Метанът - невидимият теч, който Европа иска да превърне в милиарди

Енергийният сектор е сред източниците на емисии, които до голяма степен могат да бъдат избегнати. Ето защо е от изключително значение да превърнем този екологичен проблем в икономически актив – чрез откриване на течовете и улавяне на изпускания метан. Tова заяви по време на участие на COP 31 в Турция енергийният комисар Дан Йоргенсен (Dan Jørgensen) , според когото при адекватни и навременни политики светът може да увеличи количествата газ, достъпни за пазара, да се подобри ефективността, да се намалият оперативните разходи и да се укрепи енергийната сигурност. С други думи, компаниите могат едновременно да ограничават емисиите си и да възстановяват икономическата стойност на ресурси, които вече притежават.

Още по темата: 

• ЕК отлага с една година изискванията за вносителите на метан | 3e-news
• Метанът се превръща в новия тест за Зелената сделка: | 3e-news
• Енергетика, селско стопанство и отпадъци на ЕС са секторите с най-големи емисии на метан в атмосферата | 3e-news

Политическите приоритети може да се променят, но икономическата логика на разхищението на ценен продукт остава непроменена. Намаляването на метановите емисии показва, че действията в полза на климата могат – и често действително успяват – да имат ясен икономически смисъл. Това е важно и за енергийната сигурност. "Всеки кубичен метър газ, който успяваме да запазим, допринася за укрепването на доставките, ограничаването на загубите и повишаването на устойчивостта ни пред лицето на глобалните енергийни предизвикателства", отбеляза комисарят при участието си на кандадския павильон на форума (на снимкта).

Европейският съюз е ангажиран да допринася за намаляването на метановите емисии както в рамките на Общността, така и в световен мащаб. "Приели сме амбициозни изисквания и трябва да осигурим прозрачни и надеждни данни за измерването, отчитането и проверката на усилията за ограничаване на тези емисии. Това се отнася до целия сектор на нефта, природния газ и въглищата, които произвеждаме и потребяваме в ЕС", припомни комисарят с няколко думи за политиките на Брюксел в тази насока

В селското стопанство новата стратегия за животновъдството предвижда стимули за устойчиви земеделски практики, внедряване на технологии за намаляване на метановите емисии и използване на алтернативни протеини. Целта е да ограничим емисиите, като същевременно подкрепим поминъка на земеделските производители.

В сектора на отпадъците новият Закон за кръговата икономика, който предстои да бъде приет тази година, ще ни позволи да предприемем допълнителни мерки за ограничаване на метановите емисии от депата за отпадъци. Но при улавянето на метана има едно съществено предизвикателство – той е невидим. Не можем да контролираме това, което не виждаме, и не можем да отстраним проблем, който не сме в състояние да измерим.

Именно тук работата на Международната обсерватория за метанови емисии (IMEO) е от ключово значение. В сътрудничество с Европейския съюз обсерваторията предоставя независими и достоверни данни, необходими за установяването на източниците на метанови емисии и предприемането на целенасочени действия. Тя превръща прозрачността в отчетност, като подобрява точността и съпоставимостта на данните за емисиите. По този начин IMEO помага на правителствата и компаниите да преминат отвъд политическите обещания и да се насочат към измерими резултати.

Превръщането на данните в реални действия е в основата и на инициативата за сателитно наблюдение на метановите емисии, в рамките на която IMEO играе водеща роля. Чрез нея се идентифицират големите изтичания на метан, подават се сигнали към институциите и компаниите, които имат възможност да реагират, и се създават условия за превръщането на мерките срещу метановите емисии в икономическа възможност.

Mетанът е глобално предизвикателство, с което нито една държава или регион не може да се справи самостоятелно. Емисиите не спират на националните граници и усилията за тяхното ограничаване също не трябва да бъдат ограничавани от тях.

Правителствата, международните организации, производителите, инвеститорите и доставчиците на технологии – всички имат своята роля. Сега е време тази отговорност да бъде превърната в конкретни действия. Чрез намаляването на метановите емисии можем да защитим планетата, да укрепим икономиките си и да изградим по-чисто и сигурно бъдеще. Можем да постигнем всичко това в рамките на едно поколение. А ако успеем, следващите поколения ще имат основание да ни бъдат благодарни.

