Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

сряда, 23 септември 2026 г.

Климатичният бежанец е новият проблем пред света

Милиони хора ще се превърнат в изселени лица без гражданство в търсене на спасение, прогнозира ООН

Климатичните промени изправят пред света нов проблем – климатичен бежанец, предупреждава в доклад Организацията на обединените нации. Все по-честите наводнения, пожари и земетресения ще увеличат риска милиони хора да се превърнат в  изселени лица без гражданство в търсене на спасение.

Хората губят домовете или семействата си поради катастрофални бедствия и средата за живот става необитаема. Броят на "климатичните бежанци" се очаква да нарасне само в близко бъдеще, прогнозира световната организация. Нейният анализ се появява само два месеца пред тридесет и първата годишна среща на нациите по проблемите на климата в Анталия, Турция.

Темата за климатичните бежанци поставя въпроса за бъдещето на бедните и малките островни държави, за мерките и финансирането, за неравнопоставеността при изпълнението на целите за глобалните емисии.

Учени от Мелбърн обръщат друг акцент върху климатичния доклад на ООН и извличаните ползи. Интересно заключение е, че наред с това, че получават крайно недостатъчна помощ, по-бедните страни се оказват последните, които ще се възползват, ако глобалните емисии бъдат намалени до нула.

Наблюденията на австралийския екип посочват, че в по-бедните страни температурите са се покачили по-бързо, отколкото в по-богатите и този дисбаланс няма да бъде обърнат отведнъж или с стихийни политики по отделяне на минимални количества парникови емисии.

Количеството въглерод, което вече присъства в атмосферата, е огромно, така че ефектите му върху климата ще се усещат векове напред. Тези щети не могат просто да бъдат обърнати, дори ако намалим емисиите значително. Въпреки това учените подчертават важността на по-бързото намаляване на емисиите до нула, за да се ограничат поне малко ефектите върху глобалното неравенство. Колкото по-скоро това се случи, толкова по-малко ще се усеща ефектът му и има шансове да се забавят процеси като тези на климатичните бежанци.