка: edfme.com

Производството на ток от ВЕЦ страда от липса на частни инвестиции и е обект на критика от страна на Европейската комисия от доста време насам заради монопола на държавата, отбелязва медията. В допълнение на казаното в репортажа в средата на май излиза доклад на депутати, в който се отбелязва, че този трябва да се обърне по-сериозно внимание на този ресурс. 

„Водноелектрическият парк не само допринася за производството на енергия, но е и важен инструмент за гъвкавост за френската и европейската електрическа система, благодарение на капацитета за съхранение на язовирите, отбелязват Мари-Ноел Батистел и Филип Боло.

По данни, разпространени от депутатите, през 2024 година 13,92% от микса на страната се пада на тока от язовирите или 74,7 тераватчаса . Този воден парк далеч отстъпва пред ВЕИ арсенала на страната от слънце и вятър генерирал с дял от 50,47%.

Според доклада има 340 концесии за ВЕЦ-ве. 70% от тях се падат на повторно одържавената EDF, Compagnie Nationale du Rhône (CNR, 25 %) и Société hydroélectrique du Midi (SHEM, 3 %). От общия брой едва 70 са със частници

„Поради липсата на политическа далновидност и стабилна дългосрочна стратегия за бъдещето на концесиите, операторите не могат да правят инвестиции. Страната е затънала повече от 20 години в спор с Европейската комисия заради монопол и господстващото положение на повторно одържавната EDF и това трябва да спре", казват доклада си депутатите.

Пропускан шанс за стабилност

Водноелектрическите централи са ключов стълб, който поддържа енергийната стабилност на Франция още от 70-те години на миналия ве. Те са ценен инструмент за осигуряване баланса в мрежата. В тази връзка, макар и поставени под угрозата на недофинансиране и политическа забрава, за сектора няма съмнение, че на тях ще се разчита за намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата. „Макар и стари те имат огромен потенциал за развитие, който с нужните модернизации и инвестиции може да се увеличи техният потенциал“, пък пише в друг идентичен доклад от пролетта на 2023 г.

Съоръженията произвеждат средно по 60 тераватчаса годишно. С инвестиции може да се увеличи производството им на енергия с 20% или 12 тераватчаса, казват от сдружението France Hydro Electricité,което обединява операторите на 720 структури в цялата страна. Те напомнят едно старо обещание, че до 2028 г. Франция ще увеличи 5% повече водноелектрическа енергия в микса или 3-4 Twh. На трупчета седи и един проектозакон за многогодишното енергийно програмиране.

При едни солидни инвестиции в парка ще намалее използването на изкопаеми горива, въглища и газ, които Франция все още използва по време на пиковото потребление, смятат още от France Hydro Electricité.

Франция едва някога ще забрави историческото засушаване, което обхвана Западна Европа през 2022 г. и лиши от ценна енергия целия регион около Бенелюкс. Мрежовият оператор на страната RTE като поглежда назад за изминатите перипетии, определя периодът като „специален епизод в най-новата история на френското електричество“.

Франция беше изправена пред безпрецедентна криза подобна на петролните трусове от 70-те години на миналия век". Потреблението на електроенергия отчете спад с 1.7% спрямо 2021 г. - от 467 TWh на 459 TWh.  Всички сектори на икономиката свиха потреблението, а домакинствата бяха принудени да изключат копчетата на електроуредите след масираните кампании на правителството за икономии. Страната бе принудена да търси помощ от своите съседи Белгия и Германия. Кризата във френската енергетика продължи повече от година. Едва в последните дни на 2023 година електропреносният оператор си пое глътка въздух и се похвали, че си е върнал короната на енергиен износител.

Нова междусистемна връзка ще подсилва мрежите на Франция и Испания

Испания и Франция поставиха началото по изграждане на нова междусистема свързаност, с която ще се увеличи с близо 80% капацитета за обмен на електроенергия до 5 000 MW, което се равнява на потреблението на 5 милиона домакинства. Проектът идва точно в период когато двете страни бяха засегнати от масови спирания на електрозахранването. Очаква се по план проектът да бъде завършен през 2028 г.

Снимка: личен архив

На символична церемония председателят на УС на френския електропреносен оператор RTE Ксавие Пиехачик и неговия колега Роберто Гарсия Мерино от Red Eléctrica заявиха, че от двете страни паралелно е започнало изграждането на конверторни станции. От двете страни на границата те ще бъдат свързани с 400 км високоволтови кабели по суша и 300 км под вода, превръщайки постоянния ток в променлив.