В поредица от статии през годините с моите колеги непрекъснато обръщаме внимание на ролята на метана като мощен парников газ, чийто общ принос за изменението на климата отстъпва единствено на този на въглеродния диоксид. Молекулата на метана е 80 пъти по-мощна от тази на въглеродния диоксид. Въпреки че остава в атмосферата по-кратко, той оказва значително влияние върху климата и допринася за образуването на тропосферен озон, който от своя страна е силен местен замърсител на въздуха и причинява сериозни здравословни проблеми. Поради това намаляването на емисиите на метан спомага както за забавяне на изменението на климата, така и за подобряване на качеството на въздуха. Намалението на значителна част от емисиите на метан може да бъде икономически ефективно.

Европейският съюз за първи път поставя на дневен ред емисиите на метан чрез стратегия, приета през 1996 г. През следващите години Съюзът приема регулаторни инициативи, които допринасят за намаляването на емисиите на метан в ключови сектори. Навременното намаляване на количествата метан в атмосферата според Агенцията на ООН по околна среда (UNEP) може да спести четвърт милион преждевременни смъртни случаи. Това би могло да предотврати и загубата на 26 милиона тона култури годишно. Заради утежнената енергийна ситуация Европейската комисия се принуди да отложи с една година прилагането на конкретни разпоредби от Регламента на ЕС за метана, засягащи вносителите. Целта е да бъдат облекчени както европейската индустрия, така и националните администрации.

Същевременно, Световната организация "Грийнпийс" посочва, че навременното намаляване на метана в атмосферата е изключително важно, за да се ограничи климатичната криза. "Поради бързия растеж на индустриалното земеделие, което води до свръхконсумация на месо и млечни продукти, селското стопанство вече е отговорно за 40% от глобалните емисии на метан", казват в свой доклад екоактивистите.

From gas to green power: Bulgaria seeks a bigger role in Europe’s energy map

The proposed electricity corridor linking Azerbaijan, Georgia, Türkiye and Bulgaria could open a new route for renewable energy from the Caucasus to the European market.

Bulgaria will press Azerbaijan to accelerate the development of the Green Energy Corridor, a project designed to deepen energy cooperation between Sofia, Baku, Ankara and Tbilisi. Prime Minister Rumen Radev announced the initiative in Dublin, where he is attending the European Political Community summit, in response to a question from an international media outlet.

The project was subsequently discussed at a forum in Istanbul in 2026, where Bulgaria, Azerbaijan, Türkiye and Georgia signed a roadmap. The four countries aim to develop an interconnected network that would allow each of them to make more efficient use of its energy resources and share them with its partners, generating wider socio-economic benefits.

From political commitment to regional energy integration

Cooperation was further strengthened through a new document signed on the sidelines of the ongoing COP31 climate summit in Antalya. “Our cooperation is looking ahead,” Radev said in response to a question from an international media outlet. He added that the project would be discussed during his meeting with Azerbaijani counterpart Ilham Aliyev. “Our talks will not be limited to natural gas supplies. They will also cover the development of the Green Energy Corridor,” Radev said.

• Related coverage in 3Enews (BG) България, Азербайджан, Грузия и Турция подписаха споразумение за стратегическо партньорство в областта на чистата енергия

At COP29 in Baku in 2024, Bulgaria called for the corridor to be implemented as soon as possible by making use of existing overland infrastructure and interconnections between Azerbaijan, Georgia, Türkiye and Bulgaria. “We continue to develop our relations, which are based on friendship and cooperation. We have certain requirements and would welcome the opportunity for Azerbaijan to supply larger volumes of natural gas not only to our country but also to Europe as a whole, to the greatest extent possible,” Radev said.

A green electricity version of TANAP

Türkiye, Azerbaijan, Georgia and Bulgaria are preparing an intergovernmental agreement on the transmission and trade of green electricity. According to Turkish Energy Minister Alparslan Bayraktar, the document could be signed during COP31 in Antalya in November.

