ЕС и Западните Балкани се срещат на вечерна софра

Лидерите на ЕС и Западните Балкани се събират на вечеря в Брюксел, за да отбележат напредъка по присъединяване на кандидат-членките. На 17 декември, за поредна година, извън обектива на медиите, ще се припомнят постигнатите през 2025 година резултати и недовършените цели. От българска страна ще участва премиерът в оставка Росен Желязков.

Семейна снимка, архив пресслужба на Съвета на ЕС 

Най-гласовитият и вечно недоволен от България Христиан Мицкоски и неговите колеги от Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Турция, Косово, Сърбия и Украйна ще изслушат наставленията и приветствията от президента на Европейския съвет Антонио Коща. От предварителната програма е ясно, че за поредна година ще бъдат потвърдени добрите стратегически отношения между ЕС и Западните Балкани и ползите, които те носят за гражданите. На приятелската маса ще седне и дипломат номер 1 на блока Кая Каллас.

Още по темата: План за растеж гарантира 6 млрд. евро на Западните Балкани до 2027 г.

В края на срещата ще бъде публикувана декларацията за срещата на върха ЕС-Западни Балкани и кратка пресконференция, става ясно от предварителната програма на EbS.. Очаква се партньорите от Западните Балкани да се присъединят към декларацията, става ясно от кратко съобщение на Съвета на ЕС. „Срещата на върха ще отбележи значението на политическите и икономическите отношения между ЕС и партньорите от Западните Балкани, особено в настоящия геополитически контекст и необходимостта от все по-силни връзки между ЕС и Западните Балкани“.

Очаква се ЕС да приветства конкретен напредък в постепенната интеграция на партньорите от Западните Балкани в единния пазар на ЕС, особено чрез Плана за растеж за Западните Балкани.

Стартиран през 2023 г., Планът за растеж цели по-нататъшна интеграция на партньорите от Западните Балкани в единния пазар на ЕС, да насърчи регионалното икономическо сътрудничество, както и да стимулира необходимите реформи, свързани с ЕС, чрез предоставяне на до 6 милиарда евро за реформи и инвестиции.

Планът има потенциала да ускори икономическия растеж в региона през следващото десетилетие и да ускори социално-икономическото сближаване между Западните Балкани и ЕС, при условие че партньорите приложат реформите, свързани с ЕС.

ЕС е основният и най-надежден партньор на Западните Балкани. Той е основният търговски партньор, инвеститор и дарител на региона. В средата на годината стана ясно при посещение на европейския комисар Марта Кос в Скопие, че в краткосрочен план Европейският съюз е планирал да вложи нови над 480 млн. евро по проекти на територията на Западните Балкани.

Сумата, която Брюксел отпуска ще бъде разпределена в  8 нови проекта за чиста енергия в Албания, Черна гора и Сърбия. От справка на Европейската комисия става ясно, че ще бъдат изградени нови далекопроводи и подстанции в Албания и Черна гора, ще ремонтирани ВЕЦ-ове в Албания и Сърбия. Предвижда се проект за интегриране на ВЕИ енергия към ТЕЦ в сръбския град Нови Сад.

Нейният колега Антонио Коща по време на друг форум пък обърна внимание, че предизвикателствата в региона не са от финансово естество и реформите, а историята. "Най-голямата трудност не са необходимите реформи или договарянето на различни глави и клъстери. Истинското предизвикателство се крие във възприемането на нов културен начин на мислене: преодоляване на историческите конфликти, за да се изгради споделено бъдеще". С тази ключова фраза се обърна по време на стртегически форум в Блед председателят на Европейския съвет Антонио Коща, с която ясно визира отношенията между София и Скопие или Белград и Прищина.