Още по темата за масовите аварии в Испания и Франция:

• Няма как производството на ток от ВЕИ да срине електропреносната система на Испания
• Масово прекъсване на тока във Франция засегна кинофестивала в Кан

За проекта Франция е отделила 600 милиона евро във Франция. До 2025 година ще бъде завършена конверторната станция, а до средата 2027 година и електрическото оборудване, за да може да започне тестовата фаза. По маршрута вече са завършени повече от 50 % от изкопаните работи, необходими за инсталирането на двете електрически връзки на тази междусистемна връзка.

В Испания в ход са строителни работи за две сгради, които ще бъдат изцяло покрити с растителност за по-добра интеграция на ландшафта и ограничено визуално въздействие. След изграждането на сградите ще се извърши паралелна работа през 2026 и 2027 г. в конверторни станции. Близо до брега, в Лемониз, също се работи на сушата, за да се подготви инсталирането на подводния кабел, което ще започне през 2027 г.

Този първа копка показва нашия ангажимент за все по-свободна от въглеродни емисии Европа. Тази нова междусистемна връзка ще улесни достъпа на френските и испанските потребители до по-евтина електроенергия без въглеродни емисии. Тази допълнителна връзка ще засили солидарността в областта на електроенергията между двете държави, като даде възможност за по-добро покриване на съответните ни нужди от електроенергия, казва главният изпълнителен директор на Redeia Роберто Гарсия Мерино.

Междусистемните връзки, като тази в Бискайския залив, са пътят към истински европейски вътрешен енергиен пазар, допълва френският мениджър Ксавие Пиехачик

Работата се извършва от дружеството Inelfe, 50% собственост на Red Eléctrica и 50% на RTE, и с подкрепата на специализирани европейски доставчици на услуги, включително NKT HV Cables и Prysmian Powerlink, за монтажа на подводните кабели, консорциума FASSET за монтажа на подземните кабели и консорциума HITACHI ENERGY/VINCI за преобразувателните станции, става ясно от съобщение на RTE.

И докато търси решения мрежовият оператор, за да не се допускат повече грешки като тази с масовото спиране на тока, каталунското правителство обяви, че е предприело 2 разследвания срещу него и срещу комуналната комуналната компания Endesa, за да "изяснят причините", пише английската версия на сайта catalannews.

Испанският премиер Педро Санчес също обяви създаването на разследваща комисия за изясняване на причините за масовото спиране на тока na 28 aприл и обеща, че отговорните ще бъдат подведени под отговорност. "Ще стигнем до дъното на това, ще бъдат направени необходимите реформи, ще бъдат взети мерки, за да се гарантира, че това никога повече няма да се случи, а частните оператори ще бъдат държани отговорни, когато е необходимо", каза той.

Освен правителственото разследване, съдия от Националния съд на Испания реши да започне предварително производство, за да установи дали неотдавнашното спиране на тока може да е акт на киберсаботаж срещу критичната инфраструктура на Испания. Ако се докаже, това може да представлява терористично престъпление.

Масово прекъсване на тока във Франция засегна кинофестивала в Кан

След Испания, Северна Македония и Франция стана жертва на масово прекъсване на електрозахранването. Засегнати са 160 000 домакинства и финалната вечер на световноизвестния кинофестивал в Кан.

Аварията е станала в Югоизточната част на страната около 11 часа българско време. Френската полиция разследва дали не става дума за саботаж. Разследващите са получили сведения, че мрежата е била саботирана на други две места.

Според местни медии светофарите в общините Кан и Антиб не работят, което е довело до масови задръствания. Някои магазини са затворени, на други места няма банкомати. Движението на влаковете също е засегнато.

Поради прекъсване на електрозахранването филм на филмовия фестивал в Кан е прекъснат. Мрежовият оператор RTE уверява, че до края на вечерта захранването ще бъде възстановено както церемонията по връчването на престижните отличия „Златна пална“. Организаторите обещават всички филми на фестивала да бъдат излъчени. 

Източници от френската жандармерия казват пред френския вестник Le Monde, че прекъсването е причинено от пожар, който е избухнал през нощта във високоволтова подстанция в Танерон, близо до Кан. Предполага се, че е причинено нарочно. На друго място захранващ кабел също беше скъсан.

Френски и нидерландски медии цитират вътрешното министерство, според което петък срещу събота през нощта умишлено са били запалени пожари в електроцентрала, електрически стълбове и са прерязани кабели на много места.

„Бях в киното, за да гледам прожекция, когато филмът внезапно спря“, казва кореспондентът на белгийската телевизия Ве Ер Те в Кан. Светофарите не работели, магазините били нетипично затворени, нямало светлини. След внезапния шок организаторите минали бързо на резервни генератори, но комуникацията била трудна. На много места във фестивалното градче гостите се разхождали с фенерчета.