Bayraktar has described the proposed four-country agreement as a potential “TANAP for electricity”, drawing a parallel with the existing gas corridor that transports Azerbaijani natural gas through Türkiye towards Europe. The ambition is to bring renewable electricity generated in the Caucasus and Türkiye to European markets through Bulgaria.

The proposed arrangement would position Bulgaria at the entry point of a future electricity trading link with the European power system. Turning that ambition into reality, however, will require coordination between transmission system operators, rules governing cross-border capacity and sufficient grid infrastructure.

For now, Bayraktar's statements point to a political and intergovernmental agreement under preparation rather than a fully developed investment project. No final transmission capacity, budget or commissioning date has been announced. The four countries still need to define the corridor's precise scope and their respective commitments to its technical implementation and commercial operation.

Bulgaria's energy diplomacy dates back to COP29

Bulgaria has been working on the Green Energy Corridor initiative since 2024, when then Energy Minister Vladimir Malinov held talks during the 29th session of the UN Framework Convention on Climate Change (UNFCCC COP29) in Baku. The Bulgarian delegation was led by Rumen Radev, who was president at the time.

Bulgaria made two significant commitments at the time. The first was the signing of a strategic partnership on the development and transmission of green energy between the governments of Azerbaijan, Georgia, Romania and Hungary, under the so-called Green Energy Corridor initiative. The second was Bulgaria's commitment to host an event entitled “Dialogues on Energy Connectivity in Support of Regional Partnerships of the European Political Community for an Enhanced Energy Transition”. The event presented a non-binding policy document (Non-Paper) aimed at promoting regional partnerships and initiatives in renewable energy and emerging energy technologies.

Why a “TANAP for electricity”?

TANAP, the Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline, runs across Türkiye and forms a key part of the Southern Gas Corridor, which transports natural gas from Azerbaijan to Europe. The pipeline connects Azerbaijan's Shah Deniz II gas field to the European gas transmission network. Its initial annual capacity is 16 billion cubic metres (bcm). Approximately 6 bcm is allocated to the Turkish market, while the remaining 10 bcm is intended for European markets.

Bulgaria already receives Azerbaijani natural gas through the Greece-Bulgaria Interconnector (IGB), which provides access to the Southern Gas Corridor and the Trans Adriatic Pipeline (TAP). The proposed electricity corridor seeks to replicate this strategic connectivity model for renewable power, potentially extending the region's role in Europe's energy security beyond natural gas.

Атаките срещу супермаркетите ускоряват киберотбраната на Европа

ЕС създава Академия за умения в областта на киберсигурността, а Европейската агенция за киберсигурност предупреждава, че континентът все още няма достатъчно добре координиран оперативен капацитет за мащабна киберкриза

Вълната от кибератаки срещу европейските супермаркети подчертава необходимостта от навременен обмен на информация и по-добра трансгранична координация. Това настояват евродепутати, които работят по актуализираната версия на Закона за киберсигурността (Cybersecurity Act 2, CSA2). При подготовката на новите текстове са отчетени и препоръките на Европейската агенция за киберсигурност (ENISA), чиито правомощия се очаква да бъдат значително разширени. Тези препоръки идват от новия доклад за състоянието на киберсигурността в Съюза за 2026 г. Той показва, че въпреки напредъка в изграждането на обща система за защита, Европа все още не може да реагира адекватно на мащабни кибератаки и кризи.

Снимката е тематично подготвена с помощна на AI по мои зададени критерии

Предвидените промени дават на агенцията по-активна роля както в ранното предупреждение, така и в координацията на реакцията при инциденти. ENISA ще издава ранни предупреждения за киберзаплахи и инциденти; подпомага компаниите при реакция и възстановяване след атаки; разработва общоевропейски подход към услугите за управление на уязвимости; участва в разработването и прилагането на политиката за сертифициране на киберсигурността; ще създаде Академия за умения в областта на киберсигурността.

