Всичко за мен

Моята снимка
My name is Apostol Apostolov and I cover the European Commission, the European Parliament and the Council of the European Union. I follow legislative processes, policy initiatives and institutional decisions, and what they mean for Bulgaria and for the European economy. My work includes reporting from press conferences, institutional briefings and official events, conducting interviews, and producing news reports, analyses and background articles for 3E News. My focus is on European energy policy and energy security, the climate transition, the European Green Deal, industrial policy, competitiveness, and the regulatory framework affecting businesses, industry and consumers. I have more than 20 years of professional experience in journalism and have reported on European affairs from Belgium since 2020. My work helps Bulgarian readers understand how decisions are taken in the EU and what their practical consequences are for the economy, industry and society. This blog is personal. Besides material related to my work, it also contains older posts on other subjects.This blog is personal. Besides my professional work, it features texts on travel and historic landmarks and football.

събота, 8 август 2026 г.

Белгия открива фабрика за дронове с двойна употреба

Нова фабрика за дронове в Белгия започва да произвежда по 50 бройки на ден. Летателните апарати няма да бъдат предназначени само за военни цели, но ще се използват и за превоз на малки колети или защита на критична инфраструктура, съобщиха от компанията пред медиите.

Обектът е разположен на територията на пристанището в Гент и ще създаде стотици работни места – за инженери, разработчици, специалисти по тестване и дистрибуция. 

Собственик е местната компания Sol.one, от чиито сайт разбираме, че не е напълно нов "играч", а вече има един обект в Брюж. С инвестиция от 2 млн.евро собствен капитал и 750 мнл.евро заем е направена релокация на нов терен от 8000 кв.м и е закупено ново оборудване.

Снимка: Официален сайт на компанията

„Ситуацията в Европа е такава, че ако други компании имат лукса да разполагат с време от 6 месеца да организират производство на поточната линия, ние нямаме такова“, казва управляващият директор Филип Верхеге и мечтае да се издигне до топ 5 на производителите на безпилотни апарати в Европа.

Oще по темата: 

Планът е в рамките на една година да се надхвърли целта от 50 дрона на ден. Какви точно ще бъдат летателните апарати? Компанията ги определя като малки самолети с дължина 4 метра и тегло до 150 кг, пригодени за изстрелване на ракети. Когато не са в защитен режим, ще се използват за най-различни граждански цели.

Клиенти ще бъдат правителства, но компанията много внимателно ще подбира на кого ще ги предоставя. Мениджърът не споменава за списъци със забранени клиенти - освен Русия, разбира се. Със сигурност ще се предлагат Украйна.

С течение на времето компанията иска да произвежда и други видове дронове – за наблюдение, охрана на граници или пристанища. Тогава те ще се използват за цивилни цели – нещо коренно различно от мисията им в истинска война.

Появата на защитни дронове в страната е логичен процес след масовите атаки срещу летищата в Завентем и Лиеж, военни обекти и дори АЕЦ в края на миналата година.

Още в нощта на 10 срещу 11 ноември, когато буквално беше спрян трафикът на националното летище в Брюксел, правителството се закани, че смята да промени политиката си и с всички средства ще защитава критичната си инфраструктура. Виновник така и не беше намерен, но витаеха съмнения за руска намеса.

За белгийския министър на отбраната Тео Франкен инвазията с дронове не е дело на аматьори, защото си личало, че става дума за план на професионалисти, летящи във формация – нещо, което не всеки може да направи. Различни индикации сочели, че става дума за структурирана операция.

Пред местни медии в онази ноемврийска нощ друг правителствен източник подхвърли тезата, че руснаците се опасяват, че могат да загубят замразените пари в брюкселския депозитар. А Белгия е на мушката и ще продължи да бъде, докато упорства и се съпротивлява срещу идеята на ЕК те да бъдат предоставени в помощ на Украйна.

Ситуацията с въздушното нападение показа, че белгийското правителство мисли в посока с подобна безпилотна апаратура да защитава въздушното си пространство и обекти. Самият премиер в последвали интервюта даде знак, че серийното производство е обект на дискусии, защото не може постоянно да се разчита на специалните части на съседите от Великобритания или Германия.

Доказан ефект в Северно море

Летателните дронове вече доказаха, че са ефективни при защитата на инфраструктурата в Северно море. Припомням, че след взривяването на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ белгийците бяха първите в ЕС, които пилотно направиха площадки за кацане и въведоха наблюдение във въздуха и под водата, видеокамери и подводни „щитове“ за акустично откриване на руски шпионски кораби.

С 50 000 преминавания годишно Северно море е по-натоварено от всякога. Критичната инфраструктура само в белгийската част се състои от 2,2 гигавата вятърни турбини и десетки подводни кабели и тръбопроводи.

Двойната употреба

Белгийската фирма може да се окаже флагман на поредица от стартъпи за дронове, които в най-близко бъдеще ще изникнат в района на Бенелюкс. Картбланш за това дава и самата Европейска комисия с финансирането на разработки на технологии за граждански и отбранителни приложения.

Проектите ще могат да кандидатстват за безвъзмездни средства в размер до 2,5 милиона евро и капиталови инвестиции в размер до 30 милиона евро по линия на инструмента EIC Accelerator и схемата за мащабиране на стратегически технологии за Европа STEP Scaleup.

„Трябва да инвестираме в критични технологии, за да гарантираме стратегическата автономност на Европа, когато става въпрос за безпилотни летателни апарати, киберотбрана или квантови технологии. Това е в основата на технологичното лидерство и иновациите на Европа през следващите десетилетия“, смята ресорният комисар Екатерина Захариева.

Освен дронове, много критични технологии имат потенциал за двойно предназначение и могат да помогнат за подобряване на целите на ЕС, свързани с конкурентоспособността, отбраната и сигурността. За да запази конкурентното си предимство, в Бяла книга през януари 2024 г. Комисията предложи опции за засилване на научноизследователската и развойна дейност в технологиите с двойно предназначение, включително преглед на текущите програми за финансиране, за да се оцени дали те адекватно подкрепят тези технологии. 


През юли 2025 г. бе представено предложение за Horizon Europe, в което се предлага програмата да се отвори за изследвания, свързани с двойна употреба и отбрана  под два различни стълба – конкурентоспособност и Европейски иновационен съвет.

С друго свое решение извън Бялата книга, но също свързано с ролята на техниката за двойна употреба, Комисията поиска от държавите- членки да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната. 

Военната мобилност е изключително важна за европейската сигурност и отбрана, както е необходимо преодоляване на някои пречки, отчита със свое съобщение Комисията. Европейският бюджет ще осигурява 1,7 милиарда евро за инфраструктурни проекти с „двойна употреба“ до 2027 г. 

В началото на отпускарския август пък бе анонсирано, че са направени последните финални стъпки за създаване на фонда Scaleup Europe, който ще стимулира разрастващите се европейски предприятия в критични технологични области, включително изкуствен интелект, квантови технологии, биотехнологии и чисти технологии.