Испания e вече дом на най-голямата соларна ферма в Европа

Френският енергиен гигант Totalenergies пусна в експлоатация най-голямата си слънчева електроцентрала в Испания. Обектът се явява и най-големият в Европа, похвалиха се от мениджмънта.

Снимката е илюстративна. Аудиовизуална служба на ЕК

Фермата се намира близо до Севиля и е с инсталирана мощност от 263 мегавата (MW), която ще може да захранва повече от 150 000 домове. "Тази област от слънчеви електроцентрали ще произвежда 515 гигаватчаса (GWh) годишно възобновяема електроенергия, което се равнява на потреблението на повече от 150 000 испански домове", се казва в изявление на енергийната компания. Те ще избегнат емисиите на 245 000 тона CO2 годишно.

По-голямата част от произведената електроенергия ще се продава чрез дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, а останалата част ще се продава на пазара на едро.

Споразуменията за закупуване на електроенергия (PPA) са многогодишни договори, чрез които клиентите купуват електроенергията си от възобновяеми източници на предварително определена и стабилна цена.

Този проект "допринася за амбицията на Испания да достигне 80% от възобновяемата енергия в своя микс до 2030 г.", каза Оливие Жуни, директор на възобновяемите енергийни източници в Totalenergies.

Групата е четвъртият по големина доставчик на електричество, газ и свързани с тях услуги в Испания, с повече от 2 милиона битови и бизнес клиенти.

 

Белгия строи соларни паркове, които да захранват влаковете

Голям соларен парк ще се изгражда в Белгия по линията на високоскоростните влакове Льовен-Лиеж. Това ще бъде първата в Европа централа, която ще се свърже към стандартното въздушно напрежение, съобщиха от инфраструктурната компания на страната Infrabel. Подобен пилотен проект вече е въведен на още едно място по жп линията край Лиеж.

Снимка и видео: Infrabel

"Благодарение на този проект неизползваната земя, особено железопътните насипи, ще бъдат превърнати в площи за зелена енергия, които ще захранват железопътната инфраструктура и могат да се използват от влакове", разказа по време на демонстрация пред медиите Фредерик Пети, която ръководи железопътната инфраструктура на Белгия.

Oще по темата: Френската SNCF ще слага соларни панели в междурелсието

Документацията на проекта е завършена, издадени са нужните екологични и технически разрешителни. Работата ще започне през есента, а паркът трябва да бъде завършен през 2027 г.

Първият парк във Валония  разполага с 3 828 панела. Това му позволява да произвежда достатъчно енергия за захранване на почти 500 вътрешни и международни влака всяка седмица.

В Авернас Infrabel, която е поверила изпълнението на проекта на дъщерното си дружество TUC RAIL - е инвестирала около 2,5 милиона евро, от които 60% (1,55 милиона евро) са финансирани от субсидия, специално отпусната от федералното правителство за програмите за енергиен преход.

С годишно потребление от 1,450 гигаватчаса (или 1,7% от общото национално потребление), железопътният сектор е един от най-големите потребители на електроенергия в Белгия. По-голямата част от тази енергия се продава от Infrabel на себестойност на железопътните оператори, за да снабдяват влаковете си с енергия. Малка част се използва за захранване на стационарни инсталации като работилници, центрове за данни, офиси, станции и др.

От една страна, Infrabel иска да намали потреблението си, а от друга страна, да увеличи значително дела на зелената електроенергия, която използва, като същевременно увеличи максимално използването на собственото си производство на зелена енергия за собствено потребление.

Портът в Антверпен с апел: Не бавете Пакта за чиста промишленост!

Въвеждането на американските вносни мита на този етап не е оказало съществено влияние върху финансовите резултати на белгийското пристанище Антверпен. Някои от компаниите са заявили, че следят с особено притеснение диалога между Брюксел и Вашингтон и са в позиция на внимателно изчакване, се казва в официално становище на порта, с което разполага и 3E News.

Снимка: Официален сайт на пристанище Антверюен-Брюж

Като допълнение към темата за таксите, която разтресе не само Европа, пристанището уточнява, че проблемът не се е отразил върху производствените му резултати за първото тримесечие на годината.

Износът на контейнери е нарасна с 3,2%, търговията със стомана е ударила пик през януари. Известен спад е регистриран при износа на автомобили. „Така че едно е ясно - по-нататъшното развитие в областта на търговските мита може да окаже влияние върху логистичната верига през следващите месеци“, прогнозират пристанищните власти.

Друг проблем обаче повече тресе индустрията и пристанищната логистика и той е далеч по-голям и може да окаже още по-фатални щети. Става въпрос за боледуващата икономика на ЕС, нейната конкурентоспособност и борбата с нискокачествена китайска продукция, за която от месеци бият тревога и енергоемката индустрия и колегите им в химическия сектор.