Още по темата: 

• Дистанционно манипулирани хладилници и фризери засегнаха супермаркети в Европа, Италия свика извънредно заседание | 3e-news
• "Няма да ме сплашат": Италианският външен министър стана мишена на киберпрестъпници | dnes.dir.bg

Друг основен акцент е усъвършенстването на Европейската рамка за сертифициране на киберсигурността (ECCF). Целта е продуктите и услугите да бъдат защитени още на етапа на проектиране, а процедурите за сертифициране да станат по-ясни и по-лесни за прилагане. ENISA ще разработва сертификационни схеми в стандартен срок от 12 месеца, като процесът ще бъде по-прозрачен чрез публично оповестяване на информация и консултации със заинтересованите страни.

Законодателният пакет предвижда и по-строги правила за сигурността на веригите за доставки на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Предлагат се обща рамка за оценка на риска, ограничаване на компонентите от доставчици с висок риск в електронните комуникационни мрежи и постепенното им извеждане от експлоатация. Мобилните оператори ще трябва да изпълнят това изискване в рамките на 36 месеца от публикуването на списъка с доставчиците с висок риск.

Какво предлага Европейският парламент

В Европейския парламент досието е възложено на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), а докладчик е Маркета Грегорова (Зелени/ЕСА, Чехия). В проектодоклад от 18 септември 2026 г. тя предлага редица съществени промени в първоначалното предложение.

Единна входна точка за докладване. ENISA ще управлява единна входна точка на ЕС за докладване на киберинциденти. Компаниите ще подават един сигнал, който отговаря на изискванията на няколко европейски акта. Националните компетентни органи и CSIRT екипите ще останат основните получатели на сигналите и ще отговарят за реакцията. Ранните предупреждения трябва първо да достигат до националните CSIRT екипи.

Безплатен център. Предвижда се ENISA да създаде безплатен център за помощ при атаки за организациите в обхвата на Директивата NIS2. Агенцията ще се консултира със заинтересованите страни и ще докладва за недостига на специалисти в сектора.

По-широк кръг ключови ИКТ активи. Към активите, подлежащи на засилени изисквания за сигурност, се добавят интернет рутери и модеми, сателитната наземна инфраструктура в ЕС и енергийното оборудване, свързано към мрежата, включително инвертори. Предвижда се и ново приложение, което ще определя приоритетни категории активи в енергетиката, интернет на нещата (IoT), транспорта, здравеопазването и системите за физическо наблюдение и сигурност.

Компенсации. Държавите членки ще могат да компенсират организации, за които премахването на компоненти от доставчици с висок риск е непропорционално голяма финансова тежест, особено при оборудване, закупено преди влизането в сила на правилата. Разходите за подмяна ще могат да се финансират по програмите „Цифрова Европа“ и Механизма за свързване на Европа.

Държавите членки настояват за по-голяма роля в процеса. Сред темите, които поставят, са разширяването на оперативните правомощия на ENISA, включително при ранните предупреждения, рансъмуера и мрежата на CSIRT екипите. Обсъждат се още определянето на ключовите ИКТ активи, наличието на достатъчно квалифицирани специалисти и въздействието на мерките върху бизнеса. Отделно внимание е отделено на управлението на новата рамка за сигурност на веригите за доставки, използването на изпълнителни актове и механизмите за идентифициране на доставчиците с висок риск. Ирландското председателство на Съвета на ЕС се очаква да представи следващия доклад за напредъка на 1 декември 2026 г.

Докладът на ENISA: напредък, но с неравномерно темпо

Общото ниво на киберсигурност в ЕС се подобрява и повечето държави членки вече имат зряла или напреднала система за защита. Средната оценка в Индекса за киберсигурност за 2026 г. е 71,53 точки от 100. Различията между националните системи обаче остават значителни, а напредъкът не е равномерен във всички сектори.

