Белгия иска да инвестира милиард във военни центрове за данни

Нова краткосрочна стратегия на Белгия предвижда 1 млрд. евро инвестиции няколко военни центрове за данни, съобщават L'Echo и телевизия RTBF. Проектът е част от реформата във военната сфера през следващите 3 години, която има за цял да създаде цифров суверенитет на страната, заявил ресорният министър Тео Франкен (N-VA).

Picture: EK

Проектът предвижда създаването на няколко секретни центрове за обмен на данни, които да поддържат непрекъснатост на критичните услуги дори в случай на криза или атака.

Тези най-съвременни изчислителни инфраструктури ще бъдат проектирани да обработват голям обем от данни, генерирани от дронове, сателити и други бойни единици, разположени на терен в реално време.  Те ще позволят на въоръжените сили да реагират бързо и ефективно като координират действията си въз основа на актуални данни.

"Военният център за данни, за разлика от традиционния, се отличава с високо защитения характер на информацията, която съхранява. Тези данни, които са особено стратегически, идват от всички военни оперативни дейности на Белгия, независимо дали на национална територия или като част от многонационални операции. Целта е да се централизира и обработва това разнообразие от информация в реално време, за да се оптимизират оперативните възможности на въоръжените сили, в пълна автономия или в международно сътрудничество. В настоящия контекст, когато Белгия модернизира своите оръжейни системи – от F35 до дронове като X9 – и разчита на космически и информационни ретранслатори. Затова, тези центрове за данни са от съществено значение. Те съхраняват, извличат и анализират важни данни, подобрявайки ефективността и ефикасността на военните операции, независимо от контекста", разказва Ален де Нев, изследовател в Кралския институт по отбрана

Проектът за центровете е част от по-широка стратегия за цифров суверенитет, ръководена от Белгия. Чрез разработването на собствени военни центрове за данни страната възнамерява да ограничи зависимостта си от търговски и особено чуждестранни доставчици, които в момента управляват по-голямата част от публичните и частните данни. Тази ориентация има за цел да предотврати рисковете от кибершпионаж, саботаж или прекъсване на достъпа до данни в случай на международни съдебни спорове или конфликти, разяснява още специалистът

Същевременно Центровете за данни са много енергоемки. Ако проектът се осъществи, само за тяхното поддържане ще са необходими два нови атомни реактора.

Световната практика показва, че през 2024 г. подобни центровете за данни са погълнали около 1,5% от генерираната електроенергия  - 415 TWh. Очакванията са, че към 2030 година те ще консумират около 945 тераватчаса TWh, или малко под 3% от общото глобално потребление на електроенергия по това време.

Защитата на информацията и критичната инфраструктура от външно влияние става все по-належаща, нужни са спешни мерки с оглед на хибридната война между Русия и Украйна. Днес се водят боеве на терен, но и в киберпространството. То е по-малко видимо за широката общественост, но не по-малко пагубно, казва Жорж Атая, специалист по киберсигурност в Solvay Business School. 

"Русия има цели батальони от хакери, специализирани в определени области с огромна ударна сила. Типичните цели на тези компютърни атаки са банки, медии, официални правителствени сайтове, стратегическа енергийна инфраструктура, транспорт, И, разбира се, гражданското и военното разузнаване“.

„Следователно интернет се превръща в оръжие като всяко друго, а киберпространството  - дигитално бойно поле. Целта е да се дестабилизира, да се парализира. Кибератаката може да бъде толкова ефективна, колкото и физическата атака и не е нужно да движите хора, за да я направите", отбеляза Федра Клоунер, заместник-директор на Белгийския център за киберсигурност (CCB). Това е, което руските военни определиха като "Война от ново поколение" още преди 10 години.

185 страни отхвърлиха обвързващ договор за замърсяването с пластмаса

185 страни, които се срещнаха в Женева, за да изготвят обвързващ международен договор за борба със замърсяването с пластмаса, не постигнаха споразумение. Това се съобщава от няколко делегации след нощни обсъждания на окончателен проект на договор. Страните първоначално да отхвърлили един вариант, а впоследствие и преработена версия. "Няма да сключим договор за прекратяване на замърсяването с пластмаса в този вид", потвърждава пред медиите норвежкият преговарящ в петък сутринта.

Screenshot от клип на ЕК

Подобна среща се проведе в края на 2024 г. и отново завърши с провал. След това конференцията в Южна Корея приключи без споразумение. Не е ясно как ще продължи процесът.

"Пропуснахме историческа възможност, но трябва да продължим и да предприемем спешни действия", казва представителят на Куба след провала на преговорите. "Планетата, настоящите и бъдещите поколения се нуждаят от този договор."

Коалиция, съставена от Европейския съюз, Обединеното кралство, Канада, африкански и латиноамерикански страни, отиде с големи амбиции и очаквания. Тя настояваше за по-малко производство на пластмаса и постепенно премахване на токсичните вещества в пластмасата. От другата страна на барикадата бяха страни, предимно страни производителки на петрол, които искаха договорът да получи много по-ограничен обхват, без резки сътресения. Кувейт предупреди, че процесът може да дерайлира, в този си вид на договора.