В поредица от статии сме разказвали, че не един и два бранша искат спешни действия срещу високите разходи за енергия и производство, глобалният свръхкапацитет и нарастващата конкуренция от евтиния внос от Азия. Освен това сложните регулации, бавните процеси на издаване на разрешителни и високите разходи за труд пречат на желанието за инвестиции. През последните години комбинацията от тези фактори доведе до рязък спад на пазарния дял, добавената стойност и производствения капацитет. 

Още по темата:  

• Опростяването на регулациите – една от основните цели на ЕК през 2025 г.
•  Европейската промишленост в надпревара за устойчиво бъдеще
• ЕК променя кохезионната си стратегия към зелени решения, жилища и сигурност

Поради това пристанище Антверпен-Брюж и пристанище Ротердам, в допълнение на казаното от колегите ми в други сектори, призовават за бързо прилагане на Пакта за чиста промишленост под формата на конкретни мерки и достатъчна бюджетна подкрепа за възстановяване на устойчивостта и бъдещите перспективи за европейската промишленост. 

„Структурните предизвикателства, съчетани с нарастващия търговски натиск със Съединените щати, подчертават необходимостта от диалог и сътрудничество“, се казва в позицията на порта.

Неговият главен изпълнителен директор Жак Вандермейрен определя случващото се с преговорите за митата, като особен момент на несигурно време, при който е трудно да се прогнозира какво ще донесе следващата 2025 г. „Но както и при предишни кризи, нашето пристанище показва устойчивост и оперативна надеждност. Тази стабилност е от решаващо значение както за нашите клиенти, така и за икономиката като цяло. В същото време протекционистките мерки, предприети от Съединените щати, ясно показват, че Европа трябва да поеме по-силен ангажимент за стабилни икономически политики, за да укрепи нашата промишленост и да затвърди стратегическата си позиция."

През първото тримесечие на 2025 г. пристанище Антверпен-Брюж е обработило 67,7 милиона тона товари, което е спад от 4,0% в сравнение със същия период на миналата година. Този спад до голяма степен се дължи на рязкото намаляване на обемите на насипни товари, докато капацитетът на контейнерите регистрира ръст. 

Пристанището твърди, че продължава да се справя с глобални предизвикателства като променящата се динамика на пазара, геополитическото напрежение и продължаващия натиск върху европейския химически сектор. Тъй като Съединените щати са вторият по големина търговски партньор, пристанище Антверпен-Брюж следи отблизо развиващата се търговска среда.

Европейската комисия официално представи през февруари стратегическия си план за стабилизиране на индустрията под името Пакт за чиста промишленост. В документа се предвижда да бъдат осигурени 100 милиарда евро в помощ на енергоемките предприятия, които щадят околната среда. Представеният пакт обаче някак си се приема със смесени чувства и не толкова ентусиазирано от бенефициентите, за които е разработен. Водещи мениджъри, сред които ArcelorMittal, Ineos и TotalEnergies заявиха, че е неясен в много отношения не виждат как точно ще промени губещата им конкурента позиция в Европа спрямо САЩ и Китай. В среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен енергоемкият бизнес заяви, че иска бързи и ясни разяснения за плановете на Брюксел, иначе адмирирали решението техният проблем да влезе в стратегическата програма за настоящата година.

Проблеми като китайския ценови дъмпинг, високи цени на тока и газа за индустрията, тежка бюрокрация не са новост и са чувани вече много пъти през първия мандат на Фон дер Лайен. За тях заговори, а и ние писахме в рубриката "Индустрия на фокус" първи през миналата година след изяви на немския гигант BASF. В същата минорна тоналност се оплака и логистичния бизнес на Белгия. Идентични са проблемите и отвъд условната граница в Нидерландия. Сигнали дойдоха, че нещо трябва да се направи, ама бързо, и от другата съседка  Германия през "гласа" на Асоциацията на химическата индустрия (VCI). Към тях очевидно се присъединява още един ключов сектор за европейската икономика - пристанищната логистика и нейните "порти" - Антверпен и Ротердам.

И когато стана дума за нидерландския порт - неговото ръководство, макар и по друга линия, се оплака, че страда от липса на държавно внимание, липса на визия, финансова подкрепа, заради което като нищо може да остане само със славата на водещо пристанище в Европа. От това, заради политическо бездействие, мудни решение и тежка бюрокрация, Нидерландия ще губи милиарди евро на година. И ако перифразираме една нашумяла фраза - ако заплаче Антверпен, кърпички си готви и Ротердам, а оттам и цялата европейска пристанищна логистика. Това предполагам е напълно известно на силните на деня в Брюксел.

