Всичко за мен

Моята снимка
My name is Apostol Apostolov and I cover the European Commission, the European Parliament and the Council of the European Union. I follow legislative processes, policy initiatives and institutional decisions, and what they mean for Bulgaria and for the European economy. My work includes reporting from press conferences, institutional briefings and official events, conducting interviews, and producing news reports, analyses and background articles for 3E News. My focus is on European energy policy and energy security, the climate transition, the European Green Deal, industrial policy, competitiveness, and the regulatory framework affecting businesses, industry and consumers. I have more than 20 years of professional experience in journalism and have reported on European affairs from Belgium since 2020. My work helps Bulgarian readers understand how decisions are taken in the EU and what their practical consequences are for the economy, industry and society. This blog is personal. Besides material related to my work, it also contains older posts on other subjects.This blog is personal. Besides my professional work, it features texts on travel and historic landmarks and football.

събота, 19 септември 2026 г.

Белгия ще има нужда от 60% повече ток след 10 години

Центровете за данни, електромобилите и термопомпите ще тласнат потреблението до 128 TWh. В доклад се предупреждава за нужда от нови мощности, въглищен ренесанс и внос

Нови центрове за данни, все по-нарастващ автопарк с електромобили и термопомпи в домовете ще увеличат консумацията на ток в Белгия с 60% до десетина години. Това прогнозира излязъл доклад на местен оператор на високоволтова мрежа, който се актуализира на всеки 2 години.

За илюстрира нагледно колко е гладна Белгия, националният оператор „Елиа“ посочи, че през 2035 година ще е нужен поне още един реактор като този в Дул 4 и 30% внос, за да покрие потребностите.

Още по темата: МАЕ: Въглищата се завръщат заради газовия шок, но ВЕИ поемат лидерството в световната енергетика и в Европа | 3e-news

Пред електронния сайт vrt.be експерти коментирали, че само центровете за данни, които планира да построи правителството, ще гълтат два пъти повече енергия в сравнение с днес. Но те не са единствените - отоплението у дома, транспортните и индустриалните процеси стават все по-зависими от електроенергията, за да покрият климатичните цели на ЕС и да забавят глобалното затопляне.

Към 2026 година годишната консумация на електроенергия в страната е около 80,2 TWh. При тези темпове на електрификация през 2036 година се очаква да скочи на 128,3 TWh, прогнозира „Елиа“. По-голямата част ще отива за зареждането на електрически ванове, камиони и индустриални термопомпи.

Броят на термопомпите в индустрията и домакинствата се очаква да нарасне след 10 години от 1,5 млн. в момента до близо  3,5 млн. Само за тях ще се нужни допълнителни 4,7 TWh. Всички тези сметки показват едно - нужна повече електроенергия, но откъде. Един от вариантите е от повторното пускане на двете останали атомни централи след основен ремонт. Другата опция е от собствени и съседки вятърни, ВЕИ паркове, нови електроцентрали и от внос.  За последните няколко години Белгия силно разчиташе на Франция, Нидерландия и Великобритания. Само през през 2024 г. са внесени 10 TWh или около 12% от общото потребление. За 2036 г. прогнозата е за не по-малко от 26 TWh.

Докладът на енергийната компания не отхвърля и друга алтернатива - замърсяващите нидерландски въглищни централи. През 2025-2026 отново те бяха възобновени мощности, за да удовлетворят нуждите на съседите. По последните данни на системния оператор трите въглищни електроцентрали произвеждат 15% от общата електроенергия.

ТЕЦ-овете изглежда, че остават основен доходоносен бизнес за нидерландската икономика за ужас на ЕС, неговите бюрократи и климатичните амбиции.

Като прибавим високите цени на горивата и сложната геополитическа обстановка в Близкия изток, бъдещето на ТЕЦ-овете в страните членки прибавя мотиви за тяхното запазване след 2030 година.

Силен коз сред поддръжниците да останат работещи дава националният нидерландски мрежови оператор Tennet. В едно негово становище се гледа на тях като опция за осигуряване на енергия в дни без вятър или в облачно време когато зелените централи не генерират достатъчно ток.  Високата цена на газа прави непривлекателни газовите централи в условия на ценова криза в Европа. Те стават неизползваеми и на практика се налага да разчитаме основно на ТЕЦ-ове, мотивира се операторът.

Съседна Германия също обмисля включване неизползваните въглищни електроцентрали, за да смекчи нарастващите разходи за енергия в резултат на войната в Иран, съобщиха представители от коалиционното правителство на Германия.

В началото на март самата Европейска комисия също даде индикации, че не е затворила безвъзвратно вратата на въглищните централи с анонс, че има планове за тях.  Реформиран изследователски фонд ще осигурява годишен бюджет 800 милиона евро на стартиращи предприятия за иновативни решения в областта на въгледобива и стоманата, става ясно след проведения през февруари Съвет по конкурентоспособност.

Вратата стои отворена и за Международната агенция за енергетика (МАЕ), четем в доклад по темата от лятото на 2026 г. Временният възход на въглищата не е резултат от отстъпление от енергийния преход, а от извънреден ценови и геополитически шок след прекъснатите доставки на втечнен природен газ през Ормузкия проток. Очакванията са за цялата година световното производство на електроенергия от въглища да нарасне с 1,4% през 2026 г., след като през 2025 г. остана почти без промяна.