Предложението e за създаване на международен орган подобен на Международната агенция за атомна енергия
22 държави, сред
които Нидерландия, Германия, Канада, Финландия и Норвегия, подкрепиха призива
на Европейската комисия за глобални действия за ограничаване на неконтролирания
растеж на изкуствения интелект (AI).
В
разпространено изявление се посочва, че така наречените "гранични AI
модели" трябва да останат строго под човешки контрол.
Двете най-големи суперсили в областта на изкуствения интелект, Съединените щати
и Китай, все още обаче липсват от
списъка на подписалите.
Според
технологичния коментатор на нидерландското BNR радио Бен ван дер Бург
инициативата, която до голяма степен идва от Норвегия и Финландия, – включва 4
конкретни стълба, които да поддържат контрола върху напредналите AI модели.
Преди разработчик да направи нов широко достъпен за обществеността модел, трябва да бъде обстойно тестван за рискове и непредвидено поведение. Отговорността
да се докаже, че технологията е безопасна, е изцяло на създателите.
Страните настояват
контролът да не се оставя само на самите технологични компании.
Независими експерти и оценители трябва обективно да оценят резултатите от теста
и да направят обвързващо решение дали AI система може да бъде рекламирана. Ако
нещо се обърка въпреки проверките, инцидентът трябва да бъде разследван
щателно. Този подход е заимстван от авиационния сектор: чрез установяване на
точно какво е причинило грешка, подобни проблеми могат да бъдат предотвратени
по целия свят в бъдеще.
За да се прилагат
тези правила е необходим международен орган, подобен на Международната агенция
за атомна енергия (МААЕ). Така може да
гарантират световни стандарти. "Трябва да има институт, който да се грижи
за целия този надзор.Нее нужно да попада под егидата на Организацията на обединените нации, иначе Тръмп пак ще се ядоса."
Не спирачка, а
регламент
Настояването от
Брюксел идва след остри предупреждения от технологичния сектор относно
рисковете от изкуствения интелект, включително известния инцидент "Hugging
Face", при който AI агенти "отклониха от релсата".
Сред страните, които
не са подкрепили инициативата, е Франция. А що се отнася до Съединените щати и
Китай, е заради фундаментално различните визии за технологичната политика.
Китай традиционно е имал строги регулации. Правителството иска да
запази абсолютен контрол върху потока на информация. САЩ традиционно следват
пазарно ориентиран подход. Първо на пазара се допуска иновацията, след което
правните и административните рамки следват - само когато възникнат проблеми.
Според
технологичния коментатор международен надзорен орган може да бъде ефективен без
САЩ и Китай. Двете страни в момента са в битка за технологично господство, но
европейският натиск все още може да доведе до постепенно обединение. "В
крайна сметка те ще се съгласят по един или друг начин, защото трябва да има
глобален надзор", казва ван дер Бург.
Случаите на „изпуснат“
изкуствен интелект са повод Европейската комисия в два доклада да разгледа
неговото въздействие и последици в специфична сфера като образованието, както и
начина, по който европейските образователни системи реагират на цифровата
трансформация.
AI, подрастващите и образованието
В документа
„Приятел или враг? Данни от използването на генеративен изкуствен интелект при
ученето и преподаването“ се подчертава как генеративният ИИ (genAI) постепенно, но сигурно преминава от
технологична иновация към широко разпространен инструмент в образователните
практики и процесите на учене в ЕС. Дали генеративният ИИ е полезен за
резултатите от обучението, според Комисията, зависи в крайна сметка не от
начина, по който се използва технологията, а цялостното ѝ въздействие върху
дългосрочното усвояване на умения остава неясно. Поради това учителите се
нуждаят от сериозна първоначална и продължаваща професионална подготовка, за да
се възползват пълноценно от предимствата на генеративния ИИ, подкрепени от
институционални насоки за отговорно използване на технологията.
Вторият доклад,
озаглавен „Цифрово образование в училищата в Европа 2026: Преодоляване на
пропуските в достъпа, преподаването и ученето“, показва, че макар цифровата
трансформация да се осъществява по различни канали в европейските образователни
системи, подходите и условията за прилагане варират. Повечето образователни
системи обръщат внимание на основните компоненти на цифровата инфраструктура,
но все още съществуват разлики по отношение на достъпа на училищно равнище,
техническата поддръжка и цифровата среда. Цифровата компетентност е включена в
учебните програми за прогимназиалния етап в почти всички анализирани системи,
докато националното или стандартизираното оценяване остава рядко явление. Близо
две трети от образователните системи са разработили стратегии, насоки или други
политически рамки, засягащи въпросите на ИИ.
Констатациите ще
допринесат за работата на Комисията и ще осигурят доказателствена база за
предстоящия пакет от мерки в областта на образованието, който ще обхване
основните умения, ролята на учителите и обучителите, както и инфраструктурата
за цифрово образование. Те се опират на данните от неотдавнашния доклад на ОИСР
по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA).
По повод докладите изпълнителният заместник-председател с ресор „Социални права и умения, качествени работни места и готовност за бъдещето“ Роксана Мънзату коментира, че цифровите технологии, включително генеративният изкуствен интелект, бързо променят начина, по който живеем, работим и учим. „Макар учениците и учителите да могат да извлекат полза от тези нови възможности, трябва внимателно да подходим към рисковете, свързани с пристрастността, неприкосновеността на личния живот и прекомерната зависимост от технологиите. Цифровите технологии трябва да служат на гражданите и ние трябва да гарантираме, че тези инструменти действително подпомагат процеса на учене“, е позицията на комисарят.