Домбровскис: ЕК работи с визия за следващите 25 години

В продължение на четвърт век Брюкселският икономически форум е водещото годишно икономическо събитие на Европейската комисия, което събира високопоставени европейски и международни политици, представители на академичните среди, гражданското общество и бизнес лидери, за да се справят с ключовите предизвикателства и да определят приоритетите на политиката.

Форумът дава възможност да се обмисли постигнатият напредък и да се обсъди как Европа може да защити икономиката си в бързо променящия се глобален пейзаж, като се справи с настоящите геополитически събития.

Фокусът на дебат е горещите теми като конкурентоспособността, превъоръжаването, иновациите и технологиите, изменението на регулациите, за да стане Блокът още по-привлекателна дестинация за бизнес и учени.

Срещата с предприемачи, експерти и браншови организации в Брюксел трябваше по програма да се открие и дебатира с икономическият еврокомисар Валдис Домбровскис. Той обаче не се появи, тъй като по същото време провеждал срещи в Канада. Всички присъстващи трябваше да се задоволят с предварително записано кратки видеосъобщение, в което поздравява организаторите и с няколко думи казва ласкави слова за 25-годишната роля на форума и се връща в спомени за състоянието на ЕС в началото на хилядолетието.

„През 2000 г. ЕС беше от 15 държави. Евробанкнотите и монетите не бяха намерили своето място в джобовете ни. Дори не подозирахме за драматичния технологичен напредък на дигиталната ера, световната финансова криза, Брекзит, пандемията от COVID-19 или руската агресия срещу Украйна. Динамиката на събитията, според еврокомисаря, изисква да се използва всяка възможност за създаване на нови сътрудничества и укрепване на пазара. С общи усилия и начертаните планове ЕК ще премахне създалите се бариери за стимулиране на икономиката на ЕС, като същевременно привличат глобални таланти и инвестиции. Намаляваме бюрокрацията, за да повишим конкурентоспособността си. Европейската комисия е решена да предприеме действия, за да осигури нашия просперитет и да защити нашите ценности за следващите 25 години и след това. Светът се промени и ние се променяме с него, казва в края на своето приветствие европейският комисар.

Темата за инвестициите и бъдещето на Съюза присъства по същото време и в дома на Европейския парламент в Брюксел, където нашият еврокомисар Екатерина Захариева развиваше подобна теза за мястото на иновациите, учените и благоприятната среда за професионална реализация на европейска земя.

Захариева: Европа дава път на науката

Европа дава път на науката. Всички учени, които по един или друг начин, са възпирани, имат възможността да дойдат на Стария континент, а Европейската комисия ще ги подкрепи. Категоричното послание отправи от залата на Европейския парламент в Брюксел ресорният еврокомисар Екатерина Захариева (Startups, Research and Innovation), която в резюме представи и някои от направените в началото на май предложения на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в Париж.

Еврокомисар Екатериана Захариева. Снимка пряко излъчване на ЕП.

Българският еврокомисар обърна внимание в изказването си за въведените рестриктивни мерки от администрацията на Доналд Тръмп в областта на науката и последвалите блокирани програми, довели до масови съкращения на университетски учени и центрове. „Свободата е под натиск, учените се използват като инструмент“, казва Захариева.

В речта си тя посочва, че не само науката в САЩ страда заради политически цели. Същата съдба имат и техните колеги в Украйна заради войната на Путин. По данни на Еврокомисията 1500 сгради са разрушени и е засегната дейността на 20% от украинските изследователи.

Науката по света трябва да е наясно, че Европа е най-правилното място да свободно разгръщане на научния потенциал, уверява еврокомисарят ни и мотивира изказването си с думите, че в момента от ЕК подготвят серия от законодателни мерки в областта на научните изследвания и иновациите.

Както е известно вече за периода 2025 -2029 година ще бъдат заделени 500 млн. евро за проекти и подкрепа на учени „независимо от произхода“. Съвсем скоро ще стартира и пилотен  проект, а от следващата година ще има и нови законодателни мерки за опростяване процедурите в областта на иновациите. „Ако искаме най-добрите да дойдат, трябва да ги улесним. Целта е ясна- Европа трябва да бъде водещо място за учените по света“, смята Захариева.

Припомням, че инициативата за подкрепа на пострадали учени заради политически цели бе широко лансирана в началото на май по време на среща между председателя на ЕК и френският президент Еманюел Макрон. „Много университети и институти страдат заради орязаните субсидии. Други пък са принудени да не работят заради теми, които не се харесват на държавния глава като изменението на климата или въпросите за пола. "Изследователите са добре дошли тук. Кой би си помислил, че такава голяма демокрация, с икономика, която разчита на свободната наука, ще направи такава голяма грешка", казва Макрон, подкрепен от Фон дер Лайен.