Всяка година в световен мащаб се произвеждат повече от 400 милиона тона пластмаса, половината от които са за продукти за еднократна употреба. От всички пластмасови отпадъци 15% се събират за рециклиране, но на практика едва 9% от тях се рециклират. Около 46% от пластмасовите отпадъци се озовават на сметищата, 17% се изгарят, а 22% се озовават подхвърлени отпадъци.

След гласуването нидерландският представител Тиери Артсен даде повече подробности пред специализирания сайт industrielinqs.nl за отхвърления договор. В него е било заложено да излязат от употреба и да се спре производството през следващите години продукти, включени в списък. Такъв списък е имало и вещества, които възпрепятстват ефективното рециклиране, или са вредни за здравето и околната среда.

На въпрос как гледа на искането на "Грийнпийс" за намаление със 75% до 2040 г., нидерландският представител отговаря, че не изглежда реалистично за толкова кратък период от време.

Унгария гледа за алтернативи заради несигурния нефтопровод „Дружба“

Унгарският външен министър Петер Сиярто открито нападна Украйна през официалния си фейсбук профил и обвини Зеленски, че застрашава енергийната сигурност.

Жлъчният коментар е по повод атаката на украински дронове в нощта на 13 август върху петролна помпена станция от нефтопровода "Транснефт Дружба" на руска територия.

Снимка- аудиовизулана служба на ЕК, архив

Политикът също така призова да не се застрашава сигурността на енергийните доставки на Унгария и да се спре да атакува маршрутите за доставка на енергия за Унгария във война, „в която унгарците, нямамат нищо общо“.

Украинската операция е проведена от Главното разузнавателно управление на Украйна в сътрудничество с подразделения на Отбранителните сили. Експлозии са чути първо в района на Унеча, последвани от огромен пожар. Спешните служби се втурнали към мястото. В Телеграм от Щаба говорят за мащабен пожар в района на сградата на помпената станция

Унгарският външен министър Петер Сиярто многократно е правил противоречиви изявления за Украйна. Едно от тях беше твърдението му, че Зеленски иска марионетно правителство в Унгария, което да изпраща пари на Украйна.

Наскоро Сиярто благодари и на президента на САЩ Доналд Тръмп за вдигането на санкциите, които попречиха на руския "Росатом" да построи атомната електроцентрала "Пакш" в Унгария. Споразумението за изграждане на два реакторни блока в тази централа беше подписано между Русия и Унгария още през 2014 година.

В началото на юни Унгария и Словакия използваха при гласуване  правото си на вето срещу плана на Европейската комисия REPowerEU. Така двете страни продължават усърдно да бранят интересите на Путин в Европа.

Двете страни членки никога не са крили, че продължават да имат топли приятелски отношения с Москва.

Нейните премиери Робърт Фицо и Виктор Орбан в началото на годината остро разкритикуваха ЕК по повод прекратяването на газовите доставки през Украйна и нееднократно са заявявали, че ще търсят други алтернативни маршрути.

Като вариант се обсъжда изграждане на съвместен петролопровод между Унгария, Сърбия и Русия. Проектът бе обявен отново от Сиярто през социалните мрежи. Министът е провел вече телеконферентни разговори със сръбския министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович-Ханданович и руския първи заместник-министър на енергетиката Павел Сорокин.

Унгарският външен министър отбеляза, че Унгария, заедно със Сърбия работи по изграждането на петролопровод между двете страни, който ще има капацитет до 5 милиона тона годишно. "За тази цел Унгария трябва да изгради 180 км нов тръбопровод и ако всичко върви добре, този нов тръбопровод ще бъде пуснат в експлоатация до 2027 г. Заедно със сръбския министър на енергетиката и руския заместник-министър на енергетиката разгледахме възможността за инвестиции (в този проект) и текущото състояние на подготовката за строителството", заяви Сиярто, цитиран от БТА, MTI и ТАСС. Агенциите припомнят, че от миналата година Унгария активно обсъжда изграждането на нов петролопровод със Сърбия, но сега за първи път се съобщава, че Русия участва в тези дискусии.

През февруари унгарското правителство заяви, че ще инвестира 320 млн. евро за три години в изграждането на петролопровод, който ще позволи на Сърбия да получава суровина от Русия чрез тръбопровода "Дружба". Капацитетът на тръбопровода ще бъде около 5 млн. тона годишно. Вече е извършено предпроектно проучване за проекта, който предвижда полагането на 180 км тръби в Унгария и 120 км в Сърбия, както и изграждането на контролно-измервателна станция на границата между двете държави. 

Тръбопроводът ще свърже рафинерията "Сазхаломбата", собственост на унгарската петролна компания МОЛ (MOL - Magyar OLaj - "Унгарски петрол" - бел. ред. ), с град Алдьо в южната част на страната и след това със сръбския град Нови Сад. По този начин Унгария ще се превърне не само в потребител, но и в транзитна страна за търговия с петрол и ще открие нови източници на доставки за Сърбия. Рафинерията "Сазхаломбата", разположена на около 30 км южно от Будапеща, е най-голямата рафинерия в Унгария и използва предимно руска суровина от южния клон на петролопровода "Дружба".

В началото на април тази година сръбският президент Александър Вучич определи както срока за завършване на проекта, така и обема на инвестициите. Според него петролопроводът от Алдьо до Нови Сад ще е готов през първото тримесечие на 2027 г., а прогнозната стойност за сръбската страна възлиза на около 130 млн. евро.