Обемен доклад разкрива болезнената истина – най-малко 11 млрд. евро, нов строителен модел, различно селско стопанство и управление на водата
Начинът, по
който e живяла Нидерландия
в продължение на векове, ще трябва да се промени драстично през следващите
години. Ако лятото
на 2026 г. е показало нещо, то е, че е уязвима към климатичните промени и
техните последици, пише в доклад на правителството под името „Делта“, който е
вече на масата за дебати с отделните агенции и ресорни сдружения
Горещи лета, недостиг на вода, ниски нива на реките, морско засоляване, инфраструктурни решения. Настоящият подход очевидно не е достатъчен и практиката показва, че само техническите решения не помагат. Нужна е промяна на мисленето, която да коригира курса, казва ръководителят на изследването и специален комисар Йоханес Ко Вердаас. „На всички ни се иска да стане бързо, отново да ни е сигурно и сухо под краката, да знаем как да контролираме водата.
Oще по темата:
- Засушаване и солена вода разклащат вековната защита на Нидерландия
- Горите в Нидерландия на ръба, а политиката на кръстопът
„Можем да успеем,
но няма бързи решения“, казва с увереност политикът и напомня на
правителството, че освен желание, воля, експертиза ще са нужни милиарди евро. По
днешни изчисления от държавната торба ще трябва да излязат минимум 11 милиарда
евро. Сред най-спешните мерки са укрепване на 1 400 километра диги, строителство
на буферни зони, адаптиране на помпените станции към новите климатични промени.
От водните съвети
говорят за изграждане на тъй наречените терени-гъби, които да събират вода за
сухи периоди, изграждане на огромни подземни кладенци в стари мини където да се
отвежда и съхранява вода, цялостна ревизия на селскостопанските култури,
различно строителство и нова визия на енергоефективните жилища.
От индивидуални
решения до препоръки за изчезващи вековни занаяти. Сред силно засегнатите е
този на производителите на луковици – емблемата на Нидерландия. След две
десетилетие по части от крайбрежието в северната и южната част от страната това
ще е краят за много производители.
„Много е болно,
тежко и трудно да го признаем, но още по-лошо е да мълчим и да не информираме
хората, за нещо, което е неизбежно“, казва по време на една от дискусиите ръководителят
на програмата.
Горите на ръба, а политиката на кръстопът
Последиците от климатичните промени не се ограничават само до земеделието и природата. Компаниите за питейна вода, болниците и електроцентралите също ще трябва да станат по-устойчиви на екстремни метеорологични условия. Нови жилищни райони вече не могат да се строят навсякъде. Това трябва да е ясно на идните управляващи и този консултативен доклад е длъжен да го съобщи. Според Ко Вердаас, „Делта“ не може да чака, а трябва да влезе в действие и да получи необходимото финансиране. Програмата е вече под зоркото внимание на ресорния министър за инфраструктурата и управлението на водите Винсент Кареманс.
От началото на
лятото Нидерландия е сред най-силно засегнатите страни по течението
Рейн-Майн-Дунав заради малкото количества вода, постъпващи във водоемите от
Алпите. Ситуацията принуди водните бордове в провинциите да предприемат
драстични мерки и призиви за дълготрайни решения в бъдеще. Хидрологът Йорис
Шаап призова изграждането на подземни водни буфери да започне още сега, защото
екстремните суши ще стават все по-чести.
Лесовъди обърнаха
внимание, че ниските нива на Рейн през лятото, проблемите и забраните с
напояването изискват да се преразгледа кои земеделски култури все още са
подходящи за новите климатични условия и дали други не трябва да бъдат
преместени на различни терени. Това означава цялостно преосмисляне на начина,
по който се използва пространството. Апелът им към държавата е още отсега да
започне да планира насаждения, способни да издържат на по-високи температури и
продължителни суши. Не ставало дума за цялостна подмяна на горския фонд, а за
постепенно изграждане на смесени гори, които да могат да издържат при критични
климатични условия. В противен случай през следващите години Нидерландия може
да се изправи пред десетки обезлесени и изсъхнали терени, чието възстановяване
ще изисква десетилетия.
За мащаба на
щетите разказа преди време и местната телевизия RTL. Нейният екип се натъква на
терен с увяхващи смърчове, брези и букове, останали без листа още в разгара на
лятото.
Променящият се
климат никак не е изненада за експертите на организацията Staatsbosbeheer,
които наблюдавали процесите от години и предупреждавали няколко поредни
правителства за влошаващото се състояние на дърветата. Според тях още от 2018
г. през няколко години се появяват ясни индикации, че е необходима промяна. За
15 години броят на изсъхналите дървета се е удвоил.
Последиците са
пряко свързани с ниските подпочвени води и повишения риск от горски пожари.
Горските служители вече наблюдават дървета, които още през август преминават в
своеобразен „есенен режим“.
Изследователят от университета във Вагенинген Бас Леринк следи с тревога случващото се в горите, особено нетипичната трансформация при брезите и буковете. По думите му от близо десетилетие горещините и сушите са се превърнали в бич за тези дървета, които просто не получават достатъчно време, за да се възстановят. Ако се търси ясна тенденция, тя се вижда най-силно в източната част на Нидерландия, където голяма част от горския фонд е разположен върху песъчливи почви. На много места норвежките смърчове, характерен вид за региона, са почти изчезнали. За сравнение, широколистните дървета върху глинестите почви на запад са по-малко податливи на сушата.