Франция продължава от известно време политика по привличане на американски изследователи. В началото на тази година правителството поиска от университетите да излязат с планове за настаняване на американските си колеги. Няколко институции, включително известният университет 'Сорбоната" в Париж, сега работят по това.

Университетът в Екс-Марсилия казва, че вече е получил около 300 молби за това, което се нарича "научно убежище". Изследователи от престижни институции като Йейл и Станфорд също искат да дойдат. Първите ще започнат работа в южния френски университет през юни.

Изследване на научното списание Nature показа, че 75% от американските изследователи мислят да отидат в чужбина в отговор на политиките на Тръмп и бюджетните съкращения. Канада и Европейският съюз са любими дестинации.

Всеки ден Брюксел регистрира по 5 инцидента с тротинетки

Всеки ден има поне по 5 инцидента с тротинетки по улиците на Брюксел. Много от тях приключват със сериозни наранявания, дори фатален край. За изминалата 2024 година са регистрирани 1825 произшествия или ръст от 13% спрямо 2023 г, отчитат в своя статистика след национално проучване от Института по пътна безопасност.

Резултатите показват, че са нужни още по-строги санкции от въведените преди 3 години, смятат експертите. За тяхна изненада се оказва, че въпреки мащабните информационни кампании, близо половината от белгийците  не са запознати с основните забрани като например, че минималната възраст за каране е 16 години.

Oще по темата:

• Париж прави референдум за тротинетките
• Низвергнатите тротинетки от Париж отиват Белгия, Германия и Израел

Една трета от населението (35%) не знае, че е забранено превозването на втори човек. Невъзможно е да се управлява правилно поради малките колела на тротинетката.

Сред въведените през 2022 г. правила бяха още максималната скорост от 25 км/ч и 6 км/ч в пешеходни зони. Над 70% не знаят, че трябва да използват само велосипедни алеи, а не тротоарите. 

Според наблюденията на Института най-пренебрегваното правило е, че може да се завива надясно на червен светофар. Масово не се знае, че тротинетките, подобно на велосипедистите, може да се движат срещу посоката на движение. Четири от десет анкетирани са заявили, че си нямат на представа за тази възможност. 

За да сложи ред в хаоса с тротинетките, белгийската столица реши през 2024 година да въведе ред и да сложи край на безразборното спиране. Местната община взе решение ползвателите да паркират на определени зони, а не където им падне. Въведена бе максимална скорост за движение в централната градска част до 8 км/ч

Друга мярка беше намаляване на броя на споделените превозни средства. Към началото на миналата година по улиците на града се движеха 20 000 тротинетки, но техният брой бе намален на 8000

Брюксел много внимателно следеше как действа съседен Париж в политиката със споделените превозни средства. След като френската столица обяви, че ще премахне тротинетките от улиците, политици от местния парламент белгийският град също надигнаха глас да се последва примера на техните колеги край Айфеловата кула.

В крайна сметка беше решено за момента да не се премахват превозните средства, но ще се затегне драстично контролът.

Брюж моли туристите да не крадат павета

Градските власти в Брюж излязоха с отчаян апел към туристите да спрат да им крадат паветата в историческата част на белгийското градче.

За нарастващия проблем пред местната преса разказа общинският съветник Франки Демон, според когото подобно на други световноизвестни забележителности, калдъръмените камъни биват отмъкване от туристите като сувенир.

Снимка; Wikipedia

Историческата част на града е в списъка на ЮНЕСКО и привлича стотици хиляди посетители от цял свят всяка година.

В емблематични обекти като Minnewater, Vismarkt, Markt и Gruuthusemuseum между 50 и 70 павета изчезват всеки месец. Най-много дупки зейвали по време на натоварени туристически периоди като пролетта и лятото.

В допълнение към разходите и усилията, свързани с подмяната на паветата, кражбата им създава проблеми с безопасността. Не са редки случаите на спънали се хора, които впоследствие подавали жалби в общината. Въпреки непрекъснатото възстановяване, което изисквало огромни средства в бюджета, паветата отново и отново изчезвали.

„Спрете с кражбите! Имайте уважение и зачитайте наследството на града. "Ние просто искаме уважение. Всеки, който минава през Брюж, върви през вековна история. Оставете калдъръмите там, където им е мястото", апелира общинският съветник.

Забавяне в зарядната инфраструктура заплашва екоцелите на Нидерландия

Липсата на капацитет по мрежата и на много места остаряла инфраструктура ще се оказва все по-голяма проблем при изграждането на нови зарядни станции в Нидерландия.

Въпреки, че през последната година броят на зарядните точки бележи ръст, очакванията са, че през идните години ще има периоди на спадове в плановете заради претоварената елмрежа. Другият проблем е чисто кадрови – секторът изпитва недостиг на монтажисти.

