Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

събота, 19 септември 2026 г.

Белгия ще има нужда от 60% повече ток след 10 години

Центровете за данни, електромобилите и термопомпите ще тласнат потреблението до 128 TWh. В доклад се предупреждава за нужда от нови мощности, въглищен ренесанс и внос

Нови центрове за данни, все по-нарастващ автопарк с електромобили и термопомпи в домовете ще увеличат консумацията на ток в Белгия с 60% до десетина години. Това прогнозира излязъл доклад на местен оператор на високоволтова мрежа, който се актуализира на всеки 2 години.

За илюстрира нагледно колко е гладна Белгия, националният оператор „Елиа“ посочи, че през 2035 година ще е нужен поне още един реактор като този в Дул 4 и 30% внос, за да покрие потребностите.

Още по темата: МАЕ: Въглищата се завръщат заради газовия шок, но ВЕИ поемат лидерството в световната енергетика и в Европа | 3e-news

Пред електронния сайт vrt.be експерти коментирали, че само центровете за данни, които планира да построи правителството, ще гълтат два пъти повече енергия в сравнение с днес. Но те не са единствените - отоплението у дома, транспортните и индустриалните процеси стават все по-зависими от електроенергията, за да покрият климатичните цели на ЕС и да забавят глобалното затопляне.

Към 2026 година годишната консумация на електроенергия в страната е около 80,2 TWh. При тези темпове на електрификация през 2036 година се очаква да скочи на 128,3 TWh, прогнозира „Елиа“. По-голямата част ще отива за зареждането на електрически ванове, камиони и индустриални термопомпи.

Броят на термопомпите в индустрията и домакинствата се очаква да нарасне след 10 години от 1,5 млн. в момента до близо  3,5 млн. Само за тях ще се нужни допълнителни 4,7 TWh. Всички тези сметки показват едно - нужна повече електроенергия, но откъде. Един от вариантите е от повторното пускане на двете останали атомни централи след основен ремонт. Другата опция е от собствени и съседки вятърни, ВЕИ паркове, нови електроцентрали и от внос.  За последните няколко години Белгия силно разчиташе на Франция, Нидерландия и Великобритания. Само през през 2024 г. са внесени 10 TWh или около 12% от общото потребление. За 2036 г. прогнозата е за не по-малко от 26 TWh.

Докладът на енергийната компания не отхвърля и друга алтернатива - замърсяващите нидерландски въглищни централи. През 2025-2026 отново те бяха възобновени мощности, за да удовлетворят нуждите на съседите. По последните данни на системния оператор трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия.

ТЕЦ-овете изглежда, че остават основен доходоносен бизнес за нидерландската икономика за ужас на ЕС, неговите бюрократи и климатичните амбиции.

Като прибавим високите цени на горивата и сложната геополитическа обстановка в Близкия изток, бъдещето на ТЕЦ-овете в страните членки прибавя мотиви за тяхното запазване след 2030 година.

Силен коз сред поддръжниците да останат работещи дава националният нидерландски мрежови оператор Tennet. В едно негово становище се гледа на тях като опция за осигуряване на енергия в дни без вятър или в облачно време когато зелените централи не генерират достатъчно ток.  Високата цена на газа прави непривлекателни газовите централи в условия на ценова криза в Европа. Те стават неизползваеми и на практика се налага да разчитаме основно на ТЕЦ-ове, мотивира се операторът.

Съседна Германия също обмисля включване неизползваните въглищни електроцентрали, за да смекчи нарастващите разходи за енергия в резултат на войната в Иран, съобщиха представители от коалиционното правителство на Германия.

В началото на март самата Европейска комисия също даде индикации, че не е затворила безвъзвратно вратата на въглищните централи с анонс, че има планове за тях.  Реформиран изследователски фонд ще осигурява годишен бюджет 800 милиона евро на стартиращи предприятия за иновативни решения в областта на въгледобива и стоманата, става ясно след проведения през февруари Съвет по конкурентоспособност.

Вратата стои отворена и за Международната агенция за енергетика (МАЕ), четем в доклад по темата от лятото на 2026 г. Временният възход на въглищата не е резултат от отстъпление от енергийния преход, а от извънреден ценови и геополитически шок след прекъснатите доставки на втечнен природен газ през Ормузкия проток. Очакванията са за цялата година световното производство на електроенергия от въглища да нарасне с 1,4% през 2026 г., след като през 2025 г. остана почти без промяна.