ENISA оценява нивото на киберзаплаха за ЕС като значително. През 2025 и 2026 г. киберактивността остава интензивна и разнообразна, а геополитическите конфликти продължават да влияят върху характера и интензитета на атаките. Финансово мотивираната престъпност и хактивизмът са сред основните фактори. Изкуственият интелект все по-силно променя възможностите както на нападателите, така и на защитниците: новите технологии ускоряват откриването на уязвимости и съкращават времето, необходимо на хакерите да ги използват. В някои случаи известни уязвимости могат да бъдат експлоатирани само минути след публичното им оповестяване. Едно от основните предизвикателства остава преминаването от законодателство към ефективното му прилагане. Транспонирането на NIS2 напредва, но не е завършено във всички държави членки. Националните администрации изграждат механизми за надзор, управление на риска и докладване на инциденти, но различията в регулаторните рамки затрудняват компаниите, които работят в няколко държави. Особен проблем е припокриването на изискванията за докладване по различни европейски актове. ENISA препоръчва по-добро съгласуване на националните и европейските правила, опростяване на процедурите и по-последователна система за надзор, която да не поставя трансграничния бизнес пред различни административни изисквания.

Сериозен дефицит остава и обменът на информация между организациите, които отговарят за защитата на критичната инфраструктура. Индексът оценява този показател на едва 26,30 точки. Затова агенцията настоява за по-тясно сътрудничество между публичния и частния сектор, по-бързо споделяне на информация за заплахи, инциденти и уязвимости и ясни канали за комуникация. Бизнесът има ключова роля, защото значителна част от цифровата и физическата инфраструктура на Европа е собственост на частни компании или се управлява от тях.

Приетият през 2025 г. Европейски план за управление на киберкризи (EU Blueprint for Cyber Crisis Management) осигурява основа за по-структурирано сътрудничество, но все още не е прилаган в реална кризисна ситуация. Проведените учения дават полезни резултати, но капацитетът на участващите институции и националните CSIRT екипи остава неравномерен. Необходимо е да се подобри координацията между гражданските и военните структури и да се изгради обща, навременна и достоверна картина на ситуацията на европейско равнище. Според ENISA различията в оперативната зрялост могат да се превърнат в структурен риск за целия ЕС.

Критична инфраструктура

Енергетиката, транспортът, здравеопазването и другите критични сектори постепенно подобряват защитата си, но разликите между отраслите и между компаниите в тях остават значителни. Малките и средните предприятия са особено уязвими, защото често разполагат с по-малко финансови и човешки ресурси. ENISA препоръчва мерките да бъдат съобразени с критичността на сектора и реалните оперативни рискове. Наред с техническата защита трябва да се гарантира непрекъсваемост на дейността, включително при прекъсване на основни услуги или компрометиране на системите за управление.

Сигурността на една организация зависи не само от собствените ѝ системи, но и от доставчиците, технологичните компоненти и външните цифрови услуги, които използва. Зависимостта от чуждестранни технологични доставчици може да създаде стратегически рискове, които надхвърлят техническите измерения на киберсигурността. 

ENISA препоръчва киберсигурността да бъде интегрирана във всяка фаза на веригата на стойността, от разработването на технологиите до експлоатацията им. Около 60% от европейците имат поне базови дигитални умения, а целта на ЕС за 2030 г. е 80%. 

Киберсигурността все още не е достатъчно застъпена в учебните програми на началното и средното образование. Компаниите срещат все по-големи затруднения не просто да намират служители, а да привличат специалисти с конкретни умения. Изкуственият интелект променя профила на професията и увеличава търсенето на експерти, които съчетават познания по киберсигурност с компетенции в областта на ИИ. ENISA призовава за дългосрочни инвестиции в образование, квалификация, привличане и задържане на специалисти и постоянно надграждане на уменията им.Следващият етап в развитието на киберсигурността трябва да бъде насочен не толкова към създаване на нови правила, колкото към ефективното им прилагане и изграждането на общ оперативен капацитет. Това изисква по-добра координация между държавите членки, по-бърз обмен на информация, по-висока устойчивост на критичната инфраструктура и последователна политика за технологичните зависимости.

Киберсигурността вече не е само въпрос на технологична защита, а стратегическо условие за икономическата сигурност, функционирането на единния пазар и устойчивостта на европейската индустрия и общество.