Снимката е илюстративна

Проблемите, за които стана дума, изправят страната пред проблем, че не може да изпълни поставените цели в тази сфера. Според национална стратегия до 2030 година всеки квартал трябва да има по една точка на зареждане на пешеходно разстояние през няколко преки. Към момента в цялата страна са изградени близо 184 000 точки или нанесени на картата представлява 83% покритие.

Все още голямо предизвикателство пред местните власти е да покрият с достатъчно точки за зареждане в бизнес парковете. Но заради запълнената мрежа проблемът стои на дневен ред за разрешяване. А докато не бъде решен – не може да бъде изпълнена друга „зелена цел“ на ниската земя –  само електрически бусове да зареждат магазините в централните градски части.  

Заради проблема с мрежата страда и енергоемката индустрия на страната, която макар и да проглуши ушите на две правителства, до кардинално решение така и не се е стигнало. Някакви зачатъци на слушаемост се появиха едва през пролетта. От съобщение на кабинета стана ясно, смята да промени законодателството, с което да се ускори изграждането и разширението на електрическата мрежа в цялата страна.

Забързването идва и след предупреждение на мрежовия оператор TenneT, че за следващите 10 години няма да има допълнителен капацитет за присъединяване на нови мощности в електрическата мрежа на Северна Холандия. По тази причина все по- големи енергоемки компании ще попадат във въпросните списъци на чакащите. Проблемът може да се задълбочи от 2026 г. когато заради неадаптираната елмрежа може да се стигне до претоварване и прекъсвания на някои места.

Кръгът с проблемите се затваря и топката е полето на правителството и по друг показател. Проблемът с мрежата прави невъзможно намерението на индустриалците да изграждат екологични мощности, да преследват зелени цели, а оттам и да се движи напред общонационалния Зелен преход и климатична неутралност. Транспортният бранш и местните провинции също са в ступор, тъй като не мога да въведат градски зони с нулеви емисии, защото няма къде да зареждат бусовете. Плановете бяха от началото на 2025 година 40 от големите градове да за забранили движението на бусове с дизел и бензин по централните градски улици. Тази идея изглежда засега остава като добро намерение и на хартия докато селищата не се сдобият с модернизирана и подсилена мрежа.

Според направена статистика на Министерството на инфраструктурата и управлението на водите, за да има ефект от прилаганите зелени цели в национален мащаб ще са необходими като за начало 115 000 електрически микробуса и 10 000 камиона с нулеви емисии. Задача, която изглежда трудно постижима с оглед на желаещите и високата цена. Броят на електрическите търговски автомобили в Нидерландия е все още твърде нищожен за постигане на целите без емисии до 2030 година. 

В регистъра на Централното статистическо бюро(CBS) е записано, че по пътищата се движат над 14 000 търговски превозни средства - микробуси, камиони, трактори с полуремаркета, боклукчийски камиони, пожарни коли, мобилни кранове и въздушни работни платформи. От тях към 1 януари  2023 г. само 1.2% не отделят въглеродни емисии. Следователно, „заветната цел“ е на километри, коментира преди време цифрите телевизия RTL. Най-голямата част търговския подвижен парк се състои от микробуси – над 13 000. Електрическите камиони са малко над 200, влекачите са 42, а колите със специално предназначение 65. 

За тях са на разположение 13! (полу)обществени места за зареждане. Очаква се до няколко години техният брой да се увеличи. Но заради мудни търгове, азотните рестрикции процесът е бавен.

              

 

Кабинетът на Белгия на прицел и с прогноза от ЕК за бюджетен дефицит от 5,5% през 2026.

Белгия вече приключи 2024 г. с бюджетен дефицит от 4,5%. Според Европейската комисия той има всички предпоставки да стигне до 5,45 тази година, предизвикан от нарастващите разходи за пенсии и отбрана, пишат няколко местни медии.

Премиерът на Белгия и председателят на ЕК. Снимка: пресслужба на ЕК

Прогнозата на Брюксел е, че през 2026 г. дефицитът ще бъде 5,5%. Това ще се дължи основно на по-високите лихвени разходи и вноски в европейския бюджет, въпреки че новите правителствени мерки за пазара на труда, пенсиите и данъците ще имат положителен ефект, според ЕК. В еврозоната само Франция ще нагази по-дълбоко „червената линия“ следващата година. Очаква се публичният дълг на Белгия да се увеличи от 104,7% в края на миналата година до 109,8% през 2026 г.

Правилата за европейския бюджет изискват страните-членки да поддържат дефицита под 3%. Поради тази причина Белгия, Франция и редица други държави са изправени пред съдебни производства от миналата година.

Правителството на Белгия се позовава на новата възможност за изключване на разходите за отбрана от изчисляването на дефицита в контекста на тази процедура. Очаква се белгийският БВП да нарасне с 0,8% тази година и с 0,9% догодина.

Икономиката на еврозоната като цяло се очаква да нарасне съответно с 0.9 и 1.4%. Комисията понижи прогнозите си за растеж, отчасти поради несигурността относно търговските мита на САЩ.

На фона на все по-задълбочаващите се финансови проблеми на Белгия и все по-зейнала дупка в бюджета, правителството на Барт де Вевер е повело яростна битка със синдикати и работодатели по отношение на мерките за икономии. От идването на власт кабинетът се е прицелил към реформа в пенсионната и социалната система. Поради тази причина вече се проведоха серия от стачки в Брюксел и по големите градове. Последната такава е насрочена за 20 май. Организатори са двата синдиката ACOD и ACV. Към тях ще се присъединят транспортни работници, социални грижи, различни звена на държавния сектор.

Според синдикатите плановете за икономии на правителството на Де Вевер, известно още с прозвището „Аризона“ (заради различните цветове на партиите в коалицията) рестрикциите засягат силно публичния сектор: например заплатите на държавните служители ще се индексират по-бавно, а пенсиите също ще се изчисляват по различен начин в бъдеще, така че държавните служители ще трябва да работят по-дълго за по-малко пенсии. 

В отделен протест ще направят в четвъртък служители в нестопанския сектор, летища и от пощите. Засега е ясно, че не се предвижда спиране на обслужането и нарушения на полетите на големите аерогари "Завентем" и "Шарлероа".

Нидерландия няма шанс да отвори нова АЕЦ през 2035 г.

Плановете на Нидерландия да отвори нова атомна електроцентрала през 2035 година са нереалистични. Причината е, че пред изграждането на новата мощност са възникнали редица пречки като издаване на нови разрешителни, поскъпнали материали.

Снимка: borseletotdekern.nl

Според доклад на екоминистъра Софи Херманс само за две години проектите са се оскъпили с няколко милиарда евро, а окончателното решение къде ще се строи новата АЕЦ дори не е взето. Според документа оптимистичния срок е краят на това десетилетие.

Припомням, че намерението Нидерландия да стои нови АЕЦ беше подето от техните предшественици в кабинета на Марк Рюте през 2022 г. Избран бе пограничен с Белгия район (Борселе) където и в момента има функционираща АЕЦ. Настоящото правителство при идеята на предишните им колеги и предложи още две места, на които би могло да се поставят блоковете Маасвлакте (Ротердам) и Грьонинген.  

Още по темата:

• Нидерландия търси място за нова АЕЦ
• Белгийски министър заговори за обща АЕЦ с Нидерландия
• Поне 350 млн.евро ще са нужни на Нидерландия, демонтира спряна АЕЦ 

Проектът за новите атомни мощности, с обща мощност от 1600 мегавата, ще бъдат от поколение III+. За да започне подготовката правителството вече има 5 милиарда евро на масата. Но за самото строителство ще са необходими още повече пари. Правителството се надява да успее да се обърне към компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала, коментира в своя статия по темата през миналата година специализираният сайт nucleairforum.be.

Трите локации хубаво са избрани, но не така смята сформирана комисия от енергийни специалисти, които допълват, че е нужна корекция на местоположенията. Тяхната прогноза е, че при сегашния вариант и предложения на двата кабинета имало голяма вероятност да не получат нужните разрешителни.

В България има една хубава поговорка, че управляващите си правят сметката без кръчмар. Правителството на Рюте бе изчислило, че за двете електроцентрали към 2022 година ще струват 14 милиарда евро. Впоследствие оценката набъбна до 30 милиарда евро. Изглежда, че тези пари до никъде няма да стигнат на настоящия кабинет. На всичко отгоре има немалка лихва по очертаващия се заем.

От правителството на Дик Схоф се надяват разликата от няколко милиарда да бъде компенсиране като стане ясно окончателно къде ще бъде новата АЕЦ и типа технология. По-голямата част от сумата ще бъде поета от бюджета.

Ако бъде избрана площадката на Борселе – не изключен вариант на по-късен етап да се преговаря съвместно изграждане с Белгия, каквито планове имаше предишния кабинет с премиер Александър Де Кро. Този ход на нещата няма да е никак изненадващ като се има предвид, че съседката на Нидерландия също има нов кабинет, който заяви, че ще продължи да разчита на атомнатаенергетика. В стар закон се казваше, че Белгия трябва да затвори всичките си седем реактора до 2025 г. 2 АЕЦ остават отворени с още